Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1467 Година
2021 ,13.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 07.06.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар:
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА
при присъствието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2292 по описа за 2020 година и като
обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът Р.И.С.,***, е предявил срещу
ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от
общо 12 000 лева, съобразно направените уточнения на исковата молба от
процесуалния представител на ищеца – адв.М. с молба от 22.10.2020г./л.46-48/,
както следва:
- 4 000 лева неимуществени вреди за периода от 15.03.2018г. до
14.09.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;
- 6 000 лева неимуществени вреди за периода от 15.03.2018г. до
14.09.2020г., в резултат на липса на оказана медицинска помощ по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;
- 2 000 лева имуществени вреди за периода от 01.09.2018г. до 30.03.
2020г., в резултат на неосигуряване на необходимите лекарства, които е трябвало
да се доставят чрез затворническата администрация от РЗОК по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че изначално в исковата
си молба С. претендира вреди за периода след 19.08.2020г., впоследствие в
уточнението на исковата молба/л.46/ в описателната част е посочено, че исковият
период обхваща времето от 15.01.2018г. до датата на предявяване на исковата
молба, но в петитума се твърди, че за периода от 15.03.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба на ищеца са нарушени правата му, гарантирани в
чл.3 ЗИНЗС и по този начин са му причинени имуществени и неимуществени вреди,
конкретизирани както по основание, така и по размер, които претендира, поради
което и съдът приема за разглеждане иска именно в посочения в петитума период
така, както е посочен и разделен от самия ищец.
Твърди се, че на лицето са нарушени
правата по чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ЗИНЗС/.
В исковата молба/л.2/, доуточнена и допълнена с молба вх.№16948 /22.10.2020г./л.46-48/
от страна на ищеца чрез неговия процесуален представител адв.М. се твърди, че
причинените неимуществени вреди са в две насоки и се изразяват в неосигуряване
на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и
липсата на медицинска помощ в Затвора – Пловдив.
По отношение на лошите битови условия се твърди конкретно: липса на
достатъчно жилищна площ; наличие на мухъл, хлебарки и гризачи в килията; липса
на вентилация; неосигуряване на постоянен достъп до течаща вода, поради това,
че липсва налягане; неосигуряване на помощни съоръжения за достигане на втория
етаж, на който е бил настанен при положение, че е инвалид и се придвижва с
инвалидна количка; тоалетна без клекала; за периода от 15.03.2018г. до
17.06.2018г., когато е пребивавал в лечебницата на затвора е бил настанен в
стая, в която не е имал достъп до санитарен възел и течаща вода.
По отношение твърденията за липса на медицинско обслужване се посочва от
една страна, че на ищеца не са осигурявани лекарства и необходимите терапии,
свързани със заболяванията му „Инсулинозависим диабет“ и „Исхемична болест на
сърцето“. А на следващо се твърди, че не е осигурявана квалифицирана медицинска
помощ, поради това, че лицата, които го преглеждат в лечебницата на затвора са
или общопрактикуващи лекари или са лишени от свобода, които са назначени на
доброволен труд в лечебницата съгласно разпоредбата на чл.80 ЗИНЗС.
Претендираните имуществени вреди се твърди, че произтичат от извършени
разходи за закупуване на лекарства в периода от 01.09.2018г. до 30.03. 2020г.,
които е трябвало да се доставят чрез затворническата администрация от РЗОК –
Пловдив. По-конкретно се сочи, че считано от м.09.2018г. отговорните органи на
затвора необосновано са спрели да доставят на С. лекарства от НЗОК при
положение, че същият е здравноосигурено лице по смисъла на чл.135 ал.2 ЗИНЗС,
което е наложило съпругата му да осигурява животоспасяващи лекарства всяка
седмица, като за целта е използвала средствата, получавани от пенсията на лицето,
която му е осигурена с решение на ТЕЛК.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за доказана
по основание искова молба, но недоказаност на исковите претенции в така
претендираните размери.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпило Становище рег. №10954 от 15.12.2020г. от ГД“Изпълнение на
наказанията“, Затвор Пловдив/л.167-169/ се установява, че л.св. Р. И.С.
изтърпява присъда по НЧД №760/2009г. на РС-Петрич, като в условията на Затвора
– Пловдив същият е постъпил на 19.03.2019г., съгласно протокол
№581/19.03.2019г., но поради здравословното му състояние е бил трайно настанен
в Медицински център към Затвора – Пловдив, поради необходимостта от 24-часов
достъп до ел. енергия за включване на апарат за сънна апнея. Има указана стая
на пост VI, стая №4, където да се настани след изписване от МЦ след
отпадане на необходимостта, в която обаче се установи, че не е пребивавал. По
делото липсват данни в коя стая и при какви условия е пребивавал в МЦ.
От Писмо изх.№1709/30.12.2020г. от Управител на МБАЛ“Свети Пантелеймон“ЕООД
– Пловдив, с което е предоставена
медицинска документация относно приема, заболяването и проведеното лечение на Р.С.
с уточнение, че не са изпращани лекари от Неврологично отделение за предоставяне
на медицинска помощ в Затвора – Пловдив, се установява, че С. е постъпил в
лечебното заведение на 28.09.2019г. и е изписан на 02.10.2019г./л.116-164/,
т.е. през този период не е пребивавал на територията на Затвора – Пловдив.
На 17.06.2020г. ищецът е изписан от Медицинския стационар и е настанен в
спално помещение №18 на пост VI по негово
желание. Това помещение е за непушачи и поради настаняването на С. е прекарано
денонощно електроснабдяване, за да работи апаратът му за сънна апнея. Същото е
с площ без санитарния възел от 26,32 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,92
кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,15/1,15м и 1,00/1,00м и
един отдушник на санитарния възел с размери 0,45/0,50м. В това помещение ищецът
е пребивавал на 17.06.2020г., когато са били настанени 7 л.св.; от 18.06.2020г.
до 19.06.2020г., когато са били настанени 8 л.св.; от 20.06.2020г. до
28.06.2020г., когато са били настанени 7 л.св.; от 03.07.2020г. до
27.07.2020г., когато са били настанени 6 л.св.; от 28.07.2020г. до
06.08.2020г., когато са били настанени 5 л.св. и от 07.08.2020г. до
11.08.2020г., когато са били настанени 4 л.св. За всеки лишен от свобода са
осигурени легло с размери 90/180см и шкафове с размери 45/50см.
Междувременно в периода от 29.06.2020г. до 02.07.2020г., видно от Епикриза
от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“АД – Велико Търново, С. е постъпил в Кардиологично
отделение на 30.06.2020г. и изписан на 02.07.2020г./л.27-28/, т.е. в този
период отново не е пребивавал на територията на Затвора – Пловдив.
На 12.08.2020г. ищецът е изпратен за лечение в СБАЛС град София, видно от
Епикриза от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода –
Вътрешно отделение, от която се установява, че С. е постъпил на 12.08.2020г. и
изписан на 19.08.2020г., като междувременно е бил хоспитализиран и в Клиника по
кардиология в „Аджибадем Сити Клиник“, видно от Епикриза от
15.08.2020г./л.23-26/, като след завръщането си на 19.08.2020г. /т.е. от
12.08.2020г. до 18.08.2020г. ищецът отново не е пребивавал на територията на
Затвора – Пловдив/ е отказал да се настани на пост VI, стая №18, като е
настанен в Приемно отделение след отказа му. Наказан е със Заповед
№Л2172/23.09.2020г. след негова писмена декларация, като след налагането на
наказанието отново е отказал с писмена декларация да бъде настанен в посочената
по-горе стая №18, като за целта има изготвена Докладна записка с
вх.№5112/23.09.2020г. при разглеждането на която отново му е наложено
дисциплинарно наказание. Размерите на помещение ОП-3 в Приемно отделение, в
което С. е бил настанен е с площ от 11,63 кв.в. с отваряем прозорец с размери
1,19/0,99м и санитарен възел с площ от 3 кв.м. и отдушник с диаметър 100мм. За
всеки лишен от свобода, настанен в това спално помещение е осигурено легло с
размери 90/180см и шкафове с размери 45/50см. За периода 19.08.2020г. до
20.08.2020г. са пребивавали общо 3 л.св., а за периода 21.08.2020г. до
14.09.2020г./датата на исковата молба/ – 2 л.св.
Установява се от становището също така, че на всички л.св. е осигурен
достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на
л.св. от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден,
като по делото липсват данни ищецът да е бил работещ. Отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците, като хигиената в спалните помещения се
осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори,
както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора – Пловдив или да им бъдат
донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си.
В потвърждение на изложеното в становището са представени: Таблица за размерите
на помещенията и прозорците на Пост №6/л.170/; График за разпределение на
времето на лишените от свобода от Шести пост от 25.03. 2014г./л.171/; График за
почистване на общите помещения на Шести пост на основание чл.176
ППЗИНЗС/л.172/; Заповед от 16.12.2019г. на Началника на Затвора – Пловдив, с
която са определени обособени помещения/стаи/ за непушачи в корпуса на Затвора
– Пловдив, сред които е и стая №18 на Шести пост/л.173/; протоколи за извършени
услуги по ДДД обработки през м.09.2018г., на 06.03.2019г., 08.04.2019г.,
22.05.2019г., 11.07.2019г., 10.03.2020г./л.69-72/; писмо рег.№2263/14.04.2021г.
от Началника на Затвора – Пловдив, ведно с приложени към него извлечения от
списъка за движението на лишените от свобода, настанени в приемно отделение и
извлечение от наложени наказания/л.221-226/.
От Справка от В.Т. – младши експерт/л.175-176/ се установява, че Затвор –
гр.Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в
корпуса и двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и
постелен инвентар, за което се води отчетност, като грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на л.св., а в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по
преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до началника на затвора. Посочва се изрично, че няма данни
ищецът да е имал молба, в която да изявява воля за получаване на допълнителен
постелен инвентар или изпиране на зачисления му, която да е с отрицателен
отговор. В справката се посочва също така, че за поддържането на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на
който обект е назначен л.св. При извършените проверки от длъжностни лица е
установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна, вземайки
предвид спецификата на обекта. Отделно от това се твърди, че във всяка стая в
Затвора – Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, като случаи, в които няма такъв е единствено при
отстраняване на ВиК повреди, като времето за достъп до топла вода е посочено в
утвърден от Началника на Затвора – Пловдив график за разпределение на времето
на лишените от свобода.
От Становище от 16.12.2020г./л.180/ се установява, че през периода на
пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив не са правени основни ремонти на
килиите на лишените от свобода. Извършва се обаче своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, не се допуска да
има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. Отделно от това,
със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на домакините и
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, е
извършен ремонт и базата се поддържа в сравнително добро състояние. По
отношение на банята се посочва, че същата е обща, подът е с мозайка, а стените
са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.св., осигурена е
топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора,
същият е ново закупен през януари 2017г., а въглища се осигуряват редовно от
централна доставка на ГДИН.
По отношение здравословното състояние на лицето по делото, освен цитираните
по-горе епикризи, са приобщени:
- 9 бр. фишове за спешна медицинска помощ и информация от информационната
система на ЦСМП – Пловдив относно оказване медицинска помощ на Р.С. на
15.07.2019г., 11.12.2019г., 14.12.2019г., 15.12.2019г., 01.02. 2020г.,
19.02.2020г., 03.07.2020г., 10.07.2020г. и 30.08.2020г., представени с писмо
изх.№05-212-1/16.12.2020г. от Директор ЦСМП – Пловдив/л.89-108/;
- Докладна записка рег.№10958/15.12.2020г. от д-р Р.Д. – лекар ординатор МЦ
Затвора – Пловдив, към която е приложено копие от журнала за спешна медицинска
помощ на МЦ на Затвора – Пловдив с уточнение, че такава е викана по повод
високо кръвно и висока кръвна захар, от който се установява, че на датите
02.10.2019г., 03.10.2019г., 11.11.2019г., 21.11.2019г. и 16.06.2020г. на С. е
предоставяна такава/л.110-115/;
- Писмено становище от д-р Р.Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив/л.177-179/,
в което се посочва, че пълното досие на л-св. С. се намира на разположение на
Административен съд – Пловдив, като копията, които се намират в досието, не са
пълни. Твърди се, че никога не му е отказвана медицинска помощ, като при спешност,
е викана редовно бърза помощ. Година и осем месеца е престоял в стационара за
наблюдение и лечение при положение, че съгласно ЗИНЗС престоят в стационара е
14 дни. По собствено желание същият е решил да бъде изписан и с цел удовлетворяване
на желанията му е настанен в Затвора – София в болница СБАЛЛС за доизтърпяване
на наказанието му. В Приемно отделение на Затвора – Пловдив са му извършвани
прегледи в Медицинския център и системно е следено състоянието му, нови
диагнози няма открити, поддържани са хроничните му заболявания. На следващо
място се посочва, че отново по желание на ищеца няколкократно със специализиран
конвой от Затвора – Пловдив е воден лично от д-р Д. до Затвора – София за
привеждане в специализирани клиники на МВР болница няколко пъти, както и в
болница Токуда, т.е. всички желания за консултации в град София са направени и
то със специализиран конвой, а не с общ. Отделно от това, за периода от
19.08.2020г. до превеждането му в град София са регистрирани прегледи в журнала
за следене на кръвното налягане, както и при необходимост – на кръвната захар,
редовно е получавал допълнително медикаменти извън тези, които приема по
епикриза при поискване, в т.ч. при направена справка в журнала за спешна помощ
в МЦ е видно, че е повикана за същия период 11 пъти бърза помощ, от които в
повечето пъти е обслужван на място при Затвора – Пловдив без извеждане и
три-четири пъти във външно здравно заведение, при което след оказана помощ, е
връщан обратно в затвора.
В същото становище по отношение на предписаните, отпуснати и осигурени от
Затвора – Пловдив лекарства на С. се посочва, че никой не е принуждавал л.св.
да си купува сам лекарствата в периода 01.09.2019г. – 30.03.2020г. и никога не
си е купувал такива. Имало е период, преди да се отпусне от администрацията
като социално слаб да се закупуват лекарства, в който инсулинът е закупуван с
лични средства от Началника на Затвора, като останалите медикаменти са му
предоставяни от аптеката на Затвора – Пловдив. На следващо място се посочва, че
предоставянето на медикаменти по рецептурна книжка се изпълнява и се доплаща от
пациента в конкретния случай, като от л.св. се попълва декларация, в която
същият дава съгласието си да му бъдат изтеглени пари от сметката за доплащане
на медикаментите по здравна каса или се предоставя рецептата с рецептурната
книжка на близките да предоставят лекарствата. В конкретния случай след като
л.св. С. е преценил, че няма възможност да доплаща медикаментите по рецептурна
книжка, са подадени документи в администрацията, че е социално слаб и от тогава
Затвора – Пловдив закупува медикаментите за собствена сметка, въпреки, че
ищецът има решение на ТЕЛК и получава инвалидна пенсия, която постъпва по
сметката на съпругата на ищеца, а не по неговата сметка;
- Рецептурна здравна книжка на хронично болния Р.И.С. №8123416, заверена на
05.11.2019г./л.181-184/;
- Указания за осигуряване на лекарства, предписани на лишените от свобода с
„Рецептурна книжка за хронично болния“ на НЗОК на Главен директор на ГДИН с
рег.№10391, екз.№2 от 22.10.2018г., съгласно които, с цел опазване живота и
здравето на л.св. и в изпълнение на т.40.3 и 40.5 от препоръките на
Европейските правила за затворите, е указано на Началника на Затвора – Пловдив
доплащането на лекарства, предписани с „Рецептурна книжка за хронично болния“
по НЗОК от бюджетната сметка на ГДИН да става само след стриктно изясняване на
финансовото състояние на конкретния л.св., като за целта със заповед на
Началника на Затвора следва да бъде създадена Комисия, която да проверява
финансовото състояние на л.св. за период от шест месеца назад, както следва:
при наличие на постъпления на парични средства в индивидуалната сметка на
лицето, доплащането на лекарства по НЗОК е за сметка на ЗОЛ; при липса на
постъпления на парични средства в индивидуалната сметка на лицето, Комисията
следва да изготви становище с мотивирано предложение до началника на затвора за
доплащане на лекарствени продукти от бюджета на ГДИН; стойността за доплащане
на лекарствени продукти следва да се включва в обобщената месечна заявка за
разходи на затвора и да се изпрати в ГДИН за утвърждаване от главния
директор/л.174/;
- Медицинска справка от д-р Р.Д. лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив от
19.02.2021г., съгласно която на хронично болните затворници, медикаментите се
изписват по следния начин: по епикриза с рецептурна книжка по РЗОК след
попълване на молба за изтегляне на средства от личната затворническа сметка при
условията и реда на Наредба №10 от 2009г. по чл.262 ал.5, т.1 ЗЛПХМ и съгласно
указания с писмена заповед №1039/ 22.10.2018г. на ГДИН гр.София; медикаментите
по РЗОК се доплащат и не са безплатни; рецепти обикновени, изписани от друг
лекар, извън Затвора – Пловдив или от ординатора в МЦ – Затвора – Пловдив се
доставят от близките, съгласно ЗИНЗС; зелени рецепти за упойващи или мощни
болкоуспокояващи се изписват след преглед, издаване на амбулаторен лист, в
който се отразява фабричният номер на зелената или жълтата рецепта. При това
положение, според д-р Д., не може да се изписват и доставят зелени рецепти на
л.св., издадени от вън, без извършен преглед, към която справка е приложено
копие от молба, прикрепяна към рецептурната книжка/л.207-208/;
- Докладна записка от д-р Р.Д. лекар ординатор в МЦ Затвора – Пловдив
рег.№1721/24.02.2021г., в която се посочва, че лекарствата, доставени на ищеца
от роднини в Затвора – Пловдив са ДХЦ и един единствен път закупен инсулин с
техни лични средства, след което инсулинът е доставят по рецептурна книжка с
доплащане по РЗОК. След попълване на молба от Р.С., че е социално слаб,
независимо, че получава пенсия от ТЕЛК гр.Русе, на същия са закупувани
лекарствата със средствата на Затвора – Пловдив. Останалите медикаменти като
болкоуспокояващи, съдоразширяващи, както и диуретици, са изпълнявани от
наличните в аптеката в Затвора – Пловдив, съгласно договор на ГДИН. Всичко
останало, което е извън този договор, се закупува със собствени средства.
Отделно от това, по договор с ГДИН лимитът е ограничен, който е за тригодишен
период/л.210/;
- Медицинска справка от СБАЛЛС – София изх.№550/07.12.2020г., съгласно
която л.св. С. е хоспитализиран в лечебното заведение на 13.11. 2020г. с
диагноза: ИБС, АХ. ЗХ – Инсулинозависим. С-е след операция на фибросарком на
дясна подбедрица. Сънна апнея/л.66/.
В хода на съдебното производство, по искане на ищеца като свидетели са
разпитани: Р.А.Б. – л.св., пребивавал заедно с ищеца в медицинския стационар; М.Н.С.
– съпруга на ищеца; Р.Д.-К. – лекар ординатор в МЦ Затвора – Пловдив и Й.К.В.
– л.св., назначен като санитар в медицинския стационар, като свидетелите Б. и В.
са разпитани посредством видеоконферентна връзка. Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, като същите ще бъдат коментирани при
необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което
са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно
от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение,
дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху
конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика
във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице
или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез
явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката
на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение
по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата
за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България,
решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение
от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27
януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/. Последното
е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от
правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в
българските затвори „Нешков и други против България“, жалба №36925/10, Съдът
приема, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В конкретния казус, както вече се посочи и по-горе, от ищеца се претендират
неимуществени вреди в размер на 4 000 лева за периода от 15.03.2018г. до
14.09.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив;
неимуществени вреди в размер на 6 000 лева за същия период - от
15.03.2018г. до 14.09.2020г., в резултат на липса на оказана медицинска помощ
по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора –
Пловдив и имуществени вреди в размер на 2 000 лева за периода от
01.09.2018г. до 30.03.2020г., в резултат на неосигуряване на необходимите
лекарства, които е трябвало да се доставят чрез затворническата администрация
от РЗОК по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора
– Пловдив.
Преди всичко следва да се посочи, че от приложените по делото справки се
установява, че Р.С. *** на 19.03. 2019г. и е пребивавал в него, в т.ч. и в
медицинския център към затвора до 28.06.2020г./с изключение на периода
28.09.2019г. – 02.10.2019г., когато е бил на лечение в МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ЕООД/, след което е постъпил в МОБАЛ – Велико Търново и се е
завърнал в Затвора – Пловдив на 03.07.2020г. и е пребивавал до 11.08.2020г.,
когато е постъпил в СБАЛЛС – София, откъдето се е завърнал на 19.08.2020г. и е
пребивавал в Затвора – Пловдив до 14.09. 2020г. – датата на исковата молба.
При това положение, и с оглед липсата на изложени възражения от страна на
ищеца, исковете, касаещи периода от 15.03.2018г. до 18.03.2019г. включително,
от 28.09.2019г. до 02.10.2019г. включително, от 29.06.2020г. до 02.07.2020г.
включително и от 12.08.2020г. до 18.08.2020г. включително, са недоказани,
доколкото не се установява по това време ищецът да е пребивавал в Затвора -
Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковите претенции да
бъдат отхвърлени, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени
нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
В останалата част, първата искова претенция за неимуществени вреди в размер
на 4 000 лева, касаеща престоя на ищеца в Затвора – Пловдив, който се
установи, че е от 19.03.2019г. до 27.09.2019г., от 03.10.2019г. до
28.06.2020г., от 03.07.2020г. до 11.08.2020г. и от 19.08.2020г. до 14.09.2020г.
включително, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че за
период от 465 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. За такива
съдът приема периодите от 19.03.2019г. до 27.09.2019г. и от 03.10.2019г. до
16.06. 2020г., когато ищецът е пребивавал в МЦ Затвора – Пловдив, доколкото от
страна на ответника не се представиха доказателства в какви помещения е бил
настанен С. в медицинския център, с каква площ са същите и с колко други лишени
от свобода е пребивавал по едно и също време, въпреки, че такава справка му е
била изискана, съгласно протоколно определение от проведеното открито съдебно
заседание на 09.12.2020г./л.75/. Или, от страна на ответника не бяха оборени
твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал за
сочения период. Неотговарящи на предвидените стандарти са и спално помещение
№18, в което ищецът е пребивавал в периода от 17.06.2020г. до 28.06.2020г.
включително, доколкото същото е с площ от 26,32 кв.м., т.е. за 6 л.св., а в
него са били настанени 7 или 8 л.св., както и ОП-3 в Приемно отделение, в което
ищецът е пребивавал в периода от 19.08.2020г. до 20.08.2020г. заедно с още 2
л.св. при положение, че същото е с площ от 11,63 кв.м., т.е. за 2 л.св./л.167 и
сл./. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има хлебарки и гризачи, в каквато
насока са твърденията на ищеца. Обратно, от страна на администрацията са
представени конкретни данни за извършвана периодично дезинсекция, третираща
именно насекоми/хлебарки и дървеници/ и гризачи, в исковия период/л.69 и сл./.
Отделно от това, нито един от разпитаните по делото свидетели, не твърди в
помещенията, в които С. е пребивавал, да са виждали хлебарки и/или гризачи или
пък той самият да им е споделял нещо в тази насока. Няма данни и от страна на
ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти
и/или гризачи в Затвора - Пловдив, поради което и следва да се приеме, че
вследствие на регулярно обезпаразитяване в Затвора – Пловдив, за което са
представени доказателства, няма хлебарки и гризачи.
По идентичен начин стои въпросът и с твърденията за наличие на мухъл. В
представените от ответника справки се посочва, че дори и да не е извършван
основен ремонт на килиите на л.св., своевременно се сменят течащи кранчета и се
отстраняват течове, както и не се допуска да има счупени прозорци, тъй като
същите се сменят. Или, евентуалните причинители на мухъл, своевременно са били
премахвани.
Не се установява и нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно
спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, като конкретните размери на прозорците и отдушниците
освен посочени в справките се установяват и от приложената таблица за
размерите на помещенията и прозорците на Пост №6/л.170/. Изключение прави
периода 19.03.2019г. – 27.09.2019г. и 03.10.2019г. - 16.06. 2020г. включително,
през който ищецът е пребивавал в МЦ, за който както вече се посочи и по-горе,
от страна на ответника не са представени доказателства, поради което и
твърденията на С. в тази насока следва да се приемат за доказани.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения,
в които е пребивавал С., са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен
достъп до такава съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, като в подкрепа на тези твърдения е приложен и
самият график, касаещ Шести пост, видно от който лишените от свобода от този
пост са разполагали с достъп до баня всеки понеделник и петък от 13,30 часа до
16,30 часа/л.169, л.171 и л.175-176/. Тук е мястото да се посочи, че в
показанията си, разпитаният по делото свидетел Р.А.Б., посочен от самия ищец,
твърди, че не си спомня ищецът да се е оплаквал от условията, както и че има
вода, с изключение на случаите, в които е нямало налягане, има и тоалетни,
макар и т.нар.“турски“ и всичко има. По отношение на твърденията за евентуално
ниско налягане на водата следва да бъде съобразено, че тези случаи обикновено
се дължат на ВиК повреди, в които случаи не само лишените от свобода нямат
вода, но и всеки гражданин, засегнат от ВиК повредата, а понякога и цели
населени места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда
и/или ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, в
частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин.
Що се касае до периода, в който лицето е пребивавало в медицинския център
следва на първо място да бъде съобразено, че в уточнението на исковата молба се
твърди, че „…за времето от 15.03.2018г.
до 17.06.2018г., когато е пребивавал в лечебницата на затвора е бил настанен в
стая, в която не е имал достъп до санитарен възел и течаща вода.“, през
този период обаче, както вече се посочи и по-горе се установи от събраните по
делото доказателства, че С. не е бил на територията на Затвора – Пловдив, в
т.ч. и в медицинския център към него, поради което и оплакванията му в тази
част следва да се приемат за недоказани само на това основание.
Независимо от гореизложеното, както от ищеца, така и от разпитания по
делото свидетел Б. се твърди, че наличните тоалетни в килиите, в които С. е
пребивавал, са били без клекала, т.нар.“турски тоалетни“, което от своя страна
е създавало ежедневни затруднения на л.св., тъй като същият е инвалид. Именно във
връзка със състоянието на ищеца/придвижващ се с инвалидна количка/ е изискано
представянето на доказателства от ответника с протоколно определение от
09.12.2020г., в т.ч. да представи справка за това на кой етаж са се намирали
помещенията, в които е бил настанен С., както и налице ли е инвалидизация на
същия. Такава справка по делото не е постъпила от ответника, поради което и ще
следва да се приемат за доказани твърденията на С., че същият е инвалид,
придвижва се с инвалидна количка, настанен е в помещения на втория етаж, като
няма изградена подходяща инфраструктура за придвижване на инвалиди, няма
осигурена и подходяща тоалетна чиния. Впрочем в тази насока са и показанията на
разпитания по делото свидетел В., който заявява, че спално помещение №18, в
което е бил настанен С., е на втория етаж, като достъпът до него се осъществява
по стълбите и няма изградени съоръжения за инвалиди, а ищецът няма назначен
асистент, въпреки това лично свидетелят и други лишени от свобода са му помагали
да се обслужва, тъй като той сам не е можел да стори това.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, в т.ч. осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване и осигуряване на подходяща и ефективна
инфраструктура съобразена със здравословното състояние на ищеца, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, липсата на осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване и осигуряване на
подходяща и ефективна инфраструктура съобразена със здравословното състояние
на ищеца, са предизвикали такова ниво на страдание за С., което надвишава това,
присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или
изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се
сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при
оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу
България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 2 307 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела и при съобразяване с претендираните от самия ищец имуществени
вреди за периода от 15.03.2018г. – 14.09. 2020г. по този показател в общ размер
на 4 000 лева. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост.
В останалата част за разликата над 2 307 лева до пълния предявен размер от
4 000 лева, за периода от 15.03.2018г. до 14.09.2020г., в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“
в Затвор – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на втората исковата претенция, касаеща твърдяната липса на
медицинско обслужване, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За
всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и
постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на
лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на
приемащата териториална служба. Условията и редът за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010г. за условията
и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от
министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128
ал.3 ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата административна дейност по
материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с
лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна,
като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и
добра медицинска практика.
Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.
Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях
се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска
помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.дентално
обслужване; 5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода.
От фактите, изложени в исковата молба и уточняващата я такава, съдът
приема, че твърдението на ищеца е, че на практика не е получил навременна
дължима медицинска помощ, в т.ч. не са му били осигурени необходимите лекарства.
В тази връзка следва да се посочи, че в периода 15.07.2019г. – 30.08.
2020г. С. е бил преглеждан неколкотратно по спешност в ЦСМП, който факт се
установява както от приложените по делото фишове за спешна медицинска помощ,
ведно с информация от информационната система, подробно описани по-горе в
решението/л.89 и сл./, така и от извадка от Журнал БМП МЦ-Затвора –
Пловдив/л.111 и сл./, в т.ч. през по-голяма част от исковия период, а именно от
19.03.2019г. до 16.06.2020г. е пребивавал в самия медицински център, където му
е била осигурена денонощна работа на апарата за сънна апнея, като не се
установи електрозахранването да е било спирано. Констатира се също така, че в
периода от 28.09.2019г. до 02.10.2019г. му е проведено лечение в МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ЕООД, в периода от 29.06.2020г. до 02.07. 2020г. е проведено
лечение в МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“АД – Велико Търново, а в периода 12.08.2020г.
до 18.08.2020г. му е проведено лечение в СБАЛЛС – София, част от което е
проведено в „Аджибадем Сити Клиник“. Ето защо и твърденията за ненавременно
медицинско обслужване, съдът намира за недоказани. Друг е въпросът дали и
колко са били ефикасни тези лечения, за чийто отговор са необходими специални
знания, с каквито съдът не разполага. Ищецът, обаче, комуто е
доказателствената тежест да установи твърдяните от него нарушения на чл.3 ЗИНЗС
не ангажира доказателства в тази насока, поради което и ще следва да се приеме,
че твърденията за липса на оказана медицинска помощ, са недоказани. Отделно от
това, разпитаният по делото свидетел В., посочва, че ищецът действително е
имал много здравословни проблеми, но е викана спешна помощ, в т.ч. при нужда е
откарван в болница. От неговите показания се установява, че по-скоро С. има
оплаквания не от липсата на медицинско обслужване, а от методите на д-р Д..
Или, не се установява ищецът да е имал конкретни здравословни оплаквания през
обсъждания тук период, на които да не е получил полагащата се медицинска помощ.
По отношение на наведените от свидетелката С. твърдения, че след изписването
на ищеца от МБАЛ „Свети Пантелеймон“ на същия е предоставено направление за
рехабилитация, от събраните по делото доказателства не се установи такова да е
налично. Отделно от това, от представената епикриза от това лечебно заведение
се установява, че същият е насочен да продължи лечението и рехабилитацията в
домашни или стационарни условия, балнеосанаториални заведения или хосписи под
контрол на ОПЛ или специалиста невролог, т.е. изброени са няколко алтернативни
варианта – да продължи лечение и рехабилитация в домашни условия, или в
стационарни условия, или в балнеосанаториални заведения, или в хосписи, поради
което и всяко едно лечение и рехабилитация би имало положителен ефект, в т.ч. и
такова в стационарни условия, каквито се установи, че на лицето са били
предоставени с настаняването му в медицинския стационар. И най-сетне, в
показанията си свидетелката посочва, че на ищеца в крайна сметка е била
осигурена необходимата рехабилитация.
По отношение осигуряването на необходимите лекарства и твърдението на
ищеца, че такива не са му предоставяни в периода 01.09.2018г. до 30.03. 2020г.,
следва на първо място да се посочи, че както се установи и по-горе, ищецът
пребивава в Затвора – Пловдив от 19.03.2019г., поради което и наведените му в
тази връзка възражения ще следва да бъдат разгледани в периодите от
19.03.2019г. до 27.09.2019г. и от 03.10.2019г. до 30.03.2020г.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че в разпоредбата
на чл.149 ал.1 ЗИНЗС е установено, че цялостната дейност по снабдяването с
лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към
местата за лишаване от свобода. Съответно в чл.129 ал.3 ЗИНЗС е предвидено, че
предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за
началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение
се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. И най-сетне, с
оглед конкретиката на текущия казус несъмнено трябва да се съобрази
разпоредбата на чл.65 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода/обн., ДВ, бр.31 от
23.04.2010г./, според която на лишените от свобода се осигуряват необходимите
лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от
свобода в амбулаторната книга/ал.1/. Лекарствата с упойващо или наркотично
действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна
доза/ал.2/. При необходимост от лечение със скъпи лекарства по реда на Закона
за здравното осигуряване директорът на медицинския център съдейства за
осигуряването на необходимите документи/ал.3/. При предписване на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК
напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява
директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях/ал.4/. Директорът на медицинския
център попълва рецептурна книжка на хронично болен/ал.5/. Лишените от свобода
могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря
от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се
съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази
наредба/ал.6/. В този смисъл е и правилото на чл.64 ал.1 от Наредбата,
съобразно което изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира
в амбулаторната книга, като се отбелязват техният вид и количество.
При съобразяване на приложимите в случая правни норми, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ответника по чл.65 ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
да осигури на лишения от свобода необходимите предписани му лекарства, в това
число липсват представени преписи от амбулаторната книги за исковия период. В
потвърждение на тези изводи са показанията на разпитаните по делото свидетели,
в т.ч. и самият лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив д-р Р.Д., която не отрича
случаи на неосигуряване на инсулин, поради което и следва да се приеме, че е
налице бездействие на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, поради неспазване на
нормите на чл.128 и сл. ЗИНЗС, с което безспорно е извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, още повече, че на администрацията на затвора е било известно здравословното
състояние на С. и предписаните му лекарства.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия
на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през периодите от
19.03.2019г. до 27.09.2019г. и от 03.10.2019г. до 30.03.2020г., в които ищецът
е пребивавал в това заведение. В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си по чл.65 ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, да осигурят на
лишения от свобода необходимите, в случая предписаните му лекарства.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Както вече се посочи и по-горе, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което
е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2446 лева при
съобразяване на съдебната практика по идентични дела и при съобразяване с
претендираните от самия ищец неимуществени вреди за периода от 15.03.2018г. –
14.09.2020г. по този показател в общ размер на 6 000 лева. Според този
съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 2 446 лева до пълния предявен размер от
6 000 лева, за периода от 15.03.2018г. до 14.09.2020г., в резултат на липса на
оказана медицинска помощ по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в Затвора – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 2 000
лева за периода 01.09.2018г. – 30.03.2020г., които се твърди, че са от
закупуването на лекарства, които е трябвало да се доставят чрез затворническата
администрация от териториалното поделение на НЗОК следва да бъде съобразено, че
на обезщетяване подлежат само претърпените от ищеца такива, доколкото под
вреда се разбира всяко неблагоприятно изменение в имуществената или личната
сфера на гражданина или юридическото лице, което е настъпило като последица от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на
длъжностните лица, действащи при или по повод административна дейност.
В настоящото производство остана недоказано именно неблагоприятното
изменение в имуществената сфера на ищеца Р.С.. Такова /неблагоприятно
изменение/, дори и да се приеме, че е установено, е в имуществената сфера на
неговата съпруга М.С., която обаче, не е ищец в настоящото производство.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че за установяване размера на
претендираните имуществени вреди от страна на ищеца не са представени никакви
доказателства. До извод в обратната насока не водят и свидетелските показания,
доколкото с тях не се доказва реалното извършване на разходи в конкретния
размер – 2 000 лв., още повече, че се откриват и съществени противоречия със
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и такива в производството по
предоставяне на правна помощ на ищеца. Така например, още с придружава исковата
молба молба от С. се иска предоставяне на правна защита, като се твърди, че е
финансово затруднен и от м.09.2019г. до м.09.2020г. е получил парични суми общо
в размер на 90 лв., както и че е пенсионер по болест без пенсия/л.5/, като в
последваща декларация от 21.09. 2020г. заявява, че получените суми от
м.09.2019г. до м.09.2020г. са в размер вече на 110 лв./л.14/. От приложено от
Затвора – Пловдив извлечение от системата Prisoners/л.19-21/ обаче се установява, че в сочения период м.09.2019г. –
м.09.2020г. на С. са били преведени 150 лв., а в уточнението на исковата молба
се сочи, че за осигуряване животоспасяващи лекарства на ищеца всяка седмица
съпругата му е използвала: „…средствата,
получавани от пенсията на Г-н С., която му е осигурена с решение на ТЕЛК.“.
В този смисъл са и показанията на свидетелката С., която заявява, че ищецът е
получавал социална пенсия в размер на 145 лв.
Или, от събраните по делото доказателства на първо място не може да се
установи по безспорен начин дали и с колко средства е разполагал същият за
спорния исков период, а на второ място не се установи и имуществената му сфера
да е намаляла във връзка със закупени с негови средства лекарства.
Това от своя страна е самостоятелно основание предявената искова претенция
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. като
неоснователна и недоказана – да бъде отхвърлена.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на ищеца се следват сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС. Констатира се обаче, че от ищеца не
са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
връзка.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне
на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Р.И.С.,***, сумата от 2 307/две хиляди триста и седем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвор – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция до пълния и размер от 4 000 лева и за останалите периоди в
обхвата на претендирания от 15.03.2018г. до 14.09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Р.И.С.,***, сумата от 2 446/две хиляди четиристотин четиридесет и
шест/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на липса на оказана медицинска помощ по време на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния и размер от 6 000 лева и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 15.03.2018г. до 14.09.2020г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.Иванов С.,*** срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на сумата от 2 000 лева
имуществени вреди за периода от 01.09.2018г. до 30.03.2020г., претърпени в
резултат на незаконосъобразно бездействие на Затвора – Пловдив, изразяващо се
в неосигуряване на необходимите лекарства, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”
– София, ул.”Н.
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: