Р Е Ш Е Н И Е
54/22.1.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на шести януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3777/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Х.А., действаща като майка и законен
представител на малолетните деца М. С. А. и С. С. А., чрез процесуален представител адв. П. ***, срещу С.А.С., с която са предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл.
142 СК, за присъждане издръжка в полза на детето М.А. А., с ЕГН ********** и в
полза на детето С. С. А., с ЕГН **********, като се претендира първоначален размер за
всяко дете от 155 лева месечно, с падеж пето число на месеца, считано от датата
на предявяване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка
просрочена вноска до окончателното плащане; с правно основание чл. 149 СК, за
присъждане издръжка за периода от 30.04.2018 г. до
30.04.2019 г. в полза на детето М.А. А., с ЕГН ********** и в полза на детето С. С.
А., с ЕГН **********, като се претендира първоначален размер за всяко дете от 130 лева месечно или общо 3120 лева за двете деца, както и на основание
чл. 127, ал. 2 ГПК, в настоящото производство съдът дължи произнасяне относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и личните
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права.
Ищцата
обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителните
искове, твърдейки, че с ответника, с когото били разделени от 2014 г., имали
две деца. Твърди, че след раздялата изцяло тя поела всички
разходи по гледането и издръжката на децата. В момента била безработна и нямала
трудови доходи. Счита, че са налице възможности от страна на ответника да плаща
за всяко дете издръжка в размер на 140 лева месечно, изменен в съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК на 155
лв., считано от завеждане на исковата молба, както и
издръжка за минал период от 30.04.2018 г. до 30.04.2019 г. по 130 лева месечно
или общо 3120 лева за двете деца, по банкова сметка *** „Банка ДСК“, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини водещи до
изменение или погасяване правото на издръжка. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител, счита, че исковете за издръжка са допустими, като искът за
издръжка за бъдеще време намира за основателен в предявения размер, а за минал
период - за неоснователен. Иска съдът да се произнесе по въпросите за
предоставяне родителските права на майката, както и предлага за определяне
режим на лични контакти с бащата.
В открито съдебно заседание страните,
лично и чрез процесуалните си представители, поддържат исковата молба и
отговора.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство имат две деца: М.А. А., роден на *** г.
/Удостоверение за раждане л. 8/, което посещава училище /служебна бележка л.
10/ и С. С. А. /Удостоверение за раждане л. 7/, което посещава ДГ «Щурче» с.
Гроздьово /служебна бележка л. 11/
От приетият
по делото Социален доклад /л. 12/ се установява, че в момента основните грижи
за децата полага майката, която задоволява
потребностите им от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение.
Гарантира сигурността им при отглеждането им в семейна среда. Притежава добри
жилищни и битови условия. При отглеждането на децата е подпомагана от съжителя
си. Майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за тях.
Заключението в социалния доклад е, че както майката
осъзнава своите задължения и отговорности като родител за задоволяване на
базисните и емоционални потребности на децата си. В
интерес на децата е да поддържат контакти и с двамата си родители, с оглед
изграждането на психически и емоционално стабилна личност.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. №
18736/24.10.2019 г. /л. 73-1 по
гр.д.№1230/2019г./, се установява, че в периода от една
година назад липсват данни за осигурителен доход на страните.
От медицинска бележка № 1/16.07.2019 г. издадена от д-р П. се установява,
че детето С. С. А. боледува от псориазис.
От свидетелските показания на Е. Х. – леля на
ищцата кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото,
се
установява, че грижи за децата от самото им раждане полага майката. Бащата не
се е дезинтересерал от тях. Направил е опит да се срещне с голямото дете, но то
отказало, тъй като не го познавало. Твърди, че детето С. има заболяване и
поради това се нуждае от допълнителни средства за лекарства. От свидетелските показания на М. Р. без родство със страните, се установява, че ищцата се
справя добре със задълженията си като родител, подпомагана от съжителя й.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството
по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които
засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права,
а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт
е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и
в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно,
за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със
закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената
му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът
е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да
е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими
данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението
на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното
решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при
развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на
родителските права:
Разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на
въпроса за родителските права, с оглед интересите
на детето - това са: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални
възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските
права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на
децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и
възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за
разлика от другия родител. В
подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява
родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в
интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни
обстоятелства по делото. В
настоящия случай е налице желание на майката да полага грижи за децата си
осигурявайки необходимите битови и материални условия за тяхното отглеждане и
възпитание. В тази насока е положителното становища на Д „СП“- Долни Чифлик. Децата не са емоционално свързани с
бащата. В интерес на децата е да получават обичта, вниманието и подкрепата и на
двамата родители, защото така ще се развиват като пълноценни личности. Според
данните от доклада, децата живеят с майка си в село Гроздьово, Община Долни
Чифлик. Жилищните условия в дома на майката са добри. Децата посещават
съответно детска градина и училище. Според социалния работник в дома на майката
е създадена спокойна среда за тяхното развитие. Съдът намира, че не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да полага грижи за
децата или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното,
както и възраст на децата, възможността за обгрижването и възпитанието им, така
и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката, като определя местоживеенето на децата при нея.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На бащата,
поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични
контакти с детето. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е
ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с
възрастта на децата, така и с местоживеенето на бащата. Предвид установената
отчужденост на децата с бащата съдът намира, че следва да му бъде предоставен
следния режим на лични контакти: Всяка
първа и трета седмица на месеца в събота и неделя от 10 до 18 ч. без
преспиване, втория ден от Коледните и новогодишните празници от 10 до 18 ч. без
преспиване, като бащата взема децата и ги връща на адреса на майката.
Относно иска за издръжка в
полза на децата:
Размерът на издръжката,
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите
на децата съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за
възрастта им разходи, като няма данни да имат специфични нужди. В Конвенцията
за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55
от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на
жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено,
че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Родителите са в
трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да
осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за
други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на
децата съдът приема, че освен присъщите за възрастта им нужди от храна,
облекло.
Така, като взе предвид
нуждите на децата и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер,
дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на
месечна издръжка за всяко дете в размер на 250 лв., като ответника следва да
поеме по – голяма част от нея в размер на 155 лв., считано от датата на
депозиране на исковата молба, с падеж пето число на месеца за който се дължи.
Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
децата следва да се поеме от майката.
С оглед изложеното съдът
намира искът предявен от ищцата за издръжка в полза на децата дължима от бащата
за основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се
установи ответникът да е осигурявал издръжка на децата през процесния минал период
– 30.04.2018 г. – 30.04.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба). За
установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване,
което същият не е провел в настоящото производство. В хода на производството се
установи, че ответникът в този период не е живял с децата и не е полагал грижи
за тях. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по
отглеждането им са били поети от нея. При тези доказателства съдът приема за
установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически
действия, от страна на ответника за целия период, поради което счита, че искът
за издръжка за минало време се явява основателен до претендирания размер от 130
лв. месечно за всяко дете.
Относно разноските.
В процесния случай оценимите искове за всяко дете са
два и при този изход на делото, относно исковете, с правно основание чл. 142,
ал. 1 СК, предвид, че са за периодични платежи за неопределено време, дължимата
държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг.
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или 446.40 лева, а относно исковете, с правно
основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на всеки иск, но не по – малко от 50
лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК или 124.80 лева. Следователно в тежест на ответника следва да
бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
общо сумата 571.20 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На основание чл. 3 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в
размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, както и 300 (триста) лева платено
от бюджета на съда адвокатско възнаграждение за особен представител на
ответника.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи
служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването на родителските
права върху детето М.А. А., с ЕГН: ********** на майката
С.Х. А., с ЕГН **********, като определя местоживеенето му при нея на адрес:
село Гроздьово, Община Долни Чифлик, област Варна, ул. „***“, № 26.
Определя режим на лични контакти на
бащата С.А.С., с ЕГН **********, с детето М.А. А., с ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца в събота и неделя от
10 до 18 ч. без преспиване, втория ден от Коледните и новогодишните празници от
10 до 18 ч. без преспиване, като бащата взема децата и ги връща на адреса на майката.
Осъжда С.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
плаща в полза на детето М.А. А., с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 155 /сто петдесет и пет/ лева, чрез майката С.Х. А.,
с ЕГН **********, с падеж пето число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, платима по
банкова сметка, ***: STSABGSF, IBAN ***, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Предоставя упражняването на родителските
права върху детето С. С. А., с ЕГН: ********** на майката
С.Х. А., с ЕГН **********, като определя местоживеенето му при нея на адрес:
село Гроздьово, Община Долни Чифлик, област Варна, ул. „***“ №26.
Определя режим на лични контакти на
бащата С.А.С., с ЕГН **********, с детето С. С. А., с ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца в събота и неделя от
10 до 18 ч. без преспиване, втория ден от Коледните и новогодишните празници от
10 до 18 ч. без преспиване, като бащата взема децата и ги връща на адреса на
майката.
Осъжда С.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
плаща в полза на детето С. С. А., с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 155 /сто петдесет и пет/ лева, чрез майката С.Х. А.,
с ЕГН **********, с падеж пето число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 30.04.2019г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, платима по
банкова сметка, ***: STSABGSF, IBAN ***, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Осъжда С.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на малолетните си деца М.А. А., с ЕГН: ********** и С. С. А., с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител С.Х. А., с ЕГН ********** сумата от 3 120 (три хиляди и сто и двадесет) лева
представляваща издръжка за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г., на
основание чл. 149 СК.
Осъжда С.А.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както
следва: 571.20 (петстотин седемдесет и един) лева - държавна такса
по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК;
50.00 (петдесет) лева -
държавна такса по предявените исковете за родителски права, на основание чл. 3
от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК; 300 (триста лева) – платено от бюджета адвокатско възнаграждение за
особен представител на ответника и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.