Решение по дело №194/2010 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 83   

гр. Оряхово,04.10.2010 г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Оряховски районен съд, в публичното съдебно заседание на  четиринадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА

при секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдия Живкова-Офицерска гр.д. № 194 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Предявен е иск по чл. 127 ал.2 СК от А.М.К. с ЕГН ********** *** против  М.А.М. с ЕГН ********** *** - за постановяване малолетните деца на страните – М.А. М. с ЕГН ********** и А. А. М. с ЕГН ********** да живеят при ищеца и техен баща А.М.К., за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на децата и осъждане на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето М.А.М.  в размер на 120 лв. и на детето А.А. М. - 80 лв.,чрез техния баща и законен представител, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

     Претендира и направените по делото разноски.

     В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.

     В срока за отговор не е постъпил писмен такъв от ответницата.

     По делото  са представени и писмени социални доклади от Дирекции „Социално подпомагане” по настоящия адрес на децата - гр.Оряхово и гр. Годеч.   

     Правното основание на предявения иск е чл. 127 ал.2 СК във вр. с чл. 59 и чл.143 СК.

     В съдебно заседание ищеца поддържа предявеният иск.

     Ответницата, редовно призована, не се е явила и не е представлявана.

     Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

     Безспорно между страните е, а и се установява от представените доказателства, че те са живяли съпружески около 12 години и от съвместното им съжителство имат родени две деца – М.А.М. с ЕГН ********** и А.А.М. с ЕГН **********.

     Страните окончателно се разделили през месец декември 2009г., когато ответницата напуснала семейното жилище в с. С., заедно с по-малкото дете-А. и заживяла в гр. Годеч, в дома на друг мъж, с когото установила връзка.  До настоящия момент непосредствени грижи по отглеждането на детето М. осъществява бащата, с помощта на свойте родители, а детето А. живее и се обгрижва от майка си.

     Детето М.е ученик в седми клас в ОУ „Н.Й.Вапцаров”-с. С., видно от Удостоверение № 312/27.04.2010г.

     Детето А.е посещавало детска градина в с. С. до 08.12.2009г.

     Към момента ищеца  работи във фирмата на баща си, който е земеделски производител.

     Ответницата е безработна.

     От представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-Оряхово се установява следното:Цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето М.е поел бащата. Двамата живеят в самостоятелна къща, собственост на бащата на ищеца- на ул. Хан Аспарух № 79 в с. С.. На детето са осигурени основните потребности-храна, облекло, подслон, здравни грижи и задължително обучение.Детето е спокойно.  Между бащата и децата има изградена емоционална връзка и привързаност. Постоянната семейна среда при бащата е спокойна. Социалния работник заключава, че бащата проявява интерес и има необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на двете деца.

     Детето Милчо непосредствено пред съда изразява желание да живее при баща си.

От представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”- Своге се установява следното:

Ответницата и детето А.се установили в гр. Годеч през месец декември 2009 г., като ответницата живее на семейни начала с друг мъж в жилището на неговата майка. Майката е заявила, че не е взела със себеси и по-голямото дете, поради това, че то е много привързано към баща си и е отказало да се премести да живее с нея и братчето си. Къщата в която живее семейството е стара, паянтова, състои се от две стаи, едната от които е пригодена за кухня, но хигиенно-битовите условия са добри. Детето спи в собствено легло. Към момента майката е безработна, но е кандидатствала за работа. Мъжът с когото съжителства извършва частна дейност в строителството и месечното му възнаграждение е около 500 лв. Майката разчита на помощта на този мъж и неговата майка, която е пенсионер. А.е завършил подготвителна група в начално училище в гр. Годеч през месец май 2010 г. Учителката му разказала на социалния работник, че детето посещавало редовно учебните занятия, по нейни наблюдения, майката се грижи добре за детето и го поддържа в спретнат външен вид, всеки ден го е придружавала до училище и го е чакала след учебните занятия. Детето е във видимо добро здравословно състояние. Не е записано при личен лекар. Между майката и детето съществува силна емоционална връзка. Детето споделя, че желае да живее с майка си. Становището на Отдел „Закрила на детето” при Д „СП” Своге, е че малолетният А. се отглежда в подходяща среда за неговото нормално, психическо и физическо развитие. Режима на отглеждане на детето е съобразен с възрастовите му потребности. Майката има добър родителски капацитет и успява да задоволява  според възможностите си основните жизнени потребности на детето. Детето желае да живее с майка си.

От показанията на разпитаният по делото свидетел-майка на ищеца се установява следното, че страните са живяли съпружески около 13 години, през което време, майката се е грижила добре за децата, но преди около две години започнала „да ходи с мъже и не слушаше сина ми за нищо”. Преди десет месеца избягала от семейното жилище с малкото дете. Ищецът живее отделно, в къща собственост на баща му, заедно с по-голямото дете. Детето ходи редовно на училище. Свидетелката и съпругът и помагат на ищеца за отглеждането на М.. Свидетелката твърди, че нейният съпруг и разказал, че ответницата живее с малкото дете в „една колиба”, заедно с още 9 лица.

При така установеното от фактическа страна , се налагат следните правни изводи:

     По обективно съединените искове  с правно основание чл. 127 ал.2 СК съдът дължи произнасяне по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права , личните отношения с него и издръжката му. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като : възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.  Характерното за това производство  е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на децата.

     При анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че  двамата родители имат еднакъв родителски капацитет. И двата социални доклада сочат, че родителите проявяват желание и се грижат добре, според възможностите си ,за децата-бащата за Милчо, а майката - за А.. И двамата родители разчитат и на помощта на близки. Всяко от децата има стабилна емоционална връзка и е привързано към родителя, с когото живее. И двете деца изразяват желание да останат да живеят при този родител, при когото са в момента. В тази връзка не се доказа влошен родителски капацитет на майката. От представения социален доклад се установява, че тя се грижи за А. и успява да задоволява основните му потребности, като получава и финансова подкрепа от съжителстващите й лица. Самото установяване от нейна страна на фактическо съжителство с друг мъж не е обстоятелство, водещо до извод за влошаване на родителския й капацитет, тогава когато тази връзка не се отразява на отношението й към детето. В случая е именно така. По никакъв начин новата връзка на майката не се е отразила на отношението и грижата й към детето А.. Пред социалния работник майката е заявила, че не е взела и М. със себе си поради изключителната привързаност на това дете към баща му. Тази констатация се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства и разпита на самото дете. В същото време доказателствата сочат, че преди да напусне ищеца, ответницата е полагала необходимите грижи за двете си деца.

     При така установеното съдът намира, че детето М. следва да остане да живее при баща си и на него да се предостави упражняването на родителските права, като на майката се определи обичаен режим на лични отношения. Такова разрешение на спора е изключително в интерес на това дете, с оглед събраните по делото доказателства относно годността на бащата да го отглежда, материалните му и битови  възможности, изразеното от родителя и самото дете желание и получаваната от бабата и дядото по бащина линия помощ.

В същото време, по делото се установи, че другото дете на страните-А., живее при майка си повече от десет месеца.Тя полага адекватни грижи за него. Детето е посещавало редовно предучилищна група и към момента на социалната работа по случая е било подготвено за записване в първи клас. Подсигурено му е задоволяване на основните потребности. Майката е заявила желание да продължи да се грижи за детето, между тях съществува силна емоционална връзка и самото дете изразява желание да продължи да живее с нея. Социалния работник изразява категорично становище, че А. се отглежда в подходяща среда за неговото нормално психическо и физическо развитие и майката има добър родителски капацитет. В тази връзка съдът счита, че по-добрите материално-битови възможности на бащата не са и не могат да бъдат единственото обстоятелство, поради което да се счете, че интересът на Аксел ще е по-добре защитен, ако той живее при него. Това обстоятелство е само едно от многото, подлежащи на преценка от съда и в никакъв случай не е с най-голяма тежест, още повече при установеното по делото относно добрите родителски качества на майката, полаганите от нея грижи до момента, усилията от нейна страна да подсигури всичко необходимо на детето, желанието й да продължи да се грижи за него, силната емоционална връзка между тях и не на последно място-желанието на самото дете. Въпреки изявеното от ищеца, че е по-добре детето да се отглежда по-близо до роднините си, а не при чужди хора, от социалния доклад е видно, че то се чувства добре, спокойно е, спретнато и обгрижено, а и с оглед възрастта му - 7г., съдът счита, че най-близкият човек до него  несъмнено следва да е майка му. Както беше отбелязано по-горе,отношенията между родителите на А.и тези между ответницата и друг мъж по никакъв начин не са се отразили на отношението на майката към детето и полаганите от нея грижи.Пред социалния работник майката е изразила желанието си да се грижи и за двете си деца, но е оставила милчо при баща му поради привързаността им един към друг и желанието на самото дете.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката К., поради това, че като майка на ищеца, респ. баба на децата, е заинтересована от изхода на спора в негова полза, а и поради противоречието им с констатациите в социалния доклад на Д”СП” -Своге. На последно място показанията й относно условията, при които живее майката с А.не почиват на личните й възприятия, а на разказано й от сина и мъжа й.

Поради изложеното съдът намира предявения от ищеца иск за постановяване детето А. да живее при него и предоставяне на него упражняването на родителските права за неоснователен и недоказан. Като такъв иска следва да се отхвърли, както и акцесорния иск за издръжка в размер на 80 лв.

Ответницата не е оспорила иска, не е поискала определяне местоживеенето на А. при нея, както и произнасяне по обусловените въпроси относно упражняване на родителските права и издръжката му нито чрез възражение ,нито под формата на насрещен иск, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Относно иска за издръжка на детето М.:

Ищецът претендира осъждане на ответницата да заплаща на малолетното си дете М. издръжка в размер на 120 лв. месечно, считано от влизане на решението в законна сила. Не представя  доказателства за доходите й. В същото време от социалния доклад е видно, че ответницата е безработна. При това положение съдът следва да присъди издръжка в минимален размер – 60 лв. месечно, като приема, че ответницата е в работоспособна възраст, същата е способна да реализира доход поне в размер на минималната за страната работна заплата. Тя се грижи за другото дете на страните и няма данни бащата да помага финансово. Ищецът, според собствените му думи, реализира по-голям месечен доход.

Иска за издръжка над уважения размер, до предявения от 120 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

     Разноските: С оглед частичното уважаване на иска, ответницата следва да бъде осъдена да  заплати на ищеца половината от направените от него разноски за тази инстанция, а именно-115лв.

     В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7, ГПК, чл. 1 от Тарифа за държавните такси и чл. 5, б. „ж” от Закона за държавните такси, ответницата следва да заплати на Оряховския районен съд държавна такса върху присъдената издръжка, а именно 86.40 лева.

 

Предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК не следва да се постановява, поради това, че издръжката се претендира от влизане на решението в сила.

 

     Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК във вр. с чл. 127 ал.2 СК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

     ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното фактическо съжителство между А.М.К. с ЕГН ********** ***   и М.А.М. с ЕГН ********** *** малолетно дете М. А. М. с ЕГН ********** да живее при бащата А.М.К. с ЕГН ********** ***.

     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.А. М. с ЕГН ********** на бащата А.М.К. с ЕГН ********** ***,

   като ОПРЕДЕЛЯ на майката М.А.М. с ЕГН ********** *** режим на лични отношения с детето , като тя има право да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботата до 18 часа на неделята с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

     ОСЪЖДА  М.А.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете М.А. М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 60/шестдесет/ лв., считано от влизане на решението в сила до настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване или изменяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

     ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.К. с ЕГН ********** *** против  М.А.М. с ЕГН ********** *** иск за постановяване малолетното дете на страните –  А.А.М. с ЕГН ********** да живее при ищеца и негов баща А.М.К., за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на детето А.А. М. с ЕГН **********  и осъждане на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето А.А.М. в размер на 80 лв.,чрез неговия баща и законен представител, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

     ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.К. с ЕГН ********** *** против  М.А.М. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето М.А. М. с ЕГН ********** над уважения размер от 60 лв. до предявения от 120 лв. , като неоснователен и недоказан.

     ОСЪЖДА  М.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОРС държавна такса върху присъденият размер на издръжката в размер на 86.40 лв.

ОСЪЖДА  М.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца направените от него разноски за тази инстанция , съразмерно с уважената част от иска, в размер на 115 лв.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

  

 

 

                              Районен съдия: