Решение по дело №763/2019 на Районен съд - Дупница

        Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.

Внесено е Постановление от 05.07.2019 г., с предложение от РП-Дупница за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК на обвиняемия В.И.Ц., роден на ***г. в гр. Перник, българин, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че:

На 11.01.2019 година, около 12:00 часа, на пътя гр. Сапарева баня – х. „Пионерска“, малко преди моста на р. „Скакавица“ чрез нанасяне на удар с глава в областта на челото е причинил лека телесна повреда на Е.Б.Й. ***, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на главата в челната област, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване, замъгленост, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа внесеното предложение. Аргументира доводите изложено в него като прави доказателствени искания и представя доказателства. Пледира за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК на обвиняемия Цвеков.

Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв. В.. Дава обяснения в края на съдебното следствие. Двамата със защитника оспорват обвинението и правят доказателствени искания. Пледират за недоказаност на обвинението и постановяване на оправдателен съдебен акт. В тази насока излагат доводи за липса на хулигански подбуди и умисъл при извършване на деянието. Твърдят, че пострадалият се е наранил сам при опит да удари с глава обвиняемия.

В последната си дума обвиняемият моли да бъде оправдан.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.И.Ц. е роден на ***г. в гр. Перник, същият е българин, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, женен, с висше образование, с ЕГН **********.

В.Ц. е неосъждан, като е амнистиран за извършено от него на 09.10.1078 г. престъпление изразяващо се в причинена по непредпазливост средна телесна повреда, по чл. 134, ал. 3, пр.1, вр. с ал. 1, т.2 НК. Същият към момента е пенсионер, вписан като управител на „Спектрон“ ЕООД, което дружество е собственик на Учебен квалификационен център /УКЦ/ „Скакавица“, общ. Сапарева баня.

Като управител на дружеството„Спектрон“ ЕООД, което е собственик на УКЦ - „Скакавица“, находящ се в община Сапарева баня, в близост до пътя от гр. Сапарева баня за х. „Пионерска“, преди моста на река Скакавица обвиняемият от много години стопанисвал базата. През зимните месеци по договор с община Сапарева баня, процесният път се почиствал от сняг от автомобили /снегорини/ и служители на дружество „Боби къмпани“ ЕООД, собственост на свидетеля Б.Й., в което работи като шофьор от години и бащата на същия - пострадалия Е.Б.Й..

На инкриминираната дата 11.01.2019 г., около 12:00 часа, два автомобила на дружеството, с марки Мерцедес Унимог, с рег. № КН3549ВН и МАН, с времен регистрационни табели с № 150М131, закупен от дружеството на 14.12.2018 г., движейки се в тази последователност управлявани, съответно от свидетелите Б.Й. и Е.Й. почиствали пътя движейки се в посока от хижа „Пионерска“ в посока Сапарева баня. Движението им било с леко изнасяне на втория автомобил встрани към крайната линия на пътното платно, за да събира останалия по платното след преминаването на първия снегорин почистен сняг.

В това време по пътя движейки се в обратна на тяхната посока, от гр. Сапарева баня към хижа „Пионерска“ се появил обвиняемия, който управлявал джип, марка и модел „Фолксваген Туарег“, с рег. № РК4111АТ. Малко преди моста на река Скакавица и отбивката за стопанисвания от него УКЦ-„Скакавица“ В.Ц. с предприета от него маневра препречил внезапно пътя на първия от снегопочистващите автомобили, което принудило свидетеля Б.Й. да спре управлявания от него камион Мерцедес, а след него на няколко метра спрял и камиона МАН управляван от пострадалия Е.Й.. Обвиняемия слязъл от джипа си ядосан и се насочил към шофьорската врата на първия камион като започнал да вика силно, да псува и да обижда седящия в него шофьор. Твърдял, че по начина по който чистят пътя затрупват със сняг входа към отбивката от пътя водеща до посочения по-горе УКЦ, което затруднявало преминаването към базата. Заявил му, че изринатия сняг следва да се почиства и избутва от отбивката към дерето на река Скакавица, което било съвсем наблизо. Заканил се, че ще им счупи краката като ги заплашвал с лице с прякор „Пашата“. Викал, че се познава с кмета на гр. Сапарева баня. Опитал се на няколко пъти със сила да отвори вратата на камиона, но свидетелят Б.Й. я затворил отвътре и държал дръжката. Й. се уплашил много и не слязъл от автомобила, а започнал да разговаря през леко отворения си прозорец с обвиняемия и да му обяснява, че неговата фирма има за приоритет почистването само на пътя изпълнявайки своя договор с общината, а не подходите и отбивките към разположените в близост хотели и почивни бази, каквато е и УКЦ и че почистването на последните е ангажимент на собствениците и персонала. Спорът продължил няколко минути при което пострадалият Е.Й. като видял, че обвиняемият вика и ръкомаха заплашително и че пътят на сина му е блокиран от спрелия пред него джип слязъл от камиона, който управлявал и бил спрян на няколко метра по назад, за да провери какво се случва. Пристигайки на място попитал обиняемия какъв  е проблема и защо се държи така, което допълнително ядосало Ц. и той се развикал на пострадалия като го напсувал и му казал, че сега ще види какъв е проблема, насочвайки се директно към него. В това време от камиона слязъл свидетелят Б.Й.. Ц. се приближил до пострадалия и му нанесъл силен удар с глава в областта на челото. При удара Е.Й. паднал на земята и от главата му потекла силно кръв. Свидетелят Б.Й. разтървал двамата, след което обиняемият се качил в джипа си и се насочил надолу към отбивката за УКЦ-Скакавица.  Б.Й. помогнал на баща си и веднага се обадил на телефон 112, за да съобщи за инцидента и да потърси помощ от полицията, тъй като се притеснявал да не бъде пресрещнат по-надолу отново от обвиняемия. Качил баща си в камиона Мерцедес и с него двамата отишли във ФСМП-гр. Сапарева баня, където установили само медицинска сестра и разбрали че дежурния лекар го няма. Поради това се насочили към кабинета на личния лекар на Е.Й. – св. д-р М.С.,***. Свидетелката С. обработила раната на Й. и го насочила за консултация и преглед с невролог. Е.Й. бил закаран от сина си в кабинета на свидетеля д-р Г.К.. Последният след като го прегледал го насочил веднага за рентгенография на черепа. Е.Й. бил закаран от сина си за рентгенова снимка в самостоятелна медико-диагностична лаборатория, „Рентгенов кабинет – Поли Кукушева“ ЕООД, където от направената рентгенография на черепа, около 15:30 часа се установило, че няма травматични изменения. След това пострадалия се върнал с резултата от изследването при невролога д-р К., който му предписал медикаментозна терапия, казал му да почива няколко дни, като му издал и медицинско свидетелство с № 1/42 от 11.01.2019 г.

На 16.01.2019 г., около 10:00 часа в сградата на община Сапарева баня била проведена среща между обвиняемия и кмета на община Сапарева баня – свидетелят К.Г., при която обвиняемия съобщил за инцидента. На същата дата била депозирана в деловодството на  РП - Дупница и писмена жалба от пострадалия Е.Й., с приложени към нея документи вкл. издаденото му по-рано медицинско свидетелство № 1/42 от 11.01.2019 г. По жалбата било образувано настоящото наказателно производство.

На следващия ден – 17.01.2019 г. пострадалият Е.Й. бил извикан от свидетеля К.Г., за да даде устно обяснения за случилото се между него и Ц..

От изготвените от вещото лице – д-р Н., в хода на ДП и в съдебна фаза, първоначална и допълнителна СМЕ се установява, че от удара в главата на пострадалия Е.Й. са причинени: разкъсно – контузна рана на главата в челната област, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване, замъгленост, като не е налице изпадане в пълно безсъзнание /комоционна кома/. Тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за пълно възстановяване при липса на настъпили усложнения е около 20-25 дни. По отношение на механизма в заключението на първоначалната експертиза е завено, че установеното травматично увреждане може да е причинено по начина, за който съобщава пострадалия, а именно чрез удар с глава нанесен му от другиго.

В заключението по допълнителната СМЕ е конкретизирано, че телесните увреждания е възможно да са получени и по механизма удар с или върху твърд тъп предмет. Наличните данни според експерта не позволяват, дори приблизително определяне вида на травмиращия предмет. Изключено е според вещото лице такова увреждане да се получи при удар с юмрук, освен ако върху същия не е бил поставен тъп или тъпоръбест предмет, например масивен пръстен, бокс или в ръката не е държан някакъв предмет стърчащ над повърхността на пръстите в удрящата област на юмрука. Вещото лице е заключило отново и че такава рана може да се получи при по-силен удар с глава нанесен от друго лице, в челната област на главата на пострадалия, като нараняването би могло да се получи и при удар нанесен с челото от страна на пострадалия в твърдата част от свода на главата на друго лице. Обяснено е детайлно, че в такива ситуации раната се получава по механизма на притискане, разтягане и разкъсване на кожата на челото между подлежащите твърди черепни кости на лицата в момента на удара.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от следната доказателствена съвкупност, съставена от събрани гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

За да приеме гореописаните обстоятелства съдът приема с доверие гласните доказателства събрани чрез показанията на безспорните според обвинението и защитата свидетели-очевидци -  Е.Й. и Б.Й., вкл. прочетените такива на последния по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, както и частично от обясненията на обвиняемия. Обясненията на същия са достоверни само относно това, че обвиняемия е управител и стопанисва УКЦ, мястото и времето на инцидента, вида и броя на превозните средства, присъствието на свидетелите Йовеви и срещата му по-късно на 16.01.2019 г. с кмета на гр. Сапарева баня в общината. В останалата им част, с оглед липсата на подкрепа в останалия доказателствен материал и съобразно двойнствената им правна природа, едновременно на доказателствено средство и средство за защита, съдът възприема обясненията за проявление именно на второто. Фрапиращо противоречиво и несъстоятелно е твърдението на обвиняемия изложено в обясненията му, че пострадалият Й. след удара, който според Ц. сам си е нанесъл при опит да го удари с глава е имал кръвотечение от носа, което не кореспондира изобщо с останалите гласни и писмени доказателства установяващи сериозна разкъсно-контузна рана, но в областта на челото и никакви поражения по носа. По отношение на обстоятелствата обсъждани при срещата му със свидетеля К.Г. и твърдението, че подаването на жалба от пострадалия е сторено едва след срещата, заявеното от Ц. се опровергава категорично от заявеното от св. Г., който твърди, че чак на другия ден /17.01.2019 г./ е привикал за обяснения пострадалия, а жалбата се установява от печата и отбелязването върху нея, че е входирана още на 16.01.2019 г. Наред с това Ц. твърди, че кметът го е увещавал да не сезира прокуратурата за случая, което се отрича напълно от Г., който сочи, че извън проведената среща не са имали други професионални отношения.

От друга страна изложеното от всеки от свидетелите Йовеви е логично, последователно като и двамата с детайли описват случилите се събития хронологично по време и участвали лица, без съществени и дълбоки противоречия. Наличните несъществени според съда противоречия визирани и отчетени и в пледоарията на защитника съдебният състав отдава изцяло на изминалия продължителен период от време, личните изключително слабите интелектуални и паметови способности на всеки от двамата, ниското им образование и не на последно място преживения сериозен стрес и уплаха от случая, както и многократното му обсъждане преди и в хода на наказателното производство, което допълнително води до объркване в някои детайли. Изложеното от тях се потвърждава недвусмислено от установеното при огледа извършен по реда на чл. 285 от НПК, на представеното и приобщено по делото веществено доказателство – CD на Дирекция национална систем 112, съдържащ снетия в протокола за съдебно заседание запис на телефонно повикване осъществено непосредствено след инцидента, в 12:00 часа от св. Б.Й. на тел. 112, където той описва случилите се събития идентично според възприетото от него. Извършването на такова обаждане непосредствено след инцидента се установява, както от неговите показания, така и от тези на баща му Е.Й.. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели единствено в частта им, в която сочат, че с тях е бил и свидетелят И., което се изключва от заявеното от св. Б.Й. при обаждането му на тел. 112, в което сочи, че е само с баща си. Съдът не възприема изложеното от св. Б.Й. за нанесен от обвиняемия на баща му удар с дясна ръка, което се опровергава от останалите доказателства по делото, вкл. от заключението по допълнителната СМЕ.

Наред с това важни за установяване на обективната истина по делото са и изцяло достоверните според съда показания на свидетелите неочевидци – кмета на община Сапарева баня К.Г. и лекарите М.С. и Г.К.. Всички те доборсъвестно и псоледователно споделят за извършените действия и възприетите от тях изявления на част от другите свидетели, поради което съдът им се доверява.

Съдът изключва изцяло и не основава фактическите си изводи и не приема с доверие изложеното от останалите трима свидетели - С.И., К.Б.и Л.т., които твърдят, че са присъствали на място и са възприели различни части от случващото се, но това се опровергава тотално. Техните показания са изключително противоречиви и изкуствено напаснати към подкрепяните от тях версии, първият от тях тази на обвинението, а втория и третия противоположно на изложеното от него версията застъпвана от защитата. След използване на всички процесуални средства за проверка и анализ на тези гласни доказателства, вкл. съпоставянето им по-между им при очна ставка и спрямо останалите свидетелски показания, съдът обосновано приема, че не е установено явно и несъмнени нито едно от тези три лица, съобразно изложеното от него и от останалите свидетели да е присъствал на място по време на инцидента. Напротив установени са множество разминавания и сериозни противоречия, както и обстоятелството, че свидетелите Бояджиев и Терзийски се появяват като такива и бяха заявени от защитника като такива едва в съдебната фаза на процеса, като това беше сторено след уточняване на имената им от адв. В. в допълнителна молба до съда, тъй като не разполагаше с тях в първото съдебно заседание. Всичко това води до извод за набавяне на доказателства със събиране на допълнителни гласни доказателства с оглед нуждите на процеса в полза и на двете страни.

Конкретно по отношение на св. И. не се установи, той да е помогнал при придвижването на пострадалия Е.Й. нито при личния му лекар, нито при невролога, което е нелогично имайки предвид физическите данни на неговия син, който е изключително слаб и дребен и тежката контузия и виенето на свят при пострадалия в следствие на удара. В същото време, обаче И. в показанията си описва действията на личния лекар като сочи, че е видял как е почистена от лекаря раната на пострадалия. Д-р С., обаче не сочи в разпита си за такова негово присъствие, а единствено за сина на пострадалия. Същият не описва и посещението в рентгеновия кабинет, каквото без съмнение е имало на процесната дата около 15:30 часа и за което той би следвало да знае след като тримата са пътували до там с един камион. Сочи, че не му е известно пострадалия да е подал жалба, а в същото време е дал писмени обяснения и е разпитван по ДП именно във връзка с тази жалба. При тези му показания, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК свидетелят е заявил категорично, че на процесната дата около обяд /т.е. 12 часа/ е отишъл да помага за снегопочистването /т.е. преди това е бил на друго място и се е придвижил до х. Пионерска/, след като Е.Й. е бил изчистил пътя в участъка от гр. Сапарева баня до хижа „Пионерска“, т.е. Е.Й. е шофирал, въпреки, че както сам заявява е лишен от това право. В същото време е установено от останалите доказателства, вкл. от записа на тел. 112, че около 12:00 часа се е случил инцидента, т.е. ако тогава е отишъл от гр. Сапарева баня с някакъв автомобил, то няма как да се е качил пред х. Пионерска и да шофира камиона Ман и в същото това по хронология време да е слязъл вече в обратната  посока до мястото на инцидента. Показателно е още че този свидетел не помни, дали са били преминали или не моста на река Скакавица, който е в непосредствена близост и който е единствения мост в този участък. Сочи пред съда, че изобщо не е видял каква е регистрацията на джипа на обвиняемия, а в показанията му на ДП е цитирал дословно регистрационния номер на джипа и това, че инцидента се е случил малко след моста на р. Скакавица.

Свидетелите Бояджиев и Терзийски заявяват факти и обстоятелства като услужливо избягват детайлна конкретика, но въпреки това изпадат в драстично противоречие с изложеното от останалите свидетели /Йовеви/ по отношение на възприетите от тях съставомерни обстоятелства. Има драстично противоречие и в изложеното от всеки от тях по отношение на това имало ли е зад тях и други спрели автомобили чакащи за преминаване. При проведената очна ставка двамата са неубедителни, като свидетелят Терзийски се опитва да умаловажи противоречието посочено по-горе и твърди, че предходно дадените от него показания, малко по-рано в същото съдебно заседание не са верни, явно за да избегне наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Разминават се и по броя на видените от всеки от тях лица. Всичко това дава достатъчно основание да се приеме, че никой от тях не е присъствал на инцидента, а поради близостта си или други отношения с обвиняемия или със свидетелите Йовеви се опитват да го оневинят, макар и много несполучливо.

За да приеме горните факти, съдът се позовава изцяло и на събраните по реда на чл. 283 от НПК относими писмени доказателства, вкл. на приетите по реда на чл. 282 от НПК първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи, които са компетентно изготвени и отговарят безпристрастно и в цялост на поставените въпроси. Към писмените доказателства следва да се отбележат приетите документи, справки и писма от ФСМП-Сапарева баня, Сектор ПП при ОДМВР-Кюстендил, д-р С., д-р К., „Рентгенов кабинет – Поли Кукушева“ ООД, Национална система тел. 112, Община Сапарева баня и др приложени в кориците на делото и ДП. С особена важност са представените медицинско направление от д-р С., извлечение от медицински регистър на д-р К. и медицинско свидетелство издадено на пострадалия. Конкретно съдебното минало на обвиняемия е установено от приложената справка за съдимост на В.Ц.. Не помагат за изясняване на делото от фактическа страна или за някаква съществена и качествена проверка на показанията на свидетелите изисканите и представени справки от КАТ и документи за регистрация на автомобили собственост на фирма „Боби къмпани“ ЕООД.

Изготвената съдебномедицинска експертиза напълно кореспондира с възприетата и описана от съда фактическа обстановка, както и относно механизма на процесното деяние и вида на телесната повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. В нито един момент според вещото лице, в което и да е от двете изготвени заключения, не е изключен като невъзможен възприетия от съда механизъм за причиняване на телесните увреждания, а именно чрез удар с глава от страна на обвиняемия в челото на пострадалия. Напротив, съдът категорично изключва като недоказани и обективно невъзможни механизмите посочени допълнително от вещото лице в допълнителната СМЕ, а именно чрез удар с юмрук и след удар нанесен от пострадалия с челото в твърдата част на свода на главата на обвиняемия обвиняемия. Първия вариант е изключен от самия експерт, доколкото няма данни за удар с ръка и допълнителното за държане в ръката на какъвто и да е предмет. Последният вариант посочен в експертизата е обективно невъзможен според съда, тъй като чисто анатомично обвиняемия е значително по-висок от пострадалия Е.Й., поне с около 15-20 сантиметра. Това означава, че единственият вариант такъв по-нисък на ръст човек да атакува с глава друг значително по-висок от него е или да се е покачил върху нещо или да е подскочил с поне 30 сантиметра и то върху заледена и заснежена повърхност, което е абсурдно. Другият евентуален вариант е обвиняемия да е бил на колене, каквото положение не се твърди от никои от очевидците на инцидента, вкл. от обвиняемия Ц.. Ето защо, съдът изцяло кредитира това заключение и възприема именно този посочен изрично и от вещото лице д-р Н. за обективно възможен механизъм.

При така направените фактически констатации, съдът намира от правна страна следното:

От обективна и субективна страна обвиняемия Ц. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Същият е нанесъл удар с глава в областта на челото на пострадалия, в резултат на което е причинил на Е.Б.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на главата в челната област, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – кратотрайно зашеметяване, замъгленост, реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

   Интелектуалният елемент на умисъла, който е пряк, обхваща две категории представи:  обстоятелствата, очертани от обективните признаци на състава на престъплението, т.е. относно обективните елементи на престъплението и общественоопасния характер на деянието и последиците му. А субективната страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи. Такива субективни елементи са подбудите (мотивите), целта, чувствата на дееца, психическото му състояние и т.н. Когато някой от тези субективни елементи (в случая - подбудите) е въздигнат в признак от състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е осъществен съставът на съответното престъпление.

Под „хулигански подбуди“ като обстоятелство, квалифициращо причинена телесна повреда, следва да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото. Поначало мотивът за извършване на дадено престъпление е факултативен признак на субективната страна на състава на престъплението и е от значение само при определяне наказанието като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК обаче, той е точно определен по съдържание и е необходим елемент от състава на престъплението. Същият се изразява в стремеж у дееца при открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия с цинизъм и дързост, със самия процес на причиняване на телесната повреда да покаже себе си, да смае, да покаже, че може да върши каквото си пожелае, незачитайки нормите на обществото.  В този смисъл са Решение № 82 от 3.III.1980 г. по н.о.х.д. № 59/80 г., II н. о. на ВС и Решение № 236 от 10.IV.1997 г. на ВКС по н. д. № 788/96 г., II н. о., с докладчик - съдията Невена Грозданова.

Процесното деяние без съмнение е извършено от обвиняемия по хулигански подбуди. Това се установява от факта, че е осъществено на публично място /пътя Сапарева баня – хижа Пионерска, в активния зимен туристически сезон/ в присъствието на свидетеля Б.Й., без да е налице каквато и да е провокация от страна на пострадалия. Деянието е било предхождано от умишлено и целенасочено препречаване на пътя на снегорините от джипа на Ц., което е сторено в лентата за насрещно движение според посоката в която се е движел обвиняемия, наред с това е отправил преди удара множество псувни, закани и заплахи по отношение на присъствалите две лица, което демонстрира незачитане на установения правен и законов ред за разрешаване на спорове между гражданите. Липсва личен мотив, тъй като не са се познавали, в този смисъл виж. Решение № 51 от 07.07.2014 г. по нак. д. № 1848 / 2013 г. на Върховен касационен съд. В.Ц. е действал именно с цел да покаже възможностите си, да демонстрира дори физическите си способности, че може да извърши каквото и както пожелае, незачитайки нормите и порядъка на обществото, както и телесната неприкосновеност на личността на пострадалия. В този смисъл виж. Решение № 245 от 15.03.2017 г. по н. д. № 944 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение.

По наказанието:

Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан – амнистиран е, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание  „лишаване от свобода” до 3 /три/ години.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни преди деянието на обвиняемия, същият е семеен, неосъждан, не са налице данни за други противообществени прояви, обстоятелството, че понастоящем е пенсионер, както и това, че има данни за здравословни проблеми, видно от приложеното по ДП медицинско удостоверение.

Отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са част от съставомерните факти не са налице. В.Ц. не представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат реално и изцяло постигнати чрез налагане на административно наказание в минимален размер от 1000 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът следва да осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОДМВР - гр. Кюстендил сумата от 109,20 лв. (сто и девет лева и двадесет стотинки) – разноски за съдебно-медицинска експертиза назначена в хода на ДП, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) – разноски за допълнителна съдебно-медицинска експертиза изготвена в съдебното производство.

   При тези мотиви настоящият съдебен състав на РС-Дупница постанови своето решение.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: