Р Е Ш Е Н И Е
№ 700
гр. Русе, 26 февруари 2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 31
януари 2024 година в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа
докладваното от ……… съдията ……… административно дело №296……
по описа за
2023 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 73, ал.4 от Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. с чл. 145 и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпила жалба от земеделски производител (ЗП) П.П. ***. Жалбата е насочена
срещу решение № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, изх. № 01-170-6500/285#23 от
22.05.2023г. на директора на ОД на ДФЗ – Разград, с която в т.I (едно римско) е отказано изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01
от 29.10.2019 г. по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020), сключен между ЗП П.П.П. и
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. Във точка II (две римско) е наложена финансова корекция на земеделския производител в
размер на 24 447.50 лева, а причината-неизпълнение на показатели, заложени в
Бизнес-плана(БП), неразделна част от този договор.
Жалбоподателят,
представляван от адв. Г.Я. счита, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила заради неизяснени факти и
обстоятелства, имащи съществено отношение към издаването му и поради
противоречие с приложимите материално-правни норми Излага се подробни доводи в
подкрепа на сочените основания. Твърди се, че са били налице обективни причини,
довели до трудности относно изпълнението на БП към договора. Но се счита, че не
е налице неизпълнение на разпоредбите на чл.6, ал. 1, т. 1, т .2 и т. 9 от
Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г.,
респективно т. 5.10 и т. 5.20 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите”
от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор №
BG06RDNP001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г.
Ангажират се и
допълнителни доказателства. Поискано бе назначаване на комплексна
съдебно-техническа експертиза, както и разпит на свидетел, с оглед доказване
тезата на земеделския производител.
Иска се от
Административния съд да отмени решението на директора на ОД на ДФЗ – Разград като
незаконосъобразно. Претенция за направените в хода на производството разноски
се предявява едва с писмените бележки.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на ДФЗ – Разград, чрез
процесуалния си представител чрез главен юрисконсулт Л.Ж., в съдебна зала
изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и тези, намиращи се под
корицата на адм. дело №739/2021г. по описа на АС-Русе и приетата по същото дело
административна преписка, съобразявайки и назначената и приета комплексна съдебно-техническа
експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в
14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Фактическите и правни изводи на съда:
На 07.06.2018 г.
ЗП П. П. депозира проект с УИН BG06RDNP001-6.001-1014 по процедура чрез подбор
№ BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Според представения бизнес
план стопанството на жалбоподателката е изцяло с растениевъдно направление –
отглеждат се 2,250 дка домат – открито производство, 2,250 дка краставици –
открито производство, 2 дка зеле с намерение за засяване на втора култура и
костилкови трайни насаждения – череши 1,066 дка, 8,091 дка кайсии, 4,000 дка
праскови и 1,090 дка сливи.
Бизнес планът
предвижда земеделският стопанин да разшири производството си, изграждайки 1 дка
оранжерия на третата година. През втората година да наеме производствен
персонал, осигурявайки заетост на 1 човек, както и да закупи ДМА – трактор за
нуждите на стопанството през първата година от изпълнението на проекта.
Предвидено е и преминаване на обучение за придобиване на професионални умения и
компетентности в областта на земеделието.
Началният
икономически размер на стопанството (измерен в СПО) бил определен на 28 745,25 лева.
Предвидено било нарастване в размер на левовата равностойност на 4 000 евро СПО
(9753 лева) като към крайната дата на периода за проверка изпълнението на
бизнес плана – 02.08.2021 г. икономическият размер на стопанството на
жалбоподателката следвало да достигне 38
498,25 лева СПО.
С оглед на
предвидените за изпълнение дейности били определени и специфичните цели и
резултати, свързани с развитие на дейностите на новото стопанство, които според
бизнес плана са увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство,
измерен в СПО (минимум 4 000 евро СПО); увеличаване обработваемата земеделска
площ на земеделското стопанство; подобряване на механизацията на стопанството
чрез закупуването на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване
за нуждите на земеделското стопанство; придобиване на професионални умения и
компетентности; завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по
опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в
информационна дейност относно тези проблеми; преминаване към биологично
производство на цялото стопанство и създаване на допълнителна заетост и нови
работни места в стопанството.
На 29.10.2019 г.
жалбоподателката, в качеството на бенефициер („бенефициент“ според текста на
договора) сключила договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01/29.10.2019 г. (л. 312 и
сл. от преписката) с Държавен фонд "Земеделие" – София, по силата на
който да й бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ, за извършване на
дейностите, заявени за финансиране с внесения проект. В приложение № 3 към
договора са отразени предвидените в БП специфични цели и резултати (посочени
по-горе). Срокът за изпълнение на одобрения бизнес план бил 02.08.2021 г., но
не по-късно от 5 години, считано от датата на подписване на договора (чл. 4,
ал. 1 от договора). Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в максимален
размер на 48 895 лева, който е разделен на две равни плащания по 24 447,50 лева.
Първото плащане се извършва до два месеца след сключване на договора, а второто
– в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане.
По делото не се
спори, че въз основа на сключения договор е извършено първо плащане и
жалбоподателката е получила сумата от 24 447,50 лева.
С Анекс № 1 към административния договор от
16.07.2020 г. (л. 297 и сл. от преписката) е извършена промяна на Приложение №
2 „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи“ и
Приложение № 3 „Таблица за специфични цели и резултати“ към сключения договор
като вместо одобрения за закупуване актив – трактор е одобрено закупуването на
ДМА – фреза, а от заложените специфични цели е отпаднало изискването за
увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство.
В хода на изпълнение на проекта – на 18.06.2021 г.
е извършено посещение на място от експерти на ДФЗ, като констатациите им са
отразени в попълнени контролни листи (л. 184 и сл. от преписката). Според
съдържанието на контролните листи проверка относно закупуването на мотофреза ще
се извърши впоследствие след подаване на заявка за второ плащане от земеделския
стопанин. Относно растениевъдната дейност е посочено, че площите с трайни
насаждения ( череши, кайсии, праскови и сливи) видимо съответстват. Такова
съответствие е установено и по отношение на засадените краставици и домати –
открито производство. За площите предвидени за засаждане на оранжерийни
краставици и домати е посочено, че тези насаждения са налице, но без да са
изградени оранжерии. Контролният лист е подписан от жалбоподателката.
На 30.07.2021 г. П. подала искане за второ плащане по договора, към което
представила необходимите документи. Във връзка с това искане отново било
извършено посещение на място на 26.08.2021 г. И при тази проверка (л. 158 и сл.
от преписката) е установено наличието на земеделските култури, заявени в бизнес
плана (без зеле), без да е определена конкретната площ на всяка от културите,
като отново е посочено за оранжерийните краставици и домати, че те са засадени,
но без да са изградени оранжерии, т.е. отглеждат се на открито. Изводите на
експертите, извършили посещението на място, е че се налага извършването на
проверка на място. Имотите стопанисвани от жалбоподателката са съседни и нямат
граници между тях като общата площ на културите не може да се определи, тъй
като са засети на няколко места. Контролният лист е подписан от
жалбоподателката, която представила обяснение, в което посочва, че желязната
конструкция на оранжериите е била покрита с полиетилен, който обаче е бил
увреден от слънцето и вятъра до степен, която не позволява поправката му.
Закупен е нов полиетилен, който към момента на проверката не е поставен, тъй
като поставянето му би унищожило насажденията в оранжерията. По отношение на
отглежданото зеле, жалбоподателката посочила, че то е засадено в кофички, като
преместването му на предвидените за това площи ще се извърши след преминаване
на проверката и прибиране на продукцията от засятата на тези места първа
култура.
Със Заповед №
451680/07.09.2021 г. на началника на РТИ – Разград било разпоредено
извършването на проверка на място по заявлението на ЗП за второ плащане, като
проверката следвало да се извърши в периода от 07.09.2021 г. до 24.09.2021 г.,
удължен с нова заповед до 13.10.2021 г. За резултатите от извършената проверка
на място били съставени контролни листи. В тях се посочва, че в бизнес плана на
ползвателя е залегнато, че за стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 2,00
дка със зеле в периода 01.07.2021 г. 01.08.2021 г. като при проверката е
измерена площ от 0,0806 ха , представляваща угар, със засадени единични бройки
разсад от зеле (40 бр.). Същата площ от 0,0806 ха е приета за площ, която е
била засята с краставици на открито като първа култура за стопанската 2020/2021
г. Според бизнес плана за стопанската 2020/2021 г. следвало да бъдат засадени
0,55 дка с оранжерийни краставици и 0,55 дка с оранжерийни домати в периода
20.05.2021 г. – 20.06.2021 г. При проверката на място е установено, че са
изградени три броя оранжерии с площ съответно 0,0336 ха, 0,0352 ха и 0,0378 ха,
но културите под тях са засадени доста преди изграждането на оранжериите,
поради което проверяващите приели, че културите следва да бъдат отнесени към
категорията открито производство. ЗП П. П. подписала контролния лист и е
представила писмени обяснения, в които отново посочва, че първоначално
поставеният на оранжериите полиетилен е бил унищожен и се е наложило повторно
покриване на оранжериите.
Контролният лист
от проверката на място бил подписан от жалбоподателката, но същият й е изпратен
и допълнително с уведомително писмо № 01-172-6500/409 от 14.10.2021 г. (л. 109
от преписката), като й е даден 14-дневен срок за възражения. Въпреки че по
преписката липсват данни за получаване на това писмо от жалбоподателката,
очевидно то е получено, тъй като е налице подадено срещу него възражение.
Така с писмо
изх. № 01-170-6500/285#1/21.10.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ЗП
била уведомена за откриването на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. Дадена й била възможност за
становище и възражение, каквото тя подала на 01.11.2021 г.
Директорът на
Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Разград, въз основа на
материалите в преписката, издал оспорения и разгледан по адм. дело №739/2021г. по описа на АС-Русе АУПДВ № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх. №
01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., с който е отказано изплащането на финансовата
помощ, представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от
29.10.2019 г. по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020) и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева.
С решение
№11/07.04.2022г. по същото дело съдът уважил жалбата на ЗП срещу АУПДВ № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх. №
01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г. То е оставено в сила с решение
№867/26.01.2023г. по адм. дело №6262/2022г. на I-во отделение на Върховен административен съд.
Мотивите за
отмяна на АУПДВ на съда са сгрешен ред и процедура за процесния казус. Според
съдебния състав, чиито мотиви са споделени и от касационната инстанция, този
ред за отказ за второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от
29.10.2019 г. е не чрез издаване на АУПДВ, а административното производство
следвало да е по реда на ЗУСЕСИФ/сега ЗУСЕФСУ/. Съдебният състав е приел още,
че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7
ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Посочил е, че показателите,
заложени в бизнес плана, по своята същност представляват индикатори. В тази
връзка са цитирани и мотивите, изложени в Решение № 13796/06.11.2020 г. по адм.
дело № 12488/2019 г. на седмо отделение на ВАС, според които: "Индикаторът
е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.
Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение,
което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на
извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите
след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
Гореизложеното е
дало основание за директора на ОД на ДФЗ – Разград, страна по Договор №
BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020, да започне процедурата по издаване на оспореното в настоящото
производство решение № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, изх. № 01-170-6500/285#23 на
директора на ОД на ДФЗ – Разград.
На ЗП П.П. е
изпратено уведомление по реда на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, с което АО сочи, че
открива производство по налагане на финансова корекция с подробни мотиви за
причината и основанията за налагането й. Дадена е възможност на адресата на
уведомлението да представи в 14-дневен срок своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства.
Земеделският
производител не се е възползвал от това законоустановено право за възражение.
Така на
22.05.2023г., директорът на ОД на ДФЗ – Разград издал и оспореното пред
настоящата съдебна инстанция решение № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, изх. №
01-170-6500/285#23. С него, в т. I (едно римско) е отказано изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020),
сключен между ЗП П.П.П. и Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. Във точка II
(две римско) е наложена финансова корекция на земеделския производител в размер
на 24 447.50 лева, а причината-неизпълнение на показатели, заложени в
Бизнес-плана(БП), неразделна част от договора.
При извършена
служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесното решение е издадено
от компетентен административен орган.
Съобразно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ „издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на
Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление“. С нормата на ал. 6 от същия
член е регламентирана възможност изпълнителният директор да делегира със
заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В случая е осъществена такава
делегация с представената по преписката (на л. 1-10 от преписката по адм. дело
№739/2021г.) заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, с която на директорите на областни дирекции на ДФЗ е предоставено
правомощие по отношение на бенефициенти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопанства“ (какъвто е процесния случай) да издават решения по
ЗУСЕСИФ/сега ЗУСЕФСУ/. Спазена е и териториалната компетентност, определена с
т. ІV.7. от същата заповед.
Оспореното
решение е издадено в писмена форма и съдържа посочване както на фактическите,
така и на правните основания за издаването му.
Няма спор, с
оглед и мотивите, изложени в решение №11/07.04.2022г. по адм. дело №739/2021г. по
описа на АС-Русе, оставено в сила при споделяне на тези мотиви с решение
№867/26.01.2023г. по адм. дело №6262/2022г. на I-во отделение на Върховен
административен съд, че за случай като настоящият, редът за възстановяване на суми,
платени по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г., съответно за отказ за изплащане на дължими суми по сключен
договор по тази мярка е разписан в ЗУСЕФСУ.
Съгласно чл. 27,
ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ/сега ЗУСЕФСУ/,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия закон.
Съгласно чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция издателят му е длъжен да осигури възможност на бенефициера да
представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици,
писмени възражения по основателността и размера на корекцията.
В чл. 73, ал. 3
от ЗУСЕФСУ е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от
представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат
представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В
случая липсват представени възражения от страна на жалбоподателя.
Спазени са и
изискванията на чл.69, ал.1-4 от ЗУСЕФСУ, досежно процедурата по администриране
на нередност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ „Финансова подкрепа със средства
от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция на следните основания“ - за неизпълнение на одобрени индикатори.
Съдебната
практика приема непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
за неизпълнение на одобрените индикатори и по този начин е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този
смисъл са налице множество постановени от Върховния административен съд,
четвърто отделение съдебни решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020
г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019
г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение №
5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.;
решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4912/2018
г. и др.
Във всички тях е
прието, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана за
неизпълнение на одобрените индикатори води до материалноправната хипотеза на
чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
Идентични е
казаното и в Решение № 13796/06.11.2020 г. по адм. дело № 12488/2019
г., Седмо отделение на ВАС, според което: "Индикаторът е нещо, което или
чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява
при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва
структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на
инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след
реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
Следователно,
основният въпрос, който е длъжен да изследва съдът в настоящото производство е –
Спазени ли са изискванията на чл.6, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 9 от Административен
договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г., респективно т. 5.10 и т.
5.20 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите” от Условията за
изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001 по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. от ЗП П.П. или не, както сочи АО?
Именно за това,
освен събраните по делото писмени доказателства, включително и тези, намиращи
се под корицата на адм. дело №739/2021г. по описа на АС-Русе и приетата по
същото дело административна преписка, и назначената и приета комплексна
съдебно-техническа експертиза, бяха събрани и гласни такива.
Анализът на тези
доказателства води съда на извода, че правилно АО, издател на оспореното
решение е приел, че ЗП не е спазил изискванията на чл.6, ал. 1, т. 1, т.2 и т.
9 от Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. Тези
текстове от договора определят задълженията на бенефициера/бенефициента/, като
според чл.6, т.1 бенефициента е длъжен до изтичане на пет години от сключване
на договора да „спазва одобрения бизнес-план, като отглежда видовете култури и
спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в него… “. В
т.6.2. е записано, че следва да „изпълнява всички задължения и ангажименти,
произтичащи от Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба във
връзка с одобреното проектно предложение“. В т.6.9 – да поддържа размер на
стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен.
Извършените
проверки - на 18.06.2021 г. е извършено
посещение на място от експерти на ДФЗ, след това ново посещение на място е
извършено на 26.08.2021 г. От последното и съставените въз основа на него КЛ е
видно, че служителите на ДФЗ са установили наличието на земеделските култури,
заявени в бизнес плана (без зеле), но без да е определена конкретната площ на
всяка от културите, като е посочено за оранжерийните краставици и домати, че те
са засадени, но без да са изградени оранжерии, т.е. отглеждат се на открито. На
следващо място, имотите стопанисвани от жалбоподателката били съседни и нямали
граници между тях, като така общата площ на културите не можело да се определи,
тъй като били засети на няколко места.
Извършената
следва по ред проверка на място по заявлението на жалбоподателката за второ
плащане, разпоредена със Заповед № 451680/07.09.2021 г. на началника на РТИ –
Разград била в периода от 07.09.2021 г. до 24.09.2021 г., удължен с нова
заповед до 13.10.2021 г.
Били съставени
контролни листи. От посоченото в тях, необорено в настоящото съдебно
производство е установено, че в бизнес плана на ЗП е залегнато, че за
стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 2,00 дка със зеле в периода
01.07.2021 г. - 01.08.2021 г. При проверката е измерена площ от 0,0806 ха ,
представляваща угар, със засадени единични бройки разсад от зеле (40 бр.).
Същата площ от 0,0806 ха е приета за площ, която е била засята с краставици на
открито като първа култура за стопанската 2020/2021 г. Според бизнес плана за
стопанската 2020/2021 г. следвало да бъдат засадени 0,55 дка с оранжерийни
краставици и 0,55 дка с оранжерийни домати в периода 20.05.2021 г. – 20.06.2021
г. При проверката на място е установено, че са изградени три броя оранжерии с
площ съответно 0,0336 ха, 0,0352 ха и 0,0378 ха, но културите под тях са
засадени доста преди изграждането на оранжериите, поради което проверяващите
приели, че културите следва да бъдат отнесени към категорията открито производство.
Съответно срокът
за създаване на оранжериите, съгласно Бизнес плана и уведомлението за промяната
към него от 27.03.2020 год., е в периода от 20.05.2021 г. до 20.06.2021 г.
Неизпълнението
на БП и на заложената в него производствена програма се доказва и от
заключението по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза. Както
казва в.л. инженер-агроном И.П. в съдебна зала, след като му бяха предявени разпечатки
– снимков материал от приложените към делото оптични носители : „Краставиците по
принцип в оранжериите се гледат вертикално, а тук са поставени хоризонтално.
При обработката на краставиците по принцип трябва да има междуредие, където да
се минава с техника между редовете. Това са акациеви дръвчета, трудни за
обработка. Липсва напояване, без напояване нищо не може да се гледа. Това са
акациеви дръвчета, кореновата система е проникнала отвън“.
Обяснението на
ЗП по повод тези констатации от проверките на място в имотите, в които се
отглеждат описаните в БП земеделски култури са описани подробно и в жалбата до
съда. Тя счита, че са налице обективни причини за неизпълнението или
лошото/частичното изпълнение на бизнес-плана. Сочи и представя доказателства,
налични още в проведеното административно производство, че поради заболяване от
Covid-19 наетият от нея работник, цялото му семейство са били карантинирани,
тоест били са във временна нетрудоспособност от 12 март до 12 април 2021 г.
Оправдава своето поведение и неизпълнените задължения и заради лошата
метеорологична обстановка през месец май и началото на месец юни 2021г., за
което представя и справка от Националния институт по метрология и хидрология
към Българска академия на науките.
Казва още „На
12.06.2021 г. се възползвахме от доброто време и засадихме разсада в
подчертавам, местата определени за полско отглеждане, на културите заложени в
бизнес плана, в парцел 054045, а местата определени за поставяне на
оранжериите, в същия парцел, използвахме за временно съхранение на разсада
който беше затрапен и щеше да се засее в самите оранжерии, след тяхното
поставяне, монтиране и сглобяване“. Оправдава несглобяването на оранжериите с
факта, че били поръчали полиетилена за
тях още през месец май 2021 г., но същият пристигнал на 28.07.2021 г.
Това обаче няма
как да се приеме за обективна невъзможност за изпълнение на задължението по БП.
Когато сключваш договор и прилагаш към него бизнес план с определени в него
ангажименти и срокове за изпълнението им, следва да съобразиш по какъв начин да
го изпълниш в тези срокове. Не е оправдание поръчката на полиетилен през май
месец и забавената му доставка, след като ЗП знае, че до 20.06.2021г.
оранжериите следва да бъдат готови.
По отношение на
количеството зеле, което е следвало да бъде засадено по БП и анекса към него, уточнява,
че стопанството е биологично и било недопустимо пръскането с хербициди, за да се
опази засаденото зеле. Поради тази причина зелето било частично унищожено от
вредители.
По отношение на
другата констатация, според която служители на ДФЗ са констатирали, че вместо заложените по бизнес план 18.747 декара за
обработване, мястото е 15.670 декара, като тази разлика се получила, тъй
като при измерването от служителя не са спазени разпоредбите на Регламент
1122/2009г. Твърди и представя доказателства, че парцелите които обработва и за
които е кандидатствала били измерени от лицензирано лице от Агенция по геодезия
картография и кадастър, което установило, че площите отговарят на скиците.
Изложените още в
административното производство аргументи
и доводи от ЗП П.П. не доказват нейната теза и не оправдават
констатираното от служители на ДФЗ неспазване на изискванията на чл.6, ал. 1,
т. 1, т.2 и т. 9 от Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от
29.10.2019 г., респективно т. 5.10 и т. 5.20 от Раздел 1 „Техническо изпълнение
на проектите” от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. от ЗП.
Видно от чл.18,
ал.1 от същия договор, „Бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично
неизпълнение, ако то е възникнало като пряка последица от действието на
непреодолима сила/извънредни обстоятелства“. Алинея втора обаче на същата норма
задължава бенефициера за „настъпването на което и да е обстоятелство по ал.1
той или упълномощено лице да уведоми Фонда в срок до 10 работни дни от датата,
на която е било възможно да го направи, като представи доказателства за това…“.
Внимателният
прочит на чл.18, ал.1 и ал.2 от договора води на извода, че дори и да се
приеме, че поради заболяване от Covid-19 наетият от нея работник, цялото му
семейство са били карантинирани, тоест били са във временна нетрудоспособност
от 12 март до 12 април 2021 г., за което има надлежни доказателства, ЗП не е
изпълнил задължението си да уведоми Фонда за това обстоятелство. Доколко
карантинирането и заболяването на нейният служител са попречили да се изпълнят изискванията
на БП, имайки предвид констатациите за неизпълнение на заложени срокове, много
след 12 април 2021 г. е друг въпрос. Както посочихме и по-горе, закъснялата
доставка на полиетилена на 28.07.2021г. пък не е поради непреодолима сила и/или
извънредни обстоятелства.
Ако и да се
приеме, че е действително отговаря на истината твърдението, че зелето било
частично унищожено от вредители и затова не съответствала засадената част на
заложената в БП, то за това обстоятелство ЗП също е следвало да изпълни
задължението си по чл.18, ал.2 от Административен договор №
BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г., а това не е сторено.
Няма как да се
приеме от съда, че извършените измервания от лицензирано лице от Агенция по
геодезия картография и кадастър, което установило, че площите отговарят на
скиците доказва, че установените от служители на ДФЗ разминаване по БП, че
вместо заложените по него 18.747 декара за обработване, ЗП е обработвал 15.670
декара, защото измерванията от лицензирано лице от Агенция по геодезия
картография и кадастър установява само и единствено че площите на имотите отговарят
на скиците, издадени от СГКК, но не и каква площ от тях се ползва от ЗП.
Ето защо, съдът
приема, че правилно и законосъобразно е издадено от директорът на ОД на ДФЗ –
Разград оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение №
18/06/1/0/00061/3/01/04/01, изх. № 01-170-6500/285#23.
Както вече бе
казано по-горе, индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва
осъществяването на одобрения проект.
Проектът се
одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което
включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на
инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след
реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма.
Съответно,
неспазването на който и да е от тези индикатори, предвид разпоредбите на чл.
11, т.2 и т. 5 от Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1014-COl от
29.10.2019г. и т. 11.1.5. от Раздел 2. „Финансово изпълнение на проектите и
плащане на Условията за изпълнение“ води до следното: 1. Не дава право на ЗП да
получи поисканото второ плащане; 2. Задължава ЗП да върне полученото първо
плащане по административния договор, заедно със законната лихва към него, което
по своята същност е наложена финансова корекция по точка II (две римско) от
решението.
Предвид
гореизложеното, неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана на ЗП,
представляващо неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ са обусловили издаването на Решението за отказ за изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №
BG06RDNP001-6.001-1014-C01 от 29.10.2019 г. и за налагане на финансова корекция
в размер на 24 447,50 лева (Двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и
седем лева и 50 ст.).
Жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена по изложените по-горе фактически и
правни съображения.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят в полза на
ответника по спора направените по делото разноски. Такива са поискани за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът ги определя в размер на 100 лева,
съобразно нормата на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с
чл.37 от Закон за правната помощ.
Воден от горното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването по жалба на земеделски производител П.П. *** срещу решение № 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, изх. № 01-170-6500/285#23/22.05.2023г.,
издадено от директора на ОД на ДФЗ – Разград.
Осъжда П.П. ***, с ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд земеделие гр.
София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (Сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: