Решение по дело №305/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 320
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700305
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  320 / 11.10.2022 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. №305/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.Ж.Ж., с ЕГН **********,***, срещу решение № 112/16.05.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действие на главен публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот по изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. Считат се за неправилни изводите на решаващия орган, че единствен собственик на недвижимия имот е Н.Ж.Ж.. Твърди се, че публичния изпълнител е следвало да се съобрази с вещните права върху ¾ ид.ч. от недвижимия имот, които принадлежат общо на Н.Ж. и С.Ж.и да приложи реда за продажба на недвижим имот в съпружеска имуществена общност по чл.258, 259 от ДОПК, който ред не е спазен. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски по делото.     

Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП - Варна, в писмено становище по делото, подадено от старши юрисконсулт Е. А., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Добричкият административен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

По делото не е имало спор по фактите.

От данните по административната преписка се установява, че срещу жалбоподателя  Н.Ж.Ж. има образувано ИД № **********/2015г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич за неплатени публични задължения. Със съобщение изх. № С200003-110-0000849/09.03.2020 г. е насрочен опис на възбранен недвижим имот, собственост на длъжника. Съобщението за насрочения опис е връчено на лицето на 19.03.2020 г. С разпореждане № С210003-104-0000739/31.05.2021 г. е определена окончателна оценка на имота в размер на 70 000 лева, изготвена въз основа на актуална данъчна оценка и експертна оценка на лицензиран оценител. Разпореждането е връчено на лицето на 31.08.2021 г. На 25.11.2021 г. е изготвено съобщение за продажба на търг с явно наддаване с изх. № С210003-111-0004014, което е получено от длъжника на 07.12.2021 г. На 09.12.2021 г. Н.Ж. е подал до директора на ТД на НАП – Варна жалба срещу действия на главен публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот. В жалбата си длъжникът е посочил, че оспорва като незаконосъобразни всички действия, свързани с налагане на възбрана, извършване на опис, обявяване на продажба на недвижим имот, тъй като са извършени в нарушение на процесуални и материални норми. На 20.12.2021 г. решаващият орган е изпратил уведомление до жалбоподателя на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 от ДОПК за отстраняване на нередовност, като му е дал 7-дневен срок да посочи акта или действието, против което е подадена жалбата, с оглед на преценката за нейната допустимост. Съобщението е връчено на Н.Ж. на 30.12.2021 г. С уточнение с вх. № 55320-4 от 06.01.2022 г. длъжникът е посочил, че жалбата му е насочена срещу действието на главен публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот. На 14.01.2022 г. директорът на ТД на НАП – Варна е издал решение, с което е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Н.Ж.. Процесното решение е отменено от АдмС-Добрич и преписката е върната на органа за произнасяне по същество на спора.

След връщане на преписката и с оглед влязлото в сила решение на АдмС-Добрич по адм. д. №100/2022 г., Директор на ТД на НАП Варна отново е разгледал жалбата на Н.Ж. срещу действията на главен публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна и е приел, че жалбата не неоснователна. В мотивите си е изложил, че е насрочен опис върху възбранен имот, собственост единствено и само на Н.Ж. и правилно в този смисъл са действията на публичния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на директора на ТД на НАП – Варна, постановено по реда на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалба срещу действие на публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот. 

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.  

Публичен изпълнител по изпълнително дело №**********/2015г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Добрич е обявил продажба чрез таен търг по реда на чл.251-254 от ДОПК на недвижим имот: едноетажна вилна сграда с идент. №53120.505.157.1. със застроена площ от 31 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, находяща се в ПИ – държавна собственост, представляващ вилно място с идент. №53120.505.157 с площ от 531 кв.м., находящ се на ул. „Четвърта“ №48, вилна зона „Фиш-фиш“ с. Оброчище, общ. Балчик, област Добрич с обявена първоначална тръжна цена 70 000 лева. Публичният изпълнител е приел, че имота е собственост на Н.Ж., който е уведомен за насрочената публична продан.

Видно от представените писмени доказателства по делото се установява, че първоначално имота е бил собственост на Ж. Ж. и Я.Т. /родители на Н.Ж./. На 07.10.1999 г. те даряват ½ ид. част от недвижим имот, състоящ се от едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ 30 кв.м., ведно с правото на строеж върху парцела с площ от 510 кв.м. на дъщеря си И. Ж. В. След смъртта на родителите на жалбоподателя, остатъка от ½ ид. част преминава в наследство на двете деца, като Н.Ж. става собственик на ¼ ид.част, а  И.В. на ¾ ид.части от целия имот.

Съсобствеността между тях е прекратена с Договор за доброволна делба на недвижим имот от 29.12.2014 г. Според същия, Н.Ж. става изцяло собственик на посочения по-горе имот /и предмет на публичната продан/, като наплаща на сестра си сумата от 1 000 лева за уравняване на дяловете.

През този същия период е видно, че Н.Ж. е бил в граждански брак със С.С.А. от 18.03.1995 г., т.е. в момента на сключване на договора за доброволна делба и уравняването на ¾ ид.части, същите са станали семейна имуществена собственост /тъй като ¼ ид.част е лична на Ж. по наследство/.

Следователно ¾ ид. части от недвижимият имот, върху който е предприета публична продан е в режим на съпружеска имуществена общност по силата на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, защото имотът е придобит на името на единия съпруг, но по време на брака, като съвместния принос се предполага до доказване на противното и всеки съпруг има равен дял т.е. притежава ½ идеална част от имота.

Съгласно чл. 27, ал. 4 СК изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ и по силата на законовата презумпция на чл. 28, ал. 2 от Семейния кодекс при прекратяване на имуществената общност в този случай дяловете на съпрузите са равни.

Подобно на уредбата в ГПК е и разрешението, дадено в чл. 259, ал. 1 ДОПК, според който принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. Като публичният изпълнител едновременно с налагането на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност. 3а изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи - чл. 258 ДОПК. Когато изпълнението е насочено върху съсобствена вещ, респективно вещ в режим на СИО, вещта се описва и оценява като цяло и се предлага на съсобственика/съпруга недлъжник за изкупуване, и ако той изплати частта на длъжника публичният изпълнител му възлага вещта с постановление. Ако съсобственикът/съпруг недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в законовия срок, публичният изпълнител обявява търг само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи. Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в определения срок останалите съсобственици изразят писмено съгласие.

Ето защо по аргумент от цитираните по-горе разпоредби следва да се приеме, че действията на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Добрич за обявяване на публична продан на недвижим имот, представляващ едноетажна вилна сграда с идент. №53120.505.157.1. със застроена площ от 31 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, находяща се в ПИ – държавна собственост, представляващ вилно място с идент. №53120.505.157 с площ от 531 кв.м., находящ се на ул. „Четвърта“ №48, вилна зона „Фиш-фиш“ с. Оброчище, общ. Балчик, област Добрич са незаконосъобразни.

В хода на административното производство не е изяснена фактическата обстановка относно собствеността на имота, в резултат на което неправилно е приложен материалния закон, което е основание за отмяна на постановлението и на потвърдителното решение..

При този изход на делото на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 10 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 112/16.05.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Н.Ж.Ж. *** срещу действие на главен публичен изпълнител за обявяване на продажба на недвижим имот по изпълнително дело № **********/2015 г. по описа на ТД на НАП – Варна

ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на Н.Ж.Ж., ЕГН ********** ***, сторените по делото съдебно. деловодни разноски в размер на 250 /Двеста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                                     С Ъ Д И Я: