РЕШЕНИЕ
№ 10875
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:......................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20221110141014 по описа за 2022 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, подлежащ на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
същия кодекс.
Ищецът ......................., твърди против ответника ........................, представлявано от
изпълнителната директорка ................. с ЕГН********** и от изпълнителния директор .................. с
ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на бул.
......................... чрез пълномощницата адвокат Д. Р. ....................., че на година в гр. ..................
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил,
застрахован от ищеца.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не
платил на ищеца претендираните общо .....................
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
.................... застрахователно обезщетение;
......................... обезщетение за забава върху посочената сума за времето от .......................
включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на ........................ до окончателното плащане;
1
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Пълномощницата на ответника признава иска за главницата по реда на чл. 237 от
гражданския процесуален кодекс. поддържа, че вземането на обезщетение за забава било погасено
по давност. На ..................... година в съда постъпва молба от ищеца, с която е направено искане за
постановяване на решение според признанието на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На ............. в ....................... часа в гр. ................... Водачът извършва маневра, с която навлиза в
лентата за насрещно движение без да пропусне насрещно движещия се по нея ...................... с
ЕГН**********, живеещ в гр. ........................, управлява собствения си лек автомобил марка
.......................... с регистрационен №........................ Така предизвиква сблъсък между моторните
превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.
На същата дата в ...................... часа е съставен представен по делото с исковата молба
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №87. При съставянето на
протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното застрахователно дружество.
На ........................... година ищецът изплаща на собственика на застрахования автомобил
сумата от .................... За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба
преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
На ..................... година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №..................... с
което заявява за възстановяване общо петдесет и една регресни щети, включително процесната. На
ответника е изпратена и регресна покана. Писмото и поканата са представени по делото с
исковата молба. Ответникът не заплаща на ищеца търсената сума.
При така установените обстоятелства, съдът от правна страна намира, че:
На ........................ ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на ......................... година по частно гражданско дело №63087 по описа на съда за 2018
година. Ответникът прави възражение срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение
в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. С разпореждане от .................... съдът
разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе
дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по
силата на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на
15. VIІ. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на .................... т. е. преди изтичане на
едномесечния срок, следователно е допустим.
Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска
по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са всички предпоставки, изброени
в посочената разпоредба: ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане съдът прекрати
съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Освен това, ответникът
може да се разпорежда с признатото право, като последното не противоречи нито на закона, нито
на добрите нрави. Поради изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда
2
на чл. 237, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в чиито мотиви да укаже само, че то се
основава на признанието на иска.
С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Ответникът поддържа, че вземането на ищеца за обезщетение за забава е погасено по
давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се
прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за лихва, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност.
Давността започва да тече в деня, след плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице, защото падежът на задължението за възстановяване на платеното обезщетение
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда на ......................... Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто
падеж е настъпил преди година, са погасени по давност. В настоящия случай ищецът не
претендира плащане на обезщетение за забава за времето от преди 11. II. 2018 година, затова съдът
счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Според чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разноските се възлагат върху
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху
ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
признание на ответника;
такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да
смята, че няма да получи търсената с иска сума.
В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е
направено едва в отговора на исковата молба в исковото производство. По време на заповедното
производство ответникът е подал възражение против цялата посочена в заповедта на съда сума.
Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава
повод на ищеца да предяви иск. Поради горното ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноски по водене на исковото производство в размер на общо ......................, от които за
държавна такса и лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по
силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, както и ................ лева разноски,
направени в заповедното производство.
Съобразявайки изложеното, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането и чл. 237 от
Гражданския процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ......................., вземане в размер на:
3
.................... застрахователно обезщетение;
......................... обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ........................
година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на ........................ до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от ............. частно
гражданско дело №63087 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против
........................, представлявано от изпълнителната директорка ................. с ЕГН********** и от
изпълнителния директор .............. с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. София на бул. .......................... чрез пълномощницата адвокат Д. Р.
..................... съществува.
а
2. ОСЪЖДА ........................, представлявано от изпълнителната директорка ................. с
ЕГН********** и от изпълнителния директор .................. с ЕГН**********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на бул. .......................... чрез
пълномощницата адвокат Д. Р. ..................... да плати на ......................., следните
разноски:
...................... по водене на исковото производство;
......................... по водене на заповедното производство.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4