Решение по дело №8329/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 719
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110208329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208329 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № К-0043430/26.01.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазарите” към КЗП,
на "M.K" ЕООД, с ЕИК ***,
за това, че при извършена проверка на 12.10.2020 г. в обект кафе-сладоледен салон
„М.К.“, находящ се в гр.София, жк. Бели брези, бл.17, стопанисван от „М.К се установило,
че "М.К" ЕООД предоставя услуга „игри и занимания на деца и празнуване на рождени дни
в сладоледен салон“, чрез използване на съоръжения за игра, без да са извършени дейности
по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените
изисквания за безопасност на площадките за игра. С горното било осъществено нарушение
на чл.72, вр.чл.71, ал.1 от ЗЗП, като нарушението било извършено на 12.10.2021 г. в кафе-
сладоледен салон „М.К.“, находящ се в гр.София, жк. Бели брези, бл.17. Предвид горното,
на основание чл.212, вр.чл.72, вр.чл.71, ал.1 от ЗЗП, на "М.К" ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „М.К чрез управителя на дружеството, който
в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с.з., посредством процесуален представител, се изтъква, че контролните органи
и АНО неправилно били констатирали фактите, което довело до неправилно приложение на
материалния закон. Не било констатирано и нямало данни на датата на проверката от
12.10.2020 г. дружеството да е предоставяло каквито и да е услуги на клиенти, още по-малко
1
такива, свързани с ползване на площадка за игра, съобразно и дефиницията в §1, т.1 от ДР на
Наредба №1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството на площадките за игра.
Съществувала и неяснота относно посочените като нарушени нормативни разпоредби. В
тази връзка се подчертава, че нормата на чл.72 от ЗЗП била бланкетна, но единствената
препратка в НП била към чл.71, ал.1 от ЗЗП и чл.65 от Наредба №1/22.01.2009 г. Подобна
Наредба обаче не съществувала. Единствената относима Наредба била Наредба
№1/12.01.2009 г., към която АУАН и НП не препращали. Последното било в нарушение на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и на правото на защита. Не била обсъдена също
възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се и направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен
адвокат, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на АУАН и
НП. Подчертава се, че в случая ставало въпрос за безопасността на деца. Възразява се за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и на свой ред се моли за
присъждане на направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
На първо място, съдът констатира, че на "М.К" ЕООД е предявено административно
нарушение на чл.72 („Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги,
предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване
и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност“), вр.чл.71, ал.1 („Стоката или услугата се смята за безопасна, когато
съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да
отговаря, за да бъде пусната на пазара“) от ЗЗП. Текстово се уточнява, че дружеството
предлага услуга („игри и занимания на деца и празнуване на рождени дни в сладоледен
салон“), чрез използване на съоръжения за игра, без да са извършени дейности по оценяване
и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност на площадките за игра. За съда няма спор, че вменените две горепосочени
разпоредби са бланкетни по своята същност, доколкото препращат към определени
дейности по оценяване и нормативно установените изисквания за безопасност. В чл.71,
ал.2 и ал.3 от ЗЗП се уточнява, че критерият за безопасност се покрива от българските
стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, а при липса на последните –
от други относими български стандарти, препоръки на ЕК, добри практики и др. Иначе
казано, актосъставителят и АНО са били длъжни да уточнят какви конкретно нормативно
установени изисквания за безопасност не са били покрити при предоставяне на
горепосочената услуга и какви конкретно дейности за оценяване и удостоверяване на
съответствието с тези нормативно установени изисквания е следвало да бъдат извършени.
Най-малкото, за да се твърди за противоправно поведение, на нарушителя следва да бъде
посочено какво е следвало да бъде законосъобразното му поведение и въз основа на коя
нормативна разпоредба. Без съответното препращане към относимите нормативни
2
изисквания за безопасност и конкретни дължими и нормативно определени дейности по
оценяване и удостоверяване, нарушителят е поставен в невъзможност да разбере
конкретните параметри на вмененото му нарушение и действително нарушените от него
нормативни изисквания, за да реализира адекватно защитата си.
Актосъставителят и АНО въобще не препращат изрично към конкретно установени
нормативни изисквания за безопасност. Вярно е, че в текстовата част се цитира текст на
разпоредба на „чл.65 от Наредба №1/22.01.2009 г.“. Смущаващото в случая е, че нито
актосъставителят, нито АНО са уточнили пълното наименование на посочената наредба,
като отделно от това не съществува Наредба №1 от дата 22.01.2009 г. От същия месец и
година съществува НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра, издадена на основание чл.65, ал.11 от ЗУТ. Чл.65 от
тази Наредба гласи: Контролът по отношение на общата безопасност при ползването на
въведените в експлоатация площадки за игра се извършва от Комисията за защита на
потребителите по реда на Закона за защита на потребителите. Тоест, очевидно
актосъставителят и АНО са имали предвид НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за условията и
реда за устройството и безопасността на площадките за игра, а не Наредба №1 от дата
22.01.2009 г. Неточното и некоректно визиране на наредбата обаче не е толкова съществен
пропуск, колкото цитираната разпоредба на чл.65. Същата не визира конкретни нормативно
установени изисквания за безопасност, а акцентира на контролната дейност на КЗП по
установяване на общата безопасност на въведените в експлоатация площадки за игра. Тази
разпоредба е обща и няма отношение към нормативно установените изисквания за
безопасност. Те, междувпрочем, са изчерпателно посочени в Глава трета „ВЪВЕЖДАНЕ В
ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЛОЩАДКИТЕ ЗА
ИГРА ПО ВРЕМЕ НА ПОЛЗВАНЕТО ИМ“ (чл.63 – 63а) от НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г.
Липсва препращане в АУАН и НП към някоя от посочените относими към нормативно
установените изисквания за безопасност разпоредби. Горепосоченото безспорно
представлява съществено нарушение на чл.43, ал.4 и ал.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН,
свързано със задължението на актосъставителя и АНО да посочат по достатъчно ясен и
изчерпателен начин всички обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение и относимите
към това нарушение разпоредби от материалния закон.
На следващо място, в текстовата част на АУАН и НП е посочено, че на дружеството
е било наредено да представи в КЗП „документи за въвеждане в експлоатация, доклад от
първи годишен контрол от органа по контрол, доклад от годишен контрол на детската
площадка (детски салон), относно безопасността на площадката и план за контрол,
поддържането на площадката за осигуряване на съответствие и с изискванията за
безопасност“. Отново липсва уточнение за нормативното основание за представянето на
тази документация, както и въобще пояснение относно това кой е „органа на контрол“,
изготвящ визираните доклади. Същевременно се уточнява по-нататък в текстовата част, че
дружеството е представило в КЗП редица документи, сред които скици на детски проект по
метода „Монтесори“, декларация за съответствие, правила за безопасност, удостоверение за
ползване на обект по предназначение от 11.12.2002 г. и протокол за извършен контрол от
03.06.2020 г. (предхождащ датата на извършената проверка). Липсва каквото и да е
произнасяне от актосъставителя и АНО по така представените доказателства и аргументи
защо те не покриват изискванията на контролния орган. При липса на посочено нормативно
основание, липсва и обективна възможност за проверка на съответствието между
поисканите и предоставените документи. Не става ясно и за кое от изброените в АУАН и
НП съоръжения за игра става въпрос по повод липсата на дейности по оценяване и
удостоверяване на безопасност. Последното е допълнително нарушаване на правото на
защита, с оглед неясната воля на актосъставителя и АНО.
3. Относно приложението на материалния закон.
3
Горепосочените съществени процесуални нарушения, опорочаващи правото на защита,
в своята съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
С оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да уточни, че за
приложението на санкционната разпоредба на чл.212 от ЗЗП („Производител или доставчик
на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се
наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица се налага имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.“) е необходимо
доказано предлагане на посочената в НП услуга „игри и занимания на деца и празнуване на
рождени дни в сладоледен салон“. Видно от показанията на актосъставителя Григорова,
водеща на проверката на място, при осъществяването й на детските съоръжения не е имало
деца, като липсват данни тези съоръжения въобще да са се ползвали на датата 12.10.2020 г. –
в тази насока липсват както свидетелски показания, така и писмени доказателства под
формата на касови бележки или извлечения от фискалното устройство, от което да е видна
заплатена такса за ползване на посочените съоръжения за игра в рамките на „площадката за
игра“. Отделно от горното, дружеството е представило удостоверение за ползване на обект
по предназначение от 11.12.2002 г. (издаден на основание чл.35 и чл.36 от НАРЕДБА № 1 от
12.01.2009 г.), както и протокол за извършен контрол от 03.06.2020 г. (предхождащ датата на
извършената проверка), с които се доказват действия по спазване на изискванията за
безопасност на закритата площадка за игра, визирани в НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г., а
последното е индикация за липса на осъществено административно нарушение. Както бе
посочено по-горе, актосъставителят АНО не са развили аргументи защо игнорират тези
доказателства.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно по аргумент на чл.63 ал.3 от ЗАНН. Видно от приложени
договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и фактура, на адв.П. от САК е
заплатен хонорар в размер на 600 лева. Посочената сума обаче се явява прекомерна.
Съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2, вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на "М.К" ЕООД следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, платими от
КЗП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № К-0043430/26.01.2021 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазарите” към КЗП, на "M.K" ЕООД, с ЕИК ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, КЗП да заплати на "М.К" ЕООД сумата
от 580 (петстотин и осемдесет) лева, представляващи направени от дружеството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5