РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Смолян, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500261 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 3331 от
27.05.2021година, от Ил. В. Ф. ЕГН **********,с.Г., ул.“***”, общ.Б., обл.С.,
депозирана чрез назначения му особен представител адв.Ив. Ап.,против
Решение № 140/14.05.2021г. по гр.д.№ 615/2020г. по описа на Районен съд
Смолян, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че
същият дължи на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив бул. “Пещерско шосе” № 66,
представлявано от проф. д-р Кр.Бр. Дж. сумата от 491,20 лева -
представляваща цената на предоставената на И.Ф. медицинска помощ,
състоящо се в диагностика и лечение, проведени за периода 23.11.2017г. до
25.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 22.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми по ч.гр.д.№ 78/2020г. на СмРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,25лева разноски в
1
заповедното производство, както и разноските по настоящото дело в размер
на 475,00 лева.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал Ил. В. Ф., чрез
назначения му особен представител адв.Ив. А..
С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на
атакувания съдебен акт, от който съдът извежда извод за неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Изразено е несъгласие с приетото от
районен съд, че ответникът по иска И.Ф. като неосигурено лице съгласно
чл.52, ал.2 330 е задължен да заплати оказаната му медицинска помощ, тъй
като тази медицинската помощ не попада в хипотезата на чл.82, ал.1, т.1 от
Закона за здравето, като твърди, че се касае за оказана медицинска помощ
при спешно състояние, за която не следва да се извършва плащане. Съгласно
чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България гражданите имат право
на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Разпоредбата на чл.52, ал.2 от 330 предижда
неосигурените лица да заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им
медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето,каквато
медицинска помощ в настоящия случай е оказана на И.Ф.,т.е по чл.82, ал.1,
т.1 от ЗЗ. Твърди още, че безспорно е установено, че И.Ф. е здравно
неосигурено лице ,което на 23.11.2017г. И.Ф. постъпва по спешност в
УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД гр.Пловдив, Спешно отделение и тъй като
спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет,
пациентът е насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, база II, хоспитализиран е в
клиниката на 23.11.2017г., в 22.00ч., с приемна диагноза “Епидурален
кръвоизлив”. На 25.11.2017г. и е напуснал самоволно лечебното
заведение.Твърди се още,че е установено, че медицинската помощ за
спешното състояние е оказана не в спешно отделение, а в клиниката по
неврохирургия на болничното заведение. Не може да се разделя
медицинската дейност на две фази - тази в спешно отделение и другата в
клиниката по неврохирургия. Медицинската дейност е извършена при една
диагноза, като в спешното отделение на болничното заведение е започнал
2
процеса по лечението, който е продължил в клиниката по неврохирургия на
същото заведение. Обстоятелството, че ответникът е напуснал самоволно
лечебното заведение, независимо от подписаната декларация не означава, че
той трябва да заплати лечението, тъй като се касае за спешно състояние.
Поддържа се също така, че И.Ф. не дължи претендираната сума, тъй като
неговото състояние е било спешно, а съгласно чл.82, ал.1, т.1 от Закона за
здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на
българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани
със медицинска помощ при спешни състояния. Съгласно чл. 99, ал. 2 от
Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно възникнала
промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.
Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване
на смърт или тежки или необратими морфологични и функционални
увреждания на жизнено значими органи и системи. Съгласно чл. 100, ал.2 от
33 всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем
медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от
неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. Моли
окръжният съд да отмени Решение № 140/14.05.2021г. по гр.д. № 615/2020г.
по описа на Районен съд Смолян и отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С депозирания в срок писмен отговор от УМБАЛ „Свети Георги“
,депозиран чрез адв.В. Б. се поддържа неоснователност на жалбата и се
предлага окръжният съд да я остави без уважение. Обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и не страда от сочените в жалбата пороци.
Поддържа се също така, че Ил.В. Ф. е постъпил по спешност в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Спешно отделение на 23.11.2017 г. и тъй
като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет,
пациентът е насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, база II. Към датата на
постъпване в ЛЗ и в периода на болничния престой лицето е неосигурен по
смисъла на Закона за здравното осигуряване (чл. 109 от ЗЗО). Тъй като
пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109,
ал. 1 от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска
помощ. Чл. 52 от ЗЗО предвижда, че стойността на предоставената
3
медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното
заведение. Цените на медицинската помощ и медицинските услуги,
предоставяни от лечебното заведение са посочени в ценоразписа на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД и са предоставени на пациента в размер на 491,20 лв.,
определени, съгласно действащия към момента на хоспитализацията
ценоразпис на УМБАЛ - „Свети Георги“ ЕАД. За да ползва безплатна
медицинска помощ, както извънболнична, така и болнична, всеки пациент
следва да е заплатил здравноосигурителните си вноски. Така наречената
"спешна помощ" се осъществява не от ищцовото болнично заведение, а от
Центъра за спешна медицинска помощ, който е самостоятелно юридическо
лице и оказва медицинска помощ до хоспитализацията на болния. При
необходимост лечение в болнични условия, по силата на чл. 45 от 33Д,
спешната лекарска помощ преминава в болнична такава, която следва да се
заплати от НЗОК - ако е оказана на здравноосигурено лице или от самия
пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Начините за прием в лечебно
заведение са два - планов и спешен. В направлението за хоспитализация на
ответника е вписано като указание "спешен прием" в клиниката. Спешният
прием се свежда до това, че на пациента следва да бъде оказана медицинска
помощ приоритетно, преди планово приеманите пациенти. В обхвата на
спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето се включват само
медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на
настъпването на евентуалното застрашаващо живота или здравето на
пациента състояние, оказаната му там лекарска помощ и/или
транспортирането му до лечебното заведение, но не и последваща му
хоспитализация. Съгласно чл. 82, ал. 5 от 33 "Дейностите по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4
се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват
при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването". Член 7 от Наредба № 25 за оказване на спешна
медицинска помощ предвижда, че „разходите по оказване на спешна
медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“
. Всеки гражданин има право на спешна медицинска помощ, но до момента на
хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна
помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани. Всяка година
Министерство на здравеопазването приема Методика за субсидиране на
лечебните заведения, на основание на която Министерството заплаща на
4
болниците оказаната спешна медицинска помощ на пациентите. Редът на
Методика за субсидиране на лечебните заведения за 2017 г., утвърдена със
Заповед № РД-01-12/13.01.2017 г. на Министъра на здравеопазването
/публикувана на сайта на M3/, на основание на която M3 заплаща на
болниците оказана спешна медицинска помощ за 2017 г. на пациентите, се
прилага само в случай, че са прегледани и не са хоспитализирани, което е
видно от чл. 2, ал. 1 „Министерство на здравеопазването заплаща на
лечебните заведения по чл. 1 субсидия за оказване на спешна медицинска
помощ за пациенти със спешни състояния, които не са хоспитализирани в
същото лечебно заведение ....“.В заключение - разходите за спешна
медицинска помощ се заплащат от държавата само ако пациентът е бил
прегледан в спешен кабинет,оказана му е медицинска помощ и не е
хоспитализиран итализирант , какъвто не е настоящият случай.Твърди
също,че настоящият случай не попада в изключенията по чл. 82 33 - чл. 82,
ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от 33, във вр. с чл. 7 от Наредба № 25 за оказване на
спешна медицинска помощ. Излага твърдения,че за основателността на иска
по чл. 109 от ЗЗО във вр. с чл. 52 от 330 е достатъчно да се установи, че на
пациента е оказана болнична помощ и са осъществени медицински услуги и
същият е бил здравно неосигурен за периода на лечението, които факти са
установени по делото - съгласието на пациента за хоспитализация, вкл. и
декларирането, че е запознат с ценоразписа на ЛЗ, вида на предоставените
медицински услуги и цената на всяка една от тях, както и прекъснатия
здравноосигурителен статус. Моли окръжният съд да отхвърли въззивната
жалба и да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, както и се пертендират направените съдебни разноски,
включително адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят Ил. В. Ф. ЕГН
**********,с.Гълъбово, чрез назначения му особен представител адв.Ив.
А. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
Въззиваемият УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си адв.В. Б. в писмена молба поддържа становище на
въззивната жалба и предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно
решение.
5
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 109, ал. 1
ЗЗО. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 23.11.2017
г., около 20,37 ч. ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив, спешно отделение. Съобщил е, че след употреба на
алкохол му се завило свят, подхлъзнал се, паднал, ударил си главата, с
оплаквания от силно главоболие, световъртеж и гадене. Твърди още, че тъй
като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет,
пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, база II, където ответникът е
хоспитализиран в същия ден на 23.11.2017г., в 22.00 часа, с приемна
диагноза „Епидурален кръвоизлив", а на 25.11.2017г. е напуснал самоволно
лечебното заведение и прекъснал лечението си. Излага твърдения,че към
момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на
болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му -
25.11.2017 г. Твърди се, че на ответника е оказана болнична помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека (КП) № 208 „Консервативно
6
поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми , чиито
изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор
за медицинските дейности от 2017 г. (НРД за МД 2017 г.). При постъпване на
пациента е съставена история на заболяването № 72535/2017 г., а за лечението
е издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности
— процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП № 208. Пациентът е дехоспитализиран на
25.11.2017г. с окончателна диагноза „Епидурален кръвоизлив, без открита
вътречерепна травма“.Твърди ощече на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО
пациентът следва да заплати сам стойността на оказаната му медицинска
помощ, която е в размер на 491,20 лв. и включва - образни диагностики,
лабораторни изследвания, два дни престой в клиниката и е определена
съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани
услуги от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. гр. Пловдив, изчерпателно изброени
в приложената към исковата молба сметка на пациент. Счита също така, че
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО стойността на предоставената
медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното
заведение, подробно посочени в ценоразписа на лечебното заведение, който
е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и
публикуван в сайта на лечебното заведение. Твърди се от ищеца,че
ответникът не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването,
както и не е заплатил сумата от 491,20 лв., поради което на 05.03.2019 г. и на
07.08.2019 г. лечебното заведение е изпратило покани за доброволно плащане
до пациента, върнати в цялост. Депозирал е заявление, по което е издадена
заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 78/20
г. по описа на Районен съд гр. Смолян, за дължимата сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до
пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв.,
представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Моли съда
да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 491,20 лв. представляваща
стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по
време на болничния престой от 23.11.2017 г. - 25.11.2017 г., ведно със
7
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до пълното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.
№78/2020г. на СмРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В писмения отговор на назначения на ответника особен представител
адв.Ив.А. се оспорва иска, като се позовава на чл.52ал.1 от Конституцията на
Република България регламентираща правото на гражданите на здравно
осигуряване,гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и ред определен със закон.
Твърди, че според разпоредбата на чл.52ал.2 ЗЗО неосигурените лица
заплащат оказаната им медицинска помощ по цени определени от лечебните
заведения, с изключение предоставените медицински и други услуги по чл.82
Закона за здравето.Счита,че на пациента е оказана медицинска помощ по
чл.82 ал.1т.1 Закона за здравето и не дължи като здравно неосигурено лице
претендираната сума на основание чл.100 ал.2 Закона за здравното
осигуряване, тъй като неговото състояние било спешно, извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани и са
предоставени медицински услуги,свързани с медицински услуги при спешни
състояния по смисъла на чл.99ал.2 Закона за здравето.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че в случая се претендира заплащане медицинска помощ,оказана на
ответника след хоспитализирането му в клиника по неврохирургия и не се
касае за такава по смисъла на чл.82ал.1т.1 от Закона за здравето. Приел е
също така,че по силата на чл. 45 ЗЗО спешната лекарска помощ се превръща
в болнична такава, която следва да се заплати от НЗОК, ако е оказана на
здравноосигурено лице, или от лекуваното лице, ако последното не е било
здравноосигурено. Първоинстанционният съд е кредитирал подписаната
декларация от пациента за информирано съгласие за оказване болнична
помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури,с която ответникът е
поел задължение ако откаже лечение или напусне УМБАЛ (както е в случая)
преди да завърши алгоритъмът на клиничната пътека да заплати на лечебното
заведение стойността на дните му за престой в болницата и цената на
консултативните прегледи,манипулации,изследвания,разходи за лекарствени
продукти и медицински изделия…..съгласно ценоразписа на лечебното
8
заведение и тъй като е установено самоволно напускане,приема дължимост на
заплащането на стойността на извършените медицински услуги предоставени
на ответника на обща стойност 420лева.
От представената по делото медицинската документация - лист за
преглед на пациент в спешното отделение №93806, история на заболяването
№72535 и епикриза се установява, че ответникът е постъпил в спешен
кабинет и насочен за лечение в клиниката по неврохирургия към УМБАЛ
"Свети Георги" ЕАД на 23.11.2017г.,както и е напуснал самоволно на
25.11.2019г. Представена е и сметка на пациент, видно от която извършените
медицински услуги през време на престоя на ответника в лечебното заведение
са на обща стойност 491,20лв., които са остойностени съгласно утвърдения
ценоразпис на платените услуги, предоставени в ищцовото лечебно
заведение.
От представената по делото история на заболяването № 72535 се
установява, че пациентът И.Ф. е постъпил на 23.11.2017година, 22 ч. в
клиника по неврохирургия към ищцовото дружество, като е бил настанен на
легло 2 в стая № 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за
оказване на спешна медицинска помощ обект на спешна медицинска помощ
са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо
живота им, като пострадалият – ответник е попадал в тази категория лица, на
които следва да бъде оказана спешна медицинска помощ, доколкото е
претърпял инцидент – подхлъзнал се,паднал, ударил си главата и се оплаква
от силно главоболие,световъртеж и гадене, прегледан е в Спешното
отделение на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД от специалист и насочен по
спешност към стационарно болнично лечение в клиниката по неврохирургия
на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД.
В случая вследствие на инцидента пациента е получил счупване на
черепа и епидурален кръвоизлив определени от лекарите, оказали помощ на
пациента с диагноза "Епидурален кръвоизлив". От представената по делото
епикриза за пациента, се установява, че е постъпил в клиника по
неврохирургия към УМБАЛ“Св.Георги“ на 23.11.2017година около 22 часа и
на 25.11.2017година при сутрешна и вечерна визатиция в констатирано от
9
наблюдаващия лекар,че е самоволно напуснал.
Дейността на лекарите в центровете за спешна медицинска помощ е
лимитативно изброена в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата и включва:
1. оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на
местопроизшествието;
2. необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно
възможностите и наличната апаратура;
3. клиничното и инструменталното наблюдение на пациента до
неговата хоспитализация;
4. провеждането на необходимите лечебни и специфични
реанимационни дейности до настаняването на пациента в болница;
5. оказването на спешна медицинска помощ при бедствия, аварии и
катастрофи, осъществявайки взаимодействие с органите на полицията,
пожарната и гражданската защита;
6. спешната консултативна помощ между лечебните заведения,
предоставяйки спешен санитарен транспорт на републиканските и районните
консултанти;
7. координацията и дейността по транспорта на донори и органи до
лечебните заведения, в които се извършват трансплантации;
8. приемане, регистриране, обработка и предаване с помощта на
автоматизирана информационно-комуникационна система на постъпилите
повиквания за помощ и подадената информация от екипите и
9. осигуряване на специализиран транспорт.
Основното предназначение на създадените в болничните заведения
отделения за спешна помощ е оказване на животоспасяваща помощ на
пациентите, установяване на състоянието им с оглед необходимостта от
провеждане на лечение, чрез извършване на преглед и назначаване на
изследвания. Предвид резултатите от проведения преглед в спешното
отделение и резултатите от изследванията, пациентът се хоспитализира в
10
съответното отделение за оказване на специализирана помощ. Следователно и
необходимостта от наличие на спешно отделение към съответните болници е
с цел извършване на първоначален преглед на всички постъпили по спешност
пациенти, без планов прием, установяване на насочваща диагноза и насочване
на пациента за лечение в съответното отделение. В спешното отделение не се
провежда лечение на пациентите, като осъществената там медикаментозна
терапия е наложителна за стабилизиране на пациента до провеждане на
лечението. В отделенията по спешна медицинска помощ може да се осигури
престой на пациента до 12 часа съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от
Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ.
В чл. 7 от Наредбата е посочено, че разходите по оказване на спешна
медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.
Следователно с оглед установените данни и след запознаване с
посочената нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция намира, че
единствено медицинската помощ оказана на пациента до неговата
хоспитализация е безплатна, като след хоспитализирането му в съответното
отделение, болничният престой и лечение се заплащат от Националната
здравно-осигурителна каса, ако пациентът е бил здравно осигурен и от самия
пациент, ако последният е бил с прекъснати здравно-осигурителни права,
поради незаплащане на дължимите вноски.
В случая на ответника е била оказана спешна медицинска помощ, с
назначаване на съответни медико-диагностични изследвания и преглед от
специалист, които с оглед наведените оплаквания е установена необходимост
от настаняването му в Клиника по неврохирургия с диагноза "Епидурален
кръвоизлив, без открита вътрешночерепна травма" и му е оказана болнична
помощ по КП №208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки
мозъчни травми. С оглед спецификата на увреждането е било необходимо за
осигуряване здравето на пациента, което е следвало да се осъществи в
болнично заведение и наблюдение от лекари – специалисти, които да
реагират своевременно при констатиране на усложнение.
След направена справка на ТД на НАП е установено, че И.Ф. има
неплатени задължения за повече от три месеца в период от 36 месеца до
началото на месеца,предхождащ месеца на оказаната медицинска
11
помощ,поради което се налага извод,че в периода на болничното лечение
лицето е с прекъснати здравно-осигурителни права.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
оказаната им медицинска помощ, следователно за да възникне в полза на
здравното заведение субективното потестативно право за получаване
стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са
се осъществили следните материално правни предпоставки (юридически
факти):
1. на пациента да е оказана медицинска помощ;
2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към
момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото
на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
В процесния случай е установено наличието и на двете кумулативно
изискуеми предпоставки за уважаване на предявената искова претенция, като
съдът намира, че оказаната медицинска помощ на ответника след
хоспитализирането му за амбулаторно лечение е била необходима и не следва
да се поеме от държавата, доколкото излиза извън рамките на оказаната му
преди хоспитализацията спешна помощ, изразяваща се в назначаване на
изследвания и преглед от съответните специалисти, с цел установяване на
първоначална диагноза и приемане на пациента за лечение.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения.
Предвид изложеното ответникът, който е бил с прекъснати
здравноосигурителни права е следвало да заплати стойността на лечението по
клинична пътека № 208 за извършените медицински услуги на обща
стойност от 491.20лева. Съгласно предоставените доказателства сумата за
отделните изследвания съвпада със стойностите им по ценоразписа на
болницата на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ "Свети Георги"
12
ЕАД, одобрен със заповед № 89/05.02.2015 г., издадена от изпълнителния
директор на лечебното заведение, за което въззивникът е бил информиран,
видно от приложената и подписана от него декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ (л.25)от 23.11.2017 г.
По повод направеното от особения представител на жалбоподателя
оплакване,че ответникът не дължи заплащане на оказаната му медицинска
помощ, тъй като е оказана при спешно състояние следва да бъде
отбелязано,че в разпоредбата на чл.52ал.1от конституцията на Република
България е уредено правото на гражданите на здравно
осигуряване,гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно
ползване медицинско обслужване при ред и условия определени със
закон,който в случая е законът за здравното осигуряване.Ползването на
безплатна медицинска помощ предполага заплащане от всеки пациент
здравноосигурителните вноски. В случая спешната медицинска помощ е
осъществена от центъра за спешна медицинска помощ, самостоятелно
юридическо лице,което оказва медицинска помощ до хоспитализацията на
болния.
При необходимост от лечение в болнични условия по силата на чл.45
от Закона за здравно осигуряване,спешната медицинска помощ се
трансформира в болнична, която се заплаща от НЗОК, ако е оказана на
здравно-осигурено лице или от пациента, ако не е бил здравно
неосигурен,какъвто е и настоящия случай. В направлението за
хоспитализация на И.Ф. е записано – спешен прием в клиниката,което
означава, че на пациента се дължи оказване на помощ приоритетно, преди
планово приемане на пациенти.
В обхвата на спешна помощ по смисъла на чл.82 от Закона за
здравето,както се посочи по-горе се включват само медицински дейности по
посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуално
застрашаващо живота или здравето на пациента състояние,оказаната му
такава помощ или транспортирането му до лечебното заведение, но не и
последваща хоспитализация.Предмет на настоящия спор е претендиране
заплащане на медицинска помощ,оказана на И.Ф. след хоспитализирането му
в клиника по неврохирургия.
13
Не без значение е и факта,че жалбоподателят видно от представената
на л.25 от делото декларация за информирано съгласие е поел задължение,че
ако откаже лечение или напусна УМБАЛ“Св.Георги“ преди да бъде
завършен алгоритъма на клиничната пътека да заплати на лечебното
заведение стойността на дните му за престой в болницата,цената на
консултативните прегледи,манипулации,изследвания,разходите за
лекарствени продукти,медицински изделия и други.
Следователно предявеният иск се явява доказан както по основание,
така и по размер, поради което правилно е уважен изцяло.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което вземане вече е била
издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция
въззиваемия – ищец има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 273 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
100 лева и 300 лева заплатено възнаграждение за особения представител. Ще
следва да бъде осъден И.Ф. да заплати по сметка на Смолянски окръжен съд
и държавна такса за въззивната жалба в размер на сумата 25лева.
С оглед цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът, в настоящия състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/27.05.2021 г., постановено по
гражданско дело № 615/2020 г. по описа на Районен съд – Смолян, като
законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Ф.,ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ “Свети
14
Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от проф. д-р Кр. Бр.
Дж. направените разноски пред въззивния съд в размер на сумата 400лева, от
които 100 лева за заплатено възнаграждение на адв.В. Б. и 300 лева за
заплатено възнаграждение на назначения особен представител адв.Ив. Ап. .
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Ф.,ЕГН ********** да заплати по сметка на
Смолянски окръжен съд държавна такса за въззивната жалба в размер на
сумата 25(двадесет и пет)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15