Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в. гр. д. № 11183 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 78074 от 28.04.2020 г., постановено по гр. д. № 49130/2014 г. по описа на СРС,
ГО, 69 с-в е осъдена Агенция „П.И.”, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „А.” ООД, ЕИК********на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 280,80 лв., представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в разход за репатриране на л.а. марка „Фолксваген”,
модел „Кади еко”, с peг. № ********от автомагистрала „Тракия” при 58+000 км. до
сервиз на „О.С.” ЕООД гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума от
09.09.2011г. до погасяването й, както и
сумата от 519,96 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
разход за разглобяване на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Кади еко”, с per. № ********от
служители на автосервиз „О.С.” ЕООД гр. София за извършване на оглед от
застрахователя и съхранението му в периода от 06.09.2011г. до 07.10.2011г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 01.11.2011г. до погасяването й, които
вреди са настъпили в резултат на ПТП на 06.09.2011г. на автомагистрала „Тракия”
в посока от гр. Пловдив към гр. София, при 58+000 км., като на основание на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „П.И.” е осъдена да заплати на
ищеца „А.” ООД сумата от 785 лв. разноски по делото.
С решението е ОТХВЪРЛЕН предявения
обратен евентуален иск на Агенция „П.И.” срещу „А.” ЕАД, ЕИК ******* с правно основание чл.79, ал. 1,
пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 800,76 лв. - вреди от
неизпълнение на договор за поддръжка на участък от автомагистрала „Тракия“ от
км 0+000 до км 208+097 /на територията на Областно пътно управление ***,
Областно
пътно управление Пазарджик, Областно
пътно управление Пловдив и Областно пътно управление Стара Загора/, сключен на
10.11.2011г., като Агенция „П.И.” е осъдена да заплати на „А.” ЕАД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. - разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Агенция „П.И.“, в
която същото се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. В жалбата се
навеждат доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не е установена
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача
имуществени вреди по автомобила, както и механизмът на осъществяване на процесното
ПТП на 06.09.2011 г. при движение по АМ „Тракия“ км. 58+000, посока гр. София.
В тази връзка се излага, че не са установени елементите от фактическия състав
по чл. 49 от ЗЗД, а именно не е
доказано, че причинените имуществени вреди са настъпили в следствие на паднал
камък на пътното платно. Излагат се съображения, че съдът неправилно е кредитирал
свидетелските показания на А.Ш.- баща на шофьора на процесното МПС и на свидетеляА.-
пряк участник и свидетел, тъй като е налице съществено противоречие в
показанията на тези свидетели, относно времето и мястото на ПТП. На следващо
място се излага, че са налице противоречия в свидетелските показания на
горепосочените лица и относно механизма на ПТП, които съдът не е взел предвид.
На следващо място се сочи, че км. 58+000 от АМ Тракия е равен участък от пътя,
в страни от който няма стръмни склонове, които да създават опасност от свличане
на земни маси или камъни.
В
жалбата се излагат съображения, че решението е постановено и при допуснати
процесуални нарушения. В нарушение на чл. 143, ал. 2 от ТПК, първоинстанционният
съд не е уважил искането за допускане на свидетел и не е приел представеното от
ответната страна писмено доказателство относно описание на околното
пространство в обхвата на пътя при км. 58+000 на АМ „Тракия“. Във връзка с
изложеното се поддържа, че при условията на пълно доказване по делото не са установени
елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, а като е приел обратното,
съдът е постановил неправилно и необосновано решение.
Поради
изложеното се отправя искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното
решение, както и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че исковата претенция е основателна,
моли да бъде уважен обратния иск срещу „А.“ ЕАД, като доказан и основателен.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – „А.” ООД, чрез пълномощника си адв. И.Ц.е депозирала отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В тази връзка се излага, че правилно СРС е приел, че в конкретния случай са
налице предпоставките на чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД, предвид обстоятелството,
че по безспорен и категоричен начин е доказано, че на ищцовото дружество са били
причинени имуществени вреди, които са в резултат от виновно противоправно
поведение на ответника Агенция „П.И.“, в качеството й на възложител на работа,
изразяващо се в бездействие (неизпълнение на правнорегламентирано задължение,
обективирано в Закона за пътищата). Поддържа се, че по делото са установени по
безспорен начин и механизмът на ПТП и причинно-следствена връзка между него и
претърпените имуществени вреди, което се потвърждава, както от приетата
съдебно-техническа експертиза, така и от свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели. В тази връзка се навеждат твърдения, че напълно обосновано
и законосъобразно съдът е приел, че ПТП е настъпило в резултат само и единствено
от падането на скалния отломък.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е дезопиран отговор на въззивната жалба от
ответника по обратния иск „А.“ ЕАД. В съдебно заседание, „А.“ ЕАД се
представлява от процесуален представител, който оспорва подадената въззивна
жалба, в частта, в която въззивникът моли да бъде уважен предявения иск срещу
него обратен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД от „А.” ООД, ЕИК********против Агенция „П.И.“ за заплащане на сумата от 280,80 лв., представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в разход за репатриране на л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Кади еко”, с peг. № ********от автомагистрала „Тракия” при
58+000 км. до сервиз на „О.С.” ЕООД гр. София, ведно със законната лихва върху
тази сума от 09.09.2011г. до погасяването й, както и сумата от 519,96 лв., представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в разход за разглобяване на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Кади
еко”, с peг. № ********от служители на автосервиз „О.С.” ЕООД гр. София за
извършване на оглед от застрахователя и съхранението му в периода от
06.09.2011г. до 07.10.2011г., ведно със законна лихва върху тази сума от
01.11.2011г. до погасяването й, които вреди са настъпили в резултат на ПТП на
06.09.2011г. на автомагистрала „Тракия” в посока от гр. Пловдив към гр. София,
при 58+000 км.
С
обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А.Ш.Ш. и А.А.А.,
както и от експертизата по делото е установено, че на 06.09.2011г. около 20:00
часа, на автомагистрала „Тракия” в посока от гр. Пловдив към гр. София, при
58+000 км., водачът на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Кади еко”, с peг. № ********е
претърпял ПТП, като е преминал през скален отломък с размери дължина 60 см.,
ширина 50 см. и височина 30 см., разположен на пътното платно, вследствие на
което е получил такива увреждания, че не е имал възможност да се придвижи на
собствен ход и е било необходимо репатриране. В мотивите на решението съдът е
приел, че от кегоричното заключение на САТЕ по делото е установено, че всички
съпътстващи операции, свързани с репатриране, разоборудване и съхранение на
увредения автомобил са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Пътят, на който е реализираното произшествието е републикански път съгласно чл.
3, ал. 2 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1
от ЗП именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответните неравности с необходимите пътни знаци съобразно
чл. 13 ЗДвП. Прието е, че Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението като в случая именно бездействието на последните
във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. В тази връзка първоинстанционният съд е приел,
че по делото са налице всички предпоставки за реализиране отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, поради което същият дължи поправяне на
действителните щети, чийто размер е установен посредством приетите платежни
документи по делото във връзка, с което е уважил предявеният главен иск в
пълния претендиран размер.
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от
районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и обратен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД.
За
да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да
се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод на тази
работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника Агенция „П.И.“
за заплащане на обезщетение по посочения ред, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършването на противоправно
действие или бездействие от страна на лица – служители на ответника, причиняване
на вреди – при или по повод на изпълнението на възложена от ответника работа, както
и причинно – следствена връзка между противоправното поводение /действие или
бездействие/ и вредоносния резултат.
Настоящият
състав намира, че в случая посочените предпоставки са налице.
Въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на въззивника за недоказаност на
механизма на настъпване на произшествието и причинените вреди, както и за
липсата на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, а оттам и
за неправилно формирани от районния съд изводи за основателност на иска.
Настоящият
състав намира, че горните обстоятелства са установени по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. По делото е представен протокол за ПТП №
1416064 от 07.09.2011 г., в 06.30 часа, в който е посочено, че на 06.09.2011 г.
в 20.00ч. на автомагистрала „Тракия“, км 58+000 в посока гр. София е настъпило
ПТП с управляваното от Б.А.Ш.а /служител на ищцовото дружество „А.“ ООД/ МПС –
л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № ******,
причина за което е паднал върху пътното платно скален отломък с размери 60 см
на 50 см. на 06.09.2011 г. Протоколът е съставен на мястото на произшествието,
съгласно отбелязаното в него, поради което и удостоверява с обвързваща
доказателствена сила лично възприетите от съставителя му факти за наличие на
описания скален отломък на пътното платно и щетите по процесния автомобил. По
отношение на описания от съставителя механизъм на
настъпване на пътно транспортното произшествие, протоколът няма материална
доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му,
поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.
Въззивният съд приема, обаче, че в разглеждания случай механизмът на конкретното ПТП и
причинната му мръзка с твърдения вредоносен резултат се потвърждават и от
показанията на разпитаните по делото свидетели А.Ш.Ш. /баща
на водачката на автомобила/ и А.А../пътувал като пътник в процесния автомобил
на пасажерското място/, от които също се установява, че на 06.09.2011 г., на посоченото
място на автомагистрала „Тракия” в посока от гр. Пловдив към гр. София, водачът
на л.а. „Фолксваген”, модел „Кади еко” е претърпял ПТП, като е преминал през
откъснал се скален отломък на пътното платно, в резултат от което автомобилът
не е можел да се придвижи на собствен ход, което е довело до необходимост
същият да бъде транспортиран до София. Настоящият състав намира, че правилно са
били кредитирани от първоинстанционния съд свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, тъй като на първо място показанията на
свидетеля А.А.са дадени в резултат от непосредствени и лични
възприятия, тъй като същият като пътуващ в процесния автомобил е бил очевидец
на настъпилото произшествие. По отношение на показанията на другия разпитан
свидетел по делото А. Ш., който е баща на водачката на автомобила, въззивният
съд намира, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като независимо от
близката родствена връзка между тях, дадените показания от свидетеля са
логични, конкретни и последователни и подкрепящи се от показанията, както на
другия свидетел, така и от останалите събрани доказателства. Настоящият
въззивен състав намира за неоснователни и наведените доводи в жалбата относно
наличие на съществено
противоречие в показанията на свидетелите А.Ш.и А. А.ов, поради което и
неправилно са били кредитирани от съда. В тази връзка следва да се посочи, че дори
и да се приеме, че в свидетелските показания е налице противоречие относно часа
и мястото на ПТП, то на първо място това противоречие е преодоляно с
представения по делото Протокол за ПТП № 1416064 от 07.09.2011 г., а на
следващо място дори и да е налице известно разминаване в показанията относно часа
на настъпване на инцидента, в случая правно релевантно по делото е
обстоятелството, че такъв е настъпил на 06.09.2011 г. на автомагистрала
„Тракия“, което обстоятелство е безспорно установено по делото.
На
следващо място, въззивният съд намира, че при преценка на свидетелските
показания съгласно правилото на чл. 172 ГПК – с всички други данни и
доказателства по делото се налага извод, че същите се изцяло подкрепят, както от
събраните писмени доказателства, така също и от приетата по делото АТЕ. В тази
връзка, настоящият състав приема, че механизмът на процесното ПТП се установява
и от заключението на приетата автотехническа експертиза, чието заключение при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде изцяло кредитирано като
компетентно и обективно дадено.
На
следващо място, въззивният съд намира, че причинно-следствената връзка между
наличието на паднал скален отломък на пътното платно и движещия се по него
автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена също посредством
приетата автотехническа експертиза по делото. Съгласно заключението на вещото
лице, което е изготвено въз основа на протокола за ПТП и представените към
исковата молба документи, всички увреждания по процесния лек автомобил се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.09.2011 г. произшествие
на автомагистрала „Тракия“. Вещото лице е формирало своите фактически изводи въз основа на установените
по делото обстоятелства, като изяснява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, поради което
настоящата съдебна инстанция приема, че те са закономерна, естествена и присъща
последица от попадането на лекия автомобил върху скален отломък на пътното
платно.
По
делото не се спори, че пътят, на който се е случило ПТП е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата
(ЗП). Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна
собственост, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция „П.И.“. В чл. 19, ал. 2 от закона са конкретизирани
дейностите, съставляващи управление по смисъла на закона, като съгласно чл. 19,
ал. 2, т. 3 управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата. А съгласно чл. 30, ал. 2 ЗП
във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗП организирането на
дейността по поддържане на републиканските пътища извън урбанизираните
територии е Задължение на Агенция „П.И.“. Изложеното налага извод, че именно
ответникът е субект на задължението да поддържа републиканските пътища в добро
състояние, гарантиращо безпрепятствено придвижване по тях. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. На ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява препятствията по него. Според § 6, т. 37 от ДР на
ЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Безспорно е, че падналият скален отломък представлява
препятствие на пътя, което не е било обезопасено или своевременно отстрането.
Ответникът като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложил управлението. За пълнота
на изложението следва да се подчертае, че съгласно ППВС № 7 от 30.12.1959 г.,
постановено по гр. дело № 7/59 г., държавните предприятия, учрежденията и
организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници
и служители при или по повод на възложената има работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая, именно
поведението на натоварените с дейността по поддръжка на пътя лица, което се изразява
в бездействие на последните по поддържането на процесния пътен участък -
недостатъчно обезопасяване на скалите, покрай които пътят минава, така че върху
него да не падат отчупилите се парчета скални образувания, както и
несвоевременно отстраняване на последните след падането им върху пътното платно
е довело до неизпълнение на зъдължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. С оглед на
изложеното и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест,
въззивният съд приема за установено противоправното бездействие на лица, за
които ответникът следва да носи гаранцинно-обезпечителната отговорност.
Действителният
размер на вредата, резултат от процесното ПТП, съизмерим с възстановителната
стойност на увреденото имущество /разбирано като разходи за ператриране на
автомобила до гр. София, както и за реализирани разходи по разглобяването на
ходовата част на автомобила и осигуряване на неговото съхранение в периода от
06.09.2011г. до 07.09.2011г./ възлиза в размер на сумата от 280,80 лв., платена
на 08.09.2011г., както и сумата от 519,96
лв., платена на сервиза, извършил разглобяването на ходовата част на автомобила
и осигурил неговото съхранение в периода от 06.09.2011г. до 07.09.2011г. Посочените
размери се установяват от представените писмени доказателства - фактура №
********** от 07.09.2011 г., платежно нареждане от 08.09.2011 г., фактура №
********** от 31.10.2011г. и фискален бон от 31.10.2011г., поради което въззивният
съд намира, че законосъобразно претенцията е била уважена изцяло от СРС в
претендирания общ размер от 800,76 лв., ведно със законна лихва от датата на
реализиране на всеки един от посочените разходи.
Въззивният
съд намира за неоснователни и наведените във въззивната жалба оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 142, ал. 2 от ГПК, касаещи недопускане от страна на съда на поискан свидетел, както и относно
неприемането от страна на съда на представено по делото писмено доказателство
относно описание на околното пространство в обхвата на пътя при км. 58+000 на
АМ „Тракия“. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът Агенция „П.И.“ е
имал възможност още с отговора на исковата молба да посочи и представи нови
доказателства, включително да поиска разпит на свидетел или да приложи посоченото
от него писмено доказателство, което обаче не е било сторено. Такива
доказателствени искания не са били направени и в първото съдебно заседание, поради
което и предвид настъпилата преклузия, правилно са били оставени без уважение от
съда посочените доказателствени искания.
Неоснователна
е и въззивната жалба и по отношение на обратния иск срещу „А.“ ЕАД с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По отношение на предявения обратен иск, въззивният
съд намира следното:
От
представения по делото договор за обществена поръчка от 10.11.2010 г. се
установява, че след проведена обществена поръчка Агенция „П.И.“ е сключила
договор с „А.“ ЕАД, по силата на който възлага на дружеството да звършва
дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи/, включително и принадлежащите пътни връзки с дължина 30,612 км, поддържане
осветлението на тунел „Траянови врата“ с обслужващите го подстанции и
далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на АМ
„Тракия“ от км 0+000 до км 208+097 и пътна връзка с АМ „Марица“ с дължина 2,250
км. Договорът е за срок от 48 месеца, като обстоятелството, че към момента на
настъпване на произшествието, същият е бил в сила не е спорно между страните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от договора, страните по него са постигнали съгласие при
настъпване на ПТП в резултат от неизпълнение или некачествено изпълнение на
договора, както и на всички законови и технически изисквания, които следва да
се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят „А.“ ЕАД да носи пълна
отговорност за причинените неимуществени и имуществени вреди. Клаузата на
договора възпроизвежда частна хипотеза на общата норма на чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
82 ЗЗД, която предвижда отговорност на неизправната страна по договора за
всички преки, непосредствени и предвидими вреди от неизпълнението на
задълженията и по договора. При тълкуване на горепосочената норма на договора
самостоятелно, а и във връзка с нормативната уредба на договорната отговорност,
настоящият състав приема, че изпълнителят по договора „А.“ ЕАД носи отговорност
за причинените на възложителя вреди под формата на изплатени обезщетения за
настъпили в пътния участък ПТП, само когато последните имат за причина
неизпълнение или некачествено изпълнение на договора от страна на изпълнителя,
предвид на което при преценка основателността на сезиралия го иск във връзка с
чл. 79 ЗЗД и разпоредбата на чл. 20 от процесния договор следва да бъде
извършена преценка налице ли е неизпълнение от страната на ответника „А.“ ЕАД
във връзка с процесното ПТП.
Както
бе изложено по-горе по делото е установено, че причина за настъпване на
процесното ПТП е паднал скален отломък пътното платно на АМ „Тракия“, в частта
му предмет на процесния договор за обществена поръчка.
Предвид
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от процесния договор дейностите по поддържане се
възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни задания, месечни, допълнителни
и извънредни задания в рамките на стойността на договора. В договора е
предвидено в случаи на бедствия, аварии и др., възникнали непредвидими работи,
които са пряко свързани с осигуряване безопасността на движението, възложителят
да има право и устно да възлага на изпълнителя разпоредените му работи.
Гореописаните клаузи на договора, тълкувани с останалото му съдържание във
връзка с чл. 20 ЗЗД, налагат извода, че изпълнителят по договора „А.“ ЕАД няма
право, а и задължение по договора за извършване на самостоятелна преценка и по
своя инициатива да извършва дейностите по текущ ремонт и поддръжка на пътното
платно и в конкретния случай по укрепване на пътните скални откоси по процесния
път. Задълженията му по договора са в рамките на възложени му конкретни
дейности със задание от възложителя да извършва качествен и своевременен ремонт
на указаните му от възложителя места. По делото не са събрани доказателства на
третото лице „А.“ ЕАД да са възлагани дейности по извършването на ремонт на
пътния участък, където е реализирано процесното ПТП, преди датата на
настъпването му по предвидения в договора ред, който да не е извършен от
възложителя или да е извършен некачествено. Няма данни на ответника по обратния
иск да са възлагани и дейности по премахване на процесното препятствие от пътя
чрез извънредно задание, включително и не са ангажирани доказателства за
възлагане на дейностите по поддържане на процесния пътен участък с месечни или
допълнителни задания, което е предвидено като част от задълженията на
възложителя по чл. 9, ал. 3 от договора. Твърдяното неизпълнение от страна на
изпълнителя не се установява и чрез тълкуване на разпоредбите на чл. 12, ал. 5
и ал. 7 от договора, доколкото и в тях е посочено, че задълженията се
изпълняват в рамките на предоставените права по договора, съобразно останалите
негови клаузи, т.е. след съответно задание. Уговорените в договора неустойка за
лошо и/или неточно изпълнение, както и че за всички случаи на констатирани нарушения
и/или неизпълнение на задълженията по чл. 12 или това, че за причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на наизпълнение или некачествено
изпълнение, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност не
обуславят друг извод, тъй като за да се определи дали е налице неизпълнение ,
трябва да са ясно отграничени конкретните задължения на изпълнителя, които в
случая не са предварително определени в самия договор и липсват данни за тях.
Поради
изложеното се налага извод, че не е налице неизпълнение от „А.“ ЕАД на негово
договорно задължение, което да има за последица и да е във връзка с падналия
скален отломък на пътното платно.
Във
връзка с изложените правни изводи за недоказаност на основната предпоставка по
предявения обратен иск по чл. 79 ЗЗД - неизпълнение на договора от ответника по
иска, което да се намира във връзка с процесното ПТП, същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.
Предвид
изложените правни изводи, поради съвпадането на крйните изводи на настоящата
въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските:
При този изход на спора, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемата страна, която е заявила
претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски по делото в
размер на 500 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 78074 от 28.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 49130/2014 г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „А.” ООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева –
разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника –
„А.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.