17.06.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на седемнадесети май
две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка П.а
п. Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№362 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано
по искова молба, подадена от И.В.В. срещу Висш съдебен съвет.
Ищецът
твърди, че е бивш административен ръководител – о.п. на О. п. Х.. С Решение
№3528/13.03.2014г., постановено като окончателен съдебен акт на Петчленен
състав на Върховен административен съд на Република България по
а.д.№502/2014г., било отменено като необосновано и незаконосъобразно Решение на
ВСС по Протокол №32, т.1 – допълнителна от 26.07.2013г., с което ищецът бил
временно отстранен от заеманата длъжност. По искане на Г.п. на Република
България от 25.07.2013г. и на основание чл.230, ал.2 от ЗСВ – отм.,
отстраняването било до приключване на досъдебно производство №23-П/2011г. по
описа на СО при С.г. п. В искането се твърдяло, че срещу В. било образувано
досъдебно производство за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.3 от НК. До решението на ВСС В. не бил уведомен нито за
искането на Г. п., нито за образувано срещу него производство пред ВСС. По
посоченото досъдебно производство бил разпитван в качество на свидетел.
Решението на ВСС било изпратено до ищеца по факс за връчване с писмо
изх.№11-03-910/26.07.2013г. на ВСС чрез А. п. П. и връчено на 29.07.2013г., с
което действието на решението било изпълнено. Временното отстраняване от
длъжност на ищеца било широко разпространено и отразено в централните и местни
медии и електронни сайтове още на 26.07.2013г. В продължение на близо седмица в
печата чрез в-к „24 часа“, в-к „Преса“, в-к „Дневник“ и др., както и в
телевизионните новинарски емисии по БТВ, Нова телевизия и Канал 3 излизала
информация, че срещу настоящия ищец било образувано наказателно производство,
тъй като същият бил извършил документно престъпление, като купил и осигурил
документ с невярно съдържание – диплома за висше образование, и я предоставил
на друго лице. Тази информация и твърдения изцяло дискредитирали ищеца като
гражданин, магистрат и административен ръководител, и се излъчвала по няколко
пъти на ден. Постановеното от ВСС решение било обжалвано пред ВАС с жалба от
01.08.2013г., като било образувано а.д.№10 649/2013г. С Решение
№15 476/22.11.2013г. Тричленен състав на 6-то отделение на ВАС била
отхвърлено оспорването. С касационна жалба срещу посоченото решение било
образувано а.д.№502/2014г. по описа на ВАС, а с Решение №3528/13.03.2014г. на
Петчленен състав на ВАС обжалваното решение, както и решението на ВСС, били
отменени като необосновани и незаконосъобразни. С Решение
№11 018/18.09.2014г. Седемчленен състав на ВАС, Втора колегия, по
а.д.№4 901/2014г. по описа на ВАС отхвърлил искането на ВСС за отмяна на
влязлото в сила Решение №3528/13.03.2014г. Счита се, че цялостната процедура от
вземането на решение от ВСС на 26.07.2013г. до окончателно приключване на
обжалването продължила около 1 година и 2 месеца, като за времето от
29.07.2013г. до 14.03.2014г. ищецът бил временно отстранен от длъжност близо 8
месеца. Процедурата по отстраняването, широкото отразяване в медиите, че срещу В.
има образувано наказателно производство и че е извършил документно
престъпление, както и обжалването на незаконосъобразния акт на ВСС пред ВАС му
нанесли значителни морални вреди, безусловно се отразили негативно на публичния
имидж и на личностната му самооценка. Нарушени били негови основни права – чл.6&2 от КЗПЧОС – всяко лице, обвинено в извършване на
престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със
закона. Накърнени били личното му достойнство и доброто му име като човек и
дългогодишен административен ръководител и професионалист, понижено било
личното му самочувствие, почувствал се продължително време изолиран от
обществото. Ищецът твърди, че изпитвал продължително морално страдание и
психоемоционален стрес от засягането и рязката промяна на личната и
професионалната му сфера по времето на временното отстраняване от длъжност.
Освен това се притеснявал от факта, че няма възможност да издържа себе си и
семейството си, а така също и че не бил могъл да работи както в съдебната
система, така и в областта на правото въобще докато не приключи разследването
по досъдебното производство или не бъдел отменен незаконосъобразния акт на ВСС.
Сериозно бил засегнат личния му живот и изживял изключително тежки депресивни
състояния и духовна мъка, тъй като репресивната интервенция срещу него била
съпроводена с широко медийно отразяване, с което била накърнена личността му. Сочи още, че се влошили изградените между него
и близките му хора отношения, както и колегиалните такива. Така в резултат на
незаконосъобразните действия на ВСС и постановяването на незаконосъобразно
решение ищецът претърпял множество значителни неимуществени вреди, които оценял
на сума в размер на 120 000,00 лева, върху която била дължима и законна
лихва, считано от датата на увреждане, поради което претендира и обезщетение за
забава за тригодишен период преди предявяването на иска в размер на
36 537,05 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
120 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху нея от предявяване на иска до окончателно
изплащане, както и ведно със законна лихва за забава в размер на 36 537,05
лева, считано от 11.03.2016г. до 11.03.2019г., както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Ответната
страна депозира отговор, като счита, че исковете са неоснователни и недоказани
по основание и размер. Не се спори относно постановеното решение на ВСС,
отменено по надлежния ред, но считат, че твърдените вреди не можели да бъдат
пряка и непосредствена последица от отменения акт. По отношение на твърдяното
накърняване на личното достойнство и доброто име като човек, дългогодишен
административен ръководител и професионалист на ищеца, не можело да се счита,
че същото било следствие от решението на ВСС.Дори да се установяла промяна в
отношението на обществото и колегите на В. към него, то не можела да бъде
доказана безспорната причинно-следствена връзка между тях. Освен това личното
самочувствие било дълбоко субективно състояние, което не следвало да се преценя
през призмата на външни фактори. Изолацията от обществото била следствие от
личната преценка на ищеца и не можела да бъде резултат от отменения акт на ВСС.
Ответната страна не можела и не следвало да носи отговорност за начина, по
който медиите интерпретирали определени факти, както и за възприятието на тези
факти от обществото. Медийното отразяване на обстоятелства, които не били
придобили гласност поради действия на ВСС, водели към извод за неоснователност
на твърдението, че административният орган следва да носи отговорност за тях.
Наред с това решението на ВАС относно отмяна на решението на ВСС било публично
достъпно, поради което всеки имал възможност да се запознае с неговото
съдържание и да изгради обективна преценка за изхода на производството. Твърди
се, че при отключване на емоционални състояния /морално страдание,
психоемоционален стрес/ действали редица комплексни фактори, като не можела да
бъде отграничена конкретната причина. Притесненията на ищеца, че няма да може
да работи в областта на правото и да издържа себе си и семейството си, не
следвало да бъдат вменявани в отговорност на ответната страна, доколкото
органите, които провеждали досъдебното производство, били различни от кадровия
орган. Нямало доказателства в подкрепа на влошеното психическо състояние –
медицинска документация, болнични листове и др. Бланкетното посочване на
нарушения на правото на ЕС било несъотносимо към процесния случай. В този
смисъл не можело да се обоснове връзка между претендираните неимуществени вреди
и отменения по съдебен ред акт, като така не било налице основание за отговорност
от страна на административния орган. Неоснователността на главния иск водела до
извод и за неоснователност на акцесорния иск за лихви. Сочи се и че размерът на
иска за неимуществени вреди бил прекомерен и необоснован. Справедливостта, като
критерий за определяне на паричния еквивалент на вредите, включвала винаги
конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Окръжна
прокуратура счита иска за неимуществени вреди за недоказан. Сочи се, че срещу
ищеца в същия период било водено досъдебно производство, което би могло да
доведе също до емоционални преживявания и дискомфорт. Ако съдът приемел иска за
доказан, то намират, че претенцията е прекомерно завишена, поради което искат
размерът на обезщетението да бъде намален.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Решение №15476/22.11.2013г., постановено по а.д.№10649/2013г. на ВАС, е
отхвърлено оспорването по жалба на И.В. в качеството му на п. и административен
ръководител на О.п. срещу Решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна т.1
от Протокол №32 от заседание от 26.07.2013г. Решението на ВАС е обжалвано с
касационна жалба и по адм.д.№502/2014г. по описа на ВАС е постановено Решение
№3528/13.03.2014г., с което е отменено решението на ВАС от 22.11.2013г., като
вместо него е постановена отмяна на Решение на Висшия съдебен съвет по
допълнителна т.1 от Протокол №32 от заседание от 26.07.2013г., с което И.В. е
отстранен временно от заеманата длъжност в ОП Х.. По постъпила молба от ВСС за
отмяна на влязло в сила решение е образувано а.д.№4901/2014г. на ВАС и с
Решение №11018/18.09.2014г. на ВАС искането за отмяна на влязлото в сила
Решение №3528/13.03.2014г., постановено по адм.д.№502/2014г., е отхвърлено.
От
представените извадки на хартиен носител на статии в електронни издания на
Дарикнюз , 24 часа от 26.07.2013г., Банкер.бг, Днес.бг, Факти от 26.07.2013г.,
Фокус от 26.07.2013г., Пик.бг от 26.07.2013г., Правен свят от 26.07.2013г., се
установява, че решението на Висшия
съдебен съвет по допълнителна т.1 от Протокол №32 от заседание от 26.07.2013г.
е отразено още същия ден.
Разпитаните
по делото свидетели В., П. и П. дават показания за психическото състояние на
ищеца по времето, когато е получил уведомлението за временно отстраняване. Св.В.
е брат на ищеца и разбрал за отстраняването от медиите, като първоначално не
успял да се свърже с брат си. Чули се едва след ден – два и брат му бил
изключително притеснен, с променен глас, шокиран от изнесените данни в пресата,
като отказал да се видят. Ищецът съобщил, че официално не бил уведомен и
помолил брат си да успокои родителите им, с които също не се бил свързал до
този момент. На по-късен етап се видели и тогава ищецът отивал до Пловдив, като
казал, че отивал сега да разбере, като посочил, че бил обвиняван в нещо, което
не било така. Сподели и че му било изключително обидно. В този период ищецът
отказвал да излиза навън и се преместил на вилата в с.С., за да не се среща с
хора. Ищецът бил помоли именно брат си да му носи храна, хапчета – леки
успокоителни /мента, глог и валериана/. Тогава си говорили, че ищецът нямало
как да се оправдае, незнаел как да погледне хората в очите с такова обвинение,
сподели и че шушуканията зад гърба му били много и изключително го боляло. Тези
шушукания той бил разбрал от телефонни разговори с по-близки до него хора и
колеги. Самият свидетел, които работел в ДАНС, знаел, че някои служители имали
по-иронични изказвания, а други обсъждали на какъв пост бил досега. Това
поведение на изолираност продължило до възстановяване на ищеца на длъжността
му. Свидетелят знаел, че брат му не можел да заспива, постоянно мислел за
проблема си, започнал да изглежда блед и бил изнервен. Свидетелят П. бил п. и
работел с ищеца много години. През лятото на 2013г. заедно с колегите си научил
от медиите, че В. бил отстранен с решение на ВСС. Срещнал В. на коридора и той
буквално бил почернял от яд, от злоба и притеснение. Свидетелят разбрал, че В.
научил от медиите, че бил отстранен, а и никой не го бил извикал на изслушване,
както и че не знаел за предложението да бъде отстранен. Освен, че в. му бил
ръководител, те били и приятели отпреди и затова се виждали след това – В.
живеел във вила извън града, близо до Х. Тогава, според свидетеля, В. буквално
се поболял от притеснение от това, което му се стоварило върху главата, молел
свидетеля да му носи някои неща. Пред свидетеля В. водил разговори с други
хора, като повечето били свързани с отстраняването му от длъжност, бил поставен
в положение постоянно да се обяснява какво е станало. От тези разговори
свидетелят разбрал какво е отношението на другите – много от хората му
съчувствали, но имало и такива – дори и колеги, които били лицемерни. В.
понасял всичко това зле, а състоянието продължило около година – докато го
възстановят. Свидетелката П. познавала В. от 1995г., когато той бил п. в Р п, а
тя с. в р. с. В годините установили освен професионални отношения и приятелски.
В края на юли 2013г. – в петъчен ден, свидетелката разбрала от електронна
медия, че е внесено предложение за отстраняване на В. от длъжност, тъй като по
отношение на него имало образувано досъдебно производство. Опитала да се свърже
с В., но не успяла, а когато вече по-късно се чули, то той бил притеснен и ѝ
казал, че срещу него няма обвинение. През следващите дни вече връчили на В.
препис от решението и в п. и с., които били в една сграда, започнали да
коментират, че е отстранен заради документно престъпление. И тъй като той бил п.,
то коментарите свидетелят определя като негативни. В периода след
отстраняването В. отказал срещи, но се виждали със свидетелката макар и
по-рядко. Според свидетелката той не желаел срещи, защото в разговорите винаги
се стигало до неговото отстраняване от длъжност. Докато обжалвал решението на
ВСС, В. бил много притеснен и огорчен, защото и никой не му поискал обяснения,
а и не знаел как ще се развият нещата. Впоследствие се разбрало, че срещу него
няма образувано досъдебно производство, така както било изнесено в медиите и
както било внесено предложението, а досъдебното производство било срещу
неизвестен извършител. Всичко това му създавало неприятни изживявания, а при
възстановяването му той фактически не започнал работа в Хасково, защото бил
командирован в Пловдив. Самата свидетелка не може да определи кое е създавало
повече неудобства за ищеца – отстраняването му от длъжност или досъдебното
производство, но за нея нещата били свързани. В. смятал, че нямало основание да
го отстранят от длъжност и това било основният проблем.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за
обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси
за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /действаща редакция преди доп.
ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са
налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата
е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като
тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то
не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
Така в настоящия случай безспорно е установена първата
предпоставка – незаконосъобразно решение на ВСС, с което ищецът е отстранен от
длъжност, като това решение е отменено с влязло в сила съдебно решение. В този
смисъл съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден
от административен орган при изпълнение на административна дейност по смисъла
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Спорно е по делото дали са настъпили вреди и дали ако те
са настъпили, то дали са пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт. След
преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и при тяхното
обсъждане във връзка със събраните писмени доказателства, съдът намира, че вследствие на незаконосъобразното решение на
ВСС ищецът е претърпял неимуществени вреди, релевантни за отговорността по
ЗОДОВ – решението за отстраняване от длъжност е рефлектирало негативно върху
личността на ищеца, предизвикало е у него отрицателни психически и емоционални
преживявания. За да определи
размера на дължимото обезщетение обаче следва да се вземат предвид всички факти
и обстоятелства, който са от значение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД -
продължителността на действието на решението до отмяната по съдебен ред,
естеството на причинените на ищеца неудобства, начина, по който самият факт на отстраняване
от длъжност се е отразил върху психическото и здравословно състояние. Следва да
се отчете при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди причинната връзка между незаконосъобразността на акта във
връзка с причинените болки и страдания, както и че всички неимуществените вреди
трябва да са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението следва
да се определи според тежестта на доказаните увреждания.
Продължителността
на действието на акта на ВСС спрямо ищеца - от момента на отстраняването на
27.07.2013г. до влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен –
13.03.2014г., не излиза извън разумните срокове и е в съответствие със
създадените в закона. Това е период от по-малко от 8 месеца, като следва да се
има предвид, че св.В. и св.П. изрично заявиха, че притесненията на свидетеля
били до възстановяването му длъжност, а не се сочат негативните проявления да
са продължили и при разглеждането на молбата с правно основание чл.239, т.1 от АПК по а.д.№4901/2014г. на ВАС. Единствено св.П. дава показания, че след
възстановяването ищецът е бил командирован, но по делото не се твърди, а и няма
събрани доказателства, в периода на командироване и при разглеждане на молбата
за отмяна да са преживени негативни емоции. В този смисъл съдът приема, че
вредите са имали проявлението си единствено в посочения период, а не и в
периода, твърдян от ищеца и включващ разглеждане на молбата за отмяна на влязло
в сила решение – общо около 1година и 2 месеца. Самото отстраняване от длъжност
обаче действително е от естество да предизвика засилени негативни емоции у
ищеца, но следва да се отбележи, че не е предвидена специална процедура по
чл.230, ал.2 от Закона за съдебна власт и са приложими общите правила на АПК
съгласно чл.2, ал.1 от АПК. Но следва да се има предвид и че съгласно чл.33,
ал.4 от ЗСВ /действаща редакция към момента на отстраняване – ДВ бр.33/2009г./
заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите, когато се
обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната
информация, или предложения за налагане на дисциплинарно наказание – какъвто не
е настоящия случай, както и че проведените съдебните заседания пред ВАС при
разглеждане на жалбата срещу акта на ВСС са публични по силата на чл.132 от ЗСВ, а съдебните актове са публикувани след постановяването им на интернет страницата на ВАС при
спазване на задължението и изискванията по чл.64 от ЗСВ. Така съдът приема, че
субективните изживявания на ищеца са били подсилени от това, че не е бил
уведомен за искането и за образуваното пред ВСС производство, но не и от широко
отразяване на случая в медиите. Действително събраните писмени доказателства
водят към безспорен извод за отразяване на решението на ВСС още в деня на
постановяването от електроните сайтове /всички разпечатки са единствено от дата
26.07.2013г./, а това е с оглед заеманата длъжност от В., но по делото не се доказа
твърдението на ищеца, че това отразяване е продължило близо седмица след това.
Основният спорен въпрос в съдебното производство пред ВАС е бил дали има
образувано досъдебно производство срещу В., което да е основание за взетото
решение от ВСС, като този спорен въпрос е обсъден подробно в мотивите на
постановените решения от ВАС. Според настоящия съдебен състав спорната липса
или наличие на досъдебно производство не може да се разглежда в
причинноследствена връзка с предмета на настоящото производство - претърпените
вреди, които са в такава връзка единствено с постановения незаконосъобразен
акт. Становището на член на ВСС, било то вносителя на предложението за
отстраняване – Главния п. на РБългария, не може да ангажира отговорността на
административния орган, издал незаконосъобразен акт. Още повече и да се твърди,
че с решението на ВСС за отстраняване от длъжност, което е отменено след
провеждане на съдебно обжалване, е нарушено право на лицето да се смята за
невинен до доказване на вината му в съответствие със закона. Така съдът приема,
че негативните емоции за ищеца са
продължили около 8 месеца и през това време е естествено той да е бил стресиран
и потиснат, да е изпитвал неудобство и несигурност, но съдът намира, че това не
във висока степен, тъй като делото не се доказва да има предизвикани
заболявания или съществуващи такива да се влошили. Не са събрани доказателства
и за нужда от лечение на така доказаното състояние след проведена консултация с
лекар и с назначени лекарствени препарати. Само св.В. сочи, че брат му е
употребявал, за да заспи, мента, глог и валериана, което не обосновава извод за
наличие на твърдяните изключително тежки депресивни състояния. Действително е
било накърнено и социалното общуване на ищеца, тъй като от свидетелите се
установи, че е избягвал срещи, но следва да се има предвид, че това не е било
изключително отношение към всички. Св.П. и св.П. дават показания, че самите те
са имали срещи с ищеца скоро след отстраняването му, а и св.П. дава показания
за редица провеждани разговори по телефона с различни лица. Няма ангажирани
доказателства в посока съществуващи притеснения за ищеца, предизвикани от
невъзможност в периода от около 8 месеца да издържа себе си и семейството си,
като това също обосновава извод за сравнително ниска степен на влияние на
решението на ВСС върху негативните усещания на ищеца. При тази преценка съдът
отчита и че към акта на ВСС е имало медиен интерес, но това обстоятелство не е
основание да присъждането на обезщетение, дори този интерес да не е бил
положителен, каквито и данни няма по делото. Поради изложеното съдът намира, че
искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание и
обезщетението е дължимо, а с оглед принципа за справедливо обезщетяване на
претърпените вреди обезщетението следва да бъде в размер на 600,00 лева. Именно
при този размер е налице съответствие с доказаните претърпени от ищеца неимуществени
вреди. В този размер искът следва да се уважи, а над него и до пълния предявен
размер от 120 000,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
По
предявения иск за законна лихва за забава върху размера на обезщетението съдът
намира, че е дължима по силата на чл.86 от Закон за задълженията и договорите от
датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се дължи до
завеждането на иска за обезщетение. Искът е предявен за периода от 11.03.2016г.
до 11.03.2019г. съобразно разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД, касаеща
тригодишната погасителна давност, поради което следва да бъде уважен за този
период, но размерът на лихвата следва да бъде съобразен с присъдения размер на
обезщетението. Размерът на
претендираната лихва за забава съдът изчисли с общо достъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като
установи, че за процесния период лихвата за забава върху обезщетението в размер
на 600,00 лева възлиза на сума в размер на 182,71 лева. Така искът за лихва за
забава следва да бъде уважен до този размер, а над него до пълния предявен
размер от 36 537,05 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
С
оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът следва
да заплати съразмерно на уважената част разноските, търсени от ищеца съгласно
представения списък на разноски, а именно: 19,99 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ВИСШ СЪДЕБЕН
СЪВЕТ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.С., да заплати на И.В.В., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 600,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение
на ВСС от 26.07.2013г. по Протокол №32, т.1 – допълнителна, отменено по съдебен
ред с Решение №3528/13.03.2014г., постановено като окончателен съдебен акт на
Петчленен състав на Върховен административен съд на Република България по
а.д.№502/2014г., ведно със законна лихва, считано от 12.03.2019г. до окончателно
изплащане на сумата, и ведно с лихва за забава в размер 182,71 лева върху
обезщетението, считано за периода от 11.03.2016г. до 11.03.2019г., както и
направените разноски по делото от 19,99 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение над сумата от 600,00 лева до пълния предявен размер от
120 000,00 лева, и предявения иск за лихва за забава над сумата от 182,71
лева до пълния предявен размер от 36 537,05 лева, като недоказани и
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: