Решение по дело №4121/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  10.10.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми откомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4121  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.07.2018 г.  по гр.д. № 80437/15 г., СРС, ІІ ГО, 70 с-в е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че В.А.Б., ЕГН **********, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник В.Г.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата 1 308,19 лева, представляваща цена на доставената през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, е аб. № 154107, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 155,25 лева - обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 01.07.2013г. до 22.06.2015г., за които вземания по ч.гр.д. № 37857/2015г. по описа на СРС, 70- и състав на 23.12.2015г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за горницата до пълния предявен размер от 1 962,28 лева, а иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 262,99 лева. Признал за установено  по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Й.В.А., ЕГН **********, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник В.Г.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата 654,09 лева, представляваща цена на доставената през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, е аб. № 154107, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 87,66 лева - обезщетение за забавено изпълнение на главницата през периода от 01.07.201 Зг. до 22.06.2015г., за които вземания по ч.гр.д. № 37857/2015г. по описа на СРС, 70-и състав на 23.12.2015г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.Б., ЕГН **********, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник В.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 211,43 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС и 59,93 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 37857/2015г. по описа на СРС, 70-и състав. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й.В.А., ЕГН **********, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник В.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 573,83 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС и 27,33 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 37857/2015г. по описа на СРС, 70-и състав.

С определение от 11.01.2019 г. по гр.д. № 80437/2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 70 състав е оставил без уважение искането на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 3058695/23.07.2018 г. за изменение на постановеното по делото решение от 02.07.2018 г. в частта за разноските. Указал е на въззивника „Т.С.“ ЕАД да уточни волята си относно обжалваните части на решение от 02.07.2018 г. и дали поддържа жалбата си и в частта за задължения на ответника Й.В.А..

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор С.Ч., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Силвия Димитрова, като след извършеното уточнение от 25.01.2019 по повод даденото от СРС указание, решението се обжалва само в  частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ спрямо ответницата В.А.Б., ЕГН ********** за горницата до пълния предявен размер от 1 962,28 лева, а иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 262,99 лева, както и в частта на присъдените разноски спрямо нея с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че след смъртта на ответника В.Г.Б., СИО се прекратява, а с прекратяването на СИО, дяловете на съпрузите са равни. В.Б. придобива в лична собственост ½ ид.ч. от имота, придобита в СИО, а след смъртта и като законна наследница придобива още ¼ ид.ч., или общо отговаря ¾ ид.ч. за задължението. Другата ¼ ид.ч. от имота е придобита от Й.В.А., като законна наследници на баща си и отговаря за тази ¼ от задължението.

Моли съда да постанови решение с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата В.А.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат П.А.Т.,*** оспорва  въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.                                                                                                        

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че в периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015г. доставил топлинна енергия в имот с аб. № 154107 на стойност 2 616,38 лева. Поради неплащането на дължимата сума за периода от 01.07.2013г. до 22.06.2015г. му се дължало и обезщетение за забавата в размер на 350,66 лева, както и законни лихви върху главницата, считано от 30.06.2015г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и на 24.07.2015г. по ч.гр.д. № 37857/2015г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за солидарната дължимост на сумите от длъжниците В.Г.Б. и В.А.Б.. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът В.Г.Б. депозирал възражение, предвид на което ищецът предявил установителни искове за сумите по издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Съобразно уточнителната молба на ищеца от 12.10.2016г., като правоприемник на починалия в хода на делото ответник В.Г.Б., ответникът В.А.Б. дължала 1 962,28 лева главница и 262,99 лева-лихва. Ответникът Й.В.А. дължала 654,09 лева главница и 87,66 лева обезщетение за забава. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае цитираните вземания за установени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.А.Б. не е депозирала отговор на исковата молба.

Ответникът Й.В.А., чрез назначения си по делото особен представител адвокат Горова, в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковете.

Третото лице помагач не е взело становище по искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че всички изложени възражения във въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД касаят начина на разпределение на задълженията за ТЕ между конституираните наследници на мястото на починалия в хода на производството ответник В.Г.Б., а именно съпуга В.А.Б. и дъщеря Й.В.А.. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че починалият в хода на производството длъжник В.Г.Б. отговаря за ½ от задълженията за ТЕ, а другата ½ се поема от съпругата В.А.Б., която не е подала възражение. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че става въпрос за облигационни задължения, при които и по силата на чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН, страните отговарят по равно, т.е. всеки по 1308,19 лв. главница и 155,25 лв. лихва. Съдът е уважил изцяло претенцията спрямо ответницата Й.В.А. предвид дипозитивното начало, така, както е поискана от ищеца, а именно за сумата от 654,09 лева главница и 87,66 лева обезщетение за забава.

 Спрямо другата ответница-съпугата В.А.Б. законосъобразно искът е уважен за сумата от 1308,19 лв. главница и 155,25 лв. лихва и отхвърлен в останалата част, предвид заключението на вещото лице.

По делото е безспорно обстоятелсвото, че страните, на лично основание В.А.Б. и като наследници на починалия длъжник, се явяват потребители на ТЕ по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и  Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, от приетите по делото СТЕ и ССЕ.

Решението на СРС като правилно и законосъобразно, включително досежно определения размер на главница, лихви и разноски, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност от пълномощника на въззивника.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш      И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 02.07.2018 г. по гр.д. № 80437/2015г. по описа на СРС, ІІ ГО, 70 състав.

ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч. да заплати на В.А.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат П.А.Т.,*** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско  възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД – „MX Е.” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.