Определение по дело №329/2023 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                 

№  377                                  09.06.2023 год.                          град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                 СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

        

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №329 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:          

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по адм. дело №329/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба от И.Г.П. с адрес *** с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, изразяващи се в изземване на три броя листа А4, съдържащи информационни сведения от Уикипедия, относно образци оръжия на швейцарската фирма „Зиг зауер“.

С молба вх.№3323/09.06.2023 год., ответника по делото представя заверено копие от приемо-предавателен протокол, от който е видно, че задържаните при проверка материали – три листа от уикипедия, са върнати на И.Г.П.

Настоящият състав намира жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от оспорване и предмет, съображенията за което са следните:

Разпоредбата на чл.276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста от закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

За да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие. Допустимостта на искането по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл.3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл.3 от ЗИНЗС.

С оглед установените по делото факти, на първо място следва да се отбележи, че в отправеното от лишения от свобода искане не са изложени никакви твърдения, че при изземването на 12.05.2023 год. спрямо П. са извършени действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.

На второ място, изземването на вещи от осъдени лица от администрацията на затвора, не може да се определи като умишлено деяние по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като се касае за упражняване на предвидено в закона правомощие, а връщането на иззетите вещи, от друга страна предполага и преустановяване на тези действия, респективно не е налице предмет на направеното оспорване.      

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. По смисъла на чл.15 връзка с чл.147 от АПК, правният интерес следва да бъде личен и пряк, т. е. жалбоподателят следва да търси защита на свои права и законни интереси, спрямо които се извършва или е възможно да се извърши непосредствено неблагоприятно засягане от административния акт. В конкретния случай с представения протокол се установява, че задържаните материали са били върнати, поради което и не е налице правен интерес у П. да иска тяхното връщане.

Ето защо, жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателят, с оглед на което и на основание чл.159, т.4 от АПК, същата следва да се остави без разглеждане и производството по делото – да се прекрати.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.П. с адрес *** с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, изразяващи се в изземване на три броя листа А4, съдържащи информационни сведения от Уикипедия, относно образци оръжия на швейцарската фирма „Зиг зауер“, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №329/2023 год. по описа на Старозагорският административен съд.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: