Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №850 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2015 год.,
постановено по гр.дело №50270/2012 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, М.НА В.Р.
е осъдено да заплати на „БДЖ-Т.П." ЕООД по искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва:
сумата от 1225.51 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
4824 лв. начислена за ползване без основание през периода 01.01.2009 год. до
31.12.2009 год. на 74,12 кв.м. от имот, собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а
именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж на административна сграда на
2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и санитарен възел, находяща
се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода от 01.02.2009 год. до
датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка при отразяване на периода, за който се отнася
лихвата, който е посочен като 01.01.2009
год. – 31.12.2009 год./;
сумата от 601.20 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
4824.00 лева начислена за ползване без основание през периода 01.01.2009 год.
до 31.12.2009 год. на 74.12 кв.м. от имот, собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД,
а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж на административна сграда
на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и санитарен възел,
находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода от датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2011
год. до 20.02.2013 год.;
сумата от 226.32 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
1232.54 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от 27.02.2010 год. до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011
год.;
сумата от 26.98 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
146.88 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год.
студена вода в имот, собственост
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж:
на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии
и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от 27.02.2010 год. до датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 92.06 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
478.47 лв. – цена на консумираните за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год.
телефонни услуги в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от 27.02.2010 год. до датата на подаване на
исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 150.09 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
1232.54 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год., като искът е отхвърлен в останалата
му част за разликата до пълния предявен размер от 153.59 лв.;
сумата от 17.87 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
146.88 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год.
студена вода в имот, собственост
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж
на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии
и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год., като искът е отхвърлен в останалата
му част за разликата до пълния предявен размер от 18.29 лв.;
сумата от 58.26 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
478.47 лв. – цена на консумираните за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год.
телефонни услуги в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013
год., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 59.62
лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в
размер на 1767,14 лв. /съразмерно на уважената част от исковете и по
компенсация/ и
Г.Д.„Национална
полиция" е осъдена да заплати на „БДЖ-Т.П." ЕООД по искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва:
сумата от 870,43 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху обезщетението
от 7638 лв. за ползване без основание в периода
от 01.01.2010 год. до 07.12.2011 год. на имот, собственост на „БДЖ-Т.П."
ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж на административна
сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и санитарен възел,
находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода от 01.02.2010 год.
до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване
на периода, за който се отнася лихвата, който е посочен като 01.01.2010 год. – 07.12.2011 год./;
сумата от 951.90 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху обезщетението от
7638 лв. за ползване без основание в периода от 01.01.2010 год. до 07.12.2011 год.
на имот, собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38
кв.м. от 1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м.,
включваща 5 канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а,
Гаров район, за периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011
год. до 21.02.2013 год. /при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на периода, за който
се отнася лихвата, който е посочен като 08.12.2011 год. – 22.02.2013 год./;
сумата от 182.20 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от
2489.86 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от 02.03.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011
год.;
сумата от 43.71 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от
1792.98 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2011 год. до 31.07.2011
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от 13.09.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 9.03 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от 138.03
лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год. студена вода в имот, собственост на
„БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж на
административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и
санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от 02.03.2011 год. до датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 0.47 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от 19 лв.
– цена на консумираната за периода от 01.01.2011 год. до 31.07.2011 год. студена вода в имот, собственост на
„БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж на
административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и
санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от 13.09.2011 год. до датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 3.08 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от 47.48
лв. – цена на консумираните за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год. телефонни услуги в имот, собственост
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж
на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии
и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от 02.03.2011 год. до датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2011 год.;
сумата от 310.26 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
2489.86 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год.;
сумата от 223.44 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
1792.98 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2011 год. до 31.07.2011
год. електроенергия в имот,
собственост на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от
1-ви етаж на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5
канцеларии и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район,
за периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год.;
сумата от 17.21 лв. – представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата от
138.03 лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год.
студена вода в имот, собственост
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж
на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии
и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год.;
сумата от 2.39 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от 19.00
лв. – цена на консумираната за периода от 01.01.2011 год. до 31.07.2011 год. студена вода в имот, собственост на
„БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж; на
административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии и
санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за
периода от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год. и
сумата от 5.91 лв. – представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата от 47.48
лв. – цена на консумираните за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год. телефонни услуги в имот, собственост
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, а именно: обособена част от 93,38 кв.м. от 1-ви етаж
на административна сграда на 2 етажа със ЗРП 230 кв.м., включваща 5 канцеларии
и санитарен възел, находяща се в гр.Червен бряг, кв.6а, Гаров район, за периода
от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2011 год. до 21.02.2013 год. /при допусната от СРС очевидна
фактическа грешка при отразяване на периода, за който се отнася лихвата, който
е посочен като 02.03.2011 год. – 20.12.2011 год./, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 1097.20
лв.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените срещу М.НА В.Р. искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от посочения ответник. Жалбоподателят
поддържа, че съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът трябвало да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска. По делото било представено
споразумение от 22.02.2013 год., с което ответникът бил признал наличието на
главници за обезщетение за ползването на чужд имот без основание, както и
заплатените от ищеца консумативни разноски в твърдените от него размери. Това
споразумение имало характера на установителен договор, както и на
правопогасяващ факт, предвид направеното прихващане. С направеното прихващане
на насрещните задължения между страните главниците били погасени.
Претендираната мораторна лихва имала акцесорен характер и не можело да
съществува самостоятелно и отделно от главното вземане. Претенциите по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД били неоснователни и защото ответникът не бил в забава. В случая била
приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, но по делото нямало данни ищецът
да е канил ответника да заплати претендираните суми или да е определил срок за
заплащането им. В писмата на ищеца от 22.01.2009 год. и 07.04.2009 год. не били
определени размер и срок за плащане на обезщетението за ползването на процесния
имот и на консумативните разноски. Обезщетението за ползване на чужд имот без
основание имало периодичен характер, поради което и ответникът следвало да бъде
изрично поканен от ищеца с указан точен размер на задължението, място и срок за
плащане. Писмото на ответника от 17.02.2009 год. било адресирано до министъра
на транспорта и в него не се съдържало признание на каквито и да било вземания
на ищеца във връзка с процесния имот. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове срещу Г.Д.„Национална полиция“ /чиито правоприемник
понастоящем е Г.Д.„О.П.“ - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗМВР/ е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от посочения
ответник. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното
решение е недопустимо, тъй като ищецът не разполагал с право на иск по
отношение на акцесорните претенции, доколкото производството по главните искове
било прекратено поради направен отказ от тях, а отделно от това било налице
произнасяне „свръх петитум“, тъй като било допуснато изменение на предявените
срещу ответника искове на 1 408.32 лв., а последният бил осъден да заплати
по-голяма сума /1 822.23 лв./ . Следователно СРС следвало да се десезира с
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На следващо място ответникът бил осъден да
заплати два пъти едно и също задължение – периодите на начисляване на някои от
консумативните разноски съвпадали, а при други било налице съвпадение при
периодите на забавата. Ето защо моли решението на СРС да бъде обезсилено в
обжалваната му част, евентуално отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбите
„БДЖ-Т.П.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваните
от ответниците части. Поддържа, че главните претениции били оттеглени поради
извършено плащане в хода на процеса. Следователно ответникът бил признал
главните вземания на ищеца и ги бил изпълнил, но със забава. Исковата молба с
посочване на основанието и размера на дължимите суми представлявала покана,
която съобразно чл. 84 ЗЗД поставяла длъжника в забава. Той дължал обезщетение
за забава, считано от датата на изискуемостта на вземанията до завеждането на
иска. Размерът на главните вземания бил установен и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. След изтичането на срока на договора между
ищеца и Национална служба „Полиция“ /31.12.2008 год./ с писмо от 22.01.2009
год. ищецът уведомил Национална служба „Полиция“ да опразни заетите помещения в
срок до 28.02.2009 год. /който бил разумен/. В отговор на това писмо ответникът
с писмо от 17.02.2009 год. бил признал, че процесният имот се ползва без
основание. В отговор на писмото на ищеца от 07.04.2009 год. вторият ответник го
уведомил, че са предприети мерки за решаване на проблема, свързан с ползването
на имуществото, собственост на ищеца, като било изпратено писмо от първия
ответник до министъра на транспорта с предложение за създаване на група, която
да извърши оценка и анализ на възникналия проблем и предложи начин за
разрешаването му. В тази връзка бил създаден експертен съвет и в резултат на
неговата работа в хода на процеса между страните било сключено споразумение.
Съгласно § 108, ал. 1 ПЗР на МВР първият ответник бил правоприемник на
Национална служба „Полиция“ за периода от 08.08.2008 год. до 31.12.2008 год.
Със ЗИД на ЗМВР /05.08.2008 год./ била създадена Г.Д.„О.П.“, която считано от
25.12.2009 год. имала статут на юридическо лице, което се представлявало от
директор /чл. 28, ал. 1, т. 10 ЗМВР/. От 19.01.2010 год. в Г.Д.„Криминална
полиция“ бил създаден отдел „транспортна полиция“. През периода от 01.01.2010
год. до 31.05.2012 год. този отдел бил част от структурата на Г.Д.„О.П.“ и Г.Д.„Криминална
полиция“, чиито правоприемник на основание § 54, ал. 1 от ПЗР на МВР се явявала
Г.Д.„Национална полиция“. Следователно с достигане на поканата за плащане до
министъра на вътрешните работи следвало да се приеме, че тя е отправена до
притежаващо представителна власт лице. Първият ответник отговарял за
възникналите главни задължения през периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009
год., както и за обезщетения за забава, а вторият ответник Г.Д.„Национална
полиция“ – за тези, които се отнасят за периода от 01.01.2010 год. до
31.12.2001 год. В поканата на ищеца от 07.04.2009 год. ясно били заявени
претенциите му и периода, за който се отнасят, както и начинът по който ще бъде
определен размерът на обезщетението. Според съдебната практика било необходимо
поканата да сочи кое е паричното задължение, чието изпълнение се иска от
длъжника, като веднъж отправена поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД се разпростирала
неограничено във времето, докато се прекрати ползването. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото. Предявените искове били
уточнени в открито съдебно заседание, проведено в първоинстанционното
производство на 05.11.2013 год. и с молба от 20.09.2013 год. След изслушване на
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ищецът бил
увеличил размера на част от претенциите. Вторият ответник не бил осъден да
плаща двойно, тъй като следвало да бъде направено разграничение между
мораторната лихва и законната лихва, дължимо от датата на подаване на исковата
молба. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Неоснователни
са възраженията на втория ответник за недопустимост на решението на СРС, поради
следните съображения:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 20.12.2011 год. с искова молба от „БДЖ-Т.П.“, с която
срещу М.НА В.Р. и Г.Д.„Национална полиция“ /сега Г.Д.„О.П.“/ са били предявени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обезщетения за ползването без
основание на процесния недвижим имот и направените консумативни разноски във
връзка с това ползване и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Видно е от обстоятелствената част на
исковата молба и уточняващите молби, че главните вземания се отнасят съответно
за 2009 год., 2010 год. и 2011 год., като върху всяко от тях /поотделно/ ищецът
е претендирал мораторна лихва, текла до датата на подаване на исковата молба,
както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Следователно нито ищецът е искал, нито СРС е осъдил ответника да заплати два
пъти едно и също задължение.
С оглед
извършено от ответника погасяване на главните задължения в хода на процеса –
чрез прихващане, осъществено на 22.02.2013 год., ищецът е направил отказ от
исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което с протоколно определение от
23.09.2013 год. и определение от 07.11.2013 год. производството по делото е
прекратено в тази му част на основание чл. 233 ГПК, при което предмет на
исковото производство са останали исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и исканията за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.12.2011 год. до датата на погасяването на главните вземания
от ответника чрез прихващане – 21.02.2013 год. С втория от посочените актове
СРС е допуснал уточнение на предявените искове срещу двамата ответници, а с
протоколно определение от 13.05.2014 год. – изменение на предявените срещу М.НА
В.Р. искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съобразно размерите, посочени в
таблиците в т. І, ІІ, ІІІ и ІV от молбата на ищеца на л. 145 – 150 от
първоинстанционното решение, по които и именно претенции се е произнесъл с
процесното решение. Т.е. не е налице твърдяното нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес /произнасяне „свръх петитум“/
С
извършеното погасяване на главниците в хода на процеса ответникът е признал
тяхната дължимост, но правото на ищеца да получи изтеклите вече лихви не се е
погасило. Макар вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за период, предхождащ подаването на исковата молба, да е
акцесорно, същото има самостоятелен характер. Следователно, въпреки че съдът е
бил десезиран с част от претенциите по делото /тези за главниците/ поради отказ
от тях, не е отпаднала възможността да се произнесе самостоятелно по исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отделно от това следва да се посочи, че при предявен иск
за парично вземане ищецът има право да претендира законната лихва върху
непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до
окончателното плащане. Принципно такава претенцията не съставлява самостоятелен
иск съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК. Присъждането на законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането е правоувеличаваща
последица от предявения иск, т.е. тя представлява законна последица от
уважаването на иска и се присъжда само в случай, че е поискана в рамките на
процеса относно главното вземане. В разглеждания случай поради настъпването на
факта на погасяването на задълженията за претендираните главници от страна ответника
в хода на процеса, предявените претенциите за законни лихви са определями по
период и размер и съдът дължи произнасяне по тях, тъй като ищецът не се отказал
от тях.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно
е във въззивното производство, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот, че в периода от 2007 год. до 31.12.2008 год. между него и Национална
служба „Полиция“ при МВР е съществувало облигационно правоотношение, по силата
на което на последната е било предоставено ползването на този имот, както и че ползването
на имота без основание е продължило през периода от 01.01.2009 год. до
31.12.2009 год. от органите на Транспортна полиция, а през периода от
01.01.2010 год. до 31.05.2012 год. – от Г.Д.„Национална полиция“. Не се спори
също така, че за ищеца са възникнали вземания за неоснователно обогатяване по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу двамата ответниците в претендираните размери, които са
били погасени чрез прихващане на 22.02.2013 год. /в хода на първоинстанционното
производство/.
Единственият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан
с това дали ответниците са в забава.
Настоящият съдебен състав приема, че
вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо при условията на чл. 69
ал. 1 ЗЗД, но тъй като то е от извъндоговорен източник, за изпълнението на това
вземане ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява
занапред във времето /виж например Решение № 48 от
10.09.2012 год. на ВКС по т. д. № 237/2011 год., II т. о., ТК, Решение № 394 от 27.11.2015 год. на ВКС по гр. д № 3034/2015 год., ІV г.
о., ГК/.
По делото е доказано, че с писма,
получени съответно на 22.01.2009 год. и 07.04.2009 год., ищецът е поканил
ответниците да освободят процесния имот или да заплащат равностоен на
ползването наем и консумативните разноски във връзка с ползването. Отделно от
това налице са и извънсъдебни признания на ответниците, че съответно на 15.12.2009
год., 12.02.2010 год., 01.04.2010 год., 30.06.2010 год., 14.10.2010 год. са
били канени от ищеца да заплатят възникналите им задължения по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обективирани в изготвените протоколи от заседания на Експертния съвет за
координация на действията и сътрудничество в областта на железопътния транспорт
между М.НА В.Р. и Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщения, създаден със съвместна Заповед №Із-2269 от 08.12.2009 год. на
министъра на вътрешните работи и №РД-08-471 от 26.11.2009 год. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения /на които са присъствали представители
на страните/; че съответно на 26.01.2010 год., 26.02.2010 год., 01.03.2011 год.
и 12.09.2011 год. също са били канени да заплатят възникналите им задължения по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обективирани в двустранно подписани протоколи от 26.01.2010
год. и 26.02.2010 год. за определяне на ползваната електроенергия, студена вода
и телефонни услуги за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год., двустранно
подписани протоколи от 01.03.2011 год. за определяне на ползваната
електроенергия, студена вода и телефонни услуги за периода от 01.01.2010 год.
до 31.12.2010 год. и двустранно подписани протоколи от 12.09.2011 год. за
определяне на ползваната електроенергия и студена вода за периода от 01.01.2011
год. до 31.07.2011 год., както и че са получавали издаваните от ищеца фактури за
стойността на консумативните разноски за имота – за електроенергия, студена
вода и телефонни услуги /които следва да се приеме, че имат характера на
покани/ – обективирани в писмо от 03.06.2009 год. и писмо от 02.09.2011 год. /на
л. 119 – 121 от първоинстанционното дело/. При преценката на тези признания по
реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите обстоятелствата по делото въззивният съд
приема, че същите отговарят на истината.
Следователно претенциите за
обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват установени в своето
основание за исковите периоди, а техните размери, в т.ч. размера на вземанията
за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
погасяването на главните задължения, са доказани въз основа на заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде
кредитирано /чл. 202 ГПК/, до които и законосъобразно са били уважени от
първоинстанционния съд.
Ето защо въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му
части.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал.
1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП всеки един от жалбоподателите
/ответниците/ следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата /ищеца/
сумата от по 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от
14.01.2015
год., постановено по гр.дело №50270/2012 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, в
обжалваните му части.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., с адрес: гр.София, ул.“********, да заплати на „БДЖ-Т.П." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.Д.„О.П.“, с адрес: ГР.София, бул.“********, да заплати
на „БДЖ-Т.П." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 39 с-в, за преценка за провеждане на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/