№ 607
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502933 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Г. В. Г. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.07.2024 г., а
въззивната жалба е подадена чрез електронна поща на 07.08.2024 г.) обжалва
Решение № 4104/09.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6510/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 18 състав, в частта, с
която съдът е отхвърлил предявените от него осъдителни искове за
солидарното осъждане на наследниците на Б. В. А., а именно: К. Б. А. и Р. Б.
А. да му заплатят сума в размер на 30 000 лв., представляваща продажна цена
на дружествени дялове по договор за покупко-продажба на дялове от
17.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и в
частта, с която съдът е отхвърлил иска му за разделно осъждане на К. Б. А. за
заплащане на сума в размер на 15 000 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.
С., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощни приложени на л.15 от първоинстанционното дело и на л. 17 по
настоящото дело. Въззивникът ищец е внесъл дължимата държавна такса с
1
вносен документ от 30.09.2024 г., представен с молба по делото от 30.09.2024
г.
Въззивникът-ищец поддържа незаконосъобразност, неправилност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа виждането си, че с предявяване на иска на
16.12.2019 г. давността е прекъсната, въпреки че производството по делото е
било прекратено.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което уважи исковите претенции срещу двамата ответници в размер
на сумата от 30 000 лв.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
само от въззиваемата-ответница К. А. чрез процесуалния й представител
адвокат Д. П. с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Развиват се подробни
съображения по съществото на спора.
Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си
представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения,
изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК.
Въззиваемата - ответница в първоинстанционното производство К. Б. А.,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият-ответник Р. Б. А., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно и обективно
2
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
връзка с чл.129, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Г. В. Г.
срещу Р. Б. А. и К. Б. А. в качеството им на наследници на Б. В. А. за
солидарното им осъждане за заплащане на сума в размер на 30 000 лв.,
представляваща продажна цена на дружествени дялове по договор за покупко-
продажба на дялове от 17.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх.№
53215/05.06.2023
г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
Между страните няма спор по фактите, а и с въззивната жалба не се
релевират оплаквания срещу приетите от първоинстанционния съд
правнорелевантни факти.
Ответниците са наследници по закон, деца, на починалия на 27.09.2014
г. Б. В. А., с който ищецът и на 17.12.2012 г. е сключил договор за покупко-
продажба на дялове от капитала на „Боц-Вит“ ООД, по силата на който
ищецът е продал на наследодателя на двамата ответници собствените си 25
дяла от капитала на „Боц-Вит“ ООД с номинална стойност 100 лв. всеки дял,
на обща номинална стойност 2500 лв. за сумата от 30 000 лв. Продажната цена
е следвало да бъде заплатена в срок от 24 месеца, считано от датата на
подписване на договора, т.е. до 17.12.2014 г.
Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 35419 от
17.12.2012 г. на Р. Д., нотариус в район на РС София, с рег. № *** на НК.
Установява се, че по иск на Г. Г. срещу починалия Б. А., предявен на
16.12.2019 г. пред Софийски районен съд е било образувано гражданско дело,
изпратено по компетентност на Софийски градски съд, където е било
образувано гр.д. № 3031/2022 г., което е прекратено с влязло в сила
Определение № 4556/18.05.2022 г., поради смъртта на ответника, настъпила
преди завеждане на исковата молба.
Производството по настоящото дело е образувано на 21.06.2022 г.
3
Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на СТЕ, което е
определило пазарната стойност на приетото под опис имущество от
ответницата К. Б. към момента на откриване на наследството-27.09.2014 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на дялове от
17.12.2012 г., както и че преди настъпването на падежа за плащане на
процесната сума на 17.12.2014 г., купувачът е починал на 27.09.2014 г., поради
което и процесното задължение се включва в пасива на наследството на Б. А..
Приел, че наследниците му наследяват по ½ ид.ч. от неговото наследство,
съответно отговарят за половината от задълженията. Приел, че ответницата А.
е приела оставеното от нейния баща наследство по опис, като общата стойност
на приетото наследство надхвърля исковата сума от 30 000 лв. Приел е, че
отговорността на наследниците е разделна, позовавайки се на съдебната
практика, поради което отхвърлил иска за солидарното осъждане на двамата
ответници и е разгледал тяхната разделна отговорност, съответно за сумата от
по 30 000 лв. за всеки един от тях. Уважил иска срещу ответника Р. А. за
сумата от 15 000 лв. и го отхвърлил за разликата над тази сума до
претендираната от 30 000 лв., отхвърлил иска за 15 000 лв. срещу К. А. като
погасен по давност, а за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. като
неоснователен.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и частично допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената
въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и частично процесуално недопустимо
в обжалваната му част.
Предявени са пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
4
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.129 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните не се спори, че на 17.12.2012 г. наследодателят на
двамата ответници е придобил 25 дяла от дружествените дялове от капитала
на „Боц-Вит“ ООД, т.е. между страните е сключен договор по чл. 129, ал. 1
ТЗ, като в резултат на вписването по ал. 2 на чл. 129 ТЗ, което е осъществено
на 03.01.2013 г. и се установява при справка от Търговския регистър, е
настъпила промяна в структурата на капитала на „Боц-Вит“ ООД и тази
промяна е довела до отпадането на членството за прехвърлителя - ищец на
дружествените дялове пропорционално на прехвърлената част.
С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето
лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на
договора ( чл. 129 ТЗ), възникват облигационни отношения между продавача
(съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и
купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на
дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача (чл. 9
ЗЗД). В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към
напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на
имуществените отношения при прекратяването на членство. При
осъществената продажба на дружествени дялове, с прехвърлянето им, се
прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са
взаимно свързани. С извършената продажба на дялове е отпаднало
задължението на дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
С Решение № 25 от 10.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3113/2014 г., I т. о.,
ТК, в което ВКС е приел, че „в частта за прехвърляне на дружествените
дялове, договорът има действие не само за страните по него, а и за третото
неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност. Ако
приобретателят е съдружник, бива увеличен обема на членствените му права
пропорционално на придобитите дялове, както е станало и в настоящия
случай. Ако не е съдружник, при сбъдване на изискването по ал. 1 предл. 2 на
чл. 129 ТЗ, той придобива членствени права в дружеството, съответстващи на
прехвърлените му. За дружеството възниква задължението да отрази
промяната в дружествения договор и търговския регистър – чл. 119, ал. 2 вр.
чл. 115, т. 3 ТЗ. Тази промяна в случая е отразена. Прехвърлителната част на
5
договора е негова съществена част, индивидуализираща и типизираща
сделката – essentialia negotii.
В частта за цената, съдържанието на договора е несъществено –
accidentalia negotii. Това е така, поради обстоятелството, че това не е нито
индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма пречка
тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията на приобретателя или
липсата и (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл. 129 ТЗ има
действие само между страните, но не и за дружеството, както е в
прехвърлителната част. Това не е същински/задължителен елемент от
фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от
съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. Т.е. евентуалното
неизпълнение на задължение за плащане на цената не рефлектира пряко върху
правната сфера на дружеството, което е приело и вписало промяната, а само
върху имуществената сфера на прехвърлителя.“
Ето защо отговорността за неизпълнение на задължението е на купувача
на дружествените дялове, в случая на наследодателя на двамата ответници в
качеството му на физическо лице.
Между страните не се спори, а и от доказателствата безспорно се
установява, че наследодателят на ответниците не е изпълнил задължението си
за заплащане на продажната цена.
Правилно и законосъобразно в съответствие със съдебната практика,
първоинстанционният съд е приел, че двамата ответници в качеството им на
наследници по закон на починалия купувач, не носят солидарна отговорност и
е отхвърлил искът за солидарното им осъждане.
Отговорността на наследниците не е солидарна, тя не е договорна, нито
произтича от закона (чл. 121 ЗЗД), напротив - законът изрично и императивно
в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН изключва солидарността и свежда
отговорността до (съобразно) дела на всеки приел наследството наследник. В
този смисъл Определение № 1008 от 09.11.2023 г. по ч.т.д. № 1739/2023 г.,
Т.К., І Т.О. на ВКС, Определение № 50159 от 09.08.2023 г. по т.д. № 1667/2022
г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и мн.др.
Въпросът за солидарността е материалноправен и съдът не е обвързан от
твърденията на ищеца за солидарност в отношенията между ответниците.
При това положение и съобразно Решение № 15/11.05.2016 г., гр.д. №
6
2535/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, когато ищецът
заяви изрично, че поддържа искането си за солидарно осъждане на
ответниците, което в случая е сторено с молба вх.№ 53215/05.06.2023 г. (л.99
от първоинстанционното дело), без да са налице фактическите предпоставки
за тази солидарност, съдът ще трябва да отхвърли искането за това осъждане
и да се произнесе по исковете срещу ответниците при условията на
разделност.
Предвид законово уредената разделна отговорност, следва да се приеме,
че предявените в условията на субективно съединяване срещу всеки от
ответниците искове по чл. 79 ЗЗД са в размер на по 15 000 лв., представляващ
по ½ от общо заявената претенция от 30000 лв., съответен на дела от общото
им наследство.
С оглед на горното правилно, законосъобразно и в съответствие със
съдебната практика, първостепенният съд е отхвърлил исковата претенция за
солидарно осъждане на двамата ответници и е разгледал исковете спрямо тях
поотделно.
Недопустимо обаче съдът е разгледал всеки един от предявените искове
за сумите от по 30 000 лв., вместо за сумите от по 15 000 лв. По този начин
съдът се е произнесъл свръхпетитум за искове на обща стойност 60 000 лв.,
каквито не са били предявени, поради което и Решението в обжалваната му
част, с която съдът е отхвърлил иска на Г. В. Г. за разделно осъждане на К. Б.
А. за заплащане на сума в размер на 15 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., се явява недопустимо и като
такова ще следва да бъде обезсилено.
Горният извод е в съответствие и със съдебната практика, създадена по
реда на чл.290 от ГПК и обективирана в Решение № 220 от 19.06.2012 г. по
гр.д. № 741/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, в което е прието: „касационно
обжалване се допуска по правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който има
значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение,
дори и когато този въпрос е различен от въпроса, посочен от касатора.
съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК решението е недопустимо, когато е налице
произнасяне по непредявен иск, вкл. произнасяне плюс петитум. Такова е
произнасянето, когато искът срещу две лица е предявен в качеството им на
наследници на починало лице, за което се твърди, че е причинило
7
имуществена вреда и се претендира общото им осъждане да репарират тази
вреда, а с въззивното решение е осъдено всяко от двете лица поотделно за
заплащане на претендираната сума.“
По същество на допустимия иск срещу ответницата К. А. за сумата от
15 000 лв. в качеството й на наследник по закон на купувача А..
При липсата на доказателства за платена продажна цена от нейния
наследодател, то материалното право на ищеца безспорно съществува, но
искът срещу ответницата К. А. и предвид своевременното въведено от нея с
отговора й възражение за погасено по давност вземане спрямо нея, е
неоснователен, поради погасяване на претенцията по давност, както е приел и
първоинстанционния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая страните са определили
срок за изпълнение на задължението и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД,
длъжникът е изпаднал в забава от датата на настъпване на изискуемостта на
вземането, в случая 17.12.2014 г., от която дата е започнал да тече
петгодишния давностен срок, който е изтекъл на 17.12.2019 г., т.е. преди
датата на предявяване на настоящите искове на 21.06.2022 г.
Предявеният на 16.12.2019 г. иск срещу наследодателя на ответницата А.
не е прекъснал течението на давността, както правилно и приел и
първоинстанционния съд, позовавайки се на съдебната практика, която
безспорно и еднозначно приема, че съгласно чл. 116, б."б" ЗЗД давността се
прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на
помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е
условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите,
когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се
заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и
отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали
делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба,
недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или
оттегляне на иска/-Решение № 10 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 334/2012 г., Г.К., І
Г.О. на ВКС.
8
По горните съображения, първоинстанционното решение и в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено и частично обезсилено.
Решение № 4104/09.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6510/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 18 състав и в
частта с която Р. Б. А. е осъден да заплати на Г. В. Г. сума в размер на 15 000
лв. и искът за разликата до 30 000 лв. е отхвърлен е влязло в сила, поради
необжалването му от този ответник.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А. направените от нея
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна
инстанция в размер на 1500 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4104/09.07.2024 г., постановено по гр.д.№
6510/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
18 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от Г. В. Г.
осъдителни искове за солидарното осъждане на наследниците на Б. В. А., а
именно: К. Б. А. и Р. Б. А. да му заплатят сума в размер на 30 000 лв.,
представляваща продажна цена на дружествени дялове по договор за покупко-
продажба на дялове от 17.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за
разделно осъждане на К. Б. А. за заплащане на сума в размер на 15 000 лв.
като неоснователен поради изтекла погасителна давност.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 4104/09.07.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 6510/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 18 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на
Г. В. Г. за разделно осъждане на К. Б. А. за заплащане на сума в размер на 15
000 лв., представляваща разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от
30 000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, със съдебен
9
адрес: гр.София, ул. „Богатица“ № 20, вх.Б, ет.1, ап.1, адвокат С. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на К. Б. А., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ №
**, сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лв.) разноски направени от нея
пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10