№ 561
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100111777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. СМ.
против Д. С.И. и В. С.И., с която са предявени пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.36, ал.1 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.79, ал.1 във връзка с чл.286 и чл.280
ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че упражнява дейност като адвокат, вписан в регистъра
на Софийската адвокатска колегия, считано от 1995 г. Твърди, че с договори
за поръчка от 07.11.2018 г. ответниците му възложили и той приел да окаже
правна помощ, изразяваща се в извършване на всички необходими правни и
фактически действия във връзка с предоставяне на необходимото съдействие
за получаване от ответниците на обезщетение за неимуществени и/или
имуществени вреди, претърпени от тях вследствие на ПТП, настъпило на
12.08.2018 г. около 14,30 часа в района на с.Борован и с.Добролево, в
резултат на което е починала тяхната майка Г.Ц.Р.. Твърди, че всяка от
ответниците се задължила да плати на ищеца възнаграждение в размер на
20% от размера на присъденото или доброволно платено общо обезщетение
по всички претенции, ведно с 20% от дължимите лихви. Поддържа, че за
нуждите на поръчката, ответниците снабдили ищеца и с нотариално заверени
1
пълномощни с изявления по чл.338, ал.1 от КЗ. Ищецът твърди, че в
изпълнение на договора, подал молба до Гаранционния фонд и се снабдил с
данни за застрахователя на виновния водач-ЗД „Е.“ АД. С молба вх.№ РК-
014-32089/29.11.2018 г. до ЗД „Е.“ АД ищецът от името на ответниците
стартирал доброволната процедура по плащане на застрахователно
обезщетение. Поради неудовлетворяване молбата на клиентите на ищеца, той
подал искова молба от името на ответниците, по която било образувано гр.д.
№ 49953/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, подал и повторна молба до
застрахователя. Ищецът твърди, че след втората молба застрахователят
започнал с него преговори за сключване на споразумение, като предложил
изплащане на суми от по 80 000 лв. на всяка една от доверителките му.
Твърди, че бил уведомен от застрахователя, че вече е сключил споразумение с
бъдещите ответници и им е изплатил по техни лични банкови сметки
застрахователно обезщетение от по 80 000 лева на всяка една от тях. Ищецът
твърди, че до момента по неговата лична банкова сметка не са постъпвали
суми за възнаграждение за положения от него адвокатски труд.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца сумата от по 26 000 лв. всяка една от ответниците,
представляваща неплатено адвокатско възнаграждение, дължимо по договори
за поръчка от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от датата на предявяване на иска-14.11.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноските направени по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор и от двете
ответници чрез процесуалния им представител адвокат Н.Д. надлежно
упълномощен с пълномощно приложено на л.52 от делото на СРС.
Ответниците оспорват изцяло исковата молба, всички изложени в
същата твърдения, възражения.
Ответниците твърдят, че не са се споразумявали със застрахователя и не
са получавали застрахователни обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за вредите от процесното ПТП и от смъртта на
тяхната майка. Поддържат липсата на възникнало задължение за изплащане
на претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно договореното в
процесните договори за поръчка. Поддържа се още, че законът дава
безусловно право на ответниците да оттеглят поръчката и пълномощията, ако
2
довереникът е загубил доверието му и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, без да се изискват специални основания за това. Уговорките
в обратна насока в процесните договори за поръчка-чл.16 са нищожни,
поради противоречието им със закона и имат за цел единствено да въведат в
заблуждение доверителя, че веднъж договорно обвързал се с дадения адвокат,
не може да се прекрати договора за поръчка докато не се получи
застрахователно обезщетение и не се изплати пълният размер на
договореното адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ищецът е с оттеглени
пълномощия и основателно прекратен мандат, тъй като е загубил доверието
на ответниците. Твърди, че причина за това е конституирането на двете
ответници като частни обвинители по н.о.х.д. водено срещу баща им във
връзка с процесното ПТП, при което загива майка им. Твърди се, че това е
сторено в разрез с изричната воля на двете ответници, което ги поставяло в
абсурдната ситуация да бъдат частни обвинители на баща си в толкова тежък
за семейството им момент. Твърди се, че ищецът е предявил извънсъдебни и
съдебни претенции за обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ срещу застрахователя на водача, който не носи
основната отговорност за настъпване на произшествието. Твърди се, че
ищецът е следвало да се съобрази с волята на жалбоподателите и да предяви
претенциите срещу застрахователя на другия водач, а не на баща им.
Ответниците твърдят, че адвокат П.С. в качеството си на довереник е
действал в ущърб и в разрез с интереса и изричната воля на ответниците,
което е и причината за основателното по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗА
оттегляне на поръчките по реда на чл.287 от ЗЗД и пълномощията по реда на
чл.26, ал.1 от ЗА, дадени във връзка с поръчките. Твърди недължимост на
търсените адвокатски възнаграждения, поради неизпълнение на ищеца на
задълженията си по договора за поръчка. Поддържа се, че възнаграждение на
довереника се дължи само за реално извършена работа-приета от доверителя.
Твърди се, че ответниците не са приели каквото и да е изпълнение или
резултат. Твърди се, че със свършената от адвокат С. работа, ответниците са
поставени пред крайно неприемлива и нежеланата от тях ситуация да са
частни обвинители на баща си, да твърдят пред неговия застраховател по
ЗГОА, че той е виновният за загубата на майка им, както и да са ответници по
гражданско дело и да са длъжници по наложени запори вследствие
обезпечение на настоящия иск.
3
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове и да присъди на ответниците направените от тях разноски.
Ищецът поддържа така предявените искове в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи така предявените искове. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения е изложил в писмени бележки
по делото. Заявява възражение по чл.78, ал.6 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците оспорват исковете чрез своя
процесуален представител. Претендират разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК. Възразяват срещу така претендираните от ищеца
разноски, с твърдението, че същите са заплатени от адвокат С. на адвокат,
който не е извършил изцяло дейността по всичките производства, като в СРС
не се е явявал на нито едно от заседанията.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав, след
преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетите по делото два договора за поръчка от 07.11.2018 г. с
идентично съдържание, се установява, че същите са сключени поотделно с
двете ответници по делото В. С.И. и Д. С.И. от една страна в качеството им на
доверители и ищеца-адвокат П. П. СМ. от друга страна в качеството му на
довереник. По силата на договорите ответниците са възложили, а ищецът е
приел да окаже правна помощ, изразяваща се в извършване на всички
необходими правни и фактически действия във връзка с предоставяне на
необходимото съдействие на ответниците за получаване на обезщетение за
неимуществени и/или имуществени вреди, претърпени вследствие на
инцидент, настъпил на 12.08.2018 г. около 14,30 часа в района на с.Борован и
с.Добролево, в резултат на което е починала майката на ответниците Г.Ц.Р..
Уговорено е, че договорите се сключват за неопределено време и са в сила до
окончателното уреждане на взаимоотношенията между страните по него, като
действието му автоматично се прекратява след окончателното изплащане на
дължимото възнаграждение на ищеца. Уговорени са възнаграждения в размер
на 20% от размера на присъденото или доброволно платено общо
обезщетение по всички претенции, ведно с 20% от дължимите лихви, както и
4
пълният размер на присъдените в полза на ответниците разноски по
съдебните производство пред всички съдебни инстанции.
В чл.16 от двата договора страните са се договорили, че договорите не
могат да бъдат прекратени преди окончателното приключване с влязло в сила
решение на образуваното дело във връзка с което се сключва и преди
окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между страните.
Ангажирането на други лица в т.ч. и адвокати от страна на ответниците, както
и при последващо неоснователно оттегляне на дадените пълномощия на
довереника, ответниците не се освобождават от поетите с договорите
задължения за заплащане на дължимото възнаграждение и разноски.
На същата дата 07.11.2018 г. ответниците са упълномощили адвокат С. с
правомощията посочени в пълномощните. Последните са с нотариално
удостоверяване на подписите на пълномощните съответно с рег.№№ 6690 и
6691/2018 г. на Поелина Тихова, нотариус в район Софийски районен съд,
рег. № 056 на НК.
На 21.11.2018 г. ищецът е депозирал молба до Информационния център
към Гаранционен фонд за установяване на застрахователя на двете
участващи в ПТП превозни средства: л.а.м. „Тойота Корола“ с рег.№ **** и
л.а.м. „Хюндай Соната“ с рег.№ ****.
На 29.11.2018 г. ищецът е подал от името на ответниците молба до ЗД
„Е.“ АД, застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а.м. „Тойота Корола“ с рег.№ ****, управляван от бащата
на двете ответници и в който автомобил е пътувал починалата им майка, за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 500 000 лв. за
всяка една от ответниците.
С уведомително писмо от 12.112.2018 г. застрахователят е поискал
допълнителни документи.
На 28.08.2019 г. адвоката С. е входирал в Софийски районен съд искова
молба от В. и Д.И. против ЗД „Е.“ АД въз основа на която е образувано гр.д.
№ 49953/2019 г. по описа на СРС, 161 състав. В исковата молба изготвена от
адвокат С. се е поддържало, че виновен за настъпилото ПТП е техния баща в
качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС-л.а.м. „Тойота
Корола“ с рег.№ ****. С исковата молба е направено искане за спиране на
производството по делото, до приключване с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
5
№ 290/2019 г. по описа на ОС-Враца. С Определение № 243088/14.10.2019 г.,
СРС, 161 състав е спрял производството по делото.
На 13.11.2019 г. ответниците са депозирали молба, с която са уведомили
съда, че са оттеглили правомощията си от адвокат С., за което са представили
копие на нотариално удостоверено оттегляне от договорите за поръчка с рег.
№ 6250/14.10.2019 г. и на основание чл.232 от ГПК са заявили, че оттеглят
исковата молба.
С влязло в сила на 29.05.2020 г. Определение № 281951/21.11.2019 г.,
производството по гр.д. № 49953/2019 г. по описа на СРС, 161 състав е
прекратено.
На 05.11.2019 г. Д. С.И. и В. С.И. чрез процесуалния им представител
адвокат Д. предявяват срещу ЗД „Е.” АД активно субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Образувано е
гр.д.№ 14494/2019 г. по описа на СГС, І-6 състав. В исковата молба ищците са
твърдели, че виновен за произшествието, при което е починала тяхната
майка, а баща им-С.И.Р., който управлявал л.а.м. „Тойота Корола“ с рег.№
****. Исковете отново са предявени срещу ЗД „Е.И.“ АД.
Производството по делото е приключило с Решение №
262805/28.04.2021 г., с което „Е.” АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
Д. С.И., ЕГН ********** и на В. С.И., ЕГН ********** сумата от по 150 000
лв. за всяка ищца, представляващи застрахователни обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания причинени от
смъртта на тяхната майка Г.Ц.Р., настъпила в причинно следствена връзка с
ПТП, осъществено на 12.08.2018 г. на път ІІ-15, км 38+000, виновно
причинено от водача на л.а.м.“Тойота Корола“ с рег.№ ****, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна за периода от
23.04.2018 г. до 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 20.12.2018 г. до окончателното издължаване, като исковете са
отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата от по 150 000 лв. до
пълните претендирани размери от по 200 000 лв.
В производството по делото пред СГС, І-6 състав ответниците са
6
представлявани от адвокат Д.. В хода по делото не е установено, а и видно от
отговора на ответника ЗД „Е.И.“ АД същият не е твърдял и не е установил
извънсъдебно плащане по споразумение на двете ищци в размер на сумите от
по 80 000 лв. Липса на плащане към 23.11.2020 г. се установява и с
уведомление от застрахователното дружество-л.95 от делото на СРС.
Установява се и от приетото по делото копие от щета №
**********/03.12.2018 г. и щета № **********/03.12.2018 г.
Плащания на двете ответници в размер на по 80 000 лв. са извършени от
застрахователя след постановяване на съдебното решение на СГС, І-6 състав,
съответно на 25, 27 и 28.05.2021 г.
Доколкото настоящият съдебен състав е постановил решението по гр.д.
№ 14494/2019 г. по описа на СГС, І-6 състав, то служебно му е известно, че
решението е обжалвано от застрахователя за присъдените суми на двете
ответници над сумите от по 80 000 лв. до пълните присъдени размери от по
150 000 лв., т.е. решението в осъдителната част за сумите от по 80 000 лв. е
влязло в сила и сумите са изплатени на двете ответници на посочените по-
горе дати и в хода на настоящото производство.
Разпитана пред настоящата съдебна инстанция свидетелката Я.Л.Ц.
установява, че от лятото на 2018 г. работи в едно от помещенията на
кантората на адвокат С., в последствие станала и асоцииран адвокат в
неговата кантора. Свидетелката установява, че е виждала ответниците в
кантората на адвокат С., които били дошли по повод ПТП, в което загинала
тяхната майка. Страните сключили договор, след което адвокат С. започнал
да се снабдяван с необходимите писмени доказателства, след което сезирал
застрахователя с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. Изготвена била искова молба и заведено дело в Софийски
районен съд. Свидетелката установява, че адвокат С. съветвал ответниците да
се конституират като частни обвинители в наказателното производство, като
целта била да пледират за по-леко наказание на баща им. Също така им
разяснил, че няма как да търсят отговорност, ако няма вина. Ответниците
били съгласни с варианта на поведение на адвокат С.. Те искали да получат
обезщетение за неимуществени вреди и едновременно с това евентуално да
поискат по-леко наказание за баща си. За това, че ответниците са си
оттеглили правомощията от ищеца, последният разбрал от застрахователя.
7
Писмено не са депозирали нищо в кантората. След като разбрал за това,
ищецът многократно се опитвал да се свърже с ответниците, но те не си
вдигали телефоните и не желаели да общуват по никакъв начин с ищеца.
Свидетелят Б.Б.Т. установява, че представлявал бащата на ответниците в
наказателното производство. Установява, че присъствал само на
разпоредителното заседание, на което станал грозен скандал между
ответниците и адвоката, който ги представлявал. Те били против да се
конституират като частни обвинители, но адвокатът настоявал. Ответниците
заявили пред съдията, че не желаят адвоката да ги представлява. Изразили
неудовлетворението си от работата на адвоката, който ги карал те да се
конституират като частни обвинители и им гарантирал, че баща им няма да
влезе в затвора.
Така установената фактическа обстановка се доказва от описаните по-
горе писмени доказателства.
Между събраните писмени доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
С оглед установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема, че приложимият закон е Закона за адвокатурата, в
чл.36, ал.1 и чл.26, ал.1 и ал.2 на който се съдържа специална уредба по
отношение на адвокатските възнаграждения и с оглед особеностите на
договора за правна защита и съдействие между довереника и неговия адвокат,
намират проява общите принципи на договора за поръчка - чл. 280 и сл. ЗЗД и
правилото на чл.288, ал.1 ЗЗД, като възнаграждение на адвоката се дължи
винаги - чл. 36, ал.1 ЗА. Клиентът може по всяко време да оттегли
пълномощията (чл. 26, ал.1 ЗА), като при неоснователно оттегляне адвокатът
има право на възнаграждението в пълен размер (чл. 26, ал.2, предл.първо), а
при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд
(чл.26, ал.2, предл.второ).
Със събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между страните са сключени договори, наименовани "за
поръчка", като доверителите-двете ответници по делото са възложили, а
довереникът - ищецът адвокат С. е приел да окаже правна помощ, изразяваща
се в извършване на всички необходими правни и фактически действия за
получаване в полза на доверителите на обезщетение за неимуществени и/или
имуществени вреди, във връзка със смъртта на тяхната майка, починала при
ПТП, настъпило на 12.08.2018 г. Установява се, че в чл. 3 от договора,
доверителите са се съгласили да заплатят на довереника възнаграждение в
размер на 20% от размера на присъденото или доброволно платено общо
обезщетение по всички претенции, ведно с 20% от дължимите лихви, както и
пълния размер на присъдените в полза на доверителите разноски по
съдебните производства пред всички съдебни инстанции. В чл. 4
доверителите са приели, че сумите за дължимите разноски по воденето на
8
съдебни дела за присъждане на обезщетение за неимуществени и/ или
имуществени вреди, се заплащат авансово от довереника. Съгласно чл. 5 от
договора, възнаграждението уговорено в чл.3, както и дължимите разноски по
чл.4 се удържат от довереника след получаване на цялата дължима сума за
обезщетението по клиентската му сметка. Съгласно чл.7 в случай на
предварително изпълнение, извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко
положение на делото, или при допуснато изпълнение на осъдително решение
на въззивния съд, дължимата сума по чл.3 става изискуема незабавно и ще
бъде удържана пропорционално от довереника съобразно изплатените суми
за правоимащото лице.
Страните изрично са се договорили - чл. 16 от договора, че последният
не може да бъде прекратен преди окончателното приключване с влязло в сила
решение на образуваното дело във връзка, с което се сключва и преди
окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между страните,
като ангажирането на други лица, в т. ч. и адвокати от страна на доверителя
не освобождава последния от поетите с настоящия договор задължения за
заплащане на дължимото възнаграждение и разноски.
При тълкуване на всички клаузи от договора в съвкупност, се
установява, че действителната воля на страните е да уредят отношенията
между адвокат и клиенти по повод оказване на правна защита и съдействие,
включително процесуално представителство, което е уредено не само от ЗЗД -
чл. 280 и сл., но и при специалната регламентация по Закона за адвокатурата.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2
ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява
чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне
на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от
клиента работа, представителство на доверителите пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица -чл. 24 ЗА, срещу
уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА.
Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът
е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, без да се изискват специални основания за това, а дори
оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното
възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи - аргумент от чл. 288
ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано
неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното
възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи. Оттеглянето на пълномощията води
до освобождаване на пълномощника от последващи ангажименти. То не
заличава с обратна сила извършеното до момента и не заличава с обратна
сила вече поетото от доверителите задължение за изплащане на
възнаграждение.
Изцяло в горния смисъл е и съдебната практика- Решение № 482 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 236 от
24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК
С оглед така установената по-горе по безспорен начин фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗА, т.е.
налице е неоснователно оттегляне на пълномощията от страна на двете
ответници, поради което адвокатът право на възнаграждение в пълен размер.
Ответниците твърдят в отговора си, че са оттеглили пълномощията си от
адвокат С., защото той в качеството си на довереник е действал в ущърб и в
разрез с интереса и изричната воля на ответниците, като предявил
извънсъдебни и съдебни претенции за обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахователя на водача,
който не носи основната отговорност за настъпване на произшествието.
Твърдят, че ищецът е следвало да се съобрази с волята на жалбоподателите и
да предяви претенциите срещу застрахователя на другия водач, а не на баща
им.
9
Тези твърдения обаче се явяват несъстоятелни с оглед последващото
поведение на двете ответници, след оттегляне на пълномощията от адвокат
С..
Всъщност те повторно са завели гражданско дело и отново срещу
застрахователя на техния баща и отново с твърдението, че именно той е
виновен за настъпване на произшествието, респ. за смъртта на тяхната майка.
Вината на техния баща е установена и с влязла в сила присъда. Т.е. това
поведение на двете ответници сочи безспорно за неоснователно оттегляне на
пълномощията от адвокат С., който безспорно е действал по същия начин и е
извършил възложената му работа до оттегляне на пълномощията като подал
молба до Гаранционния фонд и се снабдил с данни за застрахователя на
виновния водач-ЗД „Е.“ АД. С молба вх.№ РК-014-32089/29.11.2018 г. до ЗД
„Е.“ АД ищецът от името на ответниците сезирал застрахователното
дружество с искане за осъществяване на доброволната процедура по плащане
на застрахователно обезщетение. Поради неудовлетворяване молбата на
клиентите на ищеца, той подал искова молба от името на ответниците, по
която било образувано гр.д.№ 49953/2019 г. по описа на СРС, 161 състав,
производството по което не е прекратено по негово искане, а следствие
оттегляне на предявените искове от двете ответници лично. Ищецът подал и
повторна молба до застрахователя, започнал преговори със застрахователя за
сключване на споразумение, който предложил изплащане на суми от по 80
000 лв. на всяка една от доверителките му. Т.е. безспорно е налице
изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договорите за оказване
на правна помощ.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
исковите претенции са доказани в своето основание, поради което се явяват
основателни.
По размера на предявените искове:
Видно от договорите, страните са постигнали договореност според
разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за заплащане на резултативен
хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя
от неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното
възнаграждение между тях е отнесено към всички действия на адвоката -
довереник към постигане на обезщетение във връзка с причинените на
ответницата неимуществени вреди, в защита на оценяемо в пари материално
право, поради което е допустимо и възможно, съгласно посочената
разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Законът за адвокатурата
позволява подобен подход за определяне на възнаграждението на адвоката,
при това без да ограничава размера или процента за определянето му.
По размер исковете обаче са основатели и доказани до сумите от по
16 000 лв. Това е така, тъй като към момента на приключване на съдебното
дирене платеното обезщетение на двете ответници възлиза на сумите от по
80 000 лв., за които и съдебното решение е влязло в сила. За разликата над
сумите от 80 000 лв. до пълния присъден размер от първоинстанционния съд
от 150 000 лв. решението не е влязло в сила, съответно за ищеца не е
възникнало възнаграждение за тази разлика.
Предвид горното исковете ще следва да бъдат уважени за сумите от по
16 000 лв. и отхвърлени за разликата над тези суми до пълните претендирани
размери от по 26 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.
За процесуално представителство по двата предявени иска, ищецът е
направил разноски в общ размер на сумата от 6600 лв.-платени адвокатски
възнаграждения в исковото производство и в производството по чл.390 от
ГПК по гр.д.№ 58886/2019 г. по описа на СРС, 61 състав. Видно от
представените договори за правна помощ възнагражденията за процесуално
представителство са договорени, съобразно броя на предявените искове, за
10
всеки поотделно, което е в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Сумата от 2080 лв. представлява платени държавни такси, или общо
направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 8 680 лв.
От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат
сумата от 5 341,54 лв., или по 2 670,77 лв. всяка една от тях, която сума
съответства на уважените искове /по 16 000 лв./
На ответниците се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
В отговора ответниците са направили изрично волеизявление, че адвокат
Д. ги представлява безплатно с оглед липсата на финансови възможности да
заплатят адвокатско възнаграждение и молят съда да го определи по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Срещу всяка една от ответниците е предявен иск с материален интерес
от 26 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, последното възлиза на сумата от 1310 лв., от която и
съобразно отхвърлената част от исковете /по 10 000 лв./, дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 503,85 лв., съответно 604,62
лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Д. е регистриран
по ЗДДС. Т.е. ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Д. общо сума в размер на 1 209,24 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Видно от приложените договори за правна помощ и документи,
удостоверяващи плащане, ответниците са направили и разноски в
производството по ч.гр.д. № 393/2020 г., СГС, ЧЖ, ІV състав във връзка с
обжалване на допуснатото от СРС по гр.д. № 58886/2019 г., 61 състав
обезпечение на бъдещи искове, както следва: по 1070 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и общо 15 лв. заплатена ДТ, т.е. по 1077,50 лв.
разноски за всяка. От тази сума на всяка една ответниците и съобразно
отхвърлената част от иска се дължи сума в размер на 414,42 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.**** и
В. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.****, и двете със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокат
Н.Н. Д. да заплатят на основание чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл.79, ал.1 във връзка с чл.286 и чл.280 ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД на П.
П. СМ., ЕГН **********, гр.София, ул. „**** сумите от по 16 000 лв.
/шестнадесет хиляди лв./ всяка една от тях, представляващи неизплатено
адвокатско възнаграждение, дължимо по договори за правна помощ от
07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на предявяване на исковите претенции-14.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
разликата над присъдените суми от по 16 000 лв. до пълния претендиран
размер от по 26 000 лв.
ОСЪЖДА Д. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.****,
със със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, четвърти полуетаж, офис № 4,
адвокат Н.Н. Д. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П. П. СМ., ЕГН
11
**********, гр.София, ул. „**** сумата от 2 670,77 лв. /две хиляди
шестстотин и седемдесет и 0,77 лв./ разноски направени от ищеца.
ОСЪЖДА В. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.****,
със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокат
Н.Н. Д. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П. П. СМ., ЕГН
**********, гр.София, ул. „**** сумата от 2 670,77 лв. /две хиляди
шестстотин и седемдесет и 0,77 лв./ разноски направени от ищеца.
ОСЪЖДА П. П. СМ., ЕГН **********, гр.София, ул. **** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н. Д., ЕГН
********** гр. София, ул. ****, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от
1209,24 лв. /хиляда двеста и девет и 0,24 лв./ адвокатско възнаграждение с
ДДС.
ОСЪЖДА П. П. СМ., ЕГН **********, гр.София, ул. **** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл.**** и В. С.И., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Люлин“,
бл.****, и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, четвърти полуетаж,
офис № 4, адвокат Н.Н. Д. сумите от по 414,42 лв. /четиристотин и
четиринадесет и 0,42 лв./ на всяка една от ответниците, направени от тях
разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12