Р Е Ш Е Н И Е
№ 260162
гр. Кюстендил,28.11.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЦВЕТАНКА
В.АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 810/ 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Й. Б.“ЕАД /с
предишно наименоание „Т. Б.“ ЕАД/ ЕИК:******, адрес на управление на дейността -
гр. С., ж.к.“Мл. *“, Бизнес парк С., сграда *, със съдебен адрес:***, чрез адв. В. Г., е предявило против Б.Р.И.,ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено по отношение
на ответника наличието на вземането на ищеца за
сума в общ размер на 163,50 /сто и шестдесет и три лева и петдесет
стотинки/лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги от 22.06.2018 год. за мобилен номер *********,за
която са издадени фактури № **********/25.05.2019 год.,от които 62.46 / шестдесет и два лева и четиредесет и
шест стотинки/ лв.,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
101.04 /сто и един лева и четири стотинки/ лева,представляваща неустойка за
предотавено за ползване устройство NOKIA 3 Blask.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и
настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника оспорва иска по
основание и размер,като развива доводи и възражения в тази насока,включително и
за наличието на нищожгни клаузи в договора и ОУ,касателно претенцията за
договорни неустойки.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. Договор за мобилни услуги от 22.06.2018 год./л.17-20
от ч.гр.д.№
2468/2020 г.КРС/за предпочетен номер ******, е че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената
дата, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора
за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени нац.
мин и роуминг в зона ЕС“,срещу задължението на ответникът да заплаща месечна цена от 24,99 лв. на
месец,КАКТО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО ЗА ПОЛЗВАНЕ на мобилен апарат NOKIA 3 Blask срещу обща лизингова цена от 165,96 лв. при стандартна цена
на устройствоот без абонамент от 369,90 лв.Представени като доказателство по делото
са ОУ /л.34-41 от ч.гр.д.№ 2468/2020 г.КРС/ на Т. Б. ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги,които са неразделна част от
договора,видно от частта му „УСЛОВИЯ ПО АБОНАМЕНТНИЯ ПЛАН“".Общите
условия предвиждат в чл.19 б,б.“в“ не е
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащането им,а по
чл.19“в“,б.“г“ възможност за Т. да прекрати с месечно предизвестие срочен или
безсрочен договор,ако потребителят при хипотезата на б.“г“ е нарушил
съществено,или системно тези ОУ.
В раздел V на ОУ е предвиден ред за плащане на услугите-въз
основа на фактура,в срока указан в същата,но не по-късно от 18 дни от датата на
издаването й,като неполучаването на самата фактура не освобождава потребителят от задължението да плати сумата по
нея.Договора съдържа уговорка,предвиждаща задължение на абоната да заплати на
доставчика на услугата, при прекратяване действието на договора по вина на
първият,за всяка ползвана от него СИМ карта неустойка в размер на стандартните
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока на действие
на договора,като максималният размер не може да надвишава трикратният размер на
стандартните месечни абонаменти,а когато е било предоставено и устройство за ползване
на услуги,съгласно посоченото в договора или предходно подписан документ,чийто
срок не е изтекъл,потребителят дължи и такава част от разликата между
стандратната цена на устройството / в брой,без абонамент/,съгласно действащата
към момента на сключването на договора ценова листа,и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или лизингова
цена по договора за лизинг/,съответстваща на оставащият срок на договора. С
договор от горната дата /л.21-22/ за лизинг доставчикът на услугата предоставил
на ответникът за временно и възмездно ползване устройство NOKIA 3 Blask с телефонен номер 359896835494, срещу задължението на последният да заплати обща лизингова цена в размер на
162,17 лв. с включен ДДС,при условията на договора и погасителният план-една
първоначална вноска от 75,00 лв. и и 23
броя месечни лизингови вноски в размер на 3,79 лв. с включен 20 % ДДС.Договора
съдържа уговорка,че неразделна част от същият са ОУ,като ответникът е
удостоверил с подписа си,че е запознат със същите и ги приема.Представени са
като доказателство ОУ на договор за лизинг за предоставяне на преносим
компютър,3 G CONECT CENTER,телефонен апарат или друго устройство
/л.23 от ч.гр.д.№ 2468/2020 г. на РС Кюстендил/,от които се установява,че
съдържат в разпоредбите на чл.10 и 11 клаузи за разваляне на такъв вид
договори. Видно от представената
по делото Декларация –
съгласие (л. 26 от ч.гр.д.№ 2468/2020
г.КРС/ е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от
Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл.
4, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка се установява ,че процесните общи условия на договор за лизинг са представени на л. 23 от ч.гр.д.№ 2468/2020
г.КРС.
За дължимите от ответника суми за
процесния период са издадени и представени фактури /листа от 27 до 32 вкл. от ч.гр.д.№ 2468/2020
г.КРС/,относими за периода 25.12.2018 год.-24.03.2019
год.Няма данни и доказателства ищецът да е уведомявал писмено ответникът,че
поради неизпълнение на задължението му да заплати сумите по посочените фактури
прекратява предсрочно действието на договора за мобилни услуги,респ. че разваля
договора за лизинг.С Решения № 260012/18.02.2022г. по гр.д.№ 808/2020 г.КРС и
решение № 136/28.07.2022 год. по в.гр.д.№ 201 /2022 г. КОС е признато за установено
между страните,че ответникът дъжи сумите по горните фактури.По фактура №
**********/25.05.2019 год. ищецът начислил неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги и вноска за лизинг в размер на 152,30 лв.няма данни и
доказателства ответникът да е платил горната.
От приложеното частно гр. дело № 2468/2020 год. по описа на РС Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки
установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество неоснователни,поради което ще се отхвърлят. Мотивите на съда са следните:
По
допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
по чл. 410 и сл. ГПК.
Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът
следи служебно. При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и
исковото производство,
би се стигнало до недопустимо разминаване в
претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на
правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между
страните и предмет е налице ( в заявлението по чл. 410 от ГПК, а и в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 260429/30.12.2020 год. в производството по ч.гр.д. № 2468/2020 г. на КРС, общо претендираната сума е разбита като са
очертани образуващите я компоненти), специалният установителен иск е предявен в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че искът е допустим.
По основателността:
По отношение на сумата от 163,50 лв.,
представляваща претендирани договорни неустойки за
предсрочно погасяване на договори за далекосъобщителни услуги и лизинг.
Предявен е установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено задължение на ответника за вземания на ищеца за
договони неустойки.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане, основаващо се на
предросрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 22.06.2018 год.за предпочетен номер 359896835494 и договор от горната дата за лизинг за временно и възмездно ползване
устройство NOKIA 3
Blask с телефонен номер ***********.От тези
договори се установява,че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план.
В договора за мобилни услуги се съдържа описание на тарифният план, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях,както и от изрично подпинсаната
декларация-съгласие.По същия начин стоят нещата и по отношение на договорът за
лизинг.В казуса съдът е обвързан и от влязли в сила съдебни решения № 260012/18.02.2022г. по гр.д.№ 808/2020
г.КРС и решение № 136/28.07.2022 год. по в.гр.д.№ 201 /2022 г. КОС,с които е
признато за установено между страните,че ответникът е в неизпълнение на
задължението му да заплаща в срок цената на потребените услуги и лизингови
вноски за исковия период.Безспорно установено е валидно възникналите правоотношения между
страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума при предсрочно прекратяване на
договора, както и размера на това задължение.
Прекратяването на договора поради
неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за
която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за
прекратяването им също следва да са в такава форма и
с тях следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно
волеизявление за развалянето на договорите респ. те да са получени от абоната. Операторът не е
ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати
договорите преди изтичане на срокът им. А само предсрочното им
прекратяване
води до възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка. Подаването на заявление по чл. 410 ГПК /22.12.2020 г. / следва
крайния срок
на договорите-22.06.2020 год. за мобилни
услуги и 22.05.2020 год. за лизинг, то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на заповедното производство,
същото не може да се разглежда като
отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между
страните. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе само
исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по договора
страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позова на последиците от
прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба е подадена в съда на 26.04.2021 год., след изтичане на първоначалният срок по договора за мобилни услуги
от крайният по този за лизинг. По тези съображения по делото
остана недоказано надлежното прекратяване на процесния договор за мобилни услуги преди изтичане на първоначалния му срок, което
препятства възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка
за предсрочно прекратяване и на това основание
Вън е независимо от горното,следва да се отбележи и следното.
Възможност за предсрочно прекратяване на договорът за мобилни услуги,от
което и за развалянето на договорът за лизинг,както и задължението на виновният
абонат да заплати договорни неустойки се съдържа както в договора за мобилни
услуги,така и в ОУ към същият и такива към договора за лизинг.
Съгласно чл.26 от ОУ към договора за мобилни услуги плащането на услугите
се извършва въз основа на издадена от оператора фактура,за датата на която
потребителят е предварително известен.В казуса това е датата 25 число на всеки
месец,съгласно изричното отбелязване в договора за мобилни услуги.Тъй като
договорът за лизинг препраща относно плащането на лизинговите вноски към начина
на плащане на същите с издаването на фактурата по основният договор,то
ответникът,като страна по горните е бил предварително известен за датата,на
която би могъл да разбере стойността на дължимото от него по тях и съответно
срокът за плащане.В ОУ се съдържа и краен срок за плащането на задълженията по
фактурите-не по-късно от 18 дни от датите на издаването им.Неплащането в срок
на дължими суми по фактурите е основание,при хипотезата на чл.чл.75 във вр. с
чл.чл.19б,б.“б“ от ОУ и чл.19 „в“,б.“г“ във вр. с чл.152,т.23 ОУ ,доставчикът на услугата,т.е ищецът, да
прекрати едностранно действието на договорите като отправи до неизправният
абонат ,на осн.чл.55,изр.последно от ОУ,уведомление по някой от визираните в
чл.51 ОУ начини,както и при усл.на чл.19 в от ОУ ,където е предвидено, че
договорът се прекратява от ищецът с „едномесечно писмено предизвестие",
което е реципрочно на правото в чл. 19а от ОУ на потребителя в този смисъл.
Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена /предвид б. г от същата норма/ от
съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл. 152,
т. 23 от ОУ е посочено, че "системно нарушение съставлява"нарушение
на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, допуснато три или
повече пъти в продължение на една година". В конкретната хипотеза ищцовото
ТД се позовава по исковата молба на неплащане по три фактури на дължимите
абонаментни такси,дължимостта на които е безспорно установена, което определя,
че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие. Както бе
посочено и по-горе писмени доказателства за упражнявено на това право по делото
не са представени.Предвид на това предявения облигационен иск е неоснователен и
недоказан.
Съдът отбелязва и още нещо по отношение възможността за предсрочно
прекратяване на договора за лизинг.За този договор липсва твърдение за
предсрочното му прекратяване /разваляне/
по вина на лизингополучателя - ответник по делото. Съгласно на чл. 10, ал. 1 от
ОУ към договорите за лизинг се предвижда хипотеза на разваляне на такива
договори по вина на неизправна страна,вкл. и при хипотезата на чл.11,ал.1 ОУ и
при прекратяване по вина на лизингополучателят на сключен между същите страни
договор за мобилни услуги.Конкретен начин за развалянето на договора за лизинг
в такива случай не е уреден,поради което съдът счита че е приложимо правилото
на чл.87,ал.1 ЗЗД и както бе отбелязано по-горе в тази хипотеза, за да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да е налице разваляне
на договорите, вследствие виновно неизпълнение и едностранното изявление за
това следва да е достигнало до ответника, за което в случая липсват доказателства.
Именно поради тази констатация, съдът намира за безпредметно да обсъжда
възраженията за нищожност на процесните договори,релевирани от особеният
представител на ответинка.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното
производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
на ВКС/ се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Й. Б.“ЕАД /с предишно наименоание „Т. Б.“ ЕАД/ ЕИК:*****, адрес на управление на дейността -
гр. С., ж.к.“Мл. *“, Бизнес парк С., сграда 6, със съдебен адрес:***,
чрез адв. В. Г.а, против Б.Р.И.,ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено по отношение
на ответника наличието на вземането на ищеца за
сума в общ размер на 163,50 /сто и шестдесет и три лева и петдесет
стотинки/лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги от 22.06.2018 год. за мобилен номер *********,за
която са издадени фактури № **********/25.05.2019 год.,от които 62.46 / шестдесет и два лева и четиредесет и
шест стотинки/ лв.,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
101.04 /сто и един лева и четири стотинки/ лева,представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blask.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: