№ 706
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500604 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.*
ап.*, чрез адвокат Живко Бойчев, срещу Решение №1667 от 22.12.2021 г.,
постановено по гр.д. №2978/2021г по описа на БРС, с което е отхвърлен иска
с правна квалификация чл. 108 ЗС предявен от въззивника срещу “Травъл ин
БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул. „Александровска“ № 2, за признаване за установено, че Т. В. В. е
собственик на движима вещ: Дискова брана марка Horsch Joker 6 RT, с рег. №
СТ03935А, рама: 28071798, произведена през 2012г. и да бъде осъдено
ответното дружество да предаде владението върху вещта в състоянието в
което се е намирала при предаването през 2015г., а именно:-годна за употреба
по предназначение, като неоснователен и недоказан. Със същото решение
въззивника е осъден да заплати на въззиваемия-ответник разноски по делото
в размер на 900 лв.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. На първо място се твърди, че изводът на
районния съд е необоснован, тъй като по силата на сключен договор между
ищеца и ответника, процесната дискова брана е останала собственост на Т. В.
В., тъй като не била включена в Приложение № 2, в което било описано
имуществото, което се придобива от ответното дружество, а била включена в
Приложение № 1, описващо движимите вещи, с които Т. В. В. следва да се
1
разпореди, което той е сторил, като я е предоставил на трето лице да я
използва. Поради това била ясна волята на страните – процесната вещ да
остане собственост на въззивника-ищец. На следващо място, се посочва, че е
неправилен изводът, че ответното дружество е заплащало три години
застраховката на дисковата брана, тъй като тя се характеризирала като
прикачен инвентар и не се регистрирала в КАТ, респективно за нея не се
издавал от КАТ талон за регистрация и било ирелевантно за спора, кой плаща
вноските по застрахователната полица. Също така не бил необходим писмен
договор, още по-малко такъв с нотариална заверка, за да бъде прехвърлена
нейната собственост. Ирелевантно било и обстоятелството, че в
счетоводството на въззиваемото дружество браната била заведена като актив.
Твърди се още, че от анализа на доказателствата може да се направи извод, че
въззиваемото дружество е отнело дисковата брана, без да е налице правно
основание за това, от владението на третото на спора лице - „Пир Импекс“
ЕООД, на което е била предадена за ползване. С тези съображения се оспорва
като неоснователно възражението на въззиваемия-ответник за изтекла в
негова полза придобивна давност. Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска. Претендира разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от “Травъл ин
БГ“ ЕООД, в който се заявява, че подадената въззивна жалба е просрочена и
не подлежи на разглеждане, тъй като не били налице предпоставика по чл. 64,
ал. 2 ГПК за възстановяване на изтеклия срок, като са изложени подробни
фактически доводи. Възразява се и срещу основателността на подадената
въззивна жалба, като се заявява, че въззивника недопустимо изменя
основанието на иска си, като твърди, че е предоставил вещта за ползване на
трето лице. Заявява се още, че единствен собственик на процесната брана е
въззиваемото дружество. Аргументирано е становището, че от момента на
разпореждане с притежаваните от него дружествени дялове в “Травъл ин БГ“
ЕООД ищецът не се е считал за собственик и не е предприемал каквито и да е
собственически действия и не е афиширал собствеността си. Твърди се, че
адв. О., видно от самата ИМ, имено тя била изготвила исковата молба по
настоящото производство и била подписала, както ИМ, така и заверените
приложения към нея, поради което на основание чл.166, ал.3 ГПК
показанията й дадени пред съда не следвало да бъдат кредитирани.
Показанията на свидетеля В. (брат на ищеца Т.В.) също били показания на
заинтересован от изхода на спора свидетел и не следвало да бъдат
кредитирани. Твърди, че “Травъл ин БГ“ ЕООД е придобило процената брана
по давност с упражняване на непрекъснато владение върху нея. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по
делото.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
постъпила искова молба от Т. В. В. срещу “Травъл ин БГ“ ЕООД, с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Твърди се, че на 23.09.2015г. е сключен предвадрителен договор между
страните за продажба на дружествени дялове между Т. В. В. – едноличен
собственик на капитала и управител на “Травъл ин БГ“ ЕООД и „Пиргос
ланд“ ООД. В приложения 1 били описани вещи, които щели да останат на
разпореждане на ищеца, а в приложение 2 били посочени движими вещи,
които били активи на продаваните дялове от дружеството и сред тях не била
процесната вещ. Ищеца твърди, че в изпълнение на договора и съобразно
приложение № 1 на 21.12.2015г. като управител на продаваното дружество
дарил на себе си като физическо лице процесната брана. На неясно коя дата и
на неясно какво основание В. предоставил дисковата брана на трето лице –
Пенчо Динев, управител на „Пир Импекс“ ЕООД. Твърди се, че ответното
дружество е взело браната и в момента я ползва за обработване на земеделски
земи, собственост на Дружеството.
Отговор е депозиран в срок. Твърди се, че иска е допустим но
неоснователен. Твърди се, че договора за дарение е антидатиран и създаден от
ищеца за нуждите на настоящото съдебно производство, поради което се
оспорва достоверността на датата на договора. Твърди се, че към датата на
сключване на този предварителен договор, В. вече е продал притежаваните от
него дружествени дялове / на 22.12.2015г./ поради което не е разполагал с
правомощия да се разпорежда с вещи, част от актива на дружеството. Твърди
се и, че от 22.12.2015г. понастоящем ответното дружество е собственик на
процесната дискова брана, като още на 29.09.2015 г. дори е била поставена в
залог по договор с „Райфайзенбанк“ ЕАД като част от актива на дружеството.
Отправя се изрично възражение за изтекла в полза на ответното дружество и
придобивна давност.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях,
поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
3
преразглеждането им.
Основателно е възражението направено в отговора на въззивната жалба,
че въззивника недопустимо изменя основанието на предявения от него
реивиндикационен иск с твърденията си във въззивната жалба. В исковата
молба като придобивно основание за процесната брана е посочен единствено
договорът за дарение.
С предварителния договор Т.В. поема задължение да се разпореди с
вещите описани в приложение № 1 преди сключване на окончателния
договор за прехвърляне на дружествените дялове в “Травъл ин БГ“ ЕООД.
Процесната брана е включена в списъка по приложение № 1, по силата на
анекса към предварителния договор. Това задължение той поема лично, но
разпоредителното действие касае разпореждането с тези вещи в качеството му
на управител на “Травъл ин БГ“ ЕООД, тъй като всички вещи описани в двете
приложение са собственост на “Травъл ин БГ“ ЕООД. Тази уговорка, касае
желанието на купувача по предварителния договор – „Пиргос ланд“ ООД да
закупи дружествените дялове в “Травъл ин БГ“ ЕООД на по-ниска цена,
поради което страните са уговорили управителят на “Травъл ин БГ“ ЕООД –
ищец по настоящото дело, да се разпореди с част от активите на дружеството
преди да бъдат продадени окончателно дружествените дялове. Този извод
категорично се установява и от показанията на свидетелката О., която е
заявила пред първоинстанционния съд за тази уговорка и причината да бъде
разделено имуществото на дружеството на две – такова което да остане
негово при окончателното продаване на дяловете и част от него да бъде
продадена, по който начин да се намали чистата стойност на имуществото на
дружеството, поради което и цената на дяловете да бъде по-ниска.
При това положение предварителния договор и уговорените
разпореждания в приложение № 1 не може да се квалифицират като
придобивно основание, по силата на което Т.В. да придобие собствеността
върху процесната брана. Поради това и такова придобивно основание не е
било заявено в исковата молба, а разгледано по същество това възражение във
въззивната жалба е неоснователно и не променя изводите на
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се твърди, че Т.В. се е разпоредил с процесната
брана като я е предоставил на трето лице. Такива доказателства обаче
липсват. Доказателствата касаят единствено предаването на фактическата
власт, но не и прехвърляне правото на собственост. Ищецът по настоящото
производство няма правен интерес да твърди, че се е разпоредил с вещта, тъй
като претендира да е неин собственик.
Настоящата инстанция не кредитира представения документ
обективиращ договор за дарение, тъй като страна по него е търговско
дружество, а от извършената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че разпореждане с процесната брана не е било осчетоводявано
към датата на представения договор за дарение. Същият няма достоверна
дата, а също така е и към датата на неговото сключване, ищецът вече не е
притежавал качеството – управител на ответното дружество.
4
По делото е представено и свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника, видно което процесната брана е регистрирана, като
собственост на дружеството ответник.
При тези съображение настоящата въззивна инстанция намира изводът
на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск за правилен,
поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1667 от 22.12.2021 г., постановено по
гр.д. №2978/2021г по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.*
ап.*, да заплати на “Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 2, сумата от 700 лв. –
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5