РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. София , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АЛ. ИЛ. от гр. София, ул.»Бойчо Огнянов»
№ 16 а, ет.2, ап.5 чрез пълномощника му –адв.******** – АК - Перник против
Наказателно постановление № 20-4332-003268/09.03.2020 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което за извършено
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление било
незаконосъобразно, тъй като било издадено от некомпетентен орган и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излагат се и аргументи, че твърдяното нарушение не било извършено,
доколкото действащото в процесния пътен участък ограничение на скоростта
било от 80 км./ч., като описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не
отговаряла на действителната такава.
По изложените съображения се отправя искане към съда да се произнесе
1
с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият се представлява от
пълномощниците си –адв.*****и адв. ********. Последният в дадения ход по
същество пледира за отмяна на процесното НП. Претендира заплащане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
(триста и шестдесет) лева. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна – СДВР -ОПП, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, тъй
като с Решение № 3129/14.05.2021 г. на АССГ, XII кас.състав е било отменено
Решение № 20029101/29.01.2021 г. на СРС, НО, 105 състав, постановено по
НАХД № 5239/2020 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
На 11.02.2020 г. свидетелят В. ХР. АТ.–мл.автоконтрольор при отдел
„Пътна полиция” –СДВР съставил Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 620623 против М. АЛ. ИЛ. за това, че на 29.12.2019
година в 13:50 часа, в гр. София, на Околовръстен път с посока на движение
от бул.“България“ към бул„Братя Бъкстон” управлявал лек автомобил „Ауди
Р3 Спортбак” с рег. № СВ 15 22 МС, като срещу фирма № 13 при
ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, се движил със
скорост от 106 км./ч. (измерена скорост от 109 км./ч.). Нарушението е
установено с техническо средство система да видеоконтрол „TFR1-M” с радар
„TR4D” № 560 в клип № 9425, заснемаща и записваща място, дата, точен час,
скорост и регистрационен номер на автомобила, след приспадане на толеранс
от 3 %.
Актът е съставен след като водача на лекия автомобил е бил призован и
се е явил в ОПП – СДВР, където е бил запознат със снимковия материал на
констатираното нарушение. Попълнил е декларация по чл.188 ЗДвП, че на
процесната дата и час именно той е управлявал лекия автомобил.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП. След като
2
жалбоподателят се запознал със съдържанието на АУАН, го подписал без
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано възражение
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 20-4332-003268/09.03.2020 г., с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДВП на жалбоподателя е наложена «глоба» в размер на 750
лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от три месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 02.04.2020 г.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН и от
гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.А., тъй като същите са
обективни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. В показанията си свидетелят-актосъставител изложи факти
относно мястото и посоката на движение на автомобила, действащото
ограничение на скоростта на движение, засечената скорост на движение,
установяването на водача на автомобила, попълването на декларация по
чл.188 от ЗДвП от страна последния и процедурата по съставяне на АУАН.
От приложената по делото разпечатка от паметта на техническо
средство „TFR1-M” – клип № 9425, радар № 560, която е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 29.12.2019 г., в 13:50:43 ч., в район с
координати EL 23о16.6526 и NL 42о39.3506, е измерена скорост на движение
от 109 км/ч, като са записани датата, часа (включително и секундите),
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип, „TFR1-M” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, със срок на валидност на
одобряването 24.02.2020 г. Периодичността на последващите проверки на
3
видео-радарните системи е една година, като на мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип, „TFR1-M” с
иден. № 560 е извършена последваща проверка на 30.10.2019 г.
От приложения по делото протокол за проверка № 4-38-19/30.10.2019 г.
на „Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори на
алкохол в дъха” е видно, че посочената система отговаря на изискванията и
дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в
обхвата на уреда. В този смисъл съдът констатира, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната
скорост е намалена на 106 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 56 км./ч.
Към материалите на делото е приложена и ежедневна форма на отчет от
29.12.2019 г., от която се установява, че АТТС за контрол на скоростта е
било монтирано в служебен лек автомобил с рег. № С 21 84 МР за времето от
11:55 до 14:00 часа, като режимът на измерване е бил стационарен, мястото на
извършвания контрол на скоростта, посоката на движение на контролираните
леки автомобили, както и че на процесната дата наряд е бил
мл.автоконтрольор В.А..
От изисканите от съда и приложени към материалите на делото схеми на
организация на движението на ул.“Околовръстен път“ в участъка между
бул.“България“ и бул.“Братя Бъкстон“, в който попада и № 13 се установява,
че проектът за организация на движението в посочения пътен участък е приет
с Решение на ПКТОБД от 25.05.2020 г. и реализиран със знаково стопанство
на 08.12.2020 г.
От получения в съда отговор от Столична община (л.19 от делото)
безспорно се установява, че с този проект за организация на движението са
въведени нови знаци В26-80 км/ч., но преди реализирането със знаково
стопанство на новия проект, в горепосочения пътен участък максимално
разрешената скорост на движение е била 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Ето защо, съдът намира изложеното в жалбата, че в процесния пътен
участък ограничението на скоростта било 80 км/ч., като опит за изграждане на
защитна теза на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното.
4
Жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи фактическите
констатации в акта за нарушение, поради което съдът приема описаната
фактическа обстановка за безспорно установена.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приложените към материалите на делото
Заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи –
т.1.3 и т.2.10, както и Акт за встъпване в длъжност на АНО от 29.10.2019 г.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, както и с оглед разпоредбата на чл.
34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да
се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два
срока за административно-наказателно преследване - тримесечен и
едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, компетентен да
състави акта е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече
от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта -
изключва отговорността на нарушителя. В случая, след като е била изпратена
призовка до жалбоподателя да се яви в сградата на ОПП – СДВР, същият се е
явил на 11.02.2020 г. и е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, че на
29.12.2019 г. в 13:50 часа лично той е управлявал процесния лек автомобил.
Именно на тази дата -11.02.2020 г. е открит нарушителя и от тогава започва
5
да тече тримесечния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Ето защо, не са налице твърдяните в
жалбата формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП.
На следващо място, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването
на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се
управлява МПС, като последното наказание няма как да бъде наложено с
издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по
ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за
реализиране на административно –наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
6
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 4-38-19/30.10.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 4835, валидно до
24.02.2020 г.
Видно от представената фотоснимка – клип № 9425, измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя е била 109 км/ч., в който
случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно в атакуваното НП е отразена наказуема скорост от 106 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава, което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая следва да се отбележи, че
жалбоподателят М.И. при явяването си в СДВР –ОПП е попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП. В декларацията е посочил, че на процесната дата той е
управлявал заснетия автомобил. Ето защо, съдът намира, че правилно
жалбоподателя е бил санкциониран за извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят М. АЛ. ИЛ. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочените стойности на скоростта в km/h: за населено място -50
км/ч.
Движейки се на посоченото в наказателното постановление време и
място, със скорост от 106 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за
движение с със скорост от 50 км./ч. за населено място.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
7
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят И. като правоспособен водач е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи
с разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост в населено място е
санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 56 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 6 от същия
текст е предвидил, че за превишаване над 50 km/h -се налага глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая административно -наказващият орган правилно е определил
наказанието в размер на 750 лева и лишаване от право до управлява МПС за
срок от три месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.
Макар, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е
значително, а именно с 56 км/ч., което е повишило опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното наказателно постановление настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Предвид изхода на делото, направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Тъй като
от страна на АНО до приключване на съдебните прения не беше направено
искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, предл.І ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-
003268/09.03.2020 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.53 ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП на М. АЛ. ИЛ. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9