Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;С решение № 132/11.4. 2013 г. по гр.д. № 1400/2011 г. на ГОРС е отхвърлен иск с првано основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, предявен от С. И. М. от гр.г.О. против С. „Г. И.”- Г.О. за заплащане на сумата 536.26 лв. представляваща сбор от сума в размер на 383.26 лв.- неизплатена законна лихва върху сумата от 646.92 лв. за времето от 11.9. 2003 г. до 21.3. 2008 г. и от сума в размер на 153 лв., представляваща законна лихва върху сумата 383.26 лв. за времето 22.3. 2008 г.- 24.6. 2011 г. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на исковата молба до изплащането й, като неоснователен поради погасяването му по давност. С решението е отхвърлен и иска,предявен в условия на евентуално обективно съединяване, за заплащане само сумата 383.26 лв., представляваща неизплатена законна лихва върху сумата от 646.92 лв. за времето от 11.9. 2003 г.- 21.3. 2008 г. като неоснователен поради погасяването му по давност. С. М. е осъдена да заплати на ответника по иска 300 лв. разноски по делото, както и да заплати по сметка на ГОРС 100 лв. държавна такса, както и 70 лв. направени разноски за възнаграждение на вещо лице. Недоволна от решението е останала С. И. М., която го обжалва, като твърди, че са допуснато процесуални нарушения Ûато не е допусната за изслушване повторна СИЕ, че не й е било указано, че дължи държавна такса и такава не се дължи по трудови дела. Твърди се ,че районният съдия неправилно е пресмятал сроковете при произнасяне по погасителната давност, като се коментират приложените към делото други дела. Оспорва се и размера на присъдените разноски. Моли да се отмени обжалваното решение, да се върне делото на районния съд и да се уважат исковете й. По жалбата е постъпил отговор от пълномощника на С. „Г. И.”- Г.О., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и необоснована. Поддържат се съображенията, изложени в отговора по исковата молба. Твърди се ,че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ГОРС се е произнесъл по повод исковата молба на С. И. М. от гр.г.О. против С. „Г. И.”- Г.О. за заплащане на сумата 536.26 лв. представляваща сбор от сума в размер на 383.26 лв.- неизплатена законна лихва върху сумата от 646.92 лв. за времето от 11.9. 2003 г. до 21.3. 2008 г. и от сума в размер на 153 лв., представляваща законна лихва върху сумата 383.26 лв. за времето 22.3. 2008 г.- 24.6. 2011 г. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на исковата молба до изплащането й. Твърди се ,че с решение № 1044/25.5. 2004 г. по гр.д. № 907/2003 г. на ГОРС, потвърдено с решение от 22.7. 2005 г. по в. гр.д. № 244/2005 г. на ВТОС е издаден изпълнителен лист, като на 14.9.2005 г. й е изплатена сумата 1293.84 лв., заедно със законната лихва от 11.9. 2003 г. , представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа-4 месеца, поради незаконно уволнение, извършено със заповед № 18/2.9. 2003 г. на директора на училището. Твърди се ,че съгласно решение № 69/4.3. 2008 г. по гр.д. № 154/2006 г. на ГОРС е издаден изпълнителен лист и й е изплатена сумата 646.92 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа- за 2 месеца, поради незаконно уволнение Твърди се ,че не й е изплатена законната лихва. Твърди се ,че с решеине № 544/2011 г. по в. гр.д. № 397/2008 г. е оставена без разглеждане като недопустима жаблбата й в частта, с която е обжалвано решене№ 69/ 4.3. 2008 г. по гр.д. № 154/2006 г. на ГОРС по отношение на неприсъдената законна лихва върху сумата 646.92 лв. Твърди се ,че брутните заплати се дължат от 11.9. 2003 г., поради което се иска да й бъде заплатена законната лихва върху тях от посочената дата, като към завеждане на иска не е изтекла тригодишната погасивна давност. По исковата молба е постъпил отговор от ответника, в който се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, в която попадат плащанията общо в размер на 536.26 лв. Твърди се ,че от 21.3. 2008 г. до завеждане на иска- 24.6.11 г. са изтекли повече от 3 години. Твърди се ,че работодателят е платил задължението си съобразно съдебното решение. Счита ,че не намира приложение разпоредбата на чл. 115 ал.1 б. Ж от ЗЗД. Моли да се отхвърлят предявените искове и се претендират разноски. За да постанови обжалвано решение ГОРС е изложил становищата на страните, както е проследил трудовите спорове, които са водени между М. и работодателя й пред районния съд и съответно ВТОС, както и издадените изпълнителни листи по присъдените суми, респ. извършените плащания от училището. Съдията правилно е установил фактическата обстановка по делото, както и правното основание на предявените искове, като е посочил и предпоставките, които следва да са налице, за да бъдат уважени претенциите. Правилно и мотивирано съдията е приел, че по делото не е установено по безспорен начин наличието на действително парично задължения на ответника към ищцата, тъй като присъденото обезщетение в размер на 646.92 лв. е изплатено от училището с РКО 66/ 21.3. 2008 г., както и не е установено наличието на втората предпоставка-виновната забава на плащането, тъй като плащането е станало преди влизане на решението в сила/25.3. 2008 г./ Правилно е и становището на съдията, че в случая не намира приложение на разпоредбата на чл. 115 ал.1 б.Ж от ЗЗД, както и че е изтекла погасителната давност от три години. Това се споделя от въззивния съд, както и извода на съдията, че въпреки подаване на въззивната жалба във връзка с неписъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение не е имало съдебен процес относно вземането, тъй като претенцията не е била предявявана пред районния съд. ВТОС напълно споделя и крайния извод на ГОРС, че претенцията на М. попада в хипотезата на чл. 111 б. В от ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно. Настоящият състав напълно подкрепя и становището на районния съд, за това ,че исковете са неоснователни поради погасяването им по давност. При проверката си въззивната инстанция да са налице съществени нарушения на процесуалните правила, както се твърди в жалбата. В тази връзка и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на присъдените разноски от ГОРС, както и държавната такса, ВТОС намира оплакванията в жалбата за неоснователни. Размерът на същите е съобразен с разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.7 от ГПК, както и §2 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното ВТОС счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбаподателката следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото 250 лв. ,представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/11.4. 2013 г. по гр.д. № 1400/2011 г. на ГОРС. ОСЪЖДА С. И. М. от гр.г.О., ЕГН * от гр. Г.О., ул.”В. Л. „ 18 А, А.12да заплати на С. „Г. И.”- Г.О.,Булстат *********, ул. „А. К.”№17 сумата 250 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |