№ 288
гр. Горна Оряховица, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101709 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата Н. ЛЮБ. К. твърди, че с Решение № 3Б/12.09.2002 г. на
Общинска служба „Земеделие и гори“ – С. правото на собственост върху имот
№ 086030 в землището на с.Л., м.“Стопански двор“, с площ от 2,86 дка, трета
категория и построените в него сгради – мелница с площ от 137 кв.м. и склад
за зърнени храни с площ от 89 кв.м., е възстановена на наследниците на
А.К.К.. Твърди, че като негов наследник тя е станала собственик на 1/56
идеална част от имота на това основание. Твърди, че С.П.К. – също наследник
на А.К.К., се е снабдила с нотариален акт за собственост въз основа на
давностно владение на целия имот, след което го дарила на сина си –
ответникът ИВ. Н. К.. Твърди, че двете сгради се ползвали като складове от
нейните синове за 4-5 години около 2001 г. Твърди, че С.П.К. не е владяла
имота и заема становище, че доказателствата сочат на съглашение между част
от съсобствениците за ползване на имота от ответника. Счита, че ако се
приеме да е осъществявано владение, то не е установено до да е било
непрекъснато и явно. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че тя е собственик на 1/56 идеална част от недвижимия
имот и да се осъди ответника да й предаде владението върху идеалната част
върху имота с присъждане на направените разноски.
Ответникът ИВ. Н. К. признава, че придобил собствеността върху
процесния имот на 16.09.2016 г. по дарение от майка си С.П.К.. Посочва, че
1
двете сгради са с общ покрив и не представляват складове. Не оспорва, че
имотът е възстановен на наследниците на А.К.К., но оспорва други да са
ползвали сградите за складова дейност и са правили ремонти. Твърди, че от
възстановяването на имота само С.П.К. – лично и чрез ответника, е ползвала
имота и поддържала земята и сградите. Посочва, че теренът е ограден и до
него няма свободен достъп, тъй като е ползван за семейния бизнес –
производство на тестени изделия, което било видно за всички жители на
селата Л. и Г.С.. Твърди, че никой от наследниците, включително и ищцата,
не е предявявал претенции към имота и повечето от тях са се съгласили да се
владее от С.П.К. като неин. Твърди, че въз основа на това тя е придобила
имота въз основа на давностно владение и дарявайки го, не се е разпоредила с
чужда вещ. Посочва, че издаденият на С.К. констативен нотариален акт за
собственост се ползва с обвързваща доказателствена сила и правният извод за
принадлежността на правото на собственост се счита верен до доказване на
противното. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че с решение на Общинска служба „Земеделие и
гори“ – Лясковец било възстановено правото на собственост на наследници на
А.К.К. върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Л., община С. –
стопански двор с площ от 2,860 дка, в местността „Стопански двор“,
представляващ имот № 086030 по плана на селото, при граници: имот №
086028 – стопански двор на „****“ ЕООД, имот № 000215 – полски път на
община С., имот № 00432 – път III категория на Държавата и имот № 086033
– полски път на община С., заедно с построените сгради – мелница с площ от
137 кв.м. и склад с площ от 89 кв.м., който по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Л., община С. представлява поземлен имот с
идентификатор 44046.86.30 в местността „Стопански двор“, с площ от 2 861
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за стопански двор, трета категория, предходен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 086030, при съседи: 44046.86.215,
44046.86.31, 44046.86.28, 44046.86.33, 44046.53.432, а построените в имота
сгради – сграда с идентификатор 44046.86.30.1, със застроена площ от 137
кв.м., на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и сграда с
идентификатор 44046.86.30.2, със застроена площ от 89 кв.м., на един етаж, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма (скица № К02670/21.07.2004 г. на ОСЗГ - С., скица на
поземлен имот № 15-347717/01.04.2022 г. и скици на сгради №№ 15-
347534/01.04.2022 г. и 15-347536/01.04.2022 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр.Велико Търново).
2
От удостоверение за наследници изх.№ 03/13.02.2019 г. на Община С.
се установява, че А.К.К. имал седем деца и починал на 28.04.1953 г. Дъщеря
му и баба на ищцата Г.А.Д., починала преди него – на 12.11.1926 г. Същата
имала четири деца, едно от които И.П.С. – майка на ищцата, починала на
02.09.1989 г. Тя оставила за свои наследници по закон преживелият съпруг
Л.И.С. (починал през 1997 г.) и двете си дъщери – И.Л.М. (починала през
2018 г.) и ищцата. Друга дъщеря на А.К.К. – Т.А.К., починала на 03.12.1974 г.
имала четири деца, едно от които И.С.С., починала на 13.02.2004 г. Тя също
имала четири деца – В.П.Г., И.П.Г. (починал преди майка си, през 1968 г., без
низходящи), С.П.К. и Д.П.Г..
От признанието на ищцата, преценено по реда на чл.175 ГПК като
съответно на показанията на свид.Л.Д. – неин син, и свид.П.Д. – нейна втора
братовчедка, се установява, че преди 2002 г. за няколко години имотът бил
ползван като склад за зърнени култури от двамата сина на ищцата и
братовчед им Л.М.. По това време в имота съществувала стара ограда откъм
пътя за с.Сушица. След като преустановили тази дейност не оставили стока
или техни вещи в имота.
Показанията на свид.П.С. – приятел и съдружник на ответника, и на
свид.Радослав П. – кмет на с.Г.С., установяват, че семейството на ответника
стопанисвало фурната в с.Г.С. и след 2001 г. или 2002 г. започнало да ползва
имота в с.Л. като склад за зърно и фураж. Свид.П. извършвал доставки на
зърно до мелницата и там имало работници, които помагали при товарене и
разтоварване. Съгласно показанията на свид.П.С., около 2002 г. приключили
делата, водени от ответника и Л.М. за възстановяване на наследствените им
земи. По това време ответникът и свид.С. ходили при наследници в с.Л. и
с.Г.С. да ги попитат дали семейството може да ползва имота, защото имали
идея да преместят фурната в процесния имот. Тази идея не се реализирала,
защото през 2004 г. или 2005 г. починал бащата на ответника. Имотът
продължил да се ползва само като склад за фураж, тъй като С.К. се
занимавала с отглеждане на животни (свид.С. и свид.П.). Свид.П. разказва,
след затваряне на фурната в имота започнало да се доставя фураж. По това
време той бил охранител при дружеството „****“, чиято собственост бил
съседният имот. Между двата имота имало изградена нова ограда (за същото
– показанията на свид.Д. и свид.С.), с която бил заграден съществуващия до
тогава портал (също свид.Д.). Така в процесния имот се влизало само от
съседния имот, охраняван от свид.П..
Съгласно показанията на свид.С., складирането на фураж в имота
продължило до 2014 г. когато ответникът и свидетелят планирали да ползват
имота като склад за дърва за общото им дружество, занимаващо се с
дърводобив, но тази идея също не се осъществила. Свид.С. разказва, че в
сградата имало течове, заради което той и ответникът извършили няколко
частични ремонта на покрива. Тези дейности били видени и от свид.П., който
охранявал имота, през който се влиза в процесния имот.
3
Горните фактически изводи съдът изгради въз основа на свидетелските
показания, които относно релевантните за спора факти не са противоречиви
помежду си. Показанията на свидетелите Д. и Д.а, че не са виждали в имота
да се извършва някаква дейност не разколебават фактическите изводи на
съда. Казаното от тези свидетели се отнася за последните няколко години и
съдържанието на показанията не дава основание те да се съотнесат към
процесния период (преди 2016 г.). На следващо място – двамата свидетели
посещават спорадично селото и дори и да не са виждали извършване на
някаква дейност в имота при преминаването си покрай него, това не изключва
обратното. Тук следва да се акцентира на това, че дейността, която се е
извършвала в имота е по съхранение (складова) и не предполага непрекъснато
присъствие на лицата, които я осъществяват, както например при
производствена дейност. Единствено противоречие в доказателствената
съвкупност внасят показанията на свид.Д.а в частта, в която сочи, че имотът е
ползван от синовете на ищцата и техния братовчед преди по-малко от 10
години. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, определена от
самата ищца като заинтересована, в посочената част поради вътрешни
противоречия (казаното от същата свидетелка, че не знае някой да ползва
имота през последните 15 годни), противоречие с признанията на ищцата,
както и с показанията останалите свидетели, в т.ч. и на ползвалия имота
свид.Д..
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 1120, том VI,
рег. № **** дело **** на Нотариус № 284 – НК, с район на действие Районен
съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при Районен съд –
Горна Оряховица с вх.№ 4501/16.09.2016 г., акт № 13, том XV, дело №
2244/2016 г. С.П.К. била призната за собственик на целия недвижим имот на
основание наследяване и давностно владение, като при съставяне на акта
били представени нотариално заверени декларации от някои от наследниците
на А.К.К., посочени в удостоверението за наследници, с които заявявали, че
не владеят и не са владели имота, а от възстановяване на собствеността през
2002 г. той се владее и стопанисва от С.П.К. и ответника, като деклараторът
няма имуществени претенции към него. На същата дата – 16.09.2016 г., между
С.П.К. и ответника бил сключен договор за дарение на процесния имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1121, том VI,
рег. № 4650/16.09.2016 г., дело № 919/2016 г. на Нотариус № 284 – НК, с
район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по
вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4504/16.09.2016 г., акт
№ 15, том XV, дело № 2246/2016 г.
Свидетелите Д. и С. посочват, че на наследниците на Атанас
Килифаревски били възстановени също и 14 дка земеделска земя, които
прилежали към процесния имот, но не били възстановени в реални граници.
За тях наследниците получавали рента. Свид.Д. посочва, че ищцата научила
за издаването на констативния нотариален акт когато й било отказано
изплащането на рента поради промяна в собствеността.
4
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС,
основателността на който е предпоставена от установяване, че ищцата е
собственик на 1/54 идеална част от процесния имот по наследство от А.К.К. и
след възстановяване на собствеността на неговите наследници, както и че
ответникът ползва имота без да има основание за това. Доколкото на този
ищецът противопоставя възражения за придобиване на имота от праводателя
му на първично основание, чиято основателност би изключила, правата на
ищцата, основният спорен по делото въпрос е придобила ли е С.К. имота с
изтичане на 10-годишна придобивна давност.
Доколкото ответникът застъпва становище, че снабдяването с
констативен нотариален акт го освобождава от доказване на фактите,
съставляващи придобивно основание, следва да бъде отбелязано, че съгласно
приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС такъв нотариален акт се ползва с доказателствена
сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, но само досежно извършените от
нотариуса действия – че актът е издаден от посочения нотариус, на
посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта
документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на
собствеността, но не и относно констатацията на нотариуса (правния извод) за
принадлежността на правото на собственост. Вярно, че в т.2 на същото
Тълкувателно решение е прието, че тежестта за доказване при оспорване на
извода за право на собственост се носи от оспорващата страна, която в случая
се основава на две твърдения – че други лица (синовете на ищцата) ползват
имота и че С.К. не го е ползвала никога, защото е пенсионерка, не е
„бизнесменка“ и няма стопанска дейност. Естеството на тези твърдения и
обстоятелството, че ползване в един и същ обем по едно и също време не
може да бъде осъществено от две лица едновременно, предполагат всяка от
страните да докаже фактите, които я ползват, а именно: ищцата – че нейните
синове ползват имота, а ответникът – че неговата праводателка е придобила
фактическата власт върху имота и я е упражнявала постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено в продължение за най-малко 10 години преди
прехвърлянето му на ищеца с намерение да държи имота като свой.
Първото от посочените обстоятелства не се установи – синовете на
ищцата и техният братовчед Л.М. не ползват имота към момента, нито са го
ползвали в последните около 20 години. С оглед посоченото този факт няма
значението, придадено му от ищцата, и не би могъл да изключи ползването от
семейството на ответника, което според установеното от фактическа страна е
започнало след това.
Тук следва да бъде отбелязано, че когато семейството на ответника
складирало зърно за стопанисваната от тях фурна (приблизително от около
5
2002 г. до смъртта на бащата на ответника), С.К. не е била съсобственик на
наследствения имот. Такава е била нейната майка ....., починала на 13.02.2004
г. Липсват твърдения на ответника имотът да е бил държан за съсобственика,
а той да го е владял срещу останалите сънаследници, което изключва
приложение на разпоредбата на чл.82 ЗС. При това положение ползването на
имота в посочения период със съгласието на част от съсобствениците,
получено по нарочно запитване на ответника, би могло да се квалифицира
единствено като държане за всички съсобственици.
С.К. е станала съсобственик на имота по наследяване след смъртта на
...... Към този момент тя е упражнявала фактическата власт върху имота.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобствеността произтича от наследяване,
презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага, т.е. намерението за своене не се
предполага. Така ако един от сънаследниците упражнява фактическата власт
върху целия имот, той по правило владее своята идеална част и държи вещта
като обща и е държател на идеалните части на останалите съсобственици. При
това положение, придобивна давност за целия имот за владеещия
сънаследник може да започне да тече когато той с едностранни действия
превърне държането им във владение – да обекривира спрямо останалите
съсобственици своето намерение да владее и техните идеални части за себе
си. Както основателно сочи ищцата в писмената защита, необходимо е
изрично демонстриране пред останалите съсобственици на промененото
намерение, т.е. нарочно отричане (отблъскване) на правата им, което, без да е
необходим някакъв специален акт, следва да им стане известно. Точно поради
последното, изискването за манифестиране на владението пред останалите
съсобственици не се поставя, ако е обективно невъзможно пред тях да бъдат
осъществени действия, отблъскващи владението им и съответно
установяващи своене (мотивите на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г.
по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 214/28.10.2015 г. по гр.д.
№ 1919/2015 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 17/01.03.2017 г. по гр.д. №
2923/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 1/08.05.2019 г. по гр.д. № 231/2018
г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 31/11.03.2019 г. по гр.д. № 2914/2018 г. на I
Г.О. на ВКС; Решение № 111/30.12.2020 г. по гр. д. № 4271/2019 г. на I Г.О. на
ВКС). Цитираната съдебна практика приема, че състояние на такава
обективна невъзможност е налице когато съсобствениците изобщо не се
познават, когато между тях не съществуват никакви отношения поради трайна
отдалеченост във времето и разстоянието, когато сънаследниците и
упражняващите фактическата власт не знаят един за друг, когато някои от
сънаследниците е с неизвестен адрес или е напуснал пределите на страната,
когато не се е завръщал или не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот. От тези каузални разрешения би могло да се изведе общо
правило, че е налице обективна невъзможност когато липсва знание или
липсват данни за останалите съсобственици, или макар и такива да са
налични, не е възможно действията по своене да се противопоставят на
6
съсобствениците по причини извън упражняващия фактическата власт
съсобственик (сънаследник).
Съдът счита, че случая е именно такъв, доколкото е налице всяко едно
от иначе алтернативните изисквания. Към датата на смъртта на .....
сънаследниците били общо тридесет и един, а към датата на издаване на
приложеното по делото удостоверение за наследници – тридесет и осем. От
същото удостоверение е видно, че в регистрите на населението при с.Г.С. се
съхраняват данни единствено за населеното място (вероятно постоянен
адрес), но не и за точен адрес на всеки от наследниците. Посочените
населените места са в цялата страна – С., Бяла, Русе, Пловдив, Варна, Две
могили, Плевен, Казанлък, Мъглиж, Пловдив, а има и наследници, живущи в
чужбина (САЩ). Не би могло да се предполага, че всички тези лица се
познават помежду си и знаят един за друг, тъй като са роднини помежду си по
съребрена линия най-малко от шеста степен и от различни и общо седем
колена. Показателно за това е, че свид.Д.а не познава С.К., която дори живее
в съседно населено място. Не се установи никой от наследниците да е
демонстрирал воля да упражнява правата си в съсобствеността след смъртта
на ..... до издаването на констативния нотариален акт, а при дезинтересиране
от имота от останалите съсобственици техните права е обективно невъзможно
да се отблъснат. Не на последно място, не се установи в горепосочения
период да са били налице обективно съществуващи непреодолими пречки за
невладеещите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота
или да противопоставят своите права на упражняващия фактическата власт
съсобственик.
С оглед изложеното и доколкото е била налице обективна възможност
за манифестирането на владението на идеалните части на останалите
съсобственици пред тях, за да бъде осъществен фактическият състав на
придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил
намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички – чрез
извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.
Съдът намира, че установеното от фактическа страна дава основание за
такова заключение. След смъртта на бащата на ответника (също през 2004 г.
или 2005 г.) и до 2014 г. в имота се съхранявал фураж за отглежданите от
С.К. животни. През това време достъп до имота бил осъществяван само от
ответника и лица, ангажирани от него във връзка с доставките на фураж
(свид.П.). Достъпът до имота бил и понастоящем е ограничен и се
осъществява през съседния охраняван имот (свид.П.). Всичко това можело да
се възприеме от всеки поради местонахождението на имота (граничещ с пътя
за с.Сушица и пътя за гр.С.) и наличието на телена, а не плътна ограда
(свди.С.).
Не е съответен на доказателствата по делото изводът на ищцата в
писмената защита, че след преустановяване на работата на фурната,
владението е било прекъснато. Установи се, а и самата ищца посочва, че след
7
2004 г. в имота се съхранявал фураж, т.е. касае се за промяна на стоката,
която се съхранява в имота, а не за прекъсване на владението по смисъла на
чл.81 ЗС. Не може да бъде прието също, че владението било скрито, тъй като
фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това. Ищцата извежда този свой извод от начинът, по
който научила, че е издаден констативен нотариален акт, но позоваването на
владението, в случая – в нотариалното производство, не е част от
фактическия състав на придобивната давност (приетото в т.1 и т.2 на
Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на
ВКС) и поради това няма отношение към самото упражняване на владение.
Изплащането на рентата касае различни от процесния имоти, а отказът да се
получи рента поради някаква промяна в тяхната собственост няма никакво
отношение към процесния имот.
С оглед всичко изложено, от смъртта на ..... до разпореждането с имота,
С.К. – лично, чрез ответника и ангажирани от него лица, е упражнявала
фактическата власт върху имота, като го ползвала за съхранение на фураж за
оглежданите от нея животни (от 2004 г./2005 г. до 2014 г.), а след това –
поддържала имота чрез частични ремонти, като за целия период до 2016 г. и
след това достъпът до имота бил ограничен и се осъществявал през съседен
охраняван имот. Фактическата власт не е установена с насилие, скрито или
случайно, осъществявана е постоянно в посочения период без да е прекъсвана
за повече от шест месеца и без да са налице обстоятелства, внасящи
съмнение, че съсобственикът я е упражнявал изцяло за себе си. Периодът на
упражняване на фактическата власт по описания начин надвишава 10 години,
поради което предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС са били налице към датата, на
която праводателката на ответника се е позовала на тях – 16.09.2016 г.
Предвид изложеното, С.К. не е дарила частично чужд имот, а позоваването на
права от страна на ищцата след изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС няма
значение.
С оглед изложеното, и доколкото се установи ответникът да е
собственик на имота, искът на ищцата да бъде установено правото й на
собственост върху 1/56 идеална част от недвижимия имот и да се осъди
ответника да й предаде владението върху идеалната част от имота е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му се присъдят направените разноски. От негова страна е направено
такова искане и са представени доказателства да са сторени разноски от 400
лв. – заплатен в брой адвокатски хонорар, които му се следват от ищцата.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С., ж.к****, блок **** и настоящ адрес: с.Л., община С., ул.**** срещу ИВ.
Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.С., община С.,
ул.**** да се приеме за установено, че е собственик на 1/54 (една петдесет
и четвърта) идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на
с.Л., община С. – стопански двор с площ от 2,860 дка (две цяло осемстотин и
шестдесет хилядни декара), в местността „Стопански двор“, представляващ
имот № 086030 (нула, осем, шест, нула, три, нула) по плана на селото, при
граници: имот № 086028 – стопански двор на „****“ ЕООД, имот № 000215 –
полски път на община С., имот № 00432 – път III категория на Държавата и
имот № 086033 – полски път на община С., представляващ поземлен имот с
идентификатор 44046.86.30 (четиридесет и четири хиляди четиридесет и
шест, точка, осемдесет и шест, точка, тридесет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Л., община С., местността „Стопански двор“, с
площ от 2 861 кв.м. (две хиляди осемстотин шестдесет и един квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за стопански двор, трета категория, предходен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 086030 (нула, осем, шест, нула, три, нула),
при съседи: 44046.86.215, 44046.86.31, 44046.86.28, 44046.86.33, 44046.53.432
и построените в имота сгради – мелница с площ от 137 кв.м. (сто тридесет и
седем квадратни метра), представляваща сграда с идентификатор
44046.86.30.1 (четиридесет и четири хиляди четиридесет и шест, точка,
осемдесет и шест, точка, тридесет, точка, едно) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Л., община С., със застроена площ от 137 кв.м.
(сто тридесет и седем квадратни метра), на един етаж, с предназначение:
промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма и склад с площ от 89 кв.м. (осемдесет и девет квадратни метра),
представяващ сграда с идентификатор 44046.86.30.2 (четиридесет и четири
хиляди четиридесет и шест, точка, осемдесет и шест, точка, тридесет, точка,
две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., община С., със
застроена площ от 89 кв.м. (осемдесет и девет квадратни метра), на един
етаж, с предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, представляващи и да й бъде предадено
владението върху идеалните части от имота.
ОСЪЖДА Н. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ж.к****, блок **** и настоящ адрес: с.Л., община С., ул.**** да заплати на
ИВ. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.С., община С.,
ул.**** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10