№ 30
гр. Кула, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100227 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 143
ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9
ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния
директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева
Атанасова против И. И. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *********,
общ. ********* обл. *********,ул. ********* с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
1903.23 лв. (хиляда деветстотин и три лева и двадесет и три стотинки) -
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор
за потребителски кредит № 2691310; сумата 499.14 лв. (четиристотин
деветдесет и девет лева и четиринадесет стотинки) - представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.02.2023 г. до 20.06.2024 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2691310; сумата 312.38 лв. (триста и
дванадесет лева и 38 стотинки) - представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 21.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от 28.06.2024г. – датата
на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2024г. по Ч.гр.дело № 155/2024г. по описа
на РС Кула и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че на 17.12.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № 2691310, съгласно който
1
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит в общ размер от 1903.23 лева, от които 1750.00 лева -
главница по кредит и 153.23 лева главница по застрахователната премия,
който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на
договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва
за ползване на кредита, в която връзка между "Ай Тръст“ ЕООД и ответника е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, а на същата дата между
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство,
по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договора за потребителски кредит с краен срок на
договора - 20.06.2024г. Твърди се също, че поради неизпълнение на
задължението си по договора за потребителски кредит от страна на
Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния
длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл.3, ал. 4 от сключения между
ответника и Ай Тръст ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от
17.12.2022 г., на 10.10.2023 г., както следва: Главница: 1903,23 лева;
договорна лихва: 499,14 лева; наказателна лихва за забава 47,84 лева и
административни разноски, сторени за всички опити за извънсъдебно
събиране на дължимите суми: 150,00 лева. Излагат се твърдения, че
ответникът не е възстановил платената сума по договора за заем на своя
поръчител, който от своя страна на 11.10.2023 г. е подписал Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г.,
сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на което вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 17.12.2022 г., е прехвърлено в собственост
на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, за което ответникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се също, че ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК за посочените вземания срещу ответника, по което е
образуваното Ч. гр. д. № 155/2024 г., по описа на Районен съд – Кула и е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил.
В срока по чл. 131 ГПК, с постъпилия по делото отговор на исковата молба,
ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и
размер. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.
26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
както и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4,
от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. с чл. 146 от ЗЗП, като излага
следните аргументи в тази връзка: твърди, „е ГПР по договор за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите по кредита и крайната дължима от потребителя сума, като в тази
връзка посочва също, че "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД са свързани
лица Претендира се нищожност на договор за кредит и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като на практика сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаването на
кредита, предвид това, че сключвайки такъв договор, потребителят ще получи
одобрение за кредита две седмици по-бързо, което противоречи на добрите
2
нрави и прави целият договор нищожен, както и че уговорената в договора
договорна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорен лихвен
процент в размер на 40 %., което води до неоснователното му обогатяване за
сметка на насрещната страна по договора за кредит. На следващо място се
посочва, че клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит и чл. 12 от
раздел III и чл. 4 от раздел IV от Общите условия за предоставяне на кредит на
„Кредисимо“ ЕАД, въз основа на които е сключен договор за поръчителство,
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и чл. 143, ал. 1 вр. с
чл. 146 от ЗЗП, тъй като в чл. 4, чл. 1 от договор за потребителски кредит е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на
кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
представи обезпечение на кредита, както и са посочени вида на
обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи съответно
санкция за потребителя, ако не представи обезпечение, както и че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е
14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не
поражда действие, каквото е и съдържанието клаузите на чл. 12 от раздел III и
чл. 4 от раздел IV от Общите условия за предоставяне на кредити на
„Кредисимо“ ЕАД, което се преценява от ответника като накърнявщо добрите
нрави, доколкото сключването на договор за поръчителство е поставено като
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
бъде отпуснат последния, а предвиденото в договора за поръчителство
възнаграждение е повече от размера на отпуснатия кредит. Друго основание за
нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит, както и чл. 12 от раздел
III и чл. 4 от раздел IV от Общите условя за предоставяне на кредит на
„Кредисимо“ ЕАД е тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
във вр. с чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда за потребителя, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя - 143, ал. 1 от ЗЗП. Също така договорът, сключен между
потребителя и "Кредисимо" ЕАД и договорът, сключен между потребителя и
„Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията,
поради което нищожността на договора за кредит, във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството, прави нищожен и
договора за поръчителство, който е с акцесорен характер и може да
съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен
главен дълг. Също така се претендира и нищожност на договора за
поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4
от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 , т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, като се
излагат съображения, че е налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора, с
което се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, като сумата, която се претендира за
възнаграждение на поръчителя е по-висока от размера на предоставения
кредит, като отделно от това сумата от 2 137,07 лева се заплаща без
кредитополучателят да получава нищо насреща, върди се също, че договорът
3
за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент
от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му
възникване - аргумент от чл. 138 ЗЗД. Претендира се нищожност на договора
за поръчителство и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 , т. 19 от ЗЗП във вр. с
чл. 146 от ЗЗП., тъй като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в
правата на страните, същият е неразбираем и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП. Неоснователността на исковете се мотивира и с обстоятелството,
че ищецът не представя никакви доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД е
заплатило на „Кредисимо“ ЕАД претендираните суми.С отговора се оспорва
изцяло и претенцията за на ищеца за лихви за забава, като в тази връзка се
излагат аргументи, че основателна е претенцията за лихви за забава върху
несъществуващи вземания на ищеца, тъй като лихвата по своя характер е
акцесорно задължение, следващо основното такова и предвид
недействителността на договорите, не следва да се начислява обезщетението
за забава, тъй като нищожността на главното задължение влече нищожност и
на акцесорното.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество
не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, с което
прави искане искът да бъде уважен като основателен и доказан и прави искане
за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява
и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ответника, с което моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа доводите си,
направени с отговора на исковата молба, като в допълнение единствено
посочва, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Прави
искане за разноски за което представя списък за разноски и доказателства в
тази връзка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 155/2024г. по описа на РС – Кула се
установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 83 от 01.07.2024 г. в полза на
ищцовото дружество срещу ответника за претендираните с исковата молба
суми. Препис от заповедта е връчен на ответника на 22.07.2024г., от когото е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.414 от ГПК в законния месечен срок на 22.08.2024г, с което заявява, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй
като договорът за потребителски кредит, от който е посочено, че произтича
вземането, съдържа неравноправни клаузи, с оглед на което и на основание
чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да
предяви иск в законния срок и същото е предявило настоящия иск в
законоустановения срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта
4
за изпълнение.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване
на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидна облигационна връзка между
"Кредисимо" ЕАД в качеството на Кредитодател и ответника в качеството на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2691310, че
същият е сключен в съответствие със Закона за защита на потребителите,
предоставяне на договорената сума от кредитодателя на ответника,
задължение на ответника да я върне, неизпълнение на това задължение,
наличие на облигационно отношение по договор за предоставяне на
поръчителство между "Ай Тръст“ ЕООД и ответника, във връзка с
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя и
наличие на облигационно отношение между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“
ЕАД по сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с ответника по договора за
потребителски кредит и респективно поради неплащането на задължението по
този договор от страна на ответника. „ Ай Тръст“ ЕООД да е заплатил това
задължение. Ищцовото дружество също следва да докаже, че вземането на
поръчителя срещу ответника му е прехвърлено с договор за цесия, за което е
уведомен длъжника.
С оглед произнасянето от съда по наличието на неравноправни клаузи в
процесните договори, съдът е дал възможност ответника за изложи становище
и да ангажира доказателства в тази връзка.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право. Във връзка с направеното възражение за
свързаност между дружеството кредитодател и дружеството поръчител
ответникът следва да докаже това обстоятелство.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение
се установява следното:
От приложените по делото Приложение № 1 от 11.10.2023г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземане от 01.02.2022г., сключен между
„Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като цеденти и цесионера – ищцовото
дружество „Агенция за съзиране на вземания „ ЕАД и посочения договор се
установява, че с посочения договор процесното вземане е прехвърлено от
цедентите на ищцовото дружество, а видно от приетото по делото
Уведомително писмо изх. № УПЦ – С-КРС-АТ/2691310 и известие за
доставяне, ответникът е уведомен с посоченото уведомително писмо на
19.10.2023г. за извършената цесия. Предвид изложеното следва да се приеме
валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и
съответно обуславя активната материално правна легитимация на ищеца.
По делото е представен с исковата молба и е приет от съда Договор за
потребителски кредит № 2691310 от 17.12.2022г. със страни „Кредисимо“АД
като кредитодател и ответника като кредитополучател за сумата 1903,23 лв.,
от които 1750 лв. –размер на кредита и сумата 153,23 лв. – застрахователна
премия със срок на кредита – 18 месеца и брой на погасителните вноски – 18,
всяка с размер и падеж, посочен в погасителен план, обективиран в т. 10 от
договора за кредит, като първата погасителна вноска е с падеж 10.01.2023г., а
последната – 20.06.2024г., лихвен процент по кредита – 40,00 % и ГПР –
48,21%. В чл. 2 от договора е посочено, че с подписването му,
кредитополучателят е декларирал, че е получил и е запознат със съдържанието
5
на предоставените му ОУ и ги приема. Съгласно чл. 4 от договора, ако
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение- да
предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението,
като в този случай, срокът за одобрение на заявлението е 24часа от
предоставянето му, като към отношенията между страните по договора се
прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. Съгласно ал.
2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че
заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е
разписано, че при заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е
14дни от подаване на заявлението. В чл. 5 е посочено, че усвояването на
отпуснатия кредит се извършва по посочения в заявлението начин, а в раздел
VI, т.1 от ОУ са посочени начините, като един от тях е по чрез превод към
посочена банкова сметка - чрез превод по посочена от кредитополучателя
банкова сметка.
По делото са представен с исковата молба и е приети от съда и Договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата между „ Ай тръст“ ЕООД в
качеството на поръчител и ответника в качеството на потребител във връзка
със посочения по – горе договор за потребителски кредит със страни „
Кредисимо „ и ответника, съгласно който поръчителят се е задължил да
сключи с „Кредисимо“ договор за поръчителство, съгласно който да отговаря
солидарно с потребителя - ответника за изпълнение на всичките му
задължения по договора за кредит, както и за последиците от неизпълнение на
задълженията на потребителя до пълното им погасяване, което е уредено в
чл.2 от договора, за което съгласно чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 от договора,
потребителят дължи възнаграждение, което е в размер на 2137,07 лв. ,
посочено в Приложение 1 към договора за предоставяне на поръчителство. В
чл. 4, ал. 2 е уговорено, че ако поръчителят изпълни задължения на
потребителя, поръчителят има право да иска тяхното възстановяване от
потребителя, законна лихва от датата на плащането им на „Кредисимо“ до
тяхното възстановяване, както и на разноски, които е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото до него искане от „Кредисимо“ за
извършване на плащане.
По делото е представен с исковата молба и е приет от съда и Договор за
поръчителство от 17.12.2022г. между „ Кредисимо“ АД и „ АЙ тръст„ ЕООД в
качеството на поръчител, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД е поело
задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките
му задължения по договора за кредит и за всички последици от неизпълнение
на задълженията му.
По делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, от заключението
на която, както и от отговорите на вещото лице в откритото съдебно заседание
се установява, че сума в размер на 1750 лв. е преведена от „ Кредисимо“ по
банкова сметка на ответника в банка „ Юробанк България“ АД с Платежно
нареждане № 223531679627 от 17.12.2022г. с посочено основание: „ И. И. Ц.
2691310“. От заключението на вещото лице се установява, че на 11.10.2023г.
поръчителят „ Ай тръст“ ЕООД е заплатил чрез приихващане на „ Кредисимо“
ЕАД сумата 1903,23 лв. – главница, сумата 499,14 лв. – договорна лихва и
сумата 47,84 лв. обезщетение за забава, като до този момент не е постъпвало
никакво плащане от страна на ответника по договора за кредит. От
6
заключението се установява също, че към датата на входиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.06.2024г. също няма постъпвали плащания от страна на
ответника, като към този момент размерът на обезщетението за забава е
390,77 лв. , която е за периода от 01.02.2023г. до 28.06.2024г.
Съдът е разпределил доказателствена тежест, като е указал на ищеца, че
следва да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидна облигационна връзка между
"Кредисимо" ЕАД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2691310, че
същият е сключен в съответствие със Закона за защита на потребителите,
предоставяне на договорената сума от кредитодателя на ответника,
задължение на ответника да я върне, неизпълнение на това задължение,
наличие на облигационно отношение по договор за предоставяне на
поръчителство между "Ай Тръст“ ЕООД и ответника, във връзка с
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя и
наличие на облигационно отношение между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“
ЕАД по сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с ответника по договора за
потребителски кредит и респективно поради неплащането на задължението по
този договор от страна на ответника. „ Ай Тръст“ ЕООД да е заплатил това
задължение.
На първо място представеният договор не съдържа подпис на
кредитополучателя. Ако се приеме, че процесният договор е сключен от
разстояние, то същият следва да отговаря на изискванията, въведени от
специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се
съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. В чл. 18 ЗПФУР е
подробно е регламентирано задължението на доставчика да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е
спазил сроковете по `чл.12, ал. 1 или 2, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна
информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293
ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. С оглед на посоченото, няма
съмнение, че съгласието на потребителя за сключване на договор за
финансови услуги от разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен
начин и без такова да е дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало
соченото договорно правоотношение. Съгласно чл.2, ал.1 и ал. 2, чл. 3, ал.1
ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
7
електронното изявление за установяване на неговото авторство, а подписан
документ е само този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, освен ако по изрична воля на страните, на
обикновения електронен подпис не е придадена стойност на саморъчен
подпис.
По делото ищецът не е ангажирал доказателства по какъв начин ответникът
е кандидатствал за отпускане на процесния кредит и какви данни е подал при
кандидатстването, така че те го идентифицират в достатъчна степен, чрез
посочване на каква електронна поща на потребителя и телефон за контакт е
уговорено да се извършват електронните изявления на страните, така че да им
се придаде стойност на подписани със саморъчни подписи по смисъла на чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕУУ /раздел XIV ДР на ОУ, чл. 3, чл.7 от договора за кредит/. В
заключение, не може да се направи категоричен извод ответникът да е автор
на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и
изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, да се приема за спазено.
Не се установява по делото и ответникът да е посочил по какъв начин да
стане усвояването на кредита, а от друга страна от приложеното към
експертното заключение преводно нареждане от 17.12.2022г., цитирано по –
горе от съда, за сумата 1750 лв., не може да се приеме, че със същото се
установява по категоричен начин, че посочената сума е постъпила именно по
банкова сметка на ответника, тъй като в платежното нареждане като
основание е написано само три имена „ И. И. Ц., без ЕГН и няма други
ангажирани доказателства по делото, че посочената банкова сметка е именно
на ответника.
Договорът за предоставяне на поръчителство между „ Ай тръст „ и
ответника също не съдържа подпис на ответника и по отношение и на него са
налице същите обстоятелства, посочени от съда по – горе по отношение на
договора за кредит, поради които съдът не може да приеме, че е налице
валидно облигационно отношение между ответника и „ Ай тръст“ във връзка с
процесния договор за предоставяне на поръчителство.
При това положение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието
на сключен валиден договор за кредит между ответника и „Кредисимо“ЕАД,
както и договор за предоставяне на поръчителство между ответника и „ Ай
тръст“ ЕООД, които да са породили действие и валидно да са обвързал
страните по него. И след като това е така, то претенцията на ищеца се явява
неоснователна и недоказана, което обуславя извод за нейното отхвърляне.
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковата претенция в
цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
Същият е направил искане за разноски, за което е представил списък по чл. 80
ГПК за сумата общо 1350 лв. за адвокатско възнаграждение / 450 лв. в
заповедното и 900 лв. в настоящото производство/, за което е представил
Договор за правна помощ и съдействие от 16.08.2024г. за сумата 450 лв. и
Договор за правна помощ и съдействие от 20.11.2024г. за сумата 900лв. между
ответника и процесуалния му представител, в които е посочено, че
договорената сума е изплатена при подписване на договора.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатките
възнаграждения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставя възможност да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
8
делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата, който
установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да
получи възнаграждение за своята работа. В случая при определяне на размера
на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално
определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед решение на СЕС,
постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото
решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“. В заповедното производство
упълномощеният от ответника адвокат единствено е изготвил възражението,
което е депозирано по делото, а в настоящото производство е изготвил
отговора на исковата молба и писмените становища, които потвърждават
отговора, не се е явил в нито едно от откритите съдебни заседания. От друга
страна делото не представлява фактическа и правна сложност. Ето защо, съдът
намира, че размерът на претендираните адвокатски възнаграждения следва да
се редуцира, както следва : адвокатското възнаграждение в заповедното
производство да се редуцира до 100 лв. , а за исковото производство до 400 лв.
Предвид така изложеното, искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде уважено частично – за сумата 500 лв. адвокатски
възнаграждения в двете производства/100 лв. в заповедното и 400 лв. в
исковото/, като за разликата от 850 лв. за адвокатски възнаграждения/ 350 лв.
в заповедното и 500 лв. в исковото/ следва да се отхвърли като неоснователно.
Ищцовото дружество също е направило искане за разноски, но с оглед
изхода на спора, същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ кумулативно съединените искове от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
9
София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Зорница Банкина против И. И. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес:
гр. *********, общ. ********* обл. *********,ул. ********* с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 1903.23 лв. (хиляда деветстотин и три лева и двадесет и три
стотинки) - представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във
връзка с договор за потребителски кредит № 2691310; сумата 499.14 лв.
(четиристотин деветдесет и девет лева и четиринадесет стотинки) -
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2023 г. до 20.06.2024
г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2691310; сумата 312.38 лв.
(триста и дванадесет лева и 38 стотинки) - представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 21.02.2023 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
28.06.2024г. – датата на входиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2024г. по Ч.гр.дело № 155/2024г.
по описа на РС Кула, както и искането да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина ДА ЗАПЛАТИ
на И. И. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *********, общ. *********
обл. *********,ул. ********* сумата 500 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, от които 100 лв. в заповедното производство по Ч.гр.дело №
155/2024г. по описа на РС Кула и 400/четиристотин/лв. в настоящото
производство, които суми да бъдат преведени по банкова сметка на И. И. Ц. с
IBAN BG53CREX92601058714702, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата 850/осемстотин и петдесет/лева като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10