Р Е Ш Е Н И Е
№ 260556, 17.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести
граждански състав
На единадесети
декември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2365 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Община Пловдив против Решение №
4979/27.12.2019г., пост. по гр.д.№ 14085/2019, ПРС, с което жалбоподателят е осъден
на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Дженерали застраховане“
АД сумата от 3 369,05лв., частично от общо дължимата сума в размер от 3 571,38 лв.,
представляваща застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по образувана
при „Дженерали Застраховане” АД застрахователна преписка по щета № ********* във
връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 12.09.2018 г. по отношение на лек автомобил „Мерцедес
С 350 ЦДИ“ с рег. № РВ *** СХ, собственост на П.С.Н., ведно с ликвидационни разноски
от 15 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер от 206, 82 лв. – частично от общо дължимата сума в размер от 219,24лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
21.01.2019 г. до 29.08.2019 г., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Община Пловдив поддържа,
че постановеното решение е немотивирано, поради което и неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че съдът не е изследвал в пълнота доказателствения материал
по делото, поради което е и достигнал до погрешни изводи за фактите по делото, а
от там и е направил погрешни правни изводи. Счита, че приетата по делото САЕ работи
с понятия „възможно“ и „степен на вероятност“, поради което и счита, че е недоказано
настъпване на щета, респ. възникване на задължение у ищеца за репарирането й. Освен
това ищецът не е изпълнил и процесуалното си задължение да докаже вината на ответника.
Поради изложеното счита обжалваното решение за недоказано , немотивирано и незаконосъобразно,
поради което моли за отмяната му и за постановяване
на ново, с което отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“
АД оспорва въззивната жалба, като поддържа , че решението е правилно и законосъобразно.
Излага съображения, че от приетите по делото писмени доказателства, САЕ и свидетелски
показания се установява непротиворечиво и категорично настъпването на процесната
вреда, като обсъжда подробно и самите доказателства. Моли за потвърждаване на решението
. Претендира разноски
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността конкретните
доводи на жалбоподателя са свързани с неправилна интерпретация на
доказателствата в обжалваното решени,, погрешни изводи за фактическата
обстановка и от там пот.грешни правни изводи.
Производството е образувано по иск
на застраховател, изплатил обезщетение „Каско“ по настъпило застрахователно
събитие, против причинителя на щетата – собственик на пътя, чието състояние е
предизвикало настъпване на ПТП, от което
произтича тази щета. Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ –
установяване на дължимостта на претендирани от застраховател против възложителя
на трето лице на работа, при и по повод на която е възникнало увреждането.
От
фактическа страна по делото се установява следното :
Представена е преписка по застрахователна полица № 0312180460004940,
от която се установява, че за периода 23.01.2018г.
до 20.03.2019г. между „Дженерали застраховане“ АД и П.Н. е налице застраховка
„Каско“ по отношение на МПС с рег. № РВ ***
СХ. Декларирано е от собственика на
13.09.2019г. настъпване на застрахователно събитие на 12.09.2018г. , като е описано, че по време на
движение в гр. Пловдив, на ул. Лозарска , колата попада в необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което бил счупен
десен амортисьор. В тази връзка е образувана щета № *********, извършен е
ремонт в доверен сервиз на стойност 3556,38лв. , който ремонт е заплатен от
застрахователя.
По делото не е имало спор относно
изплащане на застрахователната премия, респ. по действителността за
застраховатения договор.
Представен е протокол за ПТП , в
който е описано от контролния орган – мл. инспектор при сектор ПП на ОД на
МВР-Пловдив, че на местопроизшествието е констатирал необозначена дупка с
размери 85*150см. и дълбочина от 20см., като увредения автомобил е преминал
през нея. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че протоколът за ПТП не може да
служи като доказателство за факти, които съставителят не е възприел, но в
случая това не е така. Напротив, в протоколът изрично е обозначена и описана
дупката, която е възприета от съставителят, като е посочено както
местоположението й, така и размерите на същата.
Събирани са и гласни доказателства
– разпитан е свидетелят П.Н., който твърди, че на въпросната дата е преминавал
с лекия си автомобил по ул. Лозарска в гр. Пловдив. Улицата била с много дупки,
като на едно място – на кръстовището с ул. Обнова колата пропаднала, чул се шум
и се спукала дясната въздушна възглавница. Представител на застрахователя го
посъветвал да повика полиция за съставяне на протокол, което и сторил.
Застрахователят в последствие отремонтирал щетите.
За установяване на механизма на процесното
ПТП и вида и размера на щетите по делото е изготвена и приета САЕ. Според
експерта е произшествието да е настъпило по описания от ищеца. По отношение на
вредата вещото лице посочва, че същата може да е настъпила в следствие на
попадането на автомобила в посочената дупка на пътя, но може да е оказал
влияние и факта, че автомобилът е на 8 години и е възможно якостните качества
на съответната част да са намалели. В съдебно заседание уточнява, че все пак причината да се счупи
амортисьорът точно в този момент е попадането на гумата в дупка. Вещото лице
дава заключение, че претендираните вреди отговорят по степен на описаните щети
в опис заключението и пазарната стойност на причинените вреди е в размер на 3354,05
лв.
Представени са доказателства за
възлагане на ремонта на сервиз и заплащане на извършените работи на обща
стойност 3 556,38лв.
Приложено е копие от регресна
покана за възстановяване на изплатеното обезщетение, изпратена от застрахователя
до ответника, собственик на пътя. Последният е отговорил с писмо от 14.01.2019г.,
в което заявява, че молбата е неоснователна.
При така установеното от
фактическа страна по главния иск се правят следните правни изводи: Както вече
бе коментирано налице е валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Каско”
по отношение на процесния лек автомобил. Настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество в резултат на ПТП, възникнало
поради неравност на пътно платно в гр. Пловдив, ул. Лозарска се установява от
протокола за ПТП и от събраните гласни
доказателства по делото. Тези доказателства кореспондират помежду си,
непротиворечиви са, липсват доказателства, които да внесат съмнения в
достоверността им, поради което и съдът приема за доказано, че на 12.09.2018г.
вв гр. Пловдив, на ул. Лозарска е настъпил процесното ПТП. По отношение на
причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и настъпилата
вреда върху застрахования автомобил, следва да се отбележи, че приетата САЕ
установява, че описаните в протокола
щети от застрахователя отговарят и могат да настъпят при произшествие,
чийто механизъм е описан от протокола за ПТП и от свидетеля – преминаване на
автомобила пред необозначена дупка на пътното платно, при което предната дясна гума пропада, което довежда до увреждане
на амортисьора. Този механизъм е приет и по образуваната преписка по щета. Доказва
се по делото и реалното заплащане на нанесените вреди. САЕ установява, че
заплатената сума е пазарния еквивалент на причинените вреди. Така се доказва основанието за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 3354,05 лв. Представени да доказателства/ фактура/ за
заплатени 15лв. ликвидационни разходи. С изплащане на обезщетението по
застраховката, застрахователят встъпва в правата на застрахования против прекия
причинител на щетата, съгл. чл.410 от КЗ . В настоящия случай причинителят е
лицето, собственик на вещта, довела до увреждане на имуществото, а именно община
Пловдив . Именно тя не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа, част от която е и процесния
участък. Така „Дженерали застраховане” АД на осн. чл.41, ал.1 от ЗК има
основание да претендира репариране на заплатеното застрахователно обезщетение
от причинителя на вредата. Размерът на обезщетението е установен и доказан по
делото, поради което и следва да бъде уважен предявения иск.
С доказване основателността на
главния иск и при липса на доказателства за изпълнение на задължението се
доказва основателността на акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава.
Видно от изходящия от жалбоподателя отговор на отправената покана за плащане –
същата е заведена в деловодството на 04.01.2019г. Исковата претенция за заплащане на
обезщетение е от по-късен момент, поради което и дължимостта й за претендирания
период се установява по делото. По отношение на размера при изчисление с
помощта на онлайн калкулатор се получава сумата от 206,82лв.. същата следва
също да бъде присъдена.
При така установеното съдът
намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва
да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски в размер на 100лв.,
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4979/27.12.2019г., пост.
по гр.д.№ 14085/2019, ПРС.
ОСЪЖДА Община Пловдив,
ЕИК000471504, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 100лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: