№ 2595
гр. С., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу М. АТ. Т. и
ЮЛ. АТ. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки
по ½ от следните суми: 1339,23 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната
лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 173,72 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., сумата
от 42,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,50 лв.
за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19288/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.П.“ № 15, ет. 3, ат. 3, която
потребителите не заплатили в 30-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което е изпаднали в забава. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. С., са подали отговор на исковата молба,
с който оспорват предявените искове. Поддържат, че вземането за начислена топлинна
енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. включително, се явявало погасено по давност
1
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На следващо
място твърдят, че по отношение на процесните задължения за периода м.05.2017 г. –
м.04.2020 г. ответниците не изпаднали в забава, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от приложимите за този период общи условия. В случая не били представени и
никакви доказателства относно датата на публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищеца. Не оспорват количеството потребена енергия, нито твърдят, че е
налице плащане на процесните задължения. Ето защо молят съда да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
Безспорно е между страните по делото, че ответниците са съсобственици при равни
квоти на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.П.“ № 15, ет. 3, ат. 3. При
това положение и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
ответниците М. АТ. Т. и ЮЛ. АТ. Т. са били потребители на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период (1.5.2017 г. до 30.4.2020 г.). В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците М.
2
АТ. Т. и ЮЛ. АТ. Т. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.
По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (01.05.2017 г. – 30.04.2020 г.) следва да се посочи, че съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е доставил
до процесния имот твърдяното количество топлинна енергия за процесния период, което
възлиза на посочената в исковата молба стойност. В този смисъл дължимата от ответниците
главница за ТЕ за процесния период възлиза в общ размер на 1339,23 лв., както и сумата от
42,27 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите. Не е спорно, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение,
касаещи процесния период не са били погасявани.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъдат разгледани наведените от процесуалния представител на
ответниците правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност, по които съдът
намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
3
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 06.04.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.04.2021 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.02.2018 г. е възникнало
на 15.04.2018 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася), поради което, предвид
датата на подаване на заявлението, давността за него и следващите месеци от до края на
процесния период не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.02.2018 г. – м.04.2020 г.
Доколкото ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял (по фактури),
а тези, които се формират в резултат от изравняване. От писмените доказателства по делото
и заключението на ССчЕ се установява, че сумата на главницата за ТЕ за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 1182,53 лв., до която сума
предявените искове за главница за топлинна енергия са основателни, а за разликата до
пълните претендирани размери от 1339,23 лв. следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност. Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото е
доказано предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за
периода м.03.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза в общ размер на 42,27 лв.
Следователно исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение срещу
ответниците М. АТ. Т. и ЮЛ. АТ. Т. са основателни до следните размери, съобразно квотите
им:
- по отношение на М. АТ. Т. до размера от 591,26 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 21,13 лв.
за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното им изплащане;
- по отношение на ЮЛ. АТ. Т. до размера от 591,26 лв. – главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата
21,13 лв. за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното им изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
4
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 1182,53 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 137,67 лв. за
периода 15.09.2018 г. – 26.03.2021 г., до която сума предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен размер от 173,72 лв. следва да
бъдат отхвърлени.
Следователно исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са
основателни до следните размери, съобразно квотите на ответниците:
- по отношение на М. АТ. Т. до размера от 68,83 лв. за периода 15.09.2018 г. –
26.03.2021 г.;
- по отношение на ЮЛ. АТ. Т. до размера от 68,83 лв. за периода 15.09.2018 г. –
26.03.2021 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 81,23 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 375 лева – държавна такса в исковото производство, 200 лева – депозит за
ССчЕ и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо
756,23 лева за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 659,74 лв.
Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 300
лв., съобразно представения по делото договор за правна помощ и защита и приложения
списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на ответниците се следват разноски в общ размер на 38,27 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. АТ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, блок 208Б, вх.
„Б“, ап. 34, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 591,26 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.П.“ № 15, ет. 3, ат. 3; 68,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. – 26.03.2021 г., както и 21,13 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
5
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.04.2021 г. по ч.гр.д. №
19288/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 591,526 лв. до пълния предявен размер от 669,61 лв. за периода
01.05.2017 г. – 31.01.2018 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 68,83 лв.
до пълния предявен размер от 86,86 лв. и върху задължението за предоставяне на услуга
дялово разпределение за сумата от 3,25 лв., като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ЮЛ. АТ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, блок 208Б,
вх. „Б“, ап. 34, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 591,26 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.П.“ № 15, ет. 3, ат. 3; 68,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. – 26.03.2021 г., както и 21,13 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2021 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.04.2021 г. по ч.гр.д. №
19288/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 591,526 лв. до пълния предявен размер от 669,61 лв. за периода
01.05.2017 г. – 31.01.2018 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 68,83 лв.
до пълния предявен размер от 86,86 лв. и върху задължението за предоставяне на услуга
дялово разпределение за сумата от 3,25 лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. АТ. Т., ЕГН **********, и ЮЛ. АТ. Т., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, блок 208Б, вх. „Б“, ап. 34, да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 659,74 лв. – разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, да заплати на М. АТ. Т., ЕГН **********, и ЮЛ. АТ. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“, блок 208Б, вх. „Б“, ап. 34, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 38,27 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6