Решение по дело №12597/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8780
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20231110112597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8780
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110112597 по описа за 2023 година
Образувано е производство по отрицателен
установителен иск. Ищците В. Г. Г. и Д. Л. Г. твърдят че са
съпрузи.
На 07.10.2022г. В. Г. Г. била призната за собственик по
реда на чл. 587, ал.1 от ГПК на основание наследяване по
завещание на 4/8 идеални части, и наследяване по закон на
1/8 идеална част, и на основание давностно владение на
останалите 3/8 идеални части от следния недвижим имот:
Апартамент №7, находящ се в гр.София, район
“Подуяне”, ж.к. “Суха река”, ул. “Тодорини кукли”, в
жилищната сграда - блок 10, вх.А, ет.2., със застроена площ
от 36.39кв.м.
Между В. Г. и Д. Г. е сключен граждански брак.
Придобивната давност за останалите 3/8 ид. части е изтека по
време на брака, с оглед на което същите представлявали
съпружеска имуществена общност.
Ищците твърдят, че още през 2015г електрозахранването
1
в имота било прекъснато и оттогава никой не ползвал имота.
На 11.01.2023г. В. Г. Г. е подала заявление до “Е П” ЕАД
с вх.№ **********/11.01.2023г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. “Сухата река”, ул. Тодорини кукли №
70, бл. 103, вх.Б, ет. 1, ап.26 с искане за отписване на
начислените задължения от партидата на топлоснабдения
имот, поради изтекла погасителна давност. Отговор на
искането не получила.
Към настоящия момент при справка по партидата на В.
Г. за периода от 28.01.201 Зг. до 20.09.2021г. се установявали
задължения по общо 62 фактури на обща стойност 2597.78
лева.
Ищците молят съда
1. Да признае за установено, че В. Г. Г. и Д. Л. Г. не
дължат на “Е П” ЕАД сумата от 974,18 лева. представляваща
3/8 част от сбора от претендираните задължения за
просрочени плащания, задължения по партида с клиентски
номер 300018953596 , поради погасяването им по давност.
2.Да признае за установено, че В. Г. Г. не дължи на “Е П”
ЕАД сумата от 1623.60 лева, представляваща 5/8 част от
сбора от претендираните задължения за просрочени
плащания, задължения по партида с клиентски номер
300018953596 поради погасяването им по давност.
2. Да осъди ЕП” ЕАД да заплати на В. Г. Г. и Д. Л. Г.
сторените в настоящото производство разноски.
Ответното дружество не спори, че са изминали повече от
три години от падежа на последното периодично вземане, но
счита, че поради липсата на спор, иска е недопустим.
Дружеството не оспорва, че не е отписало вземането, но
намира, че има право да го води счетеводно, въпреки
погасяване на притезанието.

Отделно оспорва, че давността е изтекла за цялата
процесна сума, като конкретизира периодите и финансовите
2
документи отнасящи се до непогасената част.
Уточнява, че посочената в исковата молба фактура
№***************/28.04.2013 г. (описана под номер 3 в
списъка) не е издавана от търговското дружество и по нея не
претендира вземане.
Моли производството да се прекрати или евентуално –
да се отхвърли иска за сумите на 2,92 лв. за 13 бр. фактури,
ведно с натрупаната законна лихва в размер на 0,97 лв.,
натрупана от 17.03.2020 г., (датата, следваща падежа на най-
старата фактура) до 19.06.2023 г. (датата на счетоводната
справка).
Съдът, като обсъди становищата на страните и
събраните доказателства намира следното: Искът е изцяло
основателен. Доколкото ответникът не оспорва размера на
иска, то е без значение дали фактура
№800004509470/28.04.2013г. е посочена в исковата молба
поради техническа или юридическа грешка.
Що се отнася до възражението, относно непогасяването
на задължения за сумите от 2,92 лв. за 13 бр. фактури, ведно с
натрупаната законна лихва в размер на 0,97 лв., натрупана от
17.03.2020г., то възражението е неясно, доколкото за съда е
невъзможно да определи за кои точно от посочените 13
фактури се отнася възражението за посочените
незаначителни суми.
Разноските следва изцяло да се присъдят на ищцовата
страна. Независимо дали ответникът е станал причина за
завеждане ная иска, негов представител поиска от съда да го
отхвърли, поради което не са налице кумулативнните
условия за възлагане разноските на ищеца. Възражението на
ответнтика за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищците е неоснователно, тъй ктато размера е към
минимума. Съдът

РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че че В. Г. Г. ЕГН
**********7 и Д. Л. Г. ЕГН ********** не дължат на “Е П”
ЕАД ЕИК *************сумата от 974,18 лева.
представляваща 3/8 част от сбора от претендираните
задължения за просрочени плащания, задължения по партида
с клиентски номер ************ , поради погасяването им
по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че В. Г. Г. не дължи
на “Е П” ЕАД сумата от 1623.60 лева, представляваща 5/8
част от сбора от претендираните задължения за просрочени
плащания, задължения по партида с клиентски номер
************* поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищците 888.52 лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4