№ 331
гр. Добрич, 18.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20223230200272 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И.. С., ЕГН: ********** срещу НП №
143/21.12.2020г., издадено от Директора на РЗИ - Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-
01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на
300лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателката поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за
потвърждаване на НП, като законосъобразно и обосновано.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и доводите на страните, изложени в съдебно
заседание намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в
законоустановеният срок от лице притежаващо активна процесуална
1
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа
обстановка:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган,
в присъствие на жалбоподателя и съдържа задължителните реквизити по
чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели – свидетели при
констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на
законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен
административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по
чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна:
На 31.10.2020г. в гр. Добрич, на територията на Кооперативен пазар
свидетелите Д.В. и М.Х. – инспектори в РЗИ – Добрич със съдействието на
свидетелите К.П. и Д.Д. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич
извършили насочена проверка за спазването на Заповеди № № РД-01-
609/21.10.2020г. и РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.
В хода на проверката установили, че лицето М. И.. С., като продавач на щанд
за търговия на плодове и зеленчуци обслужвала клиенти без защитна маска за
лице в разрез с разпоредбата на т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването.
Предвид констатираното нарушение, св. В., в присъствието на
жалбоподателката и свидетелите Х. и П. образувала процесното
административнонаказателно производство, като съставила на 31.10.2020г.
процесния АУАН № Ф 000446, с който вменила административно нарушение
по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването. АУАН бил надлежно връчен на
жалбоподателката, която собственоръчно вписала в графа „ възражения „, че
по време на проверката е закусвала и е имала шал на врата.
На 21.12.2020г. било издадено и обжалваното НП № 143 от Директорът
2
на РЗИ - Добрич, в което АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа
обстановка, вменил на С. административно нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и
т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването,
и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ й наложил административно наказание „
глоба „ в размер на 300лв.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло
кредитираните от съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Д.В., М.Х., К.П. и Д.Д., както и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН № Ф 000446, съставен на 31.10.2020г., НП
№ 143/21.12.2020г., издадено от Директора на РЗИ – Добрич, Заповед № РД-
01-50/27.02.2020г. и Заповед № РД-01-384/30.10.2020г. на Директора на РЗИ –
Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за
съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. По искане на редовно
упълномощеният процесуален представител на С., в хода на съдебното
следствие бяха разпитани в качеството на свидетели и лицата Е. А. Р. и Ю. Н.
И., които в показанията си заявяват, че са присъствали на проверка,
извършена от двама полицаи, които са съставили акт на жалбоподателката. В
показанията се св. И. заявява, че е стоял 30 минути, но не е видял други
проверяващи освен полицаите, като през цялото време С. е закусвала.
Констатираните противоречия в показанията на свидетелите Р. и И. с
кредитираните такива, мотивират настоящият съдебен състав да не ги приема
за достоверни и относими към предмета на делото.
Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно
осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра
на здравеопазването.
С. е санкционирана, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който
регламентира налагане на административно наказание при нарушаване или
неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или
3
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7, освен ако деянието съставлява престъпление. Разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ предвижда при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е
настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед
№ РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, обявена на
интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 72 и чл. 66, ал. 1 от
АПК, са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.
България през периода от 29.10.2020г. до 12.11.2020г. В т. 12 от акта на
министъра на здравеопазването е посочено, че: „На всички пазари, тържища и
базари на открито и закрито се създава организация за еднопосочно движение
и осигуряване на дистанция от 1,5 м. между посетителите. Работещите и
посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.“ Именно това е и
противоепидемичната мярка, която С. не е изпълнила, поради което и
правилно е реализирана административнонаказателната й отговорност.
Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я
намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН
съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-
благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо
нарушителя. След 31.10.2020г., а и до момента, не е отпаднала
административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение
на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в
зависимост от динамиката в страната.
Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения,
4
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
М. И.. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 143/21.12.2020г., издадено от Директора на
РЗИ - Добрич, с което на М. И.. С., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА М. И.. С., ЕГН:
********** да заплати на РЗИ - Добрич сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5