Решение по дело №3421/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

        гр.София,21.11.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети  ноември  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 3421 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

       

   С решение от 09.01.2019 г. по гр.д. № 32903/18 г., СРС,  ГО, 85 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.х.Д.,***, ж-к-*******, срешу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК, че ищецът не дължи към 08.05.2018г. на ответника сумата 4 841.80 лева главница за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 275846, за които/ е съставено уведомление  от 08.05.2018г.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 193.67 лева - ДТ по делото.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.И.С.Б.от САК  сумата от 568.93 лв. адв.възнаграгждение на основание чл.38 ал.1 ЗА

 Въззивникът обжалва решението като недопустимо,неправилно,в нарушение на материалния закон.Указали на съда,че са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение за суми обхващащи част от процесния период.Вещото лице не е изготвило правилно заключение.За сумите,които твърди в експертизата ,че били платени,нямало потъпили плащания.

               Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част и да се постанови отхвърляне на иска.Претендира   присъждане   на разноски.

                 Въззиваемият представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.Претендира разноски.

                  Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Предявен е иск с правно основание  чл.124 ГПК,за установяване ,че ищецът не дължи на ответника суми за ТЕ,за които е съставено уведомление от 8.05.2018 г.

                    По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                   Ответникът твърди, че с отговора на исковата молба въвел възражение, че производството по делото е недопустимо, тъй като по входирано на 06.02.2017г. заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за суми, които обхващат периода за които ищецът твърди, че не дължи. Това обстоятелство,  не обуславя недопустимост на производството и правилно съдът е оставил искането за частично прекратяване без уважение.В уведомлението от ответника с изх. № 8220/08.05.2018г. не се уточнява за кой период дружеството претендира заплащане на сума в размер на 4841.80 лева, а само че към дата 08.05.2018г. такава сума е дължима от ищеца. За да е налице правен интерес за образуване на производството, за наличието на който съдът следи служебно, доколкото именно правният интерес  е едно от обстоятелствата, които обуславят допустимостта на производството е достатъчно изпращането на уведомление, в което е обективирана и покана за заплащане на сумата в размер на 4841.80 лв., под заплахата че в противен случай дружеството ще прибегне до събирането й по принудителен ред. Налице са и останалите предпоставки за допустимост, а именно ищецът е активно процесуално легитимиран да докаже, че не дължи на ответника заплащане на процесната сума, който от своя страна като носител на правото на вземане се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявения отрицателен установителен иск.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ищецът няма задължения към ответника за исковия период, тъй като тези задължения са заплатени. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключенията си и същите са приети от съда. Във въззивната жалба ответното дружество прави възражение, че вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза е приело, че са платени суми, за които в действителност не са постъпвали плащания от ищеца и в този смисъл изготвеното заключение е неправилно. Експертизите са депозирани своевременно по делото и приети .Ответникът не е взел отношение по представените заключения и евентуалното им оспорване в сроковете за това.

                   Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

             При този изход на делото на адвокатът на въззиваемата страна има право на разноски,които съдът определя на 568.93 лв.съобразно наредба №1/2014 г.за МРАВ,дължими на основание  чл.38 ал.2 ЗА .

                Водим от гореизложеното, съдът

                  

          

                                                        Р  Е  Ш  И:

           

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 03.05.2018 г. по гр.д. № 59024/17 г., СРС,  ГО, 141 с-в

   ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.И.С.Б.от САК  сумата от 568.93 лв. адв.възнаграгждение на основание чл.38 ал.1 ЗА

 

               РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.