№ 2196
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20223110105212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано
по молба от А.. Д. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. А., ул. „К.М.“ № 21, ет.2, с
която са отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по
отношение Ю.И. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „С." № 35, ет.5 по реда на чл. 5,
т.1 и т. 3 ЗЗДН.
В сезиращата съда молба се излага, че молителката и ответника са съпрузи като са във
фактическа раздяла от 5 месеца. Заявява, че на 17.04.2022 г. ответникът минал през един от
магазините, в който работи, но като не я открил поръчал на колежката й да й предаде, че ще
я убие и щял да влезе в затвора. След предаване на съобщението, работила цял ден в страх и
напрежение и непрекъснато се оглеждала да не се появи ответникът. С тези действия
твърди, че е осъществил психически и емоционален тормоз над нея. На 18.04.2022 г. отново
минал през магазина, където работи и след като не я намерил, но се уверил, че съобщението
му е предадено, колежката й отново я предупредила да се пази. Видяла ответника да бяга
към нея, но успяла да се скрие в магазина и да заключи като последният започнал да рита
вратата и да блъска с юмруци, както и да крещи – „Курво отсега нататък ще живея само да
убивам“. Била много уплашена и подала сигнал в Четвърто РУ на ОД на МВР. Твърди, че е
неспособна да работи и психически разконцентрирана. Моли съдът да уважи молбата й да
наложи исканите мерки за защита. Сезира съда с искане за издаване на заповед за незабавна
защита, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва молбата като
твърди, че жена му се оженила за друг мъж и когато минал покрай магазина заявил на
колежката й, че „я търси и искал да говори с нея като нямал какво да губи, тъй като тя го
отстранила от децата му и се оженила за друг мъж“. Заявява, че би много бесен и отишъл в
магазина и молителката след като го видяла избягала и заключила вратата като в яда си
казал много тежки думи, но след 26 години брак и тъй като е бил ядосан заявява, че му е
позволено да каже много тежки думи, но не е отправял закана за убийство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1
По делото е приложена декларация, по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, от молителката относно
осъществените спрямо нея актове на домашно насилие – на 17.04.2022 г. и на 18.04.2022 г.
Като пИ.ено доказателство по делото е удостоверение за сключен граждански брак №
058596/30.06.1996 г., издадено от община Д., от което се установява, че на 30.06.1996 г. Ю..
И.. Р. и А.е Д.ват Р. са сключили граждански брак.
Прието като пИ.ено доказателство по делото е постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство от 12.05.2022 г. във връзка с постъпил сигнал от страна на А.Р.
срещу Ю.Р., за това, че на 18.04.2022 г. я посетил на работното й място, удрял и блъскал по
входната врата на магазина и отправил закана за убийство към нея. В същото е отразено, че
от събраните материали не се установява да е извършено престъпление –закана с убийство.
Показанията на А.Р. и Ю.Р. са противоречиви като липсва трети независим свидетел. Прието
е, че дори и да е заявил, че ще я убие същото е било в резултат на силно афектираното му
състояние като е бил изпразнен от съдържание и изречен с емоционален заряд.
В приобщените материали от Четвърто РПУ – град Варна се установява, че са
събрани сведения от А.. Д. Р. и Ю.. И.. Р.. От първите е видно, че с Ю.ел се били разделили
през 2021 г., тъй като последният й изневерявал. На 18.04.2022 г. се засилил към магазина,
където работи, поради което тя заключила вратата, а той започнал да я блъска и рита като
отправял обидни реплики спрямо нея – „курва“. От сведенията на Ю.. И.. Р. е видно, че от
ноември 2021 г. се е изнесъл от семейното жилище, тъй като съпругата му му изневерявала.
На 18.04.2022 г. отишъл в магазина, където работи, но съпругата му се заключила. Заявява,
че както той, така и тя са си отправили взаимни обиди, но отрича да е блъскал и ритал
магазина. Освен това заявява, че е искал да се разберат как ще продължат отношенията им.
Приобщен към материалите е протокол за полицейско предупреждение от 28.04.2022 г.
спрямо Ю.. И.. Р. по реда на чл. 65 ЗМВР, с което е предупреден да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да не отправя закани за убийство спрямо съпругата си и
всички спорни въпроси да разрешат по законовоустановения ред.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището
на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
Депозираната молба е подадена пред компетентния районен съд, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗДН и при съобразяване на нормите на чл.9 и 10 ЗЗДН се явява
допустима.
По делото не е спорно, а и от събраните пИ.ени доказателства се установява, че
молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Сезиралата съда молба е от 27.04.2022 г., основана на твърдения за осъществен по
отношение на молителката акт на домашно насилие на 17.04.2022 г. и на 18.04.2022 г.,
поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие. Процедурата по ЗЗДН
е предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има
за цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето, нейното
достойнство, емоционално и психично състояние.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да установи действителното
осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани
като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства,
2
които да оборват изложеното от молителката.
Молителката е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са декларирали
извършени на посочената в молбата дата действия от страна на ответника, представляващи
обиди и заплахи, което по дефиниция съставлява акт на домашно насилие. Депозираната
пред съда декларация е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание
чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената
декларация. По аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН няма по - голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по делото. С оглед
на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал.3 е доказателствено средството в
производството по ЗЗДН и когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита
само на основание декларацията. В настоящия случай са събрани и други доказателства,
поради което съдът не може да обоснове правния си анализ само на представената
декларация по реда на ЗЗДН. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не
се установява, че на 17.04.2022 г. ответникът е отишъл в магазина, където работи
молителката и като не я открил поръчал на колежката й да й предаде, че ще я убие и щял да
влезе в затвора. В приобщените материали от извършената полицейска проверка не се
установява молителката да изнася сведения относно датата 17.04.2022 г. Освен това същата
сама се отказва от допуснатите й гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели,
поради което съдът приема, че акт на домашно насилие на 17.04.2022 г. не е осъществен от
страна на ответника.
Личните отношения между съпрузите са регламентирани предимно от нормите на
морала. Поради техния интимен и взаимообвързан с особеностите на конкретните съпрузи
характер, те са уредени общо като основни принципи и е невъзможно нито прякото им
принудително изпълнение, нито такова с изпълнителни глоби или изплащане на
обезщетения. Санкцията за несъблюдаване на тези принципи се осъществява чрез оценката
на последиците от това несъблюдаване спрямо брачния живот и семейните отношения и
пораждане на възможност за видоизменяне или прекъсване на определени връзки, например
допускане на развод, ограничаване или лишаване от родителски права и прочие. В този
смисъл „Домашно насилие“ Богдан Русев Русев, издателство Петко Венедиков, София 2020
г., страница 164. Всяко поведение на брачния партньор, което умишлено или с доминантна
цел ограничава личните права и свобода на другия партньор, а в някои случаи и
физическото и психическото насилие, би могло да представлява домашно насилие.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че брачната връзка между партньорите е
нарушена като същите от 2021 г. са във фактическа раздяла. Действително на 18.04.2022 г. е
имало отправяне на обидни реплики от страна на ответника спрямо съпругата му, което
последният не оспорва и при явяването си в съдебно заседание, които са неприемливи в
нормалното човешко общуване, но не могат да бъдат квалифицирани като акт на
психическо или емоционално насилие. От приобщените пИ.ени доказателства се установява,
че отправената заплаха за убийство не е имала характер на заплаха, а е израз на емоционална
реакция от страна на ответника, провокирана от влошените брачни отношения между
съпрузите. Освен това молителката сама се отказва от допуснатите й гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели, което допълнително подкрепя изводът на съда, че не е
налице осъществен акт на домашно насилие и на 18.04.2022 г. като не е реализирано
блъскането и ритането по магазина като се твърди. Смисълът и духът на закона е да оказва
защита на по-слабия и беззащитен член на семейството, за когото липсва друго бързо и
ефикасно средство за запазване на здравето и живота му, но не да се превръща в средство за
разрешаване на междуличностните отношения на страните, какъвто е настоящия случай. В
този смисъл е и решение по в.гр.д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
3
Няма спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите
му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на конкретния акт на домашно
насилие. Предмет на това производство обаче не е разрешаване на други отношения
например имуществени, междуличностови или семейно – битови, както и такива поради
омраза и ненавист между страните, а настоящият случай е именно такъв, което се
установява от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства.
Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на правата и
защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез производството да уредят
персоналните си отношения с извършителя и респективно да им се осигури желаният
комфорт и модел на поведение от другата страна. В този смисъл „Домашно насилие,
понятие и семейно правни аспекти“, Богдан Русев Русев, ИК „Петко Венедиков“, 2020 г.,
стр.151 и 152, както и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1445/2015 г. по описа на
Окръжен съд – град Варна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай не е налице
осъществено домашно насилие, а поведението на страните е резултат от конфронтацията им
във връзка с влошените брачни отношения и настъпилата фактическа раздяла между тях. По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за
постановяване на мерки за защита е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство право на разноски има само ответникът,
но последният не претендира заплащането на разноски, поради което такива не следва да му
се възлагат. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Държавата, по бюД.та на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна
такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, депозирана от А.. Д. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к.
А., ул. „К.М.“ № 21, ет.2, с която са отправени искания за налагане на мерки за защита
срещу домашното насилие по реда на ЗЗДН по отношение на Ю.И. Р., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С." № 35, ет.5 по реда на чл. 5, т.1 и т. 3 ЗЗДН
ОСЪЖДА А.. Д. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. А., ул. „К.М.“ № 21, ет.2
да заплати в полза на БюД.та на съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна
държавна такса в размер на 25 лева
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4