№ 47
гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря Ж. Н. С.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело №
20244400100424 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ОБЩИНА Б. против „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр. София. В молбата се твърди, че с
решение № 236, т. 420/ 13. 04. 2007 год. на Министерски съвет на Република
България е бил утвърден като общински и включен в IV- то класна пътна
мрежа път с номер PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б.. Твърди се, че съгласно
чл. 56 ал. 2 от ЗОС за общинските пътища не се съставят актове за общинска
собственост и съответно не подлежат на вписване в Агенцията по вписване.
Твърди се, че година и три месеца по- късно с констативен нотариален акт №
2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. ответното дружество е било
признато за собственик на общинския път, който съставлява десет поземлени
имоти с идентификатори, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че за
девет от горните имоти е налице съдебно решение, с което е признато, че
Община Б. е собственик на същите. Твърди се, че предмет на настоящото дело
е правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. Б., част от път PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б.. Поради това
ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено
правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и отмени
съставения констативен нотариален акт в частта му досежно процесния имот.
1
Ответникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр.
София ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите
и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Безспорно по делото е, че с решение № 236/ 13. 04. 2007 год. на
Министерски съвет на Република България на основание чл. 3 ал. 4 от Закона
за пътищата е бил утвърден списък на общинските пътища съгласно
приложението, като е включен в IV- то класна пътна мрежа и път с номер
PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б..
Безспорно по делото е, че с констативен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа
на нотариус Х. К. с район на действие Левченския районен съд
ответникът„Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София е бил
признат за собственик на 25 поземлени имота, подробно описани в
нотариалния акт, между които и поземлен имот в землището на гр. Б., м.
„***“, с площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09.
2007 год. на изпълнителния директор на АГКК представлява имот с
идентификатор ***. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че
представените пред нотариуса документи за издаване на констативния
нотариален акт се отнасят до съществуващата през 80- те години Генерална
инвеститорска дирекция за изграждане на Хидротехнически комплекс
„Никопол- Турну Мъгуреле“, чийто правоприемник първоначално се явява
Инвестиционно предприятие „Атомна Енергетика“ гр. Б., а последното е част
от стопанските организации, които формират „НЕК“ ЕАД при учредяването
му през 1991 год.
От представеното по делото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на
Министерски съвет на НРБ за отчуждаване и предоставяне на земи за
държавни нужди е видно, че за строителството на обект Хидротехнически
комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ на Министерството на енергетиката са
били предоставени 120 дка. земя, ползвана от СЕП „Водно стопанство“-
Плевен, 1 079 дка. земи от Държавния горски фонд, отчуждени са били в
2
полза на същото министерство 873 дка земи на АПК „Дунав“-Б.,
предоставени са били на същото министерство за временно ползване земи,
собственост на АПК „Дунав“-Б..
Безспорно по делото е, че с акт за въвеждане във владение от 03. 11. 1986
год. на основание горепосоченото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на
Министерски съвет на НРБ инвеститорът ГИД–ХТК „Никопол- Турну
Мъгуреле“ е бил въведен във владение в площите за строителство на Хидро-
техническия комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ за отчуждените 884 дка
земя- обработваема, собственост на АПК „Дунав“ гр.Б..
Безспорно по делото е, че с акт за въвеждане във владение от 03. 11. 1986
год. на основание горепосоченото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на
Министерски съвет на НРБ инвеститорът ГИД–ХТК „Никопол- Турну
Мъгуреле“ е бил въведен във владение в площта за строителство на Хидро-
техническия комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ на 120 дка. отчуждена
площ от съществуващата дига, собственост
на СЕП „Водно стопанство“- Плевен.
Безспорно по делото е, че с решение № 237 от 06. 12. 1990 год. на
Министерски съвет на НРБ е била прекратена от 01. 12. 1990 год. Генералната
инвеститорска дирекция за Хидро- техническия комплекс „Никопол- Турну
Мъгуреле“, като активите и пасивите й по баланса към 30. 11. 1990 год. се
поети от Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“- Б..
Безспорно по делото е, че с решение от 28. 12. 1991 год. по ф.д. № 29869/
1991 год. на СГС е било регистрирано Еднолично дружество с държавно
имущество с фирма „Национална електрическа компания“ гр. София, което е
поело всички активи и пасиви на множество предприятия и комбинати, сред
които е и Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“- Б.. Представена
е счетоводна справка за заведените в баланса на дружеството към 30. 06. 2024
год. дълготрайни материални активи, от която е видно, че по баланса е заведен
от 31. 12. 1998 год. актив- Обходен път към ХТК Б.. От същата справка е
видно, че от 01. 05. 1986 год. се води като актив площадка ХТК, а от 30. 06.
1997 год. са заведени следните активи-Производствена площадка, Обединено
разтоварище-ХТК, ПП Бази-10 бр. ХТК и Битов Техн.Район-Хидрострой-ХТК
30 дка.
За изясняване на обстоятелствата по делото в хода на съдебното дирене е
3
назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на последната се
установява, че път № PVN1003/ III- 5202 е изграден в периода 1986 год.- 1990
год. с изграждане на Хидро- техническия комплекс „Никопол- Турну
Мъгуреле“ от Генералната инвеститорска дирекция за Хидро- техническия
комплекс „Никопол- Турну Мъгуреле“ гр. Б.. Вещото лице е посочило, че
пътят започва от третокласен път от републиканската пътна мрежа ІІІ-5202 с.
Д.-гр. Б. и завършва на ХТК Б.. Съгласно заключението процесният поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. попада изцяло
върху треакторията на път № PVN1003/ III- 5202. В заключението е отразено,
че в счетоводната документация на „НЕК“ ЕАД гр.София като ДМА е заведен
обходен път към ХТК Б., с дата на капитализация 31. 12. 1998 год. и с отчетена
балансова стойност на същия към 31. 12. 2024 год.
При така изложените безспорни обстоятелства съдът приема, че
възникналият спор, свързан с конкуриращи се права на собственост по
отношение на процесния недвижим имот, следва да бъде разрешен в полза на
ищцовата община. Това произтича от приложението на § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА /в сила от 17. 09. 1991 год./. Съгласно посочената разпоредба с
влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините и
следните държавни имоти- локалната пътна мрежа от четвърти клас, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. С изменението на нормата от 1995 год. /ДВ,
бр. 49/ е предвидено, че това са „местните пътища“, а през 2000 год. /ДВ, бр.
26/- „общинските пътища“. В конкретния случай се касае за местен път, който
е отворен за обществено ползване и осигурява транспортна връзка с местно
значение. По силата на закона същият е станал собственост на Община Б.,
което е препотвърдено и с включването му в списъка на общинските пътища
през 2007 год. Не е налице изключението на § 7 ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА,
според което не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1,
което е включено в капитала, в уставния фонд или се води по баланса на
търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество към
момента на влизане в сила на закона. Това е така, доколкото по делото не са
представени доказателства, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА в
капитала на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ е бил включен
и процесният имот. Няма и данни имотът да е бил част от активите на
Генерална инвеститорска дирекция и при прекратяването й да е преминал в
4
патримониума на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“.
Записването на актив „Обходен път“ при ответното дружество, считано от 31.
12. 1998 год., е ирелевантно за предмета на спора, доколкото е извършено
далеч след влизане в сила на ЗМСМА и при неяснота относно наличие на
предпоставката на § 7 ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Казано с други думи, при
липсата на категорични доказателства процесният имот да е бил включен в
капитала, в уставния фонд или да се е водил по баланса на търговско
предприятие, фирма или дружество с държавно имущество към влизане в сила
на ЗМСМА на 17. 09. 1991 год., следва да се приеме, че същият е придобит от
Община Б. по силата на закона- § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА- и е станал публична
общинска собственост /чл. 8 ал. 3 от ЗП/, като последващото записване в
баланса на „Национална електрическа компания“ ЕАД не може да произведе
правно действие и да легитимира ответното дружество като собственик.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от Община Б.
положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Този иск има акцесорен характер и основателността му се обуславя от
основателността на главния иск. Същият следва да бъде уважен, като
констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 11,
рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа на нотариус Х. К. следва да бъде
отменен в частта му, в която ответникът „Национална електрическа
компания“ ЕАД гр. София е бил признат за собственик на поземлен имот в
землището на гр. Б., м. „***“, с площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед
№ РД- 18- 58/ 24. 09. 2007 год. на изпълнителния директор на АГКК
представлява имот с идентификатор ***.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Плевенския
окръжен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 530, 49 лв.
По тези съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр. София, че ОБЩИНА Б. е
собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., част от път с номер PVN1003/ III- 5202, Д.-
Б./- ХТК Б..
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижими
имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа на нотариус
Х. К. с район на действие Левченския районен съд, в частта му, в която
ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София е бил
признат за собственик на поземлен имот в землището на гр. Б., м. „***“, с
площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09.
2007 год. на изпълнителния директор на АГКК представлява имот с
идентификатор ***.
ДАВА на основание чл. 115 ал. 2 от ЗС на ОБЩИНА Б. шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение, в който да извърши
отбелязване на същото в Служба по вписванията гр. Левски.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица“ № 8, представлявано от изпълнителния директор М. И. Г., да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 530,
49 лв.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в
14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6