№ 9904
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110101277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
М. П. П. е подал молба до СРС против ... за установяване спрямо ответника на
трудов стаж за положения от нея труд с продължителност от 2 години и 7 дни в
периода ... – ..., като служител в ..., на длъжност „...“, при 8-часов (пълен) работен
ден. Сочи, че положеният от нея труд й е бил заплащан в брой срещу подпис в
разплащателната ведомост. Твърди, че работодателят й е прекратил дейността си, но
не е предал за съхранение на ТП на НОИ – ... ведомости за заплати за периода ... – ...
Ето защо ищцата предявява иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ с искане да се признае трудовият й
стаж за горепосочения период и работодател. Претендира сторените разноски в
производството.
Ответникът ТП на НОИ – ..., оспорва иска по съображения, изложени в
отговора. Сочи, че производството не е допустимо, доколкото не е представено
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, евентуално, че искът е неоснователен, доколкото
не се е запознал със съдържанието на трудовата книжка на ищцата, както и доколкото
относимите ведомости са предадени за съхранение на неустановено място. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено следното:
Предмет на настоящото производство е установяването на времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до ... г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
1
Производството по делото е допустимо, доколкото съгласно изискването на чл.
5, ал. 2 ЗУТОССР, ищецът е представил Удостоверение от 30.08.2024 г., издадено от
ТП на НОИ – ..., видно от което работодателят ..., преобразуван впоследствие в ...
(понастоящем заличен търговец), е предал за съхранение на ТП на НОИ – ...
разплащателните ведомости за времето от ... г. до ... г., като за претендирания от
ищцата М. П. П. стаж в периода ... – ... липсват писмени данни в архивното
стопанство.
Под „установяване на трудов стаж” се разбира определяне на неговото наличие
и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване
и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен
субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по
съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен
спор /така ТР № 2/ 2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2015г. на ОСГК/.
По делото е представена в заверен препис трудовата книжа на ищцата (в
открито съдебно заседание на 08.05.2025 г., съдът е констатирал съответствието на
преписа с оригинала), видно от която в периода от ... до ... г. М. П. е полагала труд като
служител в „..., при 8-часов работен ден, с месечна заплата от 180,00 лева, на
длъжността „...“. За периода от ... до ..., когато е прекратено трудовото
правоотношение между страните, в трудовата книжка се съдържа отбелязване, че
ищцата е ползвала неплатен отпуск. При оформянето на трудовата книжка, във връзка
с прекратяването на правоотношението между страните, работодателят е удостоверил
(полагайки подпис чрез законния си представител), че в периода ... – ... ищцата П. има
общо прослужено време в предприятието от две години и седем дни. На основание
чл. 179, aл. 1 ГПК, отразеното в трудовата книжка има материална доказателствена
сила, която не е опровергана в настоящия процес, като в този смисъл съдът приема за
доказан удостоверения в рамките на работодателската правоспособност на управителя
на „... период от време на съществуване на трудовото правоотношение, съответно и за
установен трудовия стаж, вписан в трудовата книжка.
По делото са ангажирани гласни доказателства средства чрез разпит на
свидетелката Т. Д., като изнесените от същата сведения относно трудовия стаж на
ищцата изцяло съвпадат с установеното по делото от трудовата книжка на П..
Свидетелката Д. е работила в „... заедно с ищцата през процесния период и поради
това има непосредствени впечатления за прослуженото време от последната,
изпълняваната длъжност, продължителността на работния ден в предприятието и
начина на заплащане на труда, за който съобщава, че е в брой от касиерката срещу
подпис на служителя във ведомостите за заплати. Съдът изцяло кредитира дадените от
свидетелката показания, които са ясни, точни, не съдържат вътрешни противоречия и
кореспондират изцяло с приобщените по делото доказателствени материали.
2
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като основателен и доказан.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. А съгласно чл. 9, ал. 3
ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от
ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда.
Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата.
Ищцата представя доказателства за заплащане в брой на сумата 1077,00 лева, като
адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от
30.04.2025 г.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 2/ 2015 г., постановено по
ТД № 2/ 2015 г. по описа на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /какъвто именно
е предявеният в настоящото дело иск/ са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторения разход в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с осъщественото в негова полза представителство по
делото от адвокат. Размерът на възнаграждението не е прекомерен, с оглед свършената
от адвоката работа и предмета на делото, по преценка на съда, при съпоставка и с
предвидения ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение по неоценяеми
искове от 1000,00 лева, какъвто е процесният, в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 3 във
вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, по отношение на ... – ..., трудовия стаж на М. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ..., работила 2 години и 7 дни в периода ... – ..., като служител в ..., на длъжност
„...“, при 8-часов (пълен) работен ден.
ОСЪЖДА ... – ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П., ЕГН **********, с адрес: ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1077,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено представителство в производството по
делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4