Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2769 по описа на съда за 2021 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ж.И.П. ***
заплащане на сумата от 83 891.72 лева, представляваща обезщетение за
ползване от ответника без правно основание на 230 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1004.86, целият с площ от 3 832 кв.м. за периода
01.07.2017 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с влязло в сила
решение от 27.11.1998 г. по гр.д. № 405/1998 г. по описа на САС ответникът бил
осъден да предаде владението върху недвижим имот с идентификатор 68134.1004.86,
от който ищцата притежавала 1/7 ид.ч. Имотът попадал изцяло в територията на
„Южен парк“ в гр. София и С.О. го владеела без правно основание.
По заведени предходни дела от наследниците на
реституирания собственик се установило, че ищците могли да ползват само 230 кв.м.,
върху които да се разполагат преместваеми, покрити съоръжения. Ответникът
отдавал под наем терени от парка при месечна наемна цена от 58.20 лв/кв.м. На
тази база ищцата определя дължимото й се месечно обезщетение от 1 906.63
лева, или 83 891.72 лева за период от 44 месеца, за времето от 01.07.2017
г. до 01.03.2021 г. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 83 891.72 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим,
предвид нормата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ. Оспорва претендираното обезщетение
като прекомерно. Евентуално възразява за погасяване на вземането по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищцата беше да докаже обедняването си с исковата сума и нейния размер,
обогатяването на ответника, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.
По
направеното от ответника възражение за недопустимост на иска съдът се е произнесъл
с определение от 27.04.2021 г. Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗУТ, когато в
терените, определени за озеленени площи - публична собственост, попадат
поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона
ред. Докато имотът не бъде отчужден, ползващият без правно основание обект на
чужда собственост дължи да обезщети собственика. Това обезщетение е различно от
обезщетението по чл. 210, ал. 4 от ЗУТ. Последното е платимо еднократно на
отчуждения собственик.
Различни
са съображенията на състава на ВКС в приложеното към отговора на исковата молба
решение № 2/14.02.2020 г. по гр.д. № 2296/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., за да
отхвърли иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че съдът не може да приеме за
установено правото на собственост по признае на иска, както и че дължи да
упражни косвен съдебен контрол върху заповедта за отмяна на отчуждаването, след
като не е потвърдена със съдебно решение.
Настоящата
хипотеза е различна от тази по горецитираното решение.
Със заповед № РД-57-564/10.07.1993 г. на кмета на С.О. е наредено отписване
частично от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти акт
№1229/13.01.1953 г. и да се предаде на наследниците на И.П.Ш.владението върху
недвижим имот с площ от около 1 420 кв.м. в м. „Южен парк - III-та част“.
С влязло
в сила на 28.12.1998 г. решение от 27.11.1998 г. по гр.д. № 405/1998 г. по
описа на САС, ГК, 4 състав С.О. е осъдена да предаде владението на 2 412 кв.м. от имот пл. № 37 от кадастрален лист
545 по кадастралния план от 1974 г. за местността „Южен парк – III част“ на ищците, сред които Ж.П..
Страните в настоящото производство са обвързани от обективните предели на решението по
уважения ревандикационен иск срещу С.О., на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК.
Въз
основа на създадената сила на пресъдено нещо на приключилия с окончателен
съдебен акт спор между страните в настоящото производство, се налага изводът,
че Ж.П. е съсобственик на имот, понастоящем с идентификатор 68134.1004.86 по КК
и КР, одобрени със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на изп. директор на
АГКК, целият с възстановена площ от 3 832 кв.м., а съгласно скица – с площ
от 3 877 кв.м.
По
поставените от ищцовата страна задачи за съдебно-техническа експертиза в молба
от 21.05.2021 г. ответникът се е противопоставил, тъй като не оспорва
идентичността на поземлен имот с идентификатор 68134.1004.86 с възстановения на
наследниците на И.П.Ш.имот, нито че той попада изцяло в чертите на Южния парк.
Установява
се от заключението на приетата по делото комплексна експертиза, че процесният
имот се намира на територията на Южен парк – София и че според общия
устройствен план на СО имотът попада в раздел „Устройствени зони, отредени за
озеленяване“, зона за градски паркове и градини, с максимална плътност за
застрояване 1%, кинт – 0,06, максимална озеленена площ – 85%. По този план възможността
за реализиране на строеж е до 38.32 кв.м. и обща разгърната застроена площ до
229.92 кв.м., като строежите могат да бъдат с предназначение, свързано
единствено с отдиха и парка.
При
определяне на размера на обезщетението вещите лица са съобразили особеностите в
статута на имота, както и наемните цени, по които С.О. е договорила ползване на
територии от парка, за разполагане на преместваеми и непреместваеми обекти.
В решение № 32/11.07.2017 г. по т.д. № 60028/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. е
прието, че вредата за собственика може да съставлява невъзможността да ползва
обекта на собствеността или невъзможността да реализира една сигурна полза,
изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота
си, в резултат на обективно съществуващи за това обстоятелства. Размерът им е
определяем на база средния месечен пазарен наем на имоти със същото
местоположение, вид, функционална характеристика и др. показатели и се установява
с помощта на вещо лице. Методът на пазарните аналози в случая вещите лица не са
приложили, тъй като е имало данни за реално сключени сделки, по които
ответникът е реализирал доходи. Конкретно упоменатите девет договора в
експертизата са послужили за база да се определи средната месечна наемна цена
за максимално допустимата РЗП от 229.92 кв.м. Това е и доходът, спестен на
ищцата поради лишаването й от правото да го получи вместо ответника.
За 229.92 кв.м. РЗП месечната наемна цена от 52.08 лв/кв.м. възлиза на
сумата от 11 974.23 лева. В съсобствеността Ж.П. притежава квота от
168/1176 ид.ч. (1\7 ид.ч.), поради което има право да получи 1 710.60
лева. За времето от 01.07.2017 г. до 01.03.2021 г., или за 44 месеца, общата
стойност на обезщетението възлиза на сумата от 75 266.59 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането е погасено по
давност. То не представлява такова за наем или друго периодично плащане.
Обстоятелството, че размерът му се определя на база среден месечен наем не го
превръща във вземане по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за да се прилага кратката
тригодишна погасителна давност. Вземането се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 от ЗЗД. Началната дата на периода, за който се претендира
обезщетение е 01.07.2017 г., а искът е предявен на 01.03.2021 г. Вземания преди
01.03.2016 г. в настоящото производство не са предявени, за да се установи
частично погасяване на вземането по давност.
Сумата,
до която искът е основателен – 75 266.59 лева, се дължи ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 01.03.2021 г. до окончателното
изплащане.
С оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Представителят на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
стойност 4 500 лева, който Ж.П. е заплатила в брой на адв. Г. С., съгласно
договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г. Минималният размер по
чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. е 3 146.75 лева. Предвид
вида на иска и извършените по делото процесуални действия, съдът намира, че
дължимото възнаграждение следва да се намали от 4 500 лева на 3 300
лева. На ищцата се дължат разноски в размер на 6 527.10 лева от 7 275.07
лева.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт. Дължимото обезщетение съдът определя на
сумата от 500 лева, на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на С.О. се дължат 51.41
лева разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, С.О., с адрес
гр. София, ул. „********да заплати на Ж.И.П., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 75 266.59 лева, представляваща обезщетение за периода 01.07.2017
г. - 01.03.2021 г. за лишаването й от правото да ползва собствената си 1/7
ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 68134.1004.86 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3 832 кв.м., а съгласно скица –
3 877 кв.м., м. „Южен парк – ІІІ част“, гр. София, ведно със законната лихва
от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
83 891.72 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., с адрес
гр. София, ул. „********да заплати на Ж.И.П., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 6 527.10 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.О., с адрес гр. София, ул. „********сумата
от 51.41 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: