Решение по дело №4539/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2640
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20192120104539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2640                                           21.10.2019г.                                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                          ХХ граждански състав     

На тридесети септември                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

 

при секретаря Ани С.

като разгледа докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 4539 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производството е образувано по повод искова молба от И.Т.П., ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1650,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 257 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019 г., сумата от 187,13 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че през процесния период е полагала труд като ****** ******* в ГКПП „Аерогара Бургас“ при ГПУ – „Летище Бургас“ към РД „Гранична полиция“ – Аерогари София, като е работила на 12-часови смени. Твърди също така, че през процесния период е положила общо 1800 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд, съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 257 часа, за които му се следва възнаграждение в размер на 1650 лв., но същото до момента не й е платено.

               В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищцата е заемала посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове й е заплащан като извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

               Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

               В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1366.94 лева възнаграждение за извънреден труд за 198.77 часа и 157.82 лева лихва за забава.

               Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

               Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищцата е служител на ГД“Гранична полиция“ за процесния период.

               Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищцата е полагала труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищцата за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г. е положила 1390 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1390 часа става 1588.77 часа. На ищцата е начислен и изплатен нощен труд за 1390 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за нощен труд възлиза общо на 347.50 лева, които са заплатени. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 198.77 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 198.77 часа възлиза на 1366.94 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

               Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

               В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2.

               Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

               Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

               През процесния период 05.06.2016г. – 05.06.2019г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

               В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

               Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищцата е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 347.50 лева.

               По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

               Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 1588.77 часа. Разликата от 198.77 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1366.94 лева.

               Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищцата дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

               Доколкото с изменението на иска се претендира именно 1366.94 лева за извънреден труд от 198.77 лева, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

               По иска за мораторната лихва:

               Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 05.06.2019г. е в размер на 157.62 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 380 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 60.98 лева и 150 лева за експертиза.

               На основание чл.78, ал.4 ГПК, за намаления размер на иска поради частичното му оттегляне, ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 25.52 лева юрисконсултско възнаграждение.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.Т.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1366.94 лева /хиляда триста шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 198.77 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от нея за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., 1390 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 157.62 лева /сто петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.Т.П., ЕГН ********** *** сумата от 380 лева /триста и осемдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 60.98 лева /шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ и 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски за експертиза.

               ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 сумата от 25.52 лева /двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.