№ 2462
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110139746 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу ЕНК. П. Н.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за следните суми за топлоснабден имот, представляващ апартамент **, находящ се в
АДРЕС, с аб. № ****, а именно: 3 614.34 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 12.2012 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното плащане; 543.24 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до
20.01.2016 г.; 53.14 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
12.2012 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 29.01.2016 г. до окончателното
плащане; 5.37 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 20.01.2016 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5036/2016 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия за имот с аб. № ****, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „ФИРМА” ЕООД
по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Оспорва да е използвала доставяна от дружеството топлинна
1
енергия през исковия период. Оспорва иска за нейната стойност и по размер поради липса
на отчетни документи, в които да са отразени показанията на измервателните уреди в
етажната собственост и в имота, както и поради непредставяне на доказателства за проверки
и годност на топломера в абонатната станция. Оспорва наличието на договор с топлинен
счетоводител. Счита, че стойността на услугата дялово разпределение не се дължи на
ищеца, тъй като липсват доказателства да я е платил на ФДР. Оспорва да е изпаднала в
забава по отношение на тази главница, тъй като не й е изпратена покана. Релевира
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД изразява становище
за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5036/2016 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено възражение срещу
Заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на достовената от ищеца на ответницата топлинна енергия се
обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая ответницата не оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за
доставка на топлинна енергия през исковия период, а и същото се установява от писменото
доказателство на л. 11 от делото, от което е видно, че тя е сключила договор с „ФИРМА“
ЕАД, подавайки на 25.04.1994 г. молба-декларация за откриване на партида за процесния
имот на нейно име, представляваща по същността си предложение за сключване на договор,
което очевидно е прието от ищеца. Ето защо съдът намира, че ответницата е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, а обстоятелството дали
тя фактически е ползвала доставяната в имота топлинна енергия е неотносимо.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общите условия на ищцовото дружество.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент **, находящ се
в АДРЕС, с аб. № ****.
2
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото писмени доказателства от третото лице –
помагач на ищеца, както и е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т. се изяснява, че за периода редовно са отчислявани
за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е
формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото
лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй
като е преминавал проверки, които са приключвали със заключение за съответствие, поради
което възражението на ответницата за липса на доказателства за изправност на средството за
търговско измерване е неоснователно. Установява се от посоченото заключение, че в
процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване, като е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Изяснява се, че в имота на ответника през периода м. 12.2012 г. – м. 04.2013 г. е
имало 4 бр. радиатори с ИРРО, 1 щранг-лира в банята без ИРРО и 2 бр. водомери за топла
вода, а през останалата част от исковия период – 3 бр. радиатори с ИРРО, 1 бр. щранг-лира в
банята без ИРРО и 2 бр. водомери за топла вода, като топлинната енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване е начислявана по реален отчет на уредите, служебна
топлинна енергия по МСРС е начислявана само за щранг-лирата като за радиатор без ИРРО,
а топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна пропорционално на пълния
отопляем обем на имота по проект. Установява се, че остойностяването на потребената
топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване по
реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение „ФИРМА“
ЕООД. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби. Изводите на вещото лице Т. намират опора и в представените от
третото лице – помагач писмени доказателства, които са били съобразени при извършване на
експертизата ведно с главните отчети в абонатната станция, поради което възраженията на
ответницата за липса на отчетни документи са неоснователни. Всичко това обуславя извод,
че искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, преценено съвкупно с разясненията на
вещото лице пред съда, тъй като е съобразено именно реално доставеното количество
топлинна енергия през исковия период. Следователно дължимата цена за доставена
топлинна енергия за целия процесен период възлиза на 3 324.78 лв. /предвид разяснението
на вещото лице Т. в открито заседание след уточняване от ищеца на исковия период/.
По възражението на ответницата за погасяване по давност на част от вземането съдът
намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
3
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 29.01.2016 г., поради което погасени по давност са вземанията, давността
за които е изтекла преди 29.01.2013 г.
Исковият период включва отчетни периоди, за които са приложими общите условия на
ищцовото дружество в различни редакции – Общите условия от 2008 г., приложими за
периода м. 12.2012 г. – м. 04.2013 г., и Общите условия от 2014 г., приложими за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2015 г., тъй като към датата на издаване на общата фактура за отоплителен
сезон м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., а именно – към м. 07.2014 г., са действали тези общи
условия.
Съгласно Общите условия от 2008 г. доставената топлинна енергия се остойностява от
продавача всеки месец, като сумите за топлинна енергия са дължими от купувачите в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, а дължимата сума от
изравнителната сметка се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението
за дължимата сума. От това следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в периода, по
отношение на който са приложими Общите условия от 2008 г., тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая давността за първия месец от исковия период – м. 12.2012 г., е започнала да
тече на 31.01.2013 г. и е прекъсната с подаденото на 29.01.2016 г. заявление по чл. 410 ГПК.
Следователно възражението на ответницата за погасяване по давност на тази главница е
неоснователно.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на главницата за стойността на
доставената топлинна енергия, като такова не се установява и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 3 324.78
лв., върху която тя дължи и законната лихва, считано от 29.01.2016 г. до окончателното
плащане. За разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия на стойност 3 324.78 лв.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното:
Както бе посочено вече, съгласно Общите условия от 2008 г. задълженията за
заплащане на месечните прогнозни суми и на изравнителната сметка са срочни.
Следователно налице е забава в плащането на задълженията за периода м. 12.2012 г. – м.
4
04.2013 г. с начало 31.01.2013 г., от което следва, че искът за мораторна лихва върху тях е
доказан по основание. Неговият размер, изчислен по реда на чл. 162 ГПК /с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва/, възлиза на сумата от 247.41 лв.
За доставките на топлинна енергия през периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. са
приложими Общите условия на ищеца от 2014 г., в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от които е предвиден
30-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия и на
стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, като срокът тече от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
ако не са заплатени в срока. Публикуването на фактурите за месечните дължими суми за
топлинна енергия и на общата фактурата представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си за изпълнение. В случая не са
представени доказателства за въпросното публикуване, респ. не е доказано изпадането на
ответницата в забава по отношение на стойността на доставената топлинна енергия за този
период.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия е основателен за сумата от 247.41 лв., а за разликата до пълния предявен
размер е неоснователен.
От заключението на съдебно – техническата експертиза и представените от третото
лице – помагач писмени доказателства се изяснява, че през исковия период дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвано от „ФИРМА“ ЕООД. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй като
за ответницата при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на
извършената по отношение на нейния имот услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22 от Общите условия от 2008 г., респ. чл. 36, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г., като обстоятелството дали ищецът вече я е заплатил на дружеството,
извършващо дяловото разпределение, е без значение. Поради това съдът намира иска за
цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва
размера на този иск, поради което съдът приема, че тя дължи именно претендираната сума.
Приложима към посоченото вземане е тригодишната давност, тъй като се касае за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При липса на уговорен срок за
заплащането на това задължение съдът приема, че то става изискуемо след покана, респ.
началото на давността се определя съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД – от деня, в който
задължението е възникнало, т.е. след изготвянето на индивидуалната справка за отопление и
топла вода. При наличните данни, че тази справка за първия отчетен период, част от който е
включен в исковия период – м. 05.2012 г. – м. 04.2013 г., е изготвена най-рано м. 06.2013 г.,
от която дата е първата изравнителна сметка за периода /видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза/, съдът счита, че давността е прекъсната с подаването на
заявлението на 29.01.2016 г., поради което възражението на ответницата за погасяване по
5
давност на това вземане е неоснователно.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на
услугата дялово разпределение е изцяло основателен, като върху сумата от 53.14 лв.
ответницата дължи и законната лихва, считано от 29.01.2016 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за исковото производство в
общ размер на 483.65 лв., както следва: 96.65 лв. – държавна такса, 301 лв. – депозити за
вещи лица, 86 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното
производство в общ размер на 115.52 лв., както следва: 72.52 лв. – държавна такса, и 43 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Сторените от нея разноски се изразяват в заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Възражението на ищеца за прекомерност е
неоснователно, тъй като платеният адвокатски хонорар е дори под нормативно установения
минимум. Следователно на ответника се дължат разноски в размер на 67.20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че ЕНК. П. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 3 324.78 лв. – стойност на доставена от ищеца топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент **, находящ се в АДРЕС, с аб. № ****, през
периода от м. 12.2012 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 247.41 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.01.2013 г. до 20.01.2016 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
53.14 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2012 г. до м.
04.2015 г., ведно със законната лихва от 29.01.2016 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5036/2016 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с
6
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 3 324.78 лв. до пълния предявен размер от 3 614.34 лв.;
частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия – за разликата над 247.41 лв. до пълния предявен размер от
543.24 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.37 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 20.01.2016 г. върху стойността на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА ЕНК. П. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 483.65 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 115.52 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
да заплати на ЕНК. П. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 67.20 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „ФИРМА“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7