№ 244
гр. Шумен, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100348 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. М. М., ЕГН
********** с настоящ адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 35, вх.4, ет.2, ап.47 чрез адв. С. И. от
АК - Шумен със съдебен адрес на кантората в гр. Шумен, ул. „...., № 68, вх.2, ап.20 против
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, пл. „...., № 5, представлявано от изпълнителните
директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. Ищецът твърди, че на 07.08.2021 г., около 12.00 ч. по обяд на
главен път Шумен – Силистра І-7, км. 49+285 в близост до кръстовище с път ІІІ-701 до
разклона на с. Грънчарово, общ. Дулово, Т.А.Т. при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № .... без да подаде светлинен сигнал и да се престрои в
лентата за завИ.е на ляво отнема предимството на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Айго“ с рег. № ..... и се врязва челно в него. В резултат на удара, водачът на лек автомобил
„Тойота Айго“ А. М. М. е получил травматични увреждания. След четиридневен престой в
болницата е изписан, но е бил в тежко психическо състояние, не можел да спи спокойно,
сцената на ПТП постоянно се въртяла в главата му. Първоначално се е консултирал със
невролог, но впоследствие поради липса на резултат в лечението е започнал да посещава
психиатър в гр. Разград. Впоследствие е продължил лечението в Център за психично здраве
– гр. Русе, като все още посещава лекаря и приема медикаменти за състоянието си, тъй като
още е психически нестабилен и в стрес от преживяното. През пролетта на 2023 г. са
започнали чести главоболия. За тях и психичното му състояние е било препоръчано и
проведено лечение в Специализирана болница за рехабилитация „Света Богородица“ ЕООД,
с. Нареченски бани. Към настоящият момент възстановяването на ищеца все още не е
приключило.
1
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Т.А.Т., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът в качеството си на увредено лице, е отправил до ответното дружество молба за
възмездяване на понесените от него неимуществени и имуществени вреди, депозирана на
20.09.2021 г. – вх. № 3083, която е оставена без уважение. В последвалите няколко разговора
със застрахователя не е постигнато съгласие за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът претендира ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., предявен частичен иск от 60 000
лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 260 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 20.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД оспорват предявените искове. Правят
възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от
страна на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ..... Налице е
съпричиняване от пострадалият А. М. М., който е бил без поставен предпазен колан. Искът
за неимуществени вреди е недоказан по размер и е силно завишен. Относно претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди не е налице пряка и причинно следствена връзка
между извършените разходи и вредите, нанесени от ПТП от 07.08.2021 г. За част от
разходите няма представени доказателства за извършването им. Оспорва се претендираната
от ищеца лихва, считано от 20.09.2021 г.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано НОХД № 105/2022 г. по описа на РС –
Дулово. С постановеното, в проведеното на 27.10.2022 г. съдебно заседание, определение №
196 производството по делото е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.1 от НК във вр. с 24,
ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалия „ОТП лизинг“ ЕООД е получило застрахователно
обезщетение, с което напълно са обезщетени всички вреди на притежаваното от търговското
дружество МПС.
Ответникът не оспорва наличието (молба вх. № 3603 от 15.07.2024 г. – л.82) на
валидно сключен застрахова телен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ...., застрахователна полица № BG/03/.... с период на
застрахователно покритие от 21.08.2020 г. до 20.08.2021 г
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 07.08.2021 г., около
11.30 ч. на път І-7 /Силистра – Шумен/ противоположно са се движили два леки автомобила
л.а. „Тойота Айго“ с рег. № ..... по посока от гр. Шумен към гр. Дулово и л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № СС в посока от гр. Дулово към с. Грънчарово, като за целта е трябвало да
завие наляво на Т-образното кръстовище с път ІІІ-701. Времето е било светло, ясно с добра
2
видимост, пътното платно със суха настилка. В района на кръстовището пътното платно на
път І-7 е с три ленти за движение: посока направо, към гр. Шумен с широчина 3.6 метра, за
завИ.е наляво към с. Грънчарово 2.5 метра и за насрещно движение към гр. Дулово 3.5
метра. Кръстовището е изградено в участък от пътя с плавна дясна крива с радиус 480 метра
/по посока на гр. Дулово/. Непосредствено преди кръстовището, движейки се в дясната
лента в посока направо със скорост 79 км./ч., водача на л.а. „Фолксваген“ предприема
внезапно завИ.е наляво и навлиза в лентата за насрещно движение. Движейки със скорост
88.5 км./ч., водачът на л. а. „Тойота“ не успява да реагира на опасността и двата автомобила
се удрят с предните си леви части, като за л.а. „Тойота“ ударът е кос челен удар в областта на
предния ляв фар. Мястото на удара е в лентата за движение на л.а. „Тойота“ на 7.2 метра от
дясната граница на пътното платно /посока към гр. Шумен/. В резултат на удара л.а.
„Тойота“ се завърта на 160 градуса по посока на часовниковата стрелка и се установява в
лентата за движение към гр. Дулово на 2.5 метра от мястото на удара. В резултат на удара л.
а. „Фолксваген“ е изтласкан към лентата за движение по посока към гр. Шумен и се
установява на 6.5 метра от мястото на удара.
Причината за настъпване на ПТП е внезапното навлизане в лентата за насрещно
движение от водача на л.а. „Фолксваген“ в опасната зона на движещия се по нея л.а.
„Тойота“. ПТП е било предотвратимо само в случай, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е
спрял и изчакал преминаването на л.а. „Тойота“ без да навлиза в лентата му за движение.
Лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ..... е произведен през 2018 г. и е оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани в
автомобила са част от пасивната система за защита на водача и пътниците при различни
видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото
на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са триточкови (У-образни), като
минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната
коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се изразява в задържане на
пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно движение на тялото в
купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм,
при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата
остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на долната и горна част на
тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са най-
ефективни при челни удари. В конкретният случай е налице кос челен удар
А. М. М. е получил следните травматични увреждания: съчетана травма – гръден кош
и шия, таз и крайници, включваща: 1) контузия на гръдния кош в ляво, хематом в лявата
шийно-раменна област; 2) охлузвания на двете предно-стратнични части на таза, с контузия
на лявата тазова половина; 3) охлузни наранявания и кръвонасядания в областта на лявото
рамо и 4) контузия на лявото бедро с хематом. Между претърпяното ПТП и установените
травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
Ищецът е бил водач и е седял на предната лява седалка на л. а. „Тойота“, като
правилно поставения предпазен колан преминава косо от лявото рамо към десния хълбок и
3
от там хоризонтална към левия хълбок. Травматични увреждания на ищеца са в лявата
шийно-раменна област и на двата хълбока – охлузвания на двете предно-странични части на
таза, к контузия на лявата тазова половина. Въз основа на анатомичната локализация на
травмите, както и обстоятелството, че предпазния колан на водача е в заключващото
устройство, срязан и виси извън автомобила в отпуснато състояние, вещите лица приемат,
че по време на ПТП, водачът е бил с поставен предпазен колан.
На пострадалият е било проведено консервативно медикаментозно лечение с
обезболяващи (дексофен и парацетамол, както и влИ.ия на плазма лайт и рингер).
Конкретно назначената терапия в медицинските документи не е отразена, но при
конкретните увреждания на лявата гръдна половина и таза приемането на обезболяващи
средства в първите 2-3 седмици не е изключено.
Средните срокове за възстановяване на конкретно установените травми, при лиса на
регистрирани усложнения са както следва: 1) за мекотъканната травмана гръдния кош, без
счупвания на ребрата и плевро-пулмонални усложнения до три седмици; 2) за охлузвания
на двете предно-странични части на таза до две седмици и 3) за охлузните наранявания и
кръвонасядания в областта на лявото рамо до две седмици.
Ищецът е изписан от УМБАЛ Медика-Русе на третия ден след ПТП с подобрение. По
делото не е налице медицинска документация от проследяване на посттравмения период, а
регистрираните травми са описани твърде общо, поради което прецизна преценка на
претърпени болки и страдания не може да бъде направена. Допустимо е ищецът да е имал
умерена болезненост в първите 1 – 2 седмици в травмираните области, а декларираното
главоболие е преценено като тензионно
Към настоящият момент ищецът е соматично здрав. Преобладават оплаквания от
психично естество. Усложнения, пряко свързани с претърпяното ПТП, в бъдеще не се
очакват.
СРБ „Св. Богородица“ ЕООД с. Нареченски бани изпълнява 5 клинични пътеки,
които са неприложими при ищеца А. М. М.. Но болницата приема пациенти по НОИ и на
свободен прием, където е възможно да се лекуват пациенти с психични разстройства:
постравматично стресово разстройство; паническо разстройство; депресивно разстройство;
обсесивно-компулсивно разстройство; конверзионно разстройство и соматофорно
застройство. С оглед на това отговор на въпроса дали извършените разходи за лечение на
ищеца са направени във връзка с лечение на травмите от ПТП може да прецени
психологично-психиатричната експертиза.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че процесното ПТП е
възприето от ищеца, като екстремна ситуация, при която е изпитал субективно преживяване
на ужас и витална застрашеност, които покриват критериите на остра стресова реакция –
преходно разстройство със значителна тежест, в отговор на силен стрес, продължаващо от
4
няколко часа до няколко дни.
Вещите лице приемат, че А. М. М. е преживял остър стрес при процесното ПТП,
свързан със стресогенността на ситуацията, която се извежда от преживяването на реална
опасност за здравето и живота. Стресорът в конкретния случай е по-скоро психичен,
интерпретиран е от пострадалия, като съдържащ заплаха за здравето и живота и е довел за
определено време до известна промяна в емоционалния живот и социалното функциониране
с диагностични оценки – разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик и
посттравматично стресово разстройство. Това е наложило да бъде стациониран в рамките на
Отделение Дневен стационар гр. Русе (26.07.2022 г. – 01.09.2022 г., както и да приема
медикаментозна терапия. След изписването се е чувствал по-добре, макар, че не се е бил
възстановил напълно, продължил е амбулаторно лечение, което продължава и до момента с
приемане в ниски дози Абилифай ½ тб. Препоръчано е било санаториално лечение, каквото
е и проведено в периода от 01.06.2023 г. до 10. 06.2023 г. в Специализирана болница за
рехабилитация „Св. Богородица“ ЕООД в Нареченски бани. Към момента на експертната
оценка ищецът споделя, че значително са намалели оплакванията му, чувства се добре и
приема поддържаща терапия в минимални дози. Не се откриват данни за тежка актуална
психотравма, социалното функциониране е относително възстановено и му носи
удовлетвореност.
За установяване на наведените от ищеца твърдения за нанесените му неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитани свидетелите
Н.Р.М.. – съпруга на ищеца и Р.З.Х. – близък приятел на ищеца. От показанията им се
установява, че в деня на катастрофата, съпругата на ищеца е била в болница след раждане
на детето им. наложило се да остане един ден повече, за да може ищецът да присъства на
изписването. Ищецът трудно се движел, имал нужда от чужда помощ за да стане и легне,
имал синини по раменете и бедрата. След около месец от ПТП, ищецът физически се
възстановил, но започнали психически проблеми – страх, тревожност, неувереност, оплаквал
се от сърцебиене, не можел да спи, получавал панически атаки. В продължителен период е
избягвал да шофира. Наложило се да потърси психиатрична и психологична медицинска
помощ. Първоначално ищецът е посещавал невролог, но състоянието му не се подобрило и
бил насочен към психиатър и психолог. Към момента е налице подобрение в състоянието му,
но все още е на поддържаща терапия и приема медикаменти. Налице са промени в
поведението му. Преди ПТП е бил по-жизнен и дружелюбен, а сега е затворен и не толкова
комуникативен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищеца, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
От приложеното по делото (л.24) писмо изх. № П 01113/25.11.2021 г. от ответното
дружество се установява, че ищецът е предявил пред застрахователя застрахователната си
претенция, която е получена от последния на 20.09.2021 г., вх. № 3083. Ответникът е отказал
5
да уважи претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило на
07.08.2021 г. в светлата част на денонощието на кръстовище извън населено място, при ясно
време, с нормална атмосферна видимост, с обособена и маркирана лента за завой наляво.
Причината за настъпване на ПТП е предприетото внезапно завИ.е наляво и навлизане в
лентата за насрещно движение от водача на „Фолксваген Голф“ Т.А.Т. без да пропусне
движещия се по нея лек автомобил „Тойота Айго“. ПТП е било предотвратимо само в
случай, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е спрял и пропуснал насрещно
движещото се МПС. Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната
отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ..... С
поведението си е нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача на
МПС, при завИ.е наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. Допуснато е и нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, която задължава водача,
който ще предприема каквато и да е маневра, преди да я започне да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението. Същият е осъществил противоправно
деяние, като не се е съобразил с горепосочените разпоредби на ЗДвП. Действията му са
6
довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищеца е получил травматични увреждания.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази
презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ....,
обективиран в застрахователна полица № BG/03/.... с период на застрахователно покритие от
21.08.20 20 г. до 20.08.2021 г
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на А. М. М.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. В конкретния случай,
извършената комплексна съдебна експертиза, установи, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Следователно той не е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП и поведението му не
е повлияло по никакъв начин за настъпването на вредоносния резултат.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото е приложена
фактура № **********/01.06.2023 г. на стойност 960 лв. Разходите посочени във фактурата
са свързани с проведено в СБР „Св. Богородица“ ЕООД – Нареченски бани санаториално
7
лечение на посттравматичното стресово разстройство, което е в пряка връзка с претърпяното
ПТП. За останалата част от претендираната сума в размер на 300 лв. не са представени
доказателства за направени разходи свързани с лечението на ищеца. С оглед на това съдът
приема, че във връзка с лечението на получените при увреждането травми ищецът е понесъл
разходи в общ размер на 960 лв. Следователно претенцията за обезщетение на
имуществените вреди е основателна и доказана и следва да се уважи за сумата от 960 лв., а
за разликата до претендирания размер от 1 260 лв. да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че
обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази
възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални
отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и
необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е на 29 г., като в
резултат от него е получил леки телесни повреди, по смисъла на чл.130 от НК, не са налице
фрактури и травматични изменения. Той е бил приет в УМБАЛ „Медика Русе “ООД. В
болницата е лекуван консервативно с медикаменти в продължение на четири дни от
07.08.2021 г. до 10.08.2021 г. След това А. М. М. е изписан и лечението е продължило при
домашен режим – 30 дни. Оздравителният процес на получените при ПТП травми е
протекъл в рамките на три седмици, без усложнения. Травмите са били причина за болки в
първите 1 – 2 седмици. Но преживяното ПТП е причина за изживяване на остра стресова
реакция, която видно от заключението на вещите лица по КСППЕ е довела до съществена
промяна в емоционалния живот, социалното общуване и взаимодействие. Емоционалните
преживявания, вследствие на стреса са ескалирали и са довели до разстройство в
адаптацията с тревожно депресивен облик и посттравматично стресово разстройство, което
е наложило необходимостта от специализирана медицинска помощ. От представените по
делото писмени доказателства - амбулаторен лист № 003334 от 22.11.2021 г.; амбулаторен
лист № 215 от 19.01.2022 г.; епикриза, издадена от отделение Дневен стационар към „Център
за психично здраве Русе“ ЕООД от 01.09.2022 г., етапна епикриза от 28.09.2022 г.;
рецептурна бланка от 10.02.2023 г.; писмо рег. № 304/10.07.2023 г. и приложената към него
фактура на СБР „Св. Богородица“ ЕООД – нареченски бани, както и от заключението по
КСППЕ се установява, че лечението е продължило повече от две години и към момента
състоянието на ищеца е значително подобрено, но все още продължава поддържаща
терапия. Т.е. към настоящия момент претърпяната психотравма, последица от претърпяното
ПТП, не е напълно преодоляна. На тази основа, съдът приема, че е справедливо на А. М. М.
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на
травматичните увреждания и продължителна психотравма в размер на 20 000 лв., а за
разликата до претендирания размер от 30 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лв.
искът му да бъде отхвърлен. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът съобрази и социално-икономическите условия в страната и област Шумен.
8
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищецът претендира законна лихва върху исканите обезщетения за вреди за периода
от датата на предявяване на извънсъдебна претенция – 20.09.2021 г. до окончателното им
изплащане. Към настоящият момент не са налице доказателства, че застрахователят е
определил застрахователното обезщетение. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и
ал. 3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца
отговорността на деликвента за дължимите лихви за забава от датата, на която е получил
претенцията - 20.09.2021 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 20.12.2021
г. След 20.12.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Следователно претенцията за законна лихва, считано от 20.09.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
направил разноски по делото в размер на 1 557.52 лв. – платени депозити за възнаграждение
на вещи лица. С оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 1 044.33 лв.
Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските по делото в общ размер на
793.90 лв., включващи платени депозити за вещи лица в размер на 493.90 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите в размер на 261.59 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 782.74 лева.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца адвокат С. И. в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение е в размер на 2 286.40 лв. С оглед на това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, съразмерно с уважената
част от претенциите им, адвокатско възнаграждение в размер на 2 286.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 838.40 лв. по
сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
9
и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „...., № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г.да заплати на А. М. М., ЕГН ********** с
настоящ адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 35, вх.4, ет.2, ап.47 сумата от 20 960 лв. от която
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени
болки и страдания и 960 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания в
резултат на ПТП, станало на 07.08.2021 г., причинено от Т.А.Т., който е нарушил правилата
за движение при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
..... на основание застрахователна полица № BG/03/...., валидна към датата, на която е
осъществено ПТП за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, за горепосочения
лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2021 г. до
окончателното й заплащане. В останалата част за разликите от уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000 лв., предявен
като частичен иск от сума в размер на 60 000 лв. и от уважения размер на обезщетението за
имуществени вреди до претендирания размер от 1 260 лв. отхвърля претенциите на А. М.
М., като неоснователни.
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „...., № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г.да заплати на А. М. М., ЕГН ********** с
настоящ адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 35, вх.4, ет.2, ап.47 сумата от 782.74 лв.,
представляващи направените от ищеца разноски по делото.
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „...., № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г.да заплати на адвокат С. И. от АК - Шумен със
съдебен адрес на кантората в гр. Шумен, ул. „...., № 68, вх.2, ап.20 сумата от 2 286.40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „...., № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 838.40 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10