Решение по дело №219/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 222                                               20.08.2020 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На         двадесет и втори  юли                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар    Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№219 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по чл.422 от ГПК.

               Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Н.Д.К., с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите  153,83  лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 30.11.2017 г. – 02.08.2018 г. в имот, находящ се в **************************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 13,72 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 02.10.2019  и разноските по  ч.гр.д.№1901/2019 г. Сочи, че  ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е ползвал такава на обща стойност 153,83   лв. и не е заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1901/2019 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

            Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не са представени доказателства за това, че ответницата е собственик на процесния имот, счита,  че не е осъществен фактическия състав на чл.16 от ЗЗД относно сключване на договори при общи условия, че не са представени доказателства за публично оповестяване на общите условия, както и за това, че сградата, в която се намира процесното жилище е топлофицирана. Счита, че представените доказателства не установяват размера на вземането и неговата изискуемост, че не става ясно по кой от начините ответникът заплаща топлинната енергия, както и какво количество ищецът твърди, че е потребено в имота. В условията на евентуалност  прави възражение за изтекъл давностен срок по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По отношение на писмените доказателства счита, че същите не следва да бъдат приемани, тъй като са частни документи, които не носят подписа на ответника.

               След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. 

            Видно  от представената по делото справка от Служба по вписванията Разград на 24.07.2015 г.  е вписан отказ  на Н.Т. П.от право на ползване по отношение на самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент  със застроена площ от 60,520 кв.м. с прилежащото му избено помещение. По отношение ан собствеността е отразено, че този недвижим имот е собственост на Н.Д.К.. За същия апартамент на 16.12.1982 г.   Надя К. Добрева е поискала от директора на «ТЕЦ-Разград» да бъде включена като редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване, като е посочила, че има изградена вътрешна отоплителна инсталация. Съответно в изготвения акт за разпространение на нето кубатура, който е подписан от председателя на дом съвета   за този апартамент са посочени 43 820 куб.м.  Видно от формуляра за отчет, подписан от домоуправителя М. И. радиаторите в жилището са демонтирани, а изводът към инсталацията е затапен.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1901/2019 г. е издадена заповед за изпълнение №3952/04.10.2019 г. срещу   Н.Д.К. ***»ЕАД за сумата 153,83 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2017 г. – 02.08.2019 г.  ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. и за сумата 13,72 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2017 г. – 02.10.2019 г.  Заявлението за издаване на заповедта е от 03.10.2019 г.

            По делото са представени общите условия  на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.  В чл.11, ал.5 от същите Общи условия  е посочено, че купувачите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си  чрез монтирани термостатни редиаторни вентили, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и  Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

            По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

            Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая по отношение на ответницата  се установи, че същата да е собственик  на процесния имот. Следователно  като собственик на сграда с централно топлоснабдяване тя е страна по договор за доставка при общи условия, респ. дължи заплащане на ползваната в имота топлоенергия, вкл. и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, чиято цена се претендира по настоящото дело.

            В случая цената на тази енергия е 153,83 лв. за два отоплителни сезона и ответницата като собственик на имота дължи заплащане на същата. След изпадането й в забава същата дължи и обезщетение за забава, което за периода 31.12.2017 г. – 02.10.2019 г.   е в размер на 13.72 лв.

            Възражението на процесуалният представител на ответника за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111 б“в“ във вр. с чл.110 от Закона за задълженията и договорите е неоснователно. Разпоредбата на чл.116 б“б“ на същия закон сочи, че с предявяването на иск  се прекъсва давността, а текста на чл.422, ал.1 от ГПК сочи, че искът за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, се счита предявен от момента на подаване нае заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК. В случая тези предпоставки са налице, следователно давността се счита прекъсната на 03.1-2019 г., а към тази дата не е изтекъл тригодишен срок по отношение на нито едно от периодичните вземания /първото от тях е изискуемо на 31.12.2017 г. и се отнася за топлинната енергия за периода 30.11. – 3.12.2-17 г./

            В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, поради което  следва да бъде прекратено производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК  ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 75 лв. държавна такса и 150 лв. – платен депозит за възнаграждение на особен представител, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и сумата 25 лв., платена като държавна такса по ч.гр.д.№1901/2019 г. по описа на РС Разград.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *********, че  Н.Д.К., ЕГН **********,*** дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 153,83 лв. /сто петдесет и три лева и  осемдесет и три стотинки/ за ползвана топлинна енергия  за периода 30.11.2017 г. – 02.08.2019 г. в самостоятелен обект в сграда с административен адрес **************************, ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. и 13,72 лв. / тринадесет лева и седемдесет и две стотинки/  обезщетение за забава за периода  31.12.2017 г.-  02.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3952/04.10.2019 г. по ч.гр.д.№1901/2019 г. на РС Разград.

          ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу  Н.Д.К., ЕГН **********,*** за установяване, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д. №1901 /2019 г. на РС Разград.

          ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 225 лв. /двеста двадесет и пет лева / за направените разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение  по настоящото дело, както и сумата 25 лв.  /двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. №1901 /2019 г. на РС Разград.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1901 /2019 г. на РС Разград.

                                                           

                                                                         

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: