Р
Е Ш Е Н И Е
№254 17.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На втори юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана Плачкова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско дело №944 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск по
чл.45,ал.1 от ЗЗД и
предявен от ответника по този иск, срещу привлеченото като негов помагач трето лице, евентуален обратен иск по чл.229 от КЗ/отм/.
Предварителни бележки:
С определение в с.з. от 25.02.20г., въз основа отказ от иск на ищеца по
отношение на ответника ЗД „Евроинс“АД, производството по делото срещу този
ответник е прекратено, тъй че първоначално предявеният като евентуален срещу
ответника К.Л.Х. иск е станал основен пряк иск за производството /виж протокола
в частта на л.119лице и гръб/.
С определение в с.з. от 02.06.2020г.
съдът е допуснал поправка на името на ответника по основния иск, посочено в
исковата молба, което вместо К.Л.Х. да се чете К. Л.Х..
Банковата сметка на ищцата, по която да
и се плати при евентуално уважаване на иска и, е посочена в писмената и защита.
Ищцата С.Г.Б., ЕГН **********,****,
адв.Т.Д., моли съда да осъди ответника К.Л.Х., ЕГН **********,****, ***, адв.Ю.Р.,
да и заплати по сметка ***, с титуляр адв.Т.М.Д., сумата от 50 000лв., ведно
със законната лихва от 28.11.15г., като обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени по повод смъртта на сестра и Т.Г.К., с която били особено близки и
загубата на която преживяла много тежко, починала вследствие птп от ***г.,
състояло се на пътя ***, на ***, причинено по непредпазливост от К.Л.Х., при
управление на товарен автомобил Форд транзит №ТХ 1905 ХА, като за деянието била
налице влязла в сила присъда, постановена по нохд №503/15г. на ПОС.
Пледира по същество за уважаване на
иска и не претендира присъждане на разноски. Развива съображения с писмена
защита вх.№15070/10.06.2020г.
В указания му от съда двуседмичен срок
/при образуването му, делото се е движело
като търговско/, отв. К.Х. е подал отговор на исковата молба с вх.№6399/26.02.19г.,
с който е оспорил предявения иск както по основание, така и по размер. Заявил
е, че товарен автомобил Форд транзит, който е управлявал при описаното от ищцата
птп, е с рег.№ТХ 1905 ХН, както и че рискът му ГО е бил към датата на птп
застрахован при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с полица №***. Оспорва ищцата да е
в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт. Повдига възражения за: погасяване по давност на вземането на
ищцата, както за основния иск, така и за претенцията за законни лихви, за
последните- извън тригодишния предвиден в закона срок; за съпричиняване на
вредите, тъй като поведението на погиналата противоречи на нормативно
предписаното от ЗДвП, като по този начин е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат; за прекомерност на търсеното обезщетение, в случай, че искът
и се счете за основателен /виж съобщението на л.43 и отговора на л.45-л.48/.
Пледира по същество за отхвърляне на основния
иск по съображенията, които подробно е развил в отговора на исковата молба, и
за присъждане на разноските, така, както ги е заявил в отговора и уточненията
му.
По искане за привличане, повдигнато от
отв.Х., основано на твърдението, че рискът гражданска отговорност на ппс, което
е управлявал при птп, довело до смъртта на Т. К., е бил застрахован при ДЗИ
Общо застраховане ЕАД, тъй че при евентуалното му осъждане и плащане на
обезщетение на ищцата, той има право да получи от застрахователя
застрахователно обезщетение за настъпилия покрит риск, като негов помагач в процеса е конституирано посоченото
застрахователно дружество и е приет за разглеждане предявен от отв.Х. срещу
третото лице- помагач евентуален обратен иск- в случай, че прекият иск бъде
уважен, то третото-лице да бъде осъдено да му заплати сумата от 50000лв., ведно
със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, под условието, че той
реално я изплати на ищцата /виж: Определение №1026/10.05.19г., с което третото
лице е конституирано за участие в процеса и е приет за разглеждане предявения
обратен иск на отв.Х. срещу него; обратният иск на л.49-л.51 и молба
вх.№32896/07.11.19г. за отстраняване на нередовностите и на л.91-л.93/.
К.Х. пледира, в случай, че съдът уважи
иска на С.Б. срещу него, то да уважи и предявения от него срещу ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, гр.София, ул.“Витоша“ №89Б, обратен иск, като му присъди и
разноските в производството, съгласно списъка, представен в с.з. от 02.06.20г.,
за който изрично сочи, че е такъв само за разноските му по обратния иск,
предявен срещу привлеченото трето лице- помагач.
В дадения от съда на третото лице
помагач на отв.К.Х. срок, ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“Витоша“ №89Б, е подало общ писмен отговор с вх.№38334/20.12.19г.
както по основния, така и по предявения срещу него обратен иск, като:
Не е оспорило твърдението на отв.Х. ,
че товарен автомобил Форд транзит с рег.№ТХ 1905 ХН е бил към датата на птп от ***г.,
състояло се на пътя ***, застрахован при него за риска ГО с №***;
По отношение на главния иск: Оспорва
ищцата да е от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди при смърт, като изтъква, че тя и не представя доказателства
за твърдението си да е сестра на починалата Т. К.. Повдига възражения за:
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва от
датата ***г.; за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа на
справедливост;
По отношение на обратния иск е
повдигнал възражения: за давност, основано на чл.197 от КЗ/отм/; за
ограничаване на отговорността му до размера от 5000лв., въведен с чл.493а и
пар.96 от ПЗР на КЗ.
/виж съобщението на л.98 и отговора на
л.99-л.122/.
С молба вх.13898/02.06.20г., изпратена
по факс, пледира по същество за отхвърляне на предявените главен и обратен иск по
съображенията, изложени с отговора му по тях, евентуално- при намирането им за
основателни, за ограничаване на отговорността му до размер на 5000лв., съгласно
изричната законова норма на пар.96,ал.3 от ПЗР във вр. с чл.493а, ал.4 от КЗ,
приложима и за процесния случай, с оглед обратното действие, придадено и от
пар.96,ал.3 от ПЗР на КЗ, и за присъждане на разноските в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, като
молбата да послужи като списък, а в случай, че в негово отсъствие от останалите
страни се представят списъци на разноски за адвокатско възнаграждение,
надхвърлящо минималния размер по Нар.№1/04г., предвид иска, предмет на спора,
то прави възражение за неговата прекомерност, предвид действителната правна сложност
и фактическа сложност на спора и искане за намаляването му /виж молбата на
л.128/. В дадения от съда едноседмичен срок за представяне на писмени защити,
от тази страна не е постъпила защита.
Съдът, като взе предвид твърденията,
оспорванията и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства
намери, че предявените пряк и обратен
иск са допустими, разгледан по същество, прекият иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен, разгледан по същество, евентуалният обратен иск е също
основателен и като такъв следва да бъде уважен, при следните съображения:
По допустимостта.
Обстоятелствата, на които са основани
прекият и обратен иск ги поставят в хипотезите съответно на чл.45,ал.1 от ЗЗД и
на чл.229 от КЗ/отм/ и ги правят допустими, а страните по тях- надлежно
процесуално активно и пасивно легитимирани в производството по всеки от тези
искове.
С Определение №1026/10.05.19г. съдът се
е произнесъл по повдигнатото от ответника К.Х. възражение за недопустимост на предявения
срещу него иск, като го е намерил за неоснователно по съображенията, изложени в
т.3.2. от същото определение, които поддържа с това решение, тъй че препраща
към тях /виж определението на л.73-л.74/.
По основателността.
1.В с.з. от 25.02.20г. съдът е приел
като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение
№1/02.01.20г., с отпадане на частите, касаещи ответника ЗД „Евроинс“,
производството по отношение на когото е прекратено в същото с.з., като с
доклада са очертани релевантните за предявените искове и повдигнатите
възражения факти и е разпределена тежестта за установяването на онези от тях,
които съдът е приел за нуждаещи се от доказване /виж протокола от с.з. на
л.119-л.121 и определение №1 на л.106-л.109/.
При наличие на влязла в
сила на 31.05.17г. присъда по нохд
№503/15г. на ПОС, с която К.Х. е признат за виновен за това, че на ***г., при
управление на товарен автомобил Форд транзит, на път №***, в района на
километър *** - ***, е нарушил правилата за движение на чл.42,ал.1,т.2 и
ал.2,т.2 и т.3 от ЗДвП, вследствие което по непредпазливост е причинил смъртта
на Т. К., за което е признат за виновен и осъден, съдът е счел на основание
чл.300 от ГПК задължителни за зачитане и поради това, неподлежащи на доказване
в производството пред него фактите, че смъртта на Т.К. е настъпила на ***г. и
че е била причинена виновно от К.Х., при управление на посочения товарен
автомобил „Форд транзит“, без да се чувства ангажиран от описания в присъдата
негов регистрационен номер ТХ 1905 ХА, когато съобразява към датата на птп при
кое дружество е застрахован риска гражданска отговорност на автомобилистите за
това мпс, защото регистрационният му номер не се отнася нито към деянието, нито
към неговата противоправност, нито към виновността на дееца /виж присъдата на
л.4-л.5/
2. За фактите,
нуждаещи се от доказване в производството, със събраните доказателства се установи,
че:
2.1. Към датата на птп, вследствие което Т. К. е починала, рискът задължителна
гражданска отговорност на автомобилистите за товарния автомобил „Форд Транзит“,
управляван към същата дата от отв.Х., верният регистрационен номер на който е
ТХ 1905 ХН, а не ТХ 1905 ХА, както е описан в присъдата, е бил застрахован при ДЗИ
Общо застраховане ЕАД, като твърденията на отв.Х. и привлеченото от него трето
лица- помагач в това отношение са еднозначни, както личи от разменените книжа и
от представената в с.з. от 25.02.20г. полица №*** /виж полицата на л.95, съща и
на л.118/.
Пак от полицата, а също и
от талона на автомобила, представен от К. Х., се установи твърдението му, че
това ппс е било собственост на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
***, като в полицата липсват данни кое лице е негов обичаен водач, но пък
талона на автообила е била представен от отв.Х. за приемане в производството и
липсват данни по делото автомобилът, който е управлявал към датата на птп, да е
бил противозаконно отнет от собственика му. /държател на мпс/виж талона и
частите му на л.64, л.65/.
2.2.
Починалата на ***г. Т.К. и ищцата С.Б. са сестри, като баща им е покойник
от ***г., и ищцата С.Б. е по-малкото от двете деца на Г. Г. и Н. Л. /виж удостоверение
за съпруг и родствени връзки на л.129/.
2.3. С показанията на св.В. Б., съпруг на ищцата, дадени в с.з. от
02.06.20г., които съдът цени, независимо от евентуалната му заинтересуваност,
тъй като са житейски достоверни и кореспондират с представеното удостоверение
за родствени връзки, ищцата установи и основните спорни между нея и ответника и
третото лице-негов помагач факти, щото преживе, между нея и сестра и Т.К. е
имало трайна и дълбока емоционална връзка, както и че е претърпяла по повод
смъртта и продължителни болки и страдания, за които е справедливо да получи
обезщетение.
Св.Б. е посочил, щото двете
сестри са били изключително близки, защото знае от съпругата си, че още докато
били ученички, майка им ходела да работи навън, тъй че Т. била като втора майка
за по-малката си сестра, както и че след като бащата починал, майката и двете
сестри били тръгнали заедно по квартири, и така до ***г., когато св.Б. се
запознал с бъдещата си съпруга и вече има преки впечатления, съгласно които ищцата
С.Б. и майка и живеели заедно със семейството на покойната Т. К. в дома на
съпруга и Н. К., че двете сестри работели в една и съща фирма- ***, както и че
били неразделни, че постоянно били заедно.
С показанията на същия
свидетел се установи и това, че ищцата е преживяла изключително трудно смъртта
на сестра си, като по времето, когато получили новината за птп, ищцата и св.Б.
били вече женени, и ищцата била бременна в ранните месеци /от удостоверението за родствени връзки личи, че детето М. е родено от
ищцата през ***г./, и както се казва, изпаднала в безтегловност,
непрекъснато плачела и това продължило както в седмицата, докато се разбере ще
оживее ли сестра и след катастрофата, като ходели всеки ден до болницата, така
и след като тя починала, когато ищцата се разстроила много психически и това
нейно състояние продължавало и досега, дори се наложило да посети психиатър и да
приема хапчета за успокоение, които само временно подобрили състоянието и.
2.4. С обясненията
на отв.Х., дадени по реда на чл.176,ал.1 от ГПК в с.з. от 25.02.20г. се
установи, че той няма никаква представа за поведението на починалата Т. К.,
макар да останал на мястото на птп и да съдействал на пожарната за изваждането
и от автомобила, защото спомените му са до момента на удара, след което
изпаднал за известно време в безсъзнание, тъй че помни само, щото при
изпреварване, което предприел, при хлъзгава и влажна настилка, бусът, който
управлявал, поднесъл и станал неуправляем, и макар да успял да избегне челен
удар с идващата отсреща кола, не могъл да предотврати удара във втората идваща
в насрещното кола, в която се ударил, и именно в нея имало пострадали пътници, които
впоследствие загинали, една от които била Т. /виж л.121 лице/.
3.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
предявените пред него искове:
3.1.По прекия иск по чл.45
от ЗЗД.
-Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като деликвентът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, то се определя от съда
по справедливост /чл.45,ал.1, чл.51,ал.1, изр.1 и чл.52 от ЗЗД/, а в случай, че
увреденият и сам е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали /чл.51,ал.2 от ЗЗД/.
Съдебната практика през
годините е търпяла развитие по отношение кръга на лицата, които могат да се
приемат за надлежно активно процесуално легитимирани да претендират обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в случай на смърт на пострадалото лице, като
с постановеното от ОСНГТК на ВКС ТР №1/21.06.18г. по т.д. №1/16г. се прие, че освен
лицата, очертани с Постановления №№4/61г., 5/69г. и 2/84г. на Пленума на ВС, обезщетение
за вреди в този случай има право да получи и всяко друго лице, което успее да
установи, че преживе е имало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предпоставките за
основателността на иска, произтичащи от сложния фактически състав на нормата на
чл.45,ал.1 от ЗЗД, изискващ установяване извършването на противоправно деяние
от ответника, вината му за неговото извършване, реалното претърпяване на вреди
от ищцата и наличието на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и
вредоносното деяние на ответника, в случая се установиха категорично, като:
При зачитане на
задължителната въз основа чл.300 от ГПК за гражданския съд влязла в сила
присъда по НОХД №503/15г. на ПОС, пред този състав се установи, че смъртта на Т.К.
е била причинена по непредпазливост от отв.Х., вследствие нарушаване от него,
като водач на ппс, на правила за движение, закрепени в ЗДвП, с което се
доказаха изискуемите за основателността на иска елементи от фактическия състав,
касаещи противоправност на деянието, авторството му, в лицето на ответника, и
неговата вина;
Със събраните показания на
св.Б. и удостоверение за родствени връзки ищцата установи и останалите
релевантни за основателността на иска си предпоставки, включително тези, изискуеми
се от ТР №1/18г., като доказа, че:
Покойната Т. К. е нейна
рождена сестра, доказателство за което действително е липсвало приложено с
исковата молба, но след като това е изтъкнато от третото лице-помагач на
ответника, като съображение за оспорване на надлежната активна легитимация на
ищцата по предявения иск, и съдът и е дал указание, че не сочи за това свое
твърдение доказателства, тя е представила удостоверение за родствената си
връзка с починалата Т. К.;
Реално е претърпяла и
продължава да търпи и до момента неимуществени вреди –скръб, покруса и
психическо дестабилизиране;
Претърпяването на описаните
неимуществени вреди е в пряка причинна връзка със смъртта на сестра и, с която
преживе и до датата на омъжването и били неразделни;
Между нея и покойната и
сестра преживе е имало силна емоционална връзка и близост /били са неразделни,
обусловени от трудния им житейски път в детските години, когато по-голямата
сестра Т. К. е трябвало сама да се грижи за ищцата, поради отсъствието на
майката, ангажирана с работа за прехрана на семейството, претърпяната загуба на
баща им в сравнително млада за тях възраст, след което трябвало да ходят заедно
да живеят по квартири, заедно с майката, общата им месторабота и местоживеене
до март на ***г., когато ищцата е оженила, т.е. броени месеци преди ***г.,
когато по-голямата сестра е погинала, вследствие на птп;
Негативните последици,
търпени от ищцата във връзка със смъртта на сестра и, не са отзвучали и до
момента.
При тези установени в
процеса обстоятелства, съдът споделя доводите, развити с писмената защита на
ищцата, щото тя е установила оспорваната от ответника и третото лице- негов
помагач в процеса своя надлежна активна процесуална и материално правна
легитимация, даваща и право да получи обезщетение за претърпените вследствие смъртта
на сестра си неимуществени вреди.
А, иначе, развитият както с
отговора на исковата молба от отв.Х., така и с отговора на третото лице
-помагач довод, щото не простият факт на кръвно родство е онзи, който дава
правото да се получи обезщетение в случай на смърт на лице от по-широкия семеен
кръг, а и кумулативно изискуемият се заедно с него факт на реална емоционална
близост и свързаност между лицата, и че разширяването на кръга на правоимащите
лица с ТР №1/18г. не е безусловно и автоматично, е принципно изцяло верен и се
споделя от този състав, а и не само- съответен е и на закрепеното с ТР №1/18г.
виждане по спорния въпрос, но в случая ищцата установи категорично наличието и
на двете предвидени от цитираното ТР предпоставки, при което искът и не може да
се счете за неоснователен, както пледират ответникът и третото лице-негов
помагач, а се намери от съда за основателен.
-Основателно е и искането
на ищцата да и се присъди законна лихва върху търсеното обезщетение, доколкото
при неизпълнение на едно парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
/чл.86,ал.1 от ЗЗД/, а когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84,ал.3 от ЗЗД/.
В конкретния случай, от
представеното от ищцата удостоверение за родствени връзки е видно, че сестра и
Т. К. е починала на ***г., и съдът намери, че искът и за осъждане на ответника
да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие тази
смърт, е основателен- т.е. ищцата има срещу ответника парично вземане, за
плащане на което той изпада в забава по силата на закона от датата на
увреждането- ***г., тъй че тя има право да получи и обезщетение в размер на
законната лихва върху него.
-Като намери предявеният от
ищцата иск и на искането и за присъждане на законна лихва върху търсеното
обезщетение за основателни, съдът пристъпи към разглеждане на повдигнатите от
ответника и от третото лице- негов помагач възражения, въз основа които искат
отхвърляне на предявените от нея претенции или тяхното намаляване, и намери по
тях в поредността, в която счете за необходимо да ги разгледа, както следва:
-И ответника, и третото
лице- негов помагач са повдигнали възражение погасяване на вземането по
предявения от ищцата иск по давност, както за търсеното обезщетение, така и за
искането и то да се присъди ведно със законната лихва, считано от 28.11.15г. до
окончателното му плащане.
Както вече се каза по-горе,
сестрата на ищцата е починала на ***г., поради което правото и да получи
обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта и не би могло да стане
изискуемо преди датата на настъпване на смъртта на сродницата и.
Вземането на ищцата да
получи обезщетение за неимуществени вреди от деликт се погасява с общата
предвидена от чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, при което давността изтича на ***г.,
а искът е предявен на 28.11.18г.- т.е. преди изтичане на предвидената в закона
за него погасителна давност.
Дори в случая да се
съобрази разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, че за вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриване на дееца и да се счете, че той е
станал известен още в деня на птп, което се състояло на ***г., давността за
предявения от ищцата иск пак няма да е изтекла, защото той е заведен на
28.11.18г.
Гореказаното прави
неоснователно възражението за погасяване по давност на вземането на ищцата за
търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователно е и
възражението за погасяване по давност на претенцията на ищцата обезщетението да
и се присъди ведно със законна лихва за времето от 28.11.15г. насетне,
доколкото тя претендира присъждането на лихва за три години назад от датата на
исковата молба, предявена на 28.11.18г., а не и за присъждането и за времето от
***г. до 28.11.15г., за който вземането е действително погасено по давност, с
оглед нормата на чл.111,б.“б“ от ЗЗД.
-Повдигнатото от ответника
с отговора му възражение за съпричиняване е бланкетно –„поведението на починалата противоречи на предписаното в ЗДвП, като по
този начин е допринесла за настъпване на вредоносния резултат“, поради
което съдът му е указал с определението си по чл.140 от ГПК, че в случай, че не
наведе най-късно в първото по делото с.з. конкретни твърдения, които да могат
да се подложат на установяване, съдът няма да приеме това негово възражение за
разглеждане в процеса. В проведеното на 25.02.20г. съдебно заседание, първо по
делото, ответникът не е изпълнил дадените му от съда указания, а е заявил чрез
пълномощника си адв.Р., че няма възражения по проекта за доклад, съобщен му
съда със същото определение, който е приет като окончателен доклад по делото.
Затова, макар да не е чел изрично определение, че не приема за разглеждане
неговото възражение за съпричиняване в производството, съдът счита, че не му
дължи произнасяне по същото. Тук следва да се посочи още само, че макар отв.Х.
да е изслушан по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, това доказателствено искане е било
допуснато на ЗД „Евроинс“ АД, във връзка с неговото също тъй бланкетно
възражение за съпричиняване, повдигнато с отговора му, докато е бил
конституиран като първи поред ответник в производството, а доколкото в първото
с.з. производството по отношение на посоченото дружество е било прекратено, то
съдът погрешка е изслушал и събрал това доказателствено искане, допуснато нему,
а след като К. Х. е останал и единствен ответник по прекия иск, неговите
обяснения губят качеството си на такива по смисъла на чл.176,ал.1 от ГПК, тъй
като не са дадени по искане на ищцата по този иск, и затова не могат да се
ценят. И накрая, дори да се пренебрегнат тези процесуални особености, с
дадените от отв.Х. обяснения в крайна сметка не се съдържат никакви данни за
поведението на Т.К., а още по-малко- за съпричиняване на птп и на смъртта и
/виж протокола на л.119-л.121/.
Предвид гореказаното, не са
налице предпоставки по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, при които отговорността на
отв.Х. към ищцата С.Б., по предявения срещу него пряк иск, могат да доведат до
намаляване на отговорността му.
-И ответникът, и третото
лице- помагач са повдигнали възражение, че претендираното от ищцата обезщетение
е прекомерно, с оглед принципа за справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД,
като съдът им е указал с определението си по чл.140 от ГПК, че ако не наведат
конкретни факти във връзка с това възражение най-късно в първото с.з., съдът ще
го разгледа воден единствено от установените в съдебната практика критерии при
извършване на преценката за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, а доколкото в
първото по делото с.з. не са били наведени никакви конкретни факти и/или
съображения, свързани с това възражение, съдът ще му отговори така, както е
указал на страните с доклада по делото.
Преценката за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай, като следва да се съобрази както с неговата специфика, така и
с икономическата обстановка в страната, тъй че да се постигне баланс между
изискването на закона за адекватно обезщетяване на претърпените вреди, и да не
се наруши принципа на закона за недопускане на неоснователно обогатяване.
В конкретния случай съдът
счете, че претендираното обезщетение не е прекомерно, както считат ответникът и
третото лице- негов помагач, защото :
Смъртта слага край на
живота като най-ценно благо и загубата, свързана с нея е невъзвратима, поради
което, макар и неоценими в пари, вредите от тази загуба изискват и по-високо
обезщетение от случаите на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания,
които търпят възстановяване във времето;
Към датата на смъртта на Т.
К., същата е била едва на ** години, в разцвета на младостта си, като няма
данни да е боледувала, тъй че по някакъв начин смъртта и да е била очаквана, а
напротив- настъпила е внезапно за близките и, каквато е и ищцата, и затова изисква
достатъчно високо обезщетение и по-високо от случаите, когато се касае за
жертви на птп, достигнали предела на жизнения си път;
Към датата на смъртта на
сестра и, самата ищца е била също съвсем млада- на ** години, и макар вече да е
имала зад гърба си тежкия жизнен опит от загубата на баща, както поради
изключително близките отношения със сестра и, така и поради деликатното си
състояние на ранна бременност, а също поради това, че в продължение на около
седмица е съществувала неизвестност дали сестра и ще излезе от кома или не, в
което време са посещавали болницата ежедневно за сведения, тази неизвестност и
загубата след нея са преживени от ищцата много мъчително, тъй че изискват също
определяне на обезщетение в по-висок размер;
По висок размер на
обезщетението се следва и заради продължителността на търпените от ищцата
неимуществени вреди във времето, като и досега тя е останала психически лабилна
и плаче за покойната си сестра;
За времето от ***г., когато
е починала сестрата на ищцата, до датата на приключване на производството по
делото са изминали почти седем години, в които икономическата обстановка в
страната сочи на непрекъснат растеж на показатели, както например минималната
за страната работна заплата, а това изисква също изисква определяне на
обезщетение в размер, адекватен на стандарта на живот;
Търсеното обезщетение е
според съда в рамките на обичайно присъжданото от съдилищата по искове на лица
от тази степен на родство, които са успели да установят изискуемите се от ТР
№1/18г. предпоставки да им се признае надлежна активна легитимация.
-И накрая, третото лице
помагач е повдигнало евентуалното възражение- в случай, че съдът намери иска за
основателен, както съдът го намери, то да присъди на ищцата сума в размер на
5000лв., съобразно нормата на чл.493а,ал.4 във вр. с пар.96 от ПЗР на КЗ.
По това възражение за
намаляване размера на търсеното от ищцата обезщетение съдът намери, че
цитираната разпоредба е неприложима в случая, тъй като прекият иск е такъв по
чл.45 от ЗЗД срещу деликвента, а нормата, на която третото лице- помагач се
позовава, е свързана с преките искове на увредени лица срещу застрахователи,
какъвто не е искът на С.Б. срещу К. Х..
А дори тази разпоредба да
се счете за приложима и по отношение отговорността на деликветна, както е
застъпил и обосновал подробно разбирането си в други аналогични дела /виж
конкретно т.д. №544/18г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в/, този състав счита счита, че ограничението в размера на обезщетението, предвидено от пар.96,ал.1 от ПЗР
на КЗ, не следва да се прилага при решаване на спора, защото приложението му би
обезсмислило полезното действие на чл.1 от Директива 84/5, изм. с Директива
2005/14, транспонирана в чл.266 от КЗ/отм/ и на Директива 2009/103,
транспонирана в чл.492 от КЗ, а въпросът за размера на следващото се на ищците
обезщетение следва да се реши при прилагане на принципа за справедливост,
установен от чл.52 от ЗЗД, в рамките на установения от чл.267,ал.3 от КЗ/отм/
лимит на отговорността на ответника, като по отношение неговия справедлив
размер вече се произнесе.
-В обобщение на всичко
казано по този пункт съдът намери, че предявеният от С.Б. срещу К.Х. пряк иск е
основателен, а възраженията на ответника и третото лице-негов помагач са
несъстоятелни, тъй че искът следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищцата претендираното от нея обезщетение от 50 000лв.,
ведно със законната лихва от 28.11.15г. до окончателното му изплащане.
3.2. По обратния иск на К. Х.
срещу привлечения от него помагач ДЗИ Общо застраховане ЕАД, основан на чл.229 от КЗ/отм/.
Съгласно чл.229 от КЗ/отм/,
застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Релевантните за този
иск факти, очертани с доклада по делото и поставени в тежест на ищеца, са
установени от него в производството, доколкото:
С представената по делото полица №***г.
и признанието на ответника по този иск относно факта на наличието на валидно
застрахователно правоотношение се установи, че към дата ***г., на която, при
управление на товарен автомобил Форд транзит с рег.№ТХ 1905 ХН, К.Х. е причинил
по непредпазливост смъртта на Т. К., рискът задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за това ппс е бил застрахован при „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД;
Доколкото ищецът сам е сочил, че към
датата на птп от ***г., ппс, рискът ГО на което е бил застрахован при ответника
по обратния иск, е собственост на „***“ ЕООД, качеството му на застрахован би
могло да се изведе единствено от втората хипотеза на чл.257,ал.2 от КЗ/отм/, че
е ползвал посоченото ппс към датата на птп на законно основание. При липса на
вписан обичаен ползвател /държател на мпс/ в застрахователната полица, както и
при изричните законови разпоредби на чл.267,ал.2,т.1от КЗ/отм/, че
задължителната застраховка ГО на автомобилистите покрива и отговорността за
вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно
превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за
това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно
средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, като в
случая данни за изключението по т.1 липсват в постановената срещу К. Х. присъда
и не са и били твърдяни от ответника по обртния иск като налични, съдът намира,
че щом талона на автомобила и ключа му са били у този водач, той го е ползвал
на законно основание- т.е. установил е качеството си на застрахован по смисъла
на цитираната разпоредба и като такъв има право да получи застрахователното
обезщетение, при изпълнение на условието, че изплати същото на увреденото лице;
По отношение последната предпоставка- застрахованият
да е удовлетворил увреденото лице, с оглед евентуалния характер на иска, в това
производство тя се свежда до установяване осъждането на К.Х. да заплати на
ищцата обезщетение за вредите, претърпени във връзка с настъпило
застрахователно събитие по смисъла на сключения с ответника по този иск договор
за задължителна застраховка ГО на товарен автомобил Форд транзит, валидна към
дата ***г., и като, видно от претендираното по прекия иск и това, което съдът
счете, че следва да се присъди по него, претенцията за осъждане заплащането на
законна лихва е от 28.11.15г., а не от ***г., както К.Х. я повдига в обратния
си иск, тъй че за времето от ***г.-28.11.15г. искането му за присъждането и при
приознасяне по обратния иск е неоснователно.
При наличие на горните предвидени в
нормата на чл.229 от КЗ/отм/ предпоставки, обратният иск се явява основателен.
-По възражението на ответника по този
иск, за изтекла в негова полза погасителна давност.
Съгласно чл.197 от КЗ/отм/, правата по
застрователния договор при застраховки ГО се погасяват с петгодишна давност от
датата на настъпване на събитието.
В този случай, датата на настъпване на
събитието е ***г., а датата на предявяване на обратния иск, който е постъпил
заедно с отговора на исковата молба, е 26.02.19г., като по този начин фактите
са в подкрепа на твърдението на ответника, че искът е предявен след изтичане на
петгодишния срок от настъпване на събитието, който е изтекъл на ***г., но това
не означава, че възражението му е основателно, защото вземането на
застрахования по чл.229 от КЗ/отм/ има характер на регресно такова и е условно
по силата на самата разпоредба, тъй че погасителната давност за него не би
могла да започне да тече от датата на настъпване на птп, от която ответникът по
обратния иск отчета началото на течение на давността, а тече от датата на
възникване на вземането, защото правно нелогично и нелогично от гледна точка на
елементарната логика е давността за погасяване на дадено вземане да започне да
тече преди то още да е възникнало.
Затова, до момента, в който самият К. Х.
не е бил призован да отговаря пред ищцата по основния иск за вземането и по
същия, той нито би могъл да привлече своя застраховател като трето лице-
помагач по този иск, нито да предяви евентуалния си обратен и условен иск по
чл.229 от КЗ/отм/ срещу него, тъй че в полза на ответника да започне да тече
погасителна давност за вземането му по този иск и затова възражението на
ответника за изтекла в негова полза полза погасителна давност, основано на
чл.197 от КЗ/отм/, е неоснователно.
-По възражението за ограничаване на
отговорността на ответника по този иск на основание чл.493а във вр. с пар.96 от
ПЗР на КЗ, съдът вече взе становище при разглеждане на прекия иск, което е
изцяло относимо и за този иск, тъй че не го излага отново, а при изложените
съображения счита, че възражението е неоснователно.
Затова, предявеният обратен иск следва
да се уважи при условието, под което го е поставил и законът.
В
частта за разноските.
Ищцата по прекия иск не претендира
присъждане на разноски, поради което, макар такива да и се следват на основание
чл.78,ал.1 от ГПК с уважаване на иска и, съдът не се произнася за присъждането
им.
В хода на производството ищцата е била
освободена от внос на държавна такса по силата на чл.84,ал.1,т.4 от ГПК, поради
което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът по този иск следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 2000лв.- следваща се за производството по иск
с цена 50000лв. държавна такса, от внос на която ищцата е била освободена, на
основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
И ищецът, и ответникът по обратния иск
претендират присъждане на разноските в производството- ищецът, по списъка,
представен в с.з. от 02.06.20г., а ответникът по списъка, материализиран в
молбата му на л.128 от делото.
С уважаване на обратния иск, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски в производството по същия се
следват на ищеца и не се следват такива на ответника.
Ищецът по
обратния иск претендира по представения в с.з. от 02.06.20г. присъждане на
разноски в производството по този иск в размер на 1000лв.- адвокатски хонорар
/виж списъка на л.130/.
На л.44гръб от делото е приложен
договор за правна защита и съдействие между К. Х. и адв.Р., която е била негов
пълномощник в производството по т.д. №944/18г., от който договор е видно, че
страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв., платимо при постановяване на съдебен акт, с който изцяло или частично
се отхвърля иска, без уточнение за кой от двата иска, предмет на делото става
дума- пряк или обратен, и като в договора липсват данни за извършено негово
плащане.
Затова съдът намери, че К. Х. не е
установил направата на претендираните за присъждане в производството по
обратния иск разноски по списъка и искането му за тяхното присъждане следва да
се остави без уважение.
По отношение на адвокатското
възнаграждение, заплатено от противната страна, с молбата си от 02.06.20г.
ответникът по обратния иск е заявил, че в случай, че се представи списък с
разноски за адвокатско възнаграждение, надвищаващо минималния размер по
Нар.№1/04г., то прави възражение за неговата прекомерност /виж молбата на
л.128/.
Представеният в случая списък от ищеца
по обратния иск не дава основание за разглеждане по същество на повдигнатото от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото
минималния му размер по Нар.№1/04г., съгласно чл.7,ал.2,т.4, възлиза на
2030лв., а списъкът е такъв за възнаграждение от 1000лв.- т.е. не е настъпило
условието, при което това възражение следва да се разгледа, затова и съдът не
се произнася по него.
В производството по този иск ищецът е
бил освободен от внос на държавна такса на основание чл.83,ал.2 от ГПК, с
Определение №1026/10.05.19г. /виж л.73-л.74/, поради което, с уважаване на иска
му, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът по този иск следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 2000лв.- следваща се за производството по обратния
иск с цена 50000лв. държавна такса, от внос на която ищецът е бил освободен, на
основание чл.83,ал.2 от ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда на основание чл.45 от ЗЗД К.Л.Х.,
ЕГН **********,****, адв.Ю.Р., да заплати на С.Г.Б., ЕГН **********,****, адв.Т.Д.,
по сметка *** с титуляр адв.Т.М.Д., сумата от 50 000- петдесет хиляди
лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на
сестра и Т. Г. К., починала на ***г. вследствие птп, състояло се на пътя ***,
на км.***, на ***г., причинено по непредпазливост от К.Л.Х. при управление на
товарен автомобил Форд транзит №ТХ 1905 ХН, за което птп е налице влязла в сила
присъда по нохд №503/15г. на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума от
28.11.15г. до окончателното и плащане.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК К.Л.Х.,
ЕГН **********,****, адв.Ю.Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 2000- две хиляди лева,
съставляваща следваща се за производството по иска по чл.45 от ЗЗД държавна
такса, от внос на която ищцата С.Б. е била освободена, на основание
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Решението по иска по чл.45 от ЗЗД се
постанови с участието на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, привлечено от ответника
по този иск като трето лице- негов помагач.
Осъжда на основание чл.229 от КЗ/отм/ ДЗИ
„Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Витоша“№89Б, да заплати на К.Л.Х., ЕГН **********,****, адв.Ю.Р.,
сумата от 50 000- петдесет хиляди лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 28.11.15г. до окончателното и плащане, под условието, че застрахованият е заплатил на увреденото лице същите
суми, присъдени му с това решение по иска по чл.45 от ЗЗД.
Оставя без
уважение искането на К.Л.Х., ЕГН **********,****, адв.Ю.Р., да му се присъдят
разноски в размер на 1000лв., направени в производството по обратния иск,
разгледан по т.д. №944/2018г.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДЗИ
„Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Витоша“№89Б, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 2000- две хиляди лева, съставляваща
следваща се за производството по иска по чл.229 от КЗ/отм/ държавна такса, от
внос на която ищецът К.Х. е била освободен, на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: