№ 641
гр. Варна, 15.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500466 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 466/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба от
всяка от страните против различни части на решение № 443/23.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд,
както следва:
- по въззивна жалба на М. Т. В., подадена чрез адв. Д., против решение
№ 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд в частите, с които въззивникът е осъден да заплати
на С. С. З.: обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук
на 28.01.2024г. за горницата над сумата от 5 000 лв. до уважения размер от
40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
28.01.2024г. до окончателното плащане; обезщетение за претърпени
материални вреди за горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до
окончателното плащане. Въззивникът е настоявал, че решението в
обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за
отмяната му в същата част с отхвърляне на исковете за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лв. и за
имуществени вреди за горницата над 250 лв. и с присъждане на разноските по
делото. Сочил е, че уваженият размер на обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерен и не покрива критериите на относимото ТР №1/2021г. на
ВКС и ППВС№4/1968г., като окръжният съд не съобразил, че телесната
повреда е нанесена с един единствен удар, че не е целял нанасяне на побой или
счупване на челюстта на пострадалия, и че ищецът напълно се възстановил
1
като бил в болничен само един месец. Изложил е, че неправилно окръжният
съд присъдил на ищеца и сума от 3000 лв. за имуществени вреди (платен
адвокатски хонорар в наказателното производство), тъй като наказателното
производство завършило окончателно с влязла в сила присъда на 17.09.2024г.,
а твърдяната имуществена вреда била от 09.10.2024г., т.е. след приключване на
наказателното производство и ищецът нямал нужда от процесуално
представителство по ДП №99/2024г. по описа на Второ РУ-Варна и нямало
данни такова представителство да е било осъществено.
С. С. З., чрез адв. Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за
потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.
- по насрещна въззивна жалба на С. С. З., подадена чрез адв. Г., против
решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от деликта на 28.01.2024г. за
горницата над уважения размер от 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му
част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
нарушения на съществени процесуални правила и е необосновано като е
молил за отмяната му в посочената отхвърлителна част с присъждане на
обезщетението до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със
законните лихви от датата на увреждането 28.01.2024 г. до окончателното му
изплащане, както и заплащане на сторените по делото разноски. Сочил е, че
окръжният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, не съобразил в пълна степен принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД и така присъдил занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като не взел предвид и че към 2024 г. инфлационните
процеси в страната са значително нараснали и репарацията на вредите е
несъответна на претърпените вреди и не изпълнява компенсаторната си
функция. Окръжният съд не дал оценка на значението (относителната тежест)
на всяко едно от обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне
размера на обезщетението като не отчел: паталогичното засягане на психиката
и социалното функциониране на ищеца - признаците на постравматично
стресово разстройство; затруднението на дъвченето и говора за период от 2,5-3
месеца и отражението му с оглед социалното положение на ищеца, вида и
характера на упражняваната от него трудова функция, продължителността на
търпените неудобства и необходимостта да полага труд преди пълното му
възстановяване; обстоятелството, че около 2 месеца след увреждането ищецът
не можел да говори разбираемо, не е можел да спи и да се храни нормално -
следствие на поставените шини след операцията; и силните болки с прием на
болкоуспокояващи;
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части до
размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и до размер на 250
лв. – обезщетение за имуществени вреди.
2
Въззивната и насрещната въззивна жалба са в срок, подадени са от лица
с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение на първата
инстанция, редовни са и допустими. Отговорът също е в срок и е редовен.
Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства и не
са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 29.10.2025 г. от 9.15 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3