Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 901/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 29856/23.04.2019г.,
подадена от ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Щнак“11-13, срещу решение
№1325/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 9216/18г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на Й.Б.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 9 400,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени по повод претърпяно от ищеца ПТП на 02.03.2017 г., реализирано
от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № ****, със срок
на действие от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 127,20 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение, както следва: 2,96 лева - Парацетамол; 16,32 лева - перскиндол; 32,00
лева - стелки; 10,32 лева - Варистази плюс гел; 11,60 лева - Ентан капсули; 14
лева – Лиотон, незаплатена разлика; 40 лева - рентгенография на гръбначни
прешлени, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане, на
основание чл. 423 , ал.1 КЗ, във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата
въззивникът е навел твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно
поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения във
връзка с процеса на доказване – отклонени въпроси към вещи лица, липса на
произнасяне по искане за СУ, приемане на заключения въпреки непълнота на
отговорите и избирателен анализ на свидетелските показания. Поддържат се всички
предприети в първата инстанция оспорвания. Оспорва се механизмът на ПТП с
твърдения за липса на виновно поведение на водача на застрахования автомобил и
за наличието на основания за 70% съпричиняване от страна на пострадалия поради
предприето внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за целта място
без съобразяване с останалите участници в движението. Оспорва се твърдението,
че ПТП е настъпило на пешеходна алея, както и че ищецът е ударен в гръб.
Поддържат се доводите за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и
твърдяните неимуществени вреди, като се оспорва техният интензитет и се твърди,
че оплакванията се дължат на съпътстващите заболявания на ищеца и напреднала му
възраст. Относно имуществените вреди се твърди, че са неотносими към инцидента.
Определеният от съда размер на обезщетението се счита за прекомерен, тъй като
не е съобразен с икономическите условия в страната и съдебната практика при
аналогични случаи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат доводи за правилност на
обжалваното решение. Изложен е анализ на събраните в първата инстанция
доказателства за наличие на ограничение в отвеждането на десния горен крайник
на нивото на раменната става, за което няма изгледи за възстановяване, за
вероятността от симптоми на болезненост при промяна на времето, за установената
генерализирана тревожност, която не се е повлияла въпреки започнало лечение,
както и за продължителния възстановителен период, през който ищецът не е можел
да се обслужва сам, мускулите му атрофирали и използвал патерици. С оглед
горната установеност счита определеният от съда размер на обезщетението за
адекватен.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Пред ВРС е бил
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, изменен посредством
увеличаване размера на иска с протоколно определение от 01.03.2019г., от Й.Б.М. срещу ЗК „УНИКА“ АД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9400 лева, представляваща пълен
размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, причинени по повод претърпяно от ищеца ПТП на 02.03.2017 г., реализирано
от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № ****, със срок
на действие от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 127,20 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.06.2018 г., до окончателното им изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 02.03.2017г. около 12.10 часа ищецът вървял със
съпругата си по пешеходната зона на пазара в ж.к. „Младост“ в гр. Варна, до
Медицински комплекс „Санита“, когато бил блъснат в гръб от л.а. „Дачия“, с peг.
№ В 4221 НК, управляван от Ива Тихомирова Бонева. От удара ищецът паднал на
земята и се озовал под автомобила. На ищеца е извършен преглед на място от
служители на „Спешна помощ“ в линейката
от лекаря на екипа, след което го откарали до дома му, като
междувременно органите на КАТ съставили Протокол за ПТП с пострадали лица, в
който за виновен бил посочен водачът на автомобила. Последният е застрахован
при ответника със застрахователно полица № BG/05/116002425067. В резултат на
ПТП на ищеца били причинени „контузия и хематом в областта на дясната
раменнолопаткова област и дясната глезенна става“, които довели до непоносими
болки в цялото тяло, главоболие и световъртеж, залежаване и невъзможност да се
обслужва сам. Травмите не са възстановени и понастоящем и ищецът продължава да
има затруднения в движенията, съпроводени с болка, въпреки проведените десетки
прегледи в периода 05.03.2017г. – 21.11.2017г. при множество лекари с различни
специалности, медицински изследвания и лечение с локални болкоуспокояващи.
Вследствие на преживения стрес ищецът не можел да заспива нощем , налагало се
да взима успокоителни медикаменти и чайове, сънувал кошмари, станал нервен и
раздразнителен, избягвал да преминава покрай мястото и да излиза сам, а когато
излизал постоянно се оглеждал за автомобили, когато покрай него минавал
автомобил, започвал да изпитва чувство на безпокойство и страх, че може отново
да го блъсне кола. Оплакванията от тревожност и главоболие продължават и
понастоящем. Претендира за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, при съобразяване на заплатената от застрахователя част от
дължимото обезщетение в размер на 710,97 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната страна е депозирала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП. Твърди, че липсват доказателства за
виновно противоправно поведение на водача на автомобила, като се позовава на
поправки в Протокола за ПТП и липса на съставено Наказателно постановление. В
условията на евентуалност се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия при 70%. Поддържат се доводи за липса на
причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищеца, тъй като същият
страда от остеопороза, калциноза и артрозни промени, респ. основните оплаквания
на ищеца не са пряко свързани с ПТП, като не се отрича, че ищецът е претърпял
уплаха и болезненост от инцидента и че е имал контузия и хематом в областта на
дясната раменнолопаткова област, дясна глезенна става, навехнат десен крак и
отток. Размерът на претенцията се оспорва като завишен, необоснован и
недоказан. В тази връзка се поддържа, че ищецът не е бил хоспитализиран и след
инцидента се е върнал към обичайния си начин на живот. Извършените разходи за
лечение са прекомерни, не отговарят на обичайните, а част от тях са свързани с
други, придружаващи заболявания на ищеца, налични поради естествени биологични
процеси. Поддържа, че на ищеца е изплатен пълният дължим размер на
обезщетението в размер на сумата от 710,97 лева, които 600 лева – неимуществени
вреди и 110,97 лева имуществени такива.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 10.03.2017г., в който е документирано настъпило на
02.03.2017г. в 12.10ч. ПТП, в гр. Варна, ж.к. Младост срещу входа на медицински
център „Санита“, при което ищецът е бил блъснат от движещия се на заден ход
л.а. „Дачия“, рег. В4221 НК, управляван от Ива Тихомирова Бонева, при което
получил контузия на дясна раменна става, дясно стъпало, травматични отоци. В
протокола е удостоверено, че схемата на ПТП е поправена от актосъставителя на
15.03.2017г.
За установяване механизма
на ПТП са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Йорданка
Михова, водена от ищеца и Ива Бонева, водена от ответника. От показанията на
свид. Йорданка Михова, съпруга на ищеца, се установява, че докато пресичали
алеята на пазара ищецът избързал напред, тъй като бил пъргав и бърз, но преди
да стигне до отсрещния бордюр го блъснала кола и той паднал на земята до
бордюра и двата му крака попаднали под колата, а десният му крак бил затиснат
под задната гума. Автомобилът бил управляван от младо момиче, което си гледало
телефона. Вследствие на инцидента кракът на ищеца отекъл, на ръката му имало
хематоми девет дни, придвижвал се с патерици, залежал се за три месеца,
отслабнал от стрес. Алеята в пазара е затворен път, няма пешеходна пътека. От
показанията на свид. Ива Бонева, разпитана в качеството на водач на процесния
автомобил, се установява, че в деня на инцидента разтоварвала стоки в търговски
обект на пазара в кв.“Младост“, трябвало да излезе на заден ход, за да се
включи в главния път, погледнала в двете странични огледала и това за обратно
виждане и след като се уверила, че няма никой, потеглила със съвсем ниска
скорост от порядъка на 2-3 км./ч., когато в страничното огледало забелязала
хора зад колата, при което спряла, излязла от автомобила и видяла паднал на
земята човек, който се изправял и момче, което му помага, не е усетила удар в
самия автомобил. Пазарът не е пешеходна зона, там се движат автомобили, които
товарят и разтоварват стока.
От заключението на
допуснатата САТЕ на в.л. Ал.В. се установява, че инцидентът се е състоял в
гр.Варна, пешеходната зона на пазара в ж.к.“Младост“ в близост до медицински
комплекс „Санита“, представляваща алея в посока юг-север, която влиза във
вътрешността на пазара и не се използва за движение на пътни превозни средства,
единствено за автомобили, зареждащи някои от търговските обекти, в порцесния
участък не са налице пешеходни пътеки, защото е алея в пазар, предвидена за
движение на пешеходци. На мястото на произшествието не е налице предвиден
тротоар за движение на пешеходци поради факта, че самото място е алея във
вътрешността на пазар, която е предвидена за движение на пешеходци. На
02.03.2017г. процесният автомобил, управляван от Ива Бонева, се е движил на
заден ход по алеята и е ударил със задната си част в гръб ищеца, който се е
движил като пешеходец. Вследствие на удара, същият е паднал на пътната
настилка. Тъй като автомобилът е с бензинов двигател и се е движил зад него,
ищецът е нямал възможност да го възприеме, респективно да избегне
произшествието.
При извършения от въззивния
съд преразпит на вещото лице, същото уточнява, че не разполага със специални
знания в областта на геодезията, но счита, че мястото представлява алея на
пазара и не се възприема като улица, като в изисканите документи от Община
Варна също не е обозначено като улица. По време на инцидента автомобилът се е
движил в посока излизане от тази алея на заден ход, а ищецът се е движил или
успоредно на движението на автомобила или косо спрямо него, като в момента на
удара са се движили в една посока. Видно от уврежданията ищецът е бил затиснат
под автомобила, откъдето следва, че ударът е настъпил или в гръб или леко косо,
но не и перпендикулярно. В противен случай се очаква да има други увреждания -
ако ударът беше страничен, тялото щеше да залитне напред и нямаше да попадне
под автомобила. Ударът е настъпил на алеята, там няма обособен тротоар, има
повдигнати части пред всеки от магазините. Ако пешеходецът е пресичал
перпендикупярно и е осъществявал контрол чрез оглеждане в двете посоки е било
възможно да забележи автомобила.
За установяване на вида и
интензитета на претърпените болки и страдания по делото са ангажирани писмени и
гласни доказателства и специални знания. От представената медицинска
документация се установява, че в периода 05.03.2017г. – 21.11.2017г. на ищеца
са извършени 14 прегледа от множество лекари с различни специалности –
ортопеди, невролози, ревматолози, физиотерапвети, като не са установили никакви
други увреждания, освен първоначално констатираните отоци по десен глезен и
дясно рамо. Видно от представената медицинска документация ищецът има
придружаващи заболявания флебит, тромбофлебит на долните крайници, венозна
инсуфициенция, първична гонартроза, двустранна, хронична бъбречна
недостатъчност.
От заключението на
допуснатата комплексна СМПЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил контузия на дясната раменна става, кръвонасядане в областта на дясната
мишница, навяхване на дясната глезенна става, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на дясното стъпало, контузия на дясното стъпало. Травматични
увреждания от този вид са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота, изразяващо се в затруднение на движенията на десните горен и долен
крайници за около 20-25 дни. Проведено е лечение с обезболяващи, имобилизация
на горния крайник с ортеза, лечение с противооточни средства, нестероидни
противовъзпалителни средства. Закупуването на лекарствените средства и
материалите имат отношение към установените травматични увреждания. Към
настоящия момент е налице болезненост и умерено ограничени движения на дясната
раменна става, без да се засяга основната функция на крайника, а именно
хватателната и познавателната. Отвеждането на горния крайник нагоре няма да се
възстанови, тъй като ищецът е на възраст, която предполага и старчески
изменения в областта на ставата. Ищецът използва бастун не толкова по
необходимост, а тъй като се притеснява да не падне, усеща по-голяма сигурност в
придвижването. Промяната в атмосферните условия несъмнено може да дава симптоми
на болезненост. По отношение на психичния статус на ищеца вещото лице дава
заключение, че емоционалните преживявания на ищеца са предимно в негативния
емоционален регистър, позитивният почти отсъства, прави впечатление една
прекомерна ангажираност на лицето с конкретното събитие. Случилото се е
формирало психотравма, която показва тенденция на трайна фиксация. Диагностицират
се симптоми на „Генерализирана тревожност“. Започнато е терапевтично лечение от
невролог във връзка с церебрастенни оплаквания и припадък, не е предприемано
специфично психиатрично лечение. При невъзможност за рационална преработка на
психотравмата, тя може да доведе до хронифициране и други психични усложнения.
От показанията на свид.
Румяна Чобана, дъщеря на ищеца, се установява, че след инцидента ищецът е бил
прегледан от медицински екип на бърза помощ и изпратен вкъщи. Имало кръв по
лицето и китките му, цялата му дясна страна била ударена и с охлузвания – рамо,
ръка крак, ребра. След ренгенова снимка се установило, че няма счупвания.
Състоянието му започнало да се влошава, десният му крак се подул, отекъл повече
от 25 см. и се обезформил, отоците продължили да се увеличават. Имало съмнение,
че задържа течност, ако има вътрешни наранявания, но впоследствие лекарите
отхвърлили тази вероятност. Първите два месеца не можел да се обгрижва сам и
бил обслужван в лежащ режим, мускулите му започнали да атрофират. Синините
изчезнали в края на юни-юли 2017г., но болките не отминавали. Понастоящем се
движи с бастун, какъвто преди не ползвал, ако излиза навън иска да е с
придружител, вие му се свят, изпитва страх, трудно пресича, ходи много бавно,
не може да стъпва добре на десния си крак, изпитва болки в петата и глезена.
При малко разместване кракът отново отича. До момента на ПТП ищецът бил активен
шофьор, водил динамичен начин на живот, а към момента е нервен, не може да спи,
не иска да излиза, трудно му е да ходи, не може да кара кола, заради проблема с
крака.
Въз основа съвкупният
анализ на доказателствата, въззивният състав достига до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск
срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
в тежест на ищеца – въззивник в настоящото производство, е да установи при условията главно и пълно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от
ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор
риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата,
необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието.
Установяването на изключващите отговорността обстоятелства е в тежест на
ответника - сега
въззивник.
Както бе посочено
в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността
й към датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото.
С оглед
извършените в протокола за ПТП зачерквания в схемата на произшествието, същият
съдът преценява като негоден да установи механизма на ПТП. От ангажираните гласни
доказателства на свидетели очевидци съдът приема за установено, че при движение
назад застрахования автомобил е пресякъл треакторията на движение на ищеца като
пешеходец и е последвал удар. Поведението на водача на застрахования автомобил се
явява противоправно, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл.5, ал.2.
т.1 от ЗДв.П и чл.40 от ЗДв.П. Съгласно цитираните разпоредби водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. Самият факт на настъпване на инцидента е
показателен за това, че към момента на предприемане на маневрата на пътя е
имало пешеходци, но водачът не се е уверил, че по посоката на движението му
пътят е свободен. Вида на причинените телесни увреждания се установява от представената
медицинска документация, а причинната им връзка с инцидента – от СМЕ. С оглед изложеното
механизмът на деянието и вида на причинените телесни увреждания следва да се
приемат за доказани, а оттам и фактическият състав на деликта, предвид липсата
на проведено обратно доказване на презумпцията за вина.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В разглеждания случай следва
да бъде отчетено, че се касае за леки телесни повреди, свеждащи се единствено
кръвонасядания, отоци и навяхвания, без фрактури, с обичаен период на
възстановяване 20-25 дни. За липсата на сериозни увреждания по торса и
крайниците може да се заключи и от предписаното лечение, свеждащо се единствено
до обезболяващи и противооточни локални медикаменти и временна имобилизация на
горния крайник. Не е провеждано болнично лечение и не са извършвани хирургични
манипулации. От извършените многобройни прегледи се установява, че ищецът
страда от много съпътстващи заболявания без връзка с ПТП, включително такива на
опорно-двигателния апарат. Понастоящем всички травми са възстановени с
изключение на дясната раменна става, за която се установява умерено ограничено
движение, но без засягане на основните функции, което се дължи и на възрастови
промени в ставата. От друга страна съдът отчита, че контузиите обуславят
предпоставки за болезненост при определени атмосферни условия. Използването на
помощни средства за придвижване не е необходимо от физиологическа гледна точка, а е резултат от
субективното усещане на ищеца за несигурност – симптом на преживяното психично
разстройство, което не е отшумяло и понастоящем. При анализа на всички посочени обективни обстоятелства
в конкретния казус, съдът намира, че сумата от 7500 лева в случая е справедлива
за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
По отношение на
имуществените вреди по делото са представени писмени доказателства за извършени
разходи за лечение на обща стойност 127,20 лева,
които според СМЕ са в причинно-следствена връзка с увреждането, поради което
същите са доказани по основание и размер.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на
ответника възражение за съпричиняване. Преценката доколко поведението на
пострадалия е способствало за настъпване на деликтния резултат, е обусловена от
статута на пътния участък, на който е настъпило ПТП. Ищецът, в чиято тежест е
било, не е ангажирал доказателства, че се касае за пешеходна зона, забранена за
движение на автомобили. Напротив признава се от ищцовата страна, че пътят се
използва от МПС за зареждане със стоки. От изисканата от въззивния съд извадка
от Генерален план за организация на движението категорично се установява, че на
процесния пътен участък няма светофарна уредба, пътни знаци и пътна маркировка,
обозначаваща предимство за движение на пешеходци. Следователно съгласно чл.32,
ал.2, чл.113,
ал.2, вр. ал.1, т. 1 и чл.114, т.1 от ЗДв.П ищецът е бил длъжен преди да навлезе
на платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не навлиза внезапно на
пътното платно. От
показанията на свид. Михова, които въпреки евентуалната й заинтересованост
свидетелстват за неизгодни за ищеца факти, се установява, че ищецът е пресякъл
пътното платно с висока скорост, като не се съдържат сведения преди това да се е
огледал за приближаващи МПС. С това си поведение ищецът е нарушил цитираните
по-горе правила за движение на пешеходците, ограничил е възможностите за реакция
на водача на автомобила и е способствал за настъпване на деликтния резултат.
Без установения принос на пострадалия, наред с
проявеното от виновния водач неправомерно поведение, не би се стигнало до
вредоносен резултат, поради което степента на съпричиняване следва да бъде
определена на 1/3.
След съобразяване на приноса на пострадалия,
възприетият по-горе от въззивната инстанция размер на обезщетенията следва да
бъде редуциран на 84.80 лева за претърпените имуществени и 5000 лева за претърпените
неимуществени вреди. След приспадане на полученото от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 600 лева, искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 4400 лева. Остатъкът от заплатената от застрахователя сума
в размер на 110.97 лева е приспаднат от обезщетението за имуществени вреди с
първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази част.
С оглед правоувеличаващия
ефект на предявяване на иска главниците следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.06.2018 г., до окончателното им изплащане.
Поради частично несъвпадение в крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която в полза на ищеца са присъдени сумите над 4400 лева до 9400
лева – обезщетение за неимуществени вреди и над 84.80 лева до 127.20 лева –
обезщетение за имуществени вреди, като вместо него следва да бъде постановено
друго, с което исковете бъдат отхвърлени за този размер. В останалата част, с
която са присъдени сумите от 4400 лева и 84.80 лева, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Формираният извод за частична основателност
на иска налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за
разноските, като в тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете в размер на 538.79 лева, от които 264.63 лева -
за първата инстанция и 274.16 лева – за въззивна инстанция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 1325.59 лева, от които 868.98 лева - за първата инстанция и 456.61
лева – за въззивна инстанция.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1325/01.04.2019г., постановено по
гр.д. № 9216/18г. на ВРС, В ЧАСТТА, с
която предявеният от Й.Б.М., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Щнак“11-13, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 4400 лева до 9400 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
за разликата над 84.80 лева до 127.20 лева, претендирана като застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени по повод претърпяно от ищеца
ПТП на 02.03.2017 г., реализирано от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****,
застрахован по договор за Гражданска отговорност в ответното дружество, със
застрахователна полица № ****, със срок на действие от 23.11.2016 г. до
22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗК „УНИКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Щнак“11-13,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над 4400 лева
до 9400 лева, претендирана
като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над 84.80 лева до 127.20 лева, претендирана като застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени по повод претърпяно от ищеца
ПТП на 02.03.2017 г., реализирано от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****,
застрахован по договор за Гражданска отговорност в ответното дружество, със
застрахователна полица № ****, със срок на действие от 23.11.2016 г. до
22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1325/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 9216/18г. на ВРС, в частта, с която ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Щнак“11-13, е осъдена да заплати на Й.Б.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 4400 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, причинени по повод претърпяно от ищеца ПТП на
02.03.2017 г., реализирано от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****, застрахован
по договор за Гражданска отговорност в ответното дружество, със застрахователна
полица № ****, със срок на действие от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., както и
сумата от 84.80 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане, на
основание чл. 423 , ал.1 КЗ, във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Щнак“11-13, да
заплати на Й.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
1325.59 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, формирана както
следва: 868.98 лева - за първата инстанция и 456.61 лева – за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Щнак“11-13, сумата
от 538.79 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, формирана както
следва: 264.63 лева - за първата инстанция и 274.16 лева – за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.