Решение по дело №7203/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, ….08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на десети февруари двехиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 7203 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С  решение от 12.03.2019, постановено по гр. д. № 55779/2018г. по описа на СРС, 124 с-в, е признато за установено по предявените от С.Г. Г.– А.срещу „С.в.“ АД, искове с правно основание чл. 124 ГПК, че ищцата не дължи на дружеството - ответник сумата от 554. 65 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 18.06.2011г. – 12.07.2016г. за абонатен № **********.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „С.в.“ АД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът – ответник поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за погасяване на вземанията за целия процесен период са неправилни, тъй като към момента на подаване на исковата молба на 20.08.2018г., не е изтекла тригодишната давност за вземанията за периода 20.08.2015г. – 12.07.2016г. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска в частта, с която е уважен иска за вземанията за периода 20.08.2015г. – 12.07.2016г. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С.Г. Г.– А.в депозиран от нея отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че цялото вземане в общ размер на 554. 65 лв. е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба. Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество решение е частично неправилно.

    Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 554. 65 лева, представляваща главница за доставена питейна вода в размер на 440 куб.м. за имот с адрес с. Бистрица, ул. „*******, клиентски № **********.

   В исковата молба са изложени твърдения  за недължимост на сумата единствено поради изтекла погасителна давност, като ищцата изрично е заявила, че е собственик на имота с открита партида при ответното дружество за процесния период. Поради изложеното, наличието на облигационно правоотношение между страните, по което ответното дружество е доставило 440 куб.м. питейна вода в имота за процесния период, не е въведено като спорен факт по делото. Ето защо следва да се приеме, че въззиваемата – ищца има качеството потребител на ВиК услуги, в качеството й на собственик на процесния имот.

Единственият въведен в производството спорен предмет е наличието на погасителна давност за вземанията за процесния период 18.06.2011г. – 12.07.2016г. Във въззивната жалба ответникът оспорва изводите на СРС за наличие на погасителна давност само за част от периода, но без да сочи конкретен материален интерес на обжалване, поради което съдът е приел, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

Не се спори по делото и е установено, че на 15.09.2015г. е извършено посещение в имота, за което е съставен констативен протокол 00031176, съгласно който водомерът с фабричен № 31088865, монтиран на 17.06.2011г., е демонтиран с отчетено показание 00378. На 13.07.2016г. посоченият водомер е демонтиран /приемо-предавателен протокол № 0093475/, с отчетено  показание 00440. Исковата молба е подадена на 20.08.2018г. за установяване недължимост на сумата 554. 65 лева, представляваща стойността на общо отчетените 440 куб.м.

Вземанията на доставчика на питейна вода представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретната хипотеза плащанията са периодични, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в” ЗЗД, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Предвид гореизложеното, вземанията се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок.

Ето защо, с оглед датата на предявяване на иска – 20.08.2018г., погасителната давност по отношение на всички вземания за периода преди 20.08.2015г. е изтекла. За периода 20.08.2015г. – 12.07.2016г. обаче не е налице изтекла погасителна давност и доводите  в жалбата в тази връзка са основателни. С оглед безспорно установеното, че начислените 378 куб.м. са отчетени при демонтажа на водомера на 15.09.2015г., следва, че същите касаят погасения по давност период преди 20.08.2015г., а и това не се оспорва от въззивника.

За останалия период 20.08.2015г. – 20.07.2016г. не е налице изтекъл 3 - годишен давностен срок за разликата над 378 куб.м. до пълния отчетен размер от 440 кубм., или за 62 куб.м. доставена питейна вода. При цена на услугата доставка на питейна вода за 1 куб.м. в размер на сумата 1.26 лв. /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК съгласно представената справка, изходяща от ответника/, следва, че искът за сумата 78 лв., представляваща стойността на 62 куб.м., доставени в процесния имот в периода 20.08.2015г. – 20.07.2016г. е неоснователен, тъй като вземането до посочения размер не е погасено по давност.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде частично отменено в частта за уважаване на иска до размера на сумата 78 лв. и вместо него постановено друго за отхвърляне на иска.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищцата разноски за разликата над сумата 43 лв. до пълния присъден размер от 50 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер общо на 17. 60 лв. за въззивната инстанция /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100 лв./ и в размер на сумата 14 лв. /юрисконсултско възнаграждение/.

На въззиваемата – ищца следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 258 лв., съобразно общо доказания минимален размер от 300 лв. и съобразно приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. Възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е в нормативно определения минимален размер.  

Така мотивиран, Софийски градски съд

                                              РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 12.03.2019, постановено по гр. д. № 55779/2018г. по описа на СРС, 124 с-в в ЧАСТТА за уважаване на предявения от С.Г. Г.– А.срещу „С.в.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК  до размера на сумата 78 лв., както и в ЧАСТТА, с която е осъден ответника „С.в.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С.Г. Г.– А., разноски за разликата над сумата 43 лв. до пълния присъден размер от 50 лв. и вместо него НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г. Г.– А., ЕГН ********** срещу „С.в.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата 78 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 15.09.2015г. – 12.07.2016г. за абонатен № **********, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2019, постановено по гр. д. № 55779/2018г. по описа на СРС, 124 с-в в останалата част за уважаване на предявения отрицателен установителен иск иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над сумата 78 лв. до пълния предявен размер от 554. 65 лв.

ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С.Г. Г.– А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 258 лв. - разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА С.Г. Г.– А., ЕГН ********** да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 14 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 17. 50 лв. – разноски за СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.