Р Е Ш
Е Н И Е
№
23, 12 . 04. 2019 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На дванадесети април
две хиляди и деветнадесета година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар:
Василева
Прокурор:
КАЗАКОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Йорданова ВНОХД №
202 по описа за 2018 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Н.Ф. ***, защитник на подсъдимия Б.Х.С., срещу
присъда № 83 от 03.08. 2018 год. по НОХД № 10/ 2018
год. на Районен съд - Омуртаг. Считайки присъдата за
незаконосъобразна и неправилна.Молят съда да отмени
присъдата и да постанови нова с която да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.В съдебно заседание подсъдимият се явява лично,
заявява, че не е извършил деянието.
Представителя на Окръжна прокуратура
счита жалбата за неоснователна, а постановената присда за правилна и законосъобразна и дъ бъде
потвърдена.
Съдът, след
преценка на оплакванията по жалбата и изцяло
правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:
Жалбата НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
горепосочената присъда, РС- Омуртаг е признал подс. Подс. Б.Х.С., ЗА
ВИНОВЕН в това, че за времето от 31.03.2016 г. до 29.06.2016
г., при условията на продължавано престъпление, като свидетел пред съд по НЧХД
№ 221/2015 г. по описа на РС – Омуртаг, в съдебно заседание на 31.03.2016 г. и
по ВНЧХД № 113/2016 г. по описа на ОС – Търговище, в съдебно заседание на
29.06.2016 г., устно съзнателно потвърдил неистина – че е наблюдавал
възникналия инцидент пред стопанисваното от него заведение в с. Добротица, общ.
Антоново, и е видял как Х. е намушкала с нож И.А.И., поради което и на основание чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка
с чл. 54 от НК е осъден на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
на подсъдимия С. за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
За
да постанови съдебния си акт, ТРС е приел следното от фактическа страна: Подс. С. бил собственик на питейно
заведение в с. Добротица, общ. Антоново. Подсъдимият се занимавал и със
земеделска работа. На 11.07.2015 г., вечерта, на една от масите изнесени пред
заведението на С. били седнали свидетелите Х.М. , Х.Х. и И.Х. и се черпели с алкохолни напитки, а
впоследствие при тях седнала и св. Хатидже Маринова, съпруга на св. Х.М. На
друга от масите седял св. И.И. и също консумирал алкохол. Подсъдимият, който
през деня осъществявал земеделска работа, обслужвал клиентите до около 23,00
ч., когато им казал, че приема последни поръчки, тъй като е изморен и ще си
ляга да спи. След като изпълнил последните поръчки подсъдимият се прибрал в
заведението, изгасил осветлението в него, като оставил осветлението отвън и
легнал да спи. След известно време си тръгнала и св. Х.М.. Около 01,00 ч. на
12.07.2015 г. между св. И.И. и св.Х.М. възникнал скандал, който прераснал във
физически сблъсък, като И.започнал да нанася удари на Х., който паднал на
земята. Тогава пред заведението отново дошла св. Х.М.която се намесила в
конфликта, за да предпази съпруга си, като ударила св. И. със сопа по главата.
Св. Х. също се намесил, за да раздели И.и
М. При сборичкването между посочените лица св. И.бил намушкан с нож в лявата
част на корема. Свидетелите М. и М., който също имал наранявания, се прибрали в
дома си. Св. И. Х. откарал пострадалия И.в
болница, като за инцидента бил подаден сигнал в РУ- Омуртаг. По време на целия
конфликт подс. С. продължавал да спи и не се намесил за да преустанови
скандала. Св. Х. също не се намесил в конфликта. По подадения до РУ – Омуртаг
сигнал за случая на място бил изпратен св. Б. И. – служител на управлението.
Св. И. първо посетил ЦСМП - Антоново, където заварил св. Х. и разбрал, че
линейка с пострадалия И., придружен от св. Османов – фелдшер в посочения
център, е тръгнала към болницата в гр. Търговище. При ЦСМП – Антоново св. И.
заварил св. Х., който му разказал за случилото се. В ЦСМП – Антоново св. И. се
забавил около 5 – 6 минути, след което потеглил към с. Добротица, общ. Антоново,
като докладвал за случая на св. Д. - началник УП – гр. Антоново, към РУ –
Омуртаг. Когато пристигнал в с. Добротица св. И. видял на около сто метра от
заведението на подсъдимия св. Хюсеинов, но не получил от него описание на
случилото. Св. И. се придвижил до заведението на подсъдимия и тъй като знаел,
че последният нощува там, почукал на вратата, но никой не му отворил. Тогава
св. И. огледал местопроизшествието, като междувременно провел разговор със св.
Османов, който го помолил да уведоми близките на св. Исмаилов, че може да се
наложи да дарят кръв за операцията. Поради това св. И. отишъл до дома на св. И.и
до дома на негов племенник и уведомил близките му за това. След това св. И. отново отишъл до заведението на
подсъдимия и отново започнал да чука по вратата и да вика и едва тогава
подсъдимият отворил, като видът му бил сънен и св. И. го попитал какво се е
случило. Подсъдимият му отговорил, че нищо не е видял, тъй като през деня жънал
с комбайна, бил много изморен и се легнал около 23.00 часа. Междувременно в
заведението на подсъдимия дошли и св. Дончев, както и разследващ полицай. Св. Д.
също видял, че подсъдимия е сънен и също го попитал какво е станало, при което
подсъдимият и на него дал същия отговор като на св. И.. За инцидента било образувано
и водено ДП № 279/2015 г. по описа на РУ – Омуртаг, срещу Х.Х.М. за извършено
от нея престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, което било прекратено с
постановление на наблюдаващия прокурор от 15.09.2015 г., като било прието, че
се касае за извършено престъпление по чл. 132 от НК. По подадена от св. И.тъжба
срещу Х.М.за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, било образувано НЧХД №
221/2015 г. по описа на PC - Омуртаг. В хода на съдебното следствие по посоченото
НЧХД по искане на св. И.бил допуснат до разпит, в качеството на свидетел, подс.
Б.С., който И.довел в съдебно заседание. На 31.03.2016 г., при разпита му като
свидетел, подс. С. заявил, че е видял всичко, което се е случило, като посочил,
че се прибрал в заведението около 00,00ч., оправил си е леглото и преди да
заспи чул скандала, който възникнал между св. И.и св. М. В показанията си пред
съдебния състав разглеждащ посоченото НЧХД, подсъдимият заявил, че чул скандала
между св. И.и св. Маринов, приближил до прозорците на заведението и видял как
пристига Х.М.и намушква в дясната част на корема с нож Исмаил Идризов като дори
чул думите които последния изрекъл. Посоченото НЧХД приключило с оправдателна
присъда, в мотивите към която съдебния състав постановил присъдата коментирал
достоверността на свидетелските показания на подсъдимия по настоящото дело и
достигнал до извода, че същите са в противоречие с останалите доказателства по
делото, включително е констатирал драстично противоречие между показанията на С.
относно мястото на попадане на ударите с нож по тялото на И.и епикризата от ХО
при МБАЛ – Търговище, в която било отразено, че прободните рани са две и са
нанесени в ляво. Посочено е в мотивите към постановената присъда, че единствено
С. твърдял, че видял М. да пристига пред заведението, държейки в дясната си
ръка нож и че същата не носела сопа. Поради констатираните противоречия между
свидетелските показанията на С. и останалите събрани доказателства по
посоченото НЧХД, съдебният състав в мотивите си по постановената по същата
присъда приел, че неговите показанията остават изолирани на фона на събрания
доказателствен материал, като отчел и наличните данни за влошени отношения
между С. и М. и не кредитирал същите. По жалба на И.Исрещу така постановената
присъда било образувано ВНЧХД № 113/2016 г. по описа на ОС - Търговище.
Подсъдимият С. бил призован като свидетел пред въззивната инстанция. В
качеството си на такъв той дал показания в проведеното на 29.06.2016 г. открито
съдебно заседание по посоченото ВНЧХД, като през съдебният състав разглеждащ
същото заявил, че е наблюдавал целия конфликт на 12.07.2015 г. и чул
отправените между участниците реплики. В постановеното Решение № 99/16.11.2016
г. по ВНЧХД № 113/2016 г. по описа на ОС – Търговище, въззивния съд е приел, че
първоинстанционния съд правилно не е дал вяра на свидетелските показания на С.,
тъй като същите били в пълно противоречие с показанията на останалите разпитани
по делото свидетели и противоречали на обективните находки на нараняванията. В
решението е посочено, че свидетелските показания на С., след преценката и
съпоставката им със останалите събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, не пораждат извод за обективност и не съставляват достоверен източник
на фактически данни. След окончателното приключване на производството по
посоченото НЧХД и ВНЧХД, по жалба на Х.М.било образувано ДП № 43/2017 г. по
описа на РУ – Омуртаг, срещу НИ за извършено от него престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК, по което впоследствие като обвиняем бил привлечен подс. С..
Въззивния съдебен състав споделя изцяло мотивите на РС
относно приетата фактическа обстановка, която е установена от събрания по
делото доказателствен материал, а именно : показанията на свидетелите и
писмените доказателства. В обясненията дадени от подсъдимия същият заявява, че
наблюдавал възникналия конфликт през прозорец на заведението и видял как св. Маринова
намушкала с нож св. Исмаилов. и твърди, че първоначално казал пред служителите
на РУ – Омуртаг, че не е видял нищо, тъй като се уплашил, че св. И.ще умре и
поради обстоятелството, че както този свидетел, така и св. Маринова били негови
роднини и не искал да взема отношение.въззивния съд счита, че това е защитна
версия па подсъдимия.
Правилно РС е
достигнал до извода, че твърдението на подсъдимия, че е наблюдавал възникнали
конфликт от начало до край и че е видял, как св. Маринова намушква с нож св. И.не
намират подкрепа в събраните по делото доказателства.
Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че
нито един от разпитаните по делото свидетели не посочва да е видял подсъдимият
да наблюдава случващото се през прозореца на заведението, в какъвто смисъл са
твърденията на последния и дадените от него показания в качеството на свидетел
по НЧХД № 221/2015 г. по описа на PC – Омуртаг и ВНЧХД №
113/2016 г. по описа на ОС – Търговище.Св.И.е посочил също, че подс. С. сам
отишъл при него и му предложил да даде показания като свидетел по образуваното
НЧХД, както и че между подсъдимия и св. Маринова имало дразги.
РС е кредитирал показанията на св. И. дадени на ДП, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с
ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, тъй като са подробни и кореспондират с
показанията на другите свидетели по делото. От приложените материали на
посочените НЧХД и ВНЧХД и по конкретно постановените по тях присъда и решение е
видно, че съдебните състави, които са ги разгледали не са кредитирали
показанията на подсъдимия С. и са приели, че същите са изолирани и
противоречащи на останалите събрани доказателства.
Субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК може да
бъде само свидетел, лице, което е привлечено в процеса, за да изложи пред съд
или друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от
значение за делото - факти, включени в предмета на доказване по конкретното
дело. Подсъдимият С. е наказателно отговорно лице и е заявил процесните
обстоятелства в качеството си на свидетел по НЧХД № 221/2015 г. по описа на PC
– Омуртаг и ВНЧХД № 113/2016 г. по описа на ОС – Търговище, след като са му
били изрично разяснени правата и задълженията му в това качество, в това число
и наказателната отговорност по чл. 290 НК. Непосредствен обект на
престъплението по чл. 290, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни
свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува
опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а
именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор.
Тази опасност е била налице в случая, тъй като
подсъдимият в качеството си на свидетел е възпроизвел факти, които са част от
предмета на доказване по конкретни наказателни дела. Предвид изложеното и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
290, ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция споделя и изводите на РС, че
подс. С. на два пъти – пред две съдебни инстанции, е потвърдил неистина в
рамките на наказателното производство, по едни и същи обстоятелства, поради
което и правилно е прието от съда, че подсъдимият е осъществил състав на едно
продължавано престъпление От субективна страна деянието е извършено виновно под
формата на вината пряк умисъл, поради което правилно е признал подсъдимият за
виновен в това, че за времето от 31.03.2016 г. до 29.06.2016 г., при условията
на продължавано престъпление, като свидетел пред съд по НЧХД № 221/2015 г. по
описа на РС – Омуртаг, в съдебно заседание на 31.03.2016 г. и по ВНЧХД №
113/2016 г. по описа на ОС – Търговище, в съдебно заседание на 29.06.2016 г.,
устно съзнателно потвърдил неистина – че е наблюдавал възникналия инцидент пред
стопанисваното от него заведение в с.Добротица, общ. Антоново и е видял как Хатидже
Хасанова Маринова и е приел за безспорно доказано, че подсъдимият Х. е
осъществил от обектива страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е намушкала с нож И.А.И..
При определяне вида и размера на наложеното наказание РС
се е съобразил с изискванията на чл. 54 от НК и е отчел степента на обществена
опасност на деянието и дееца, който е неосъждан, както е отчетено, че не са налице
данни за други противообществени прояви отстрана на подсъдимия за период от
около осем години, като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като отегчаващо такова съдът прие фактът, че деянията включени в състава на
продължаваното престъпление са извършено пред две инстанции на наказателен съд,
разглеждащ дело за престъпление против личността. РС правилно е отчел след
съвкупната преценка на тези констатации при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е наложи на подсъдимия справедливо наказние над
предвидения общ минимум, а именно: осем месеца лишаване от свобода.
РС правилно е преценил, че в случая са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК - подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, за престъпление от общ характер и наложеното наказание
лишаване от свобода е до три години, както и това, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът
отложи изтърпяването на последното за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила, както и по този начин ще бъдат изпълнени специалната
и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Въззивната
инстанция споделя изцяло действията на РС - Омуртаг, считайки, че процесната
присъда не страда от пороци, поради което прие, че същата следва да бъде
оставена в сила, а жалбата на подс. да
бъде оставена без уважение.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение
на обжалваната присъда, поради което и
същата следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №№ 83 от 03.08. 2018 год. по НОХД № 10/ 2018 год. на Районен съд - Омуртаг. като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.