Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретар Марина Тодорова и в присъствието на прокурор Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №602/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 22 с-в от 04.04.2017 г. по НОХД № 2577/15 г. подс. М.Т.С. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК –
за това, че за времето от 19.30 ч. на 29.07.14 г. до 08.30 ч. на 01.08.14 г. от
гараж, находящ се в гр. София, кв. „Захарна фабрика“, в близост до товарна гара
„Захарна фабрика“, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот /огънал ламарина от дясната страна на гаража/ отнел чужди движими вещи на
обща стойност 2164.20 лв. от владението на Христо Яков Мелин, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява
опасен рецидив, и му е наложено наказание три години лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от адв. Д.Д., служебен защитник на подс. С.. Жалбата е бланкетна и в нея
се твърди, че присъдата на районния съд е незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива, като не са изложени конкретни съображения. Направено е искане
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът моли въззивната жалба да се остави без уважение, като
счита, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия излага
съображения за недоказаност на обвинението и моли първоинстанционният съдебен
акт да бъде отменен, и подсъдимият да бъде признат за невиновен.
При последната си дума към
съда подсъдимият моли да се отмени присъдата на районния съд и да се постанови
оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
В
хода на производството пред районния съд са допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които налагат отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
На
първо място, мотивите към присъдата на районния съд не отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. В мотивите реално не се съдържа описание
на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен – престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, при постановяване на присъдата
съдът следва да обсъди, а съответно и да отрази в мотивите към нея, има ли
извършено деяние и извършено ли е то от подсъдимия. Това налага, като минимално
необходимо съдържание на мотивите, в тях да бъде посочено: на коя дата е
извършено деянието, по кое време на денонощието, на кое място, в какво се изразява
деянието и какъв е механизма на неговото извършване. Нито един от тези въпроси
не е намерил място в мотивите на първоинстанционния акт. В тях изцяло липсва
описание на конкретните действия на подс. С., чрез които той е отнел
инкриминираните чужди движими вещи, включително време и място на извършване на
действията. Вместо това съдът е изложил факти относно това, как пострадалият от
деянието – св. Х.М., е констатирал неговото извършване и как впоследствие е
намерил част от инкриминираните вещи във владението на св. М.П., който ги бил
закупил по-рано от подс. С. /без да са уточнени обстоятелствата, при които е
станало това закупуване/. Описаната в мотивите на присъдата фактическа
обстановка отговаря по-скоро на престъпление по чл.215 от НК, което противоречи
на диспозитива на съдебния акт, в който подсъдимият е признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Съгласно константната съдебна практика, липсата
на съществено, изискуемо от закона, съдържание на мотивите към присъдата /в
конкретния случай – пълна липса на описание на извършеното от подсъдимия
деяние/ се приравнява на липса на мотиви и съставлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, което е основание за отмяна
на постановената присъда.
На
следващо място, в хода на първоинстанционното производство е допуснато и съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което е довело до
ограничаване на правото на пострадалия от престъплението за участие в
производството. В първото съдебно заседание, проведено на 21.04.15 г., в което
е даден и ход на съдебното следствие, пострадалият от престъплението Х.М. се е
явил лично, но съдът не му е разяснил правото да направи искане да се
конституира в наказателния процес като частен обвинител и/или граждански ищец,
и не му е дал възможност да направи изявление в тази насока. По този начин
съдът е лишил пострадалия от възможността да се конституира като страна в
процеса, която възможност се преклудира с даването на ход на съдебното
следствие /при действащата към онзи момент редакция на НПК/. Посоченото
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК
представлява самостоятелно основание за отмяна на постановената присъда и
същото следва да бъде отстранено, като след връщане на делото за ново
разглеждане от районния съд, в съобщение по чл.247б от НПК, както и устно – в
разпоредително съдебно заседание, на пострадалия следва да бъде разяснена
възможността да направи искане за конституиране като частен обвинител и/или
граждански ищец, и по евентуално направено искане съдът следва да се произнесе
в разпоредителното съдебно заседание по реда на чл.248, ал.2 от НПК. Предвид
обстоятелството, че в настоящия случай допуснатото от районния съд съществено
процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на постановената
присъда, се изразява именно в лишаване на пострадалия от възможността да
направи пред съда искане за конституиране като страна в процеса, то съответно
не е приложима съдебната практика, която ограничава възможността да се направи
такова искане до даване на ход на съдебното следствие /при старата редакция на
НПК/, респ. до започване на разпоредителното заседание /при действащата
редакция на НПК/ само при първото разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд, но не и след връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция;
както вече се посочи, самото естество на допуснатото съществено процесуално
нарушение предполага то да бъде отстранено, включително и чрез евентуално
конституиране на пострадалия като страна, дори и при повторното разглеждане на
делото от първата инстанция.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК не
могат да бъдат отстранени във въззивното производство, но могат да бъдат
отстранени при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради
което в съответствие с разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК присъдата на
районния съд следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 и чл.335,
ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда
на Софийски районен съд, НО, 22 с-в от 04.04.2017 г. по НОХД № 2577/15 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.