Решение по дело №13549/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1365
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20211100513549
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1365
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 вр.чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№02730/28.10.2021 от „4 СА“ЕООД- длъжник по изп.д.
№20178470400134 по описа на ЧСИ Н.П. №847 на КЧСИ, срещу извършено разпределение
от 26.10.2021г. на сумата от 5165лв. Жалбоподателят твърди, че сумата от 3991,23 лева
неправилно е разпределена на взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К., а с тази сума
следвало да се погасят задължения на длъжника към ТД на НАП- София. Счита, че
взискателите не могат да се ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД (вземания на
работници и служащи, произтичащи от трудови отношения), тъй като на мястото на
починалия по време на изпълнителното производство първоначален взискател Б.И.Ш. са
конституирани наследниците му по закон Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш., които от своя страна
прехвърлили с договор за цесия вземането на М.М.К., който също починал и на негово
място били конституирани наследниците му по закон М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К..
Твърди, че привилегиите по чл.136 от ЗЗД се прилагат в изрично посочените в тази
разпоредба случаи, а разширително тълкуване е недопустимо. Конкретната привилегия била
свързана със социалната функция на трудовото възнаграждение, което е жизненоважно за
издръжката на работника и неговото семейство и поради това се нуждае от по-специална
законова защита. При настъпилото наследяване, а и след цедирането вземането загубило
характера си на вземане по трудово правоотношение. Моли да се отмени извършеното
разпределение и сумата от 3991,23 лева да бъде разпределена на присъединения на
основание чл.458 от ГПК взискател ТД на НАП- София.
Взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К., в подаденото в срок възражение изразяват
становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без уважение.
1
ЧСИ е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски съд като прецени материалите по изпълнителното дело и
обсъди доводите на страните, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания
от жалбата предмет на спора, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Б.И.Ш. срещу
длъжника „4 СА“ЕООД за дължима сума в размер на 6101,26 лева- незаплатени трудови
възнаграждения, ведно със законната лихва за периода от 13.12.2013г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 761,77 лева за периода от 23.09.2012г. до
13.12.2013г., по издаден на 31.03.2014г. изпълнителен лист по гр. д.№52171/2013г. на СРС,
ГО, 77 състав.
На 21.06.2019г. взискателят е починал и на негово място, с постановление на ЧСИ от
05.07.2019г., като страна в изпълнителното производство са конституирани наследниците му
по закон Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш..
С договор за цесия от 12.03.2021г. взискателите Н.Г.Ш., И.Б.Ш. и Ц.Б.Ш. са
прехвърлили вземането си на М.М.К., заедно с всички привилегии и принадлежности. С
разпореждане от 15.04.2021г. М.К. е конституиран като взискател.
С постановление от 20.10.2021г. на мястото на починалия на 10.08.2021г. М.К. като
взискатели са конституирани наследниците му по закон М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К..
С обжалваното разпределение по протокол от 26.10.2021г. на взискателите М.И.Т.-К.,
Р.М.К.-Б. и М.М.К. е разпределена сумата от 3991,23 лева по реда на чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за
удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или
частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с
еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня
на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от ЧСИ с
протокол от 26.10.2021г., настоящият състав на съда, с оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по
тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ.
2
Подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД е получената сума от 5165
лева от наложен запор на вземания от трето лице.
Правилно от същата са били разпределени най-напред подлежащите на удовлетворяване
в пълен размер вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД /разноски по изпълнението при
съобразяване с изпълнителния способ, при прилагането на който са постъпили/. Поради
това, съдът намира че същите са били правилно определени от съдебния изпълнител.
Настоящия състав счита за неоснователни изложените от жалбоподателя - длъжник
възражения, че неправилно е разпределен остатъкът в размер на 3991,23 лева по чл.136, ал.1,
т.5 от ЗЗД на взискателите М.И.Т.-К., Р.М.К.-Б. и М.М.К.. Недопустимо е при определяне на
привилегията да се изхожда от качеството на взискателя, а не от вида на претендираното
вземане (в този смисъл Решение №1896/25.07.2019г. по в.гр.д.№3654/2019г. на САС и
Решение №147 от 01.01.2019г. по в.ч.гр.д.№124/2019г. на САС ). От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Налага се обоснованият извод, че вземането е
прехвърлено с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, предвид липсата на друга уговорка в
представения по изпълнителното дело договор за цесия.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно
извършено при спазване разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и предвидените в чл.136 от ЗЗД
привилегии, съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК
от 26.06.2015 г., поради което жалбата на длъжника следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от горното, Софийски Градски Съд:
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ жалбата на „4 СА“ЕООД- длъжник по изп.д.№20178470400134 по описа на
ЧСИ Н.П. №847 на КЧСИ, срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г.
На основание чл.463, ал.2 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3