Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260558
02.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 7085 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът И.П.С., ЕГН **********, адрес:
***, дължи на ищеца сумата от
общо 13145,44 лева, дължима съгласно сключен на 03.10.2016 г. между длъжника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит PLUS-14012260, от която 11138,01 лева, представляваща
главница, дължима за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2023 г. и обявена за предсрочно изискуема на основание чл.
5 от договора, считано от 22.05.2019
г., и 2007,43 лева обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г. до 02.06.2019 г. включително, както и законна лихва
върху главницата от 03.06.2019 г. до изплащането й, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2172/04.06.2019 г. по ч. гр. д. № 4388/2019
г. на БРС. Предявен е иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 2091,44 лева договорна лихва за периода
20.01.2018 г. – 20.08.2019 г., предвид отхвърляне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в тази му част. В условията на евентуалност, ако съдът
намери установителните искове за неоснователни поради
недоказана предсрочна изискуемост, моли да осъди ответника да му заплати сумата
11138,01 лева главница и 2007,43 лева лихва за забава.
Твърди се, че на 03.10.2016 г. между С. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е сключен договор за заем, по силата на който дружеството е предоставило
на длъжника кредит в размер на 12 000 лева, ведно със застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ от 3780 лева и такса ангажимент от
420 лева. Уговорено е плащането на възнаградителна лихва в размер на 12906,84 лева.
Общата дължима сума е в размер от 24906,84 лева и е платима на 84 броя месечни
погасителни вноски от по 296,51 лева, като падежът на първата вноска е
20.11.2016 г., а на последната – на 20.10.2023 г. Поради неизпълнение в срок на
поетите задължения е обявена предсрочна изискуемост на вземанията на основание
чл. 5 от договора, считано от датата на уведомяването – 22.05.2019 г. С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., съгласно
приложение № 1 към него от 15.06.2018
г., заемодателят е прехвърлил вземанията си на ищеца в настоящото производство,
за което длъжникът е надлежно уведомен.
Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила изцяло предявените искове, като е
посочено, че договорът на кредит не е подписан от надлежен представител на
ищеца, поради което не е произвел действие и е недействителен. Моли се съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски
кредит PLUS-14012260 от 03.10.2016 г., сключен
между И.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Дружеството е предоставило в заем
сума в размер на 12000 лева, от която е приспадната такса ангажимент от 420
лева и е останала сума за получаване 11580 лева. Страните са договорили фиксиран
годишен лихвен процент 17,60 %, а годишният процент на разходите – 20,59 %. Съгласно
договора сумата подлежи на връщане на 12 месечни погасителни вноски от по 296,51
лева. Падежът на първата вноска е на 20.11.2016 г., а на последната такава – 20.10.2023
г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия
3780 лева.
Представен
е и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., като съгласно
приложение № 1/15.06.2018 г. към него са прехвърлени и вземанията към С. в
размер на общо 18275,31 лева. Цедентът е упълномощил „АСВ“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно,
представено по делото. Уведомление до длъжника за цесията е приложено по
делото.
Изготвена
по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило,
че с платежно нареждане от 04.10.2016 г. от кредитора е преведена по банков път
сумата 11580 лева по сметка с титуляр И.С.. Застрахователната премия от 3780
лева е определена за плащане на 84 вноски по 45 лева. Задълженията възлизат на
общо 24906,84 лева, от които 11580 лева главница, 420 лева такса ангажимент,
3780 лева застраховка, 9126,84 лева възнаградителна лихва. Вещото лице е
посочило, че отбелязаната в погасителния план месечна вноска в размер на 296,21
лева включва главница, договорна лихва и застраховка. Вещото лице е посочило,
че ответникът е погасил 12 броя вноски в периода 23.11.2016 г. – 18.04.2018 г.
в размер на общо 4150,73 лева, като с тях са погасени 861,99 лева главница и
3288,74 лева договорна лихва. Размерът на неплатената главница до 20.05.2019 г.
възлиза на 1737,60 лева, а от 20.06.2019 г. до 20.10.2023 г. – 9220,98 лева.
Вещото лице е изчислило и размера на неплатената договорна лихва от 20.01.2018
г. до 20.08.2019 г. и размера на обезщетението за забава върху главницата.
Предявените искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането
и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. Следвало
е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия и обявената предсрочна
изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Във връзка с
изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно
отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване
разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК,
действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, че договорът е подписан от лице без
представителна за кредитодателя власт, е неоснователно. Тъй като по делото няма
доказателство Нина Манова да е действала по пълномощие на дружеството при
подписване на договора за кредит, следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която „когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването“. В случая
търговецът не се е противопоставил на сключване на договора, а напротив –
извършил е банков превод на отпуснатата в заем сума, получил е плащания по договора,
прехвърлил е вземанията си по договора на трето лице, което води до несъмнен
извод, че е потвърдил сключване на договора. Ето защо договорът за кредит е
валиден и е породил действие за страните.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна
изискуемост на цялото вземане на 22.05.2019 г. В чл. 5 от договора е
предвидено, че при просрочване на две или повече вноски вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо. Съгласно задължителната
практика на ВКС волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и
да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.е. кредиторът следва
да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приложението на разрешенията на т. 18 и необходимостта за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират
проявление и по отношение на небанковите финансови институции (решение № 123/09.11.2015
г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.). По делото няма данни
изпратените от кредитора уведомления до длъжника преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК да са редовно получени от последния. Кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника
по пощата и
чрез куриер, но нито едно от двете уведомления не е достигнало до адресата –
посочено от служителите е, че лицето не е открито. Уведомление за извършената
цесия и обявена предсрочна изискуемост на кредита е връчено редовно едва с
получаване на настоящата искова молба, към която е приложено уведомлението, от
особения представител на ответника, от която дата следва да се счита, че е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Ето защо, след като по делото липсват доказателства кредиторът да е обявил
на длъжника предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 31.05.2019 г., следва да се приеме,
че вземането по издадената заповед за изпълнение – за заплащане на твърдения
предсрочно изискуемия остатък от кредита, не е произвело целеното правно
действие, от което следва извод, че ответникът дължи само задълженията с
настъпил съгласно договора падеж към датата на приключване на съдебното дирене,
в какъвто смисъл е т. 1.2 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо и предявеният в настоящото производство
иск за главница се явява основателен до размера на падежиралите вноски към 20.10.2020
г., които съобразно приложения погасителен план са 34 и една частично заплатена
(с падеж 20.12.2017 г.), като последната е с падеж 20.10.2020 г. Стойността
на вноските за главница за посочения период е общо 4052,79 лева, която съдът
изчисли съобразно представената по делото справка по кредит.
Ето защо искът за главница е основателен до размера от 4052,79 лева, като
за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 11138,01 лева и за
периода 20.11.2020 г. – 20.10.2023 г. искът следва да се отхвърли.
Поради частичното отхвърляне на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение в частта относно претендираната договорна лихва, ищецът е предявил в
настоящото производство осъдителен иск за сумата 2091,44 лева за периода
20.01.2018 г. – 20.08.2019 г. Договорна лихва е дължима, считано от датата на
първото просрочие до датата на обявяване на цялото вземане по договора за
кредит за предсрочно изискуемо и уведомяване на длъжника за това. Претенцията,
заявена от ищеца, е за по-кратък период и следва да се уважи предвид заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за размера на същата.
Съдът и сам направи изчисления на дължимата договорна лихва за периода съобразно
представената по делото справка по кредит, като установи, че размерът на договорната
лихва за периода 20.01.2018 г. – 20.08.2019 г. възлиза на сумата 2938,76 лева,
но искът следва да се уважи само до размера, до който е предявен.
По
отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 2007,43
лева за периода от 21.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2019 г., същата е доказана по
основание, тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило,
че първото просрочие е допуснато за вноска с падеж 20.12.2017 г, която е била
частично заплатена. Следващите вноски не са платени. Размерът на мораторната
лихва за забава е изчислен от вещото лице и възлиза на сумата 2007,43 лева,
какъвто е размерът на претенцията, поради което същата следва да бъде изцяло
уважена.
Съдът
намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по
делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на
друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден
договор за цесия, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за паричен заем на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Макар длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До съобщаването на длъжника той
може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията
да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало
върху цесионера. Ответникът е получил отправеното от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез пълномощника „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от
исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и
уведомление за цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради частично отхвърляне на иска за главницата, се е сбъднало условието
за разглеждане от съда на евентуалния осъдителен иск за присъждане на сумата
над уважения установителен иск от 4052,79 лева до претендирания размер от
11138,01 лева. Съдът намира същия за недопустим с оглед даденото разрешение в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК, че ищецът няма правен интерес от предявяването на
осъдителен иск за същото вземане на същото основание. В случая е налице
идентитет във вида, размера и периода на претендираното вземане по
установителния иск и този по предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск, идентично е и неговото основание – договор за кредит. Предмет и на двата
иска е вземането за непогасената част от главницата, произтичащо от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит, заявено като предсрочно изискуемо. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото
производство с връчване на препис от исковата молба на ответника, има за
последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя
основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение
на парично задължение – договора за кредит. В случая разликата между главния и
евентуалния иск е само във вида на търсената защита, поради което е налице
недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г.
по т.д.№ 230/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 296/15.05.2019 г. по т.д.№
1738/2018 г. на ВКС – II т.о. и др.). Ето защо предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск следва да се остави без разглеждане.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с
оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на общо 694,28 лева за заповедното и
настоящото производство, включително и определено в настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 4052,79 лева (четири хиляди и петдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки) главница, дължима за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2020 г., по договор за потребителски кредит PLUS-14012260/03.10.2016 г. между С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 2007,43 лева (две хиляди и седем лева и четиридесет и три стотинки) обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г. до 02.06.2019 г. включително, както и законна лихва върху главницата от 03.06.2019 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2172/04.06.2019 г. по ч. гр. д. № 4388/2019 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер от 4052,79 лева до пълния претендиран размер от 11138,01 лева.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 2091,44 лева (две хиляди и деветдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) договорна лихва за периода 20.01.2018 г. – 20.08.2019 г. по сключен на 03.10.2016 г. между С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит PLUS-14012260.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по гр. д. 7085/2019 г. по описа на БРС в частта относно приетия за разглеждане при условията на евентуалност осъдителен иск за присъждане на главница над уважения й по иска по чл. 422 ГПК размер от 4052,79 лева до претендирания с осъдителния иск размер от 11138,01 лева.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 694,28 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева