Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр. Брезник, 06.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 27.05.2020г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М.Г., като разгледа н.а.х.дело № 11 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.И.Н., чрез пълномощника си
адв. И.М. – ПАК, против Наказателно постановление № **** от 18.02.2020г. на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата административно наказание глоба в размер
на 1000 лева за нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл.
37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Р.И.Н., чрез процесуалния му
представите адв. И.М. от ПАК. В нея се оспорва както законосъобразността на
издаденото наказателно постановление от процесуална страна, така и
материалноправната му законосъобразност, като по изложени конкретни доводи
поддържа, че не е извършил вменените му нарушения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано. На
тази си позиция остава и в съдебните прения.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура гр.
София, Областно пътно управление - Перник, чрез процесуалния си представител, гл.
юк. М. М.по подробно изложено писмено становище, правни съображения моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Навеждат се доводи, че не са налице допуснати процесуални нарушения при
издаването му и правилно и законосъобразно е приложена санкционната правна
норма.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.02.2020 г. в 14.15 часа на път IІІ-811, км. 40+200 дясно, на 200м. след
отклонението за с. С. в посока Брезник – Батановци, жалбоподателя Р.И.Н.
е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси /трактор/, марка „***********“ модел „*******“
с рег. № С***** с прикачена навестна техника – култиватор. В процеса
на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени
нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва: измерената широчина на ППС е 4.08
м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, б. А от
Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – ролетка
1305/18/5м./. С оглед измерените от длъжностните лица параметри на ППС същите
са установили, че последното е "извънгабаритно" по смисъла на
параграф 1, т. 1 от цитираната наредба. За така измерените параметри на ППС
жалбоподателя, който е управлявал същото не е представил на контролните органи
валидно разрешение /разрешително или квитанция за платена пътна такси/ за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство. С оглед на това контролните
органи са приели, че към момента на проверката жалбоподателя е осъществявал
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ без разрешение издадено по
реда на раздел ІV на наредбата от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата. Въз основа на така установеното
контролните органи са съставили на жалбоподателя АУАН № ******* от 03.02.2020
г. за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1 жалбоподателят "а" от Закона за пътищата, във
връзка с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН е съставен на място в
присъствие на жалбоподателя, предявен му и препис от него му е връчен срещу
разписка.
Въз основа на така издадения АУАН административно
наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № **** от
18.02.2020г. на АПИ, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
След съставяне на АУАН с квитанции № ***************/04.02.20г.
и № ***************/04.02.20г. е заплатена изцяло дължимата такса за движение
на извънгабаритното ППС в размер на общо 211.86 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели С.П. и С.Б., които поддържат
изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и от приложените писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
При извършване на служебна проверка
за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура,
поради което и възраженията от страна на жалбоподателя за незаконосъобразност
на постановлението в посочената част, се явяват основателни.
Съображенията са следните:
Посочената като нарушена правна
норма на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, предвижда забрана за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата без необходимото за целта разрешение.
Редът за издаване на посочените разрешения е регламентиран с Наредба № 11/2011
г. на МРРБ, като в чл. 2 от същата е конкретизирано кои ППС са извънгабаритни.
В чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата е посочено, че допустимата
максимална ширина на ППС е 2.55 метра и по смисъла на чл. 2 от Наредбата ППС,
съответно се счита за извънгабаритно. Също така в разпоредбата на чл.
14, ал. 3 от посочената Наредба е предвидено, че ППС с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. могат да се
движат само след заплащане на съответната такса, без да е необходимо издаване
на разрешение. В конкретния случай е констатирано, че установена ширина на
управляваното от Р.И.Н. ППС е от 4.08 метра т.е. извън предвидените в чл. 14,
ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, което води до извода, че за движението на ППС с
подобни габарити е необходимо издаване на разрешение от органите по чл. 14 от
Наредбата. В настоящият случай управлявания от Р.И.Н. трактор „***********“ модел „******“
e с габарити, при които попада под определението на чл. 2, във вр. с чл. 5, ал.
1, т. 1, "а" от Наредбата на МРРБ за движението на тежки и
извънгабаритни ППС, но същевременно габаритите на същото обуславят и приложение
на изключението по чл. 8, ал. 6 съгласно който за колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с допустими
размери над определените по чл. 5, ал. 1, но до посочените в чл. 15, ал. 8
размери, за какъвто и случай се касае, се издава едногодишно разрешително по
чл. 15, ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл.
18, ал. 3 от Закона за пътищата. Следователно за да осъществи движението си
по път от републиканската пътна мрежа, по който е разрешено движението на
подобни ППС с въпросното ППС, водачът е следвало да притежава съответното
разрешително след заплащане на предвидената такса, което разрешително е
следвало да бъде издадено след предприемане на необходиминте действия по чл.
15, ал.3 от Наредбата, съгласно който "собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция
"Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец".
В случая жалбоподателят Р.И.Н. е
именно това лице и след като не е сторил това съответно е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, тъй като посочената забрана е за движението на
тежки и извънгабаритни ППС без разрешение, но задължението за снабдяването с
такава не е негово, тъй като нито е собственик на ППС, нито се явява лице
извършващо превози по смисъла на наредбата. В този смисъл основателни са
изложените в жалба доводи от процесуалния представител на санкционираното лице,
че така вмененото във вина административно нарушение на Н. не е извършено от
него и на същия неможе да бъде търсена административно наказателна отговорност,
тъй като макар и безспорно в случая да е налице осъществен състав на
административно нарушение, отговорността следва да бъде носена от лицето
отговорно за снабдяване със съответното разрешително за движение на ППС.
Предвид казаното в конкретния
случай, неправилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността
именно на жалбоподателя за посоченото нарушение. При буквално тълкуване на
визираната като нарушена правна норма на чл.
26, ал.2, т.1 б. "а" от Закона за пътищата следва, че не всяко
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а
само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя. С оглед
това, за да се даде отговор на въпроса чия административнонаказателна
отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушение от типа на
визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за
снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на
последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането
на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са
определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези
лица имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните
документи, като подадат в АПИ или в съответното Областно пътно упавление или
Община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на ППС, с
което е извършено нарушението, не е както собственик така и превозвач. Легална
дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1,
т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач"
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или
извънгабаритен /няма задължение/, а и право/ за снабдяване със съответно
разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина,
респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе
последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните
ППС-та или на извършващите превозите. В процесния случай, водачът на автомобила
не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на
нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на
превозвача, не може да бъде вменено в негова вина. С оглед това, съдът намира,
че управлението на извънгабаритен колесен трактор, за какъвто се касае в
случая, без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране
отговорността на водача по визирания в НП текст. Безспорно установеното
нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица – собственика
или лицата извършващи превози, в каквото качество санкционираният Н. в случая
не се явява, а административно наказателната отговорност конкретно за така
извършеното нарушение е следвало да бъде ангажирана по отношение на собственика
на посоченото в наказателното постановление ППС, което освен това и съгласно
цитираната разпоредба на чл. 11 от Наредбата носи отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритното ППС.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **** от 18.02.2020г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
с което на Р.И.Н., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата административно наказание глоба в
размер на 1000 лева за нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във вр. с чл.
37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: