Р Е Ш Е
Н И Е
№ 322
гр.
Велико Търново, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А.разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 478/2023г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на „НСУ ГРУП“ ЕООД гр. Велико Търново, чрез ***С.Л. от
ВТАК, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 23-0258-000062/08.07.2023г. на младши
автоконтрольор към ОД на МВР Габрово, с
която на основание чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца, затова че при извършена проверка било установено, че
управлявалият го Делян А.А.е с отчетен 0.94 промила алкохол в кръвта в
издишания въздух с техническо средство.
В подадената жалба се твърди, че заповедта
е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с процесуалния и материалния закон. В обжалваната заповед за прилагане на
ПАМ не било посочено конкретно предложение от б. „б“ от т. 2А на чл. 171 от ЗДвП, при което неясно било коя хипотеза е нарушена. Това препятствало жалбоподателят
да разбера в какво точно е обвинен, респ. в какво се състои нарушението на
закона, с което е нарушено правото му на защита. На следващо място, липсвала
дата, на която е извършено твърдяното нарушение. В описанието на фактическата
обстановка не бил описан АУАН, който да е свързан с нарушението. Процесното МПС
било собственост на „НСУ ГРУП“ ЕООД с предмет на основна дейност
предоставяне услуги на населението, като високопроходимият автомобил бил
необходим за дейността на дружеството, като шестима служители имали
свидетелство за управление на МПС и някои от тях често го управлявали. Отчитайки, че водачът А.е понесъл отделна
административнонаказателна отговорност, то ПАМ сериозна затруднявала и
намалявала обема на работа на дружеството. Липсвали мотиви за издаване на
заповедта. На последно място, разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП не
следвало да бъде прилагана в случая, доколкото собственикът бил юридическо лице
и материалноправните предпостави от фактическия състав за издаване на
процесната заповед не били налице. Моли да се постанови решение, с което да
се отмени ПАМ като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски
в размер на 1050лв.
Ответникът младши автоконтрольор
към ОД на МВР Габрово, РУ Дряново заема становище за
неоснователност на жалбата. Предвид това, че управителят на
фирмата е управлявал автомобила, той би следвало да предвиди вредните последици
от неговите действия – в случая дерегистрирането на автомобила след употреба на
алкохол. Моли да се отхвърли жалбата и потвърди акта, като правилен и
законосъобразен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед № 23-0258-000062 на младши
автоконтрольор към ОД на МВР Габрово е
наложена принудителна административна мярка на „НСУ ГРУП“ ЕООД, на основание
чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП - прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, затова че при извършена проверка било установено, че управлявалият го А.е
с отчетен 0.94 промила алкохол в кръвта в издишания въздух с техническо
средство.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че по път I–5/Е85, км 122+688м., община Дряново, обл. Габрово,
в посока на движение от с. Ганчовец към гр. Велико Търново, Д.А., като водач на лек автомобил марка „Тойота Ланд Крузер 150“, с рег. № ***,
собственост на „НСУ ГРУП“ ЕООД, при извършена проверка за употреба на алкохол
на водача с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510, същият отчита 0.94
промила алкохол в издишания въздух. А.заявил, че е пил бира. Същият е бил с
мирис на алкохол, но видимо неповлиян от него. Издаден му е талон за изследване
номер 0054769.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има отбелязване за датата на връчване
срещу подпис на 13.07.2023г. Недоволен от нея, на 25.07.2023 г., жалбоподателят
я е оспорил пред Административен съд – Габрово, който с Определение от 03.08.2023г. е изпратил делото по
подсъдност от Административен съд Велико Търново.
В хода на съдебното дирене се установява, че автомобилът е собственост на „НСУ ГРУП“ ЕООД. Срещу управлявалия го -
Д.А., управител на „НСУ ГРУП“ ЕООД, е издадено НП.
А.не е оспорил показанията на дрегера. Не е използвал медицинския талон за
проверка на резултата в лаборатория.
Като писмени доказателства по делото са приети Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0258- 000062 от 08.07.2023 г., издадена от Ж.Н.Ч. на длъжност мл.
автоконтрольор към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, упълномощен със заповед на
Директор ОДМВР Габрово; Трудови договори - 5 бр., СУМПС на служителите по
сключените ТД - 5 бр., Свидетелство за регистрация част 1 № ********* на МВР -
В. Търново, сектор „Пътна полиция", Актуално състояние - извлечение от
Търговски регистър
Изслушани се
свидетелските показания на СТ.ХР.И.и ИВ.В.Б.и двамата служител на НСУ Груп,
показанията на които касаят единствено използването на автомобила за дейността
на фирмата. Същите не установяват обстоятелствата, описани в АУАН.
По особеното
искане за спиране изпълнението на заповедта съдът се е произнесъл с Определение
№ 362/04.09.2023г., което като необжалвано е влязло в сила.
Съдът, при така установените
релевантни за правния спор факти, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество, съдът
намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 23-0258-000062/08.07.2023г. на младши
автоконтрольор към ОД на МВР Габрово, е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена Заповед №364з-894/06.04.2022
г. (л. 25 – 26 от делото) на Директора на ОД на МВР Габрово, с която са оправомощени
да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
3, т.
4, т.
5, т.
6 и т.
7 и т.
8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и по т. 2.1 назначените
по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Габрово – за територията, обслужвана от съответното РУ при
ОДМВР – Габрово.
Заповедта обаче е издадена в нарушение на
материалния закон. Като
правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на
чл. чл. 171, т. 2А,
б. „б“ от ЗДвП. Съгласно същата се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
Систематичният анализ на цитираната разпоредба
налага извода, че адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
принудителна административна мярка е единствено собственикът на МПС, за което
са налице предпоставките на разпоредбата, а именно управлява
моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В този смисъл мярката не би могла да бъде
законосъобразно приложена по отношение на юридическо лице, тъй като същото не
може да
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда. Касае се за различни правни субекти, които
носят различна отговорност. Срещу управителя на фирмата, управлявал
МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда е ангажирана АНО.
Принудителните административни мерки, са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат
неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен
резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл. 23 от ЗАНН за
законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т. на
основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат
приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на
стриктно тълкуване. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. "б", ЗДвП, законът определя единствено управлявалия с концентрация на алкохол в
крръвта собственик на МПС. Следователно юридическо лице не може да бъде адресат
на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. "б" от ЗДвП.
В случая не е спорно, че към датата на констатиране
на нарушението, за което е съставен АУАН, управляваният от водача Делян А.А.лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер 150“, с рег. № ***, не е бил негова собственост, а на дружеството „НСУ ГРУП“ ЕООД. Ето
защо „НСУ ГРУП“ ЕООД не
може да бъде субект на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. "б“ от ЗДвП във връзка с
управлението на посочения лек автомобил. За сравнение следва да се посочи разпоредбата на чл.
171, т.2а, б. "а", ЗДвП, където съществува възможност
ПАМ да се наложи „и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. Подобна хипотеза
не е разписана в чл. 171, т.2а, б. "б"
от ЗДвП. В настоящия случай, още в хода на
проверката е установено, че собственик на МПС е търговско дружество, което във
всички случаи (дори негов едноличен собственик и управител да е нарушителят), е
различен правен субект (юридическо лице) от нарушителя - физическото лице Делян
А.Ангелов. По дефиниция принудителни административни мерки не могат да бъдат
прилагани на основание, каквото не е изрично уредено в закона, респ. при липса
на всички нормативноустановени за това условия. Следователно, процесната по
делото преустановителна ПАМ се явява без материалноправна основа, поради което
и не може да изпълни нормативната цел.
Следва да се
има предвид, че принудителна административна мярка не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като
превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.
На следващо
място следва да се посочи, че в случая е допуснато и друго нарушение, в
частност това на изискването за форма на административния акт, т.к. съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта
следва да бъде посочена датата на извършване на нарушението, но в конкретния
случай такава липсва. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. В
съответствие с чл. 59, ал. 1 АПК
актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му (ал. 2, т. 4), за да може
адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол
относно наличие на предпоставките за издаването му. Оспорената заповед не съдържа
изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, в частност дата на извършване на нарушението,
което я прави ненадлежно мотивирана. Липсва
не само дата на извършване на нарушението, но и позоваване на АУАН № 997609 от
08.07.2023г. В акта не е посочено като правно основание и за коя
конкретно хипотеза от множеството хипотези на чл. 171, т.2а, б. "б"
от ЗДвП се касае.
Предвид горепосоченото, административният
орган, издател на обжалваната заповед, е постановил незаконосъобразен
административен акт, който като такъв следва да бъде отменен. В случая е
допуснато нарушение на материалния закон, което се явява съществено и обуславя
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на
основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски, представляващи сума в размер на 1000 лева - възнаграждение за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023г., с
отбелязване за заплащането им в брой и 50лв. за внесена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „НСУ
ГРУП“ ЕООД гр. Велико Търново Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 23-0258-000062/08.07.2023г. на младши
автоконтрольор към ОД на МВР Габрово.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово да заплати на „НСУ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 1050 лв. (хиляда и
петдесет лева).
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: