МОТИВИ
към Присъда № 37/29.01.2020г. по НОХД № 288/2019г. на РС- Разград.
Обвинението
против подсъдимия А.М.К. *** е за това, че: За времето от 01.12.2017г. до 22.12.2017г., в гр.Разград
и в с.Ловско, общ.Лозница, е съставил неистински официален документ - контролен
талон № 4590459/18.12.2007г., на който е бил придаден вид, че е издаден на
името на А.М.К., ЕГН **********, с цел да бъде използван - престъпление по
чл.308, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Подсъдимият А.К. *** не счита, че е виновен, като дава
подробни обяснния по случая. Заявява, че е загубил талона си и тъй като
трябвало да върне шофьорската си книжка при нейната подмяна, се притеснил, че
го няма талона му. Не знаел, че при заявяване, че е загубен, глобата ще е 10
лв. Не може да каже откъде е взел талона, бланката, попълнил го преди
предаването му в полицията. Документите му изтичали на 12.12.2017г., на
15.12.2017г. те вече били изтекли и той тогава подал заявление. Заявява, че той
лично попълнил имената си в талона, ЕГН и след това положил подпис. Защитникът
му адв.Р.М. счита, че макар действително да е доказано, че представения талон е
неистински, то същият не е такъв документ за самоличност като свидетелството,
личната карта и паспорта, а е съпътстващ документ. Ето защо счита, че е налице
чл.9, ал.2 от НК и липсва извършено от подзащитния му престъпление, поради
което пледира за оправдателна присъда.
Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа обвинението
и го счита за доказано по несъмнен начин с оглед на всички събрани по делото
доказателства, поради което предлага подс.К. да бъде признат за виновен в
извършеното от него престъпление, като му се наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства- 1 година лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години по реда на чл.66 от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.К. ***. Същият е
правоспособен водач на МПС от 1996г. и притежавал СУМПС № *********, с
контролен талон към него с № 4590459.
Тъй като подсъдимият загубил
контролния талон с № 4590459, решил да изготви нов такъв, който да ползва. Един
ден за времето от 01.12.2017г. до 22.12.2017г. същиято отишъл в гр.Разград. Там
се срещнал с неустановено в хода на разследването лице, което му дало
непопълнена бланка за контролен талон към СУМПС, която наподобявала оригиналната.
След това подс.К. ***, където попълнил
собственоръчно с химикал в контролния талон имената, ЕГН си, номера на СУМПС,
датата, месеца и годината на издаване на контролния талон, след което положил
подпис в графата, където следвало да бъде положен подпис на съответното
длъжностно лице от ОДМВР-Разград, изготвящо контролния талон. По този начин
подсъдимият съставил неистински официален документ, тъй като същият не работел
като служител в сектор ПП при ОДМВР-Разград, респективно няма правомощия да
издава контролен талон към СУМПС на даден водач.
Поради факта, че срокът на валидност
на СУМПС и контролния талон към него, издадени на името на подсъдимия, бил до
18.12.2017г. , на 15.12.2017г. подс.К. подал заявление рег.№ 5538/15.12.2017г.
в служба„Квалификация“ при сектор „ПП“ при ОДМВР-Разград, за да му бъде
издадено ново СУМПС и контролен талон. След това се прибрал в с.Ловско,
общ.Лозница.
На 22.12.2017г. подсъдимият отишъл в
служба „Квалификация“ към сектор ПП при ОДМВР-Разград, за да получи новото си
СУМПС и контролния талон към него. Там представил пред св.Й.А., работеща в
сектор „ПП” при ОДМВР-Разград, на длъжност системен оператор, СУМПС №
*********, с контролен талон към него с № 4590459. Св.А. приела тези документи
и след като ги разгледала установила, че контролния талон представлява
неистински документ. След това уведомила прекия си началник си за случая. След
това подс.К. предал на полицейския служител Д.А., работещ в сектор ПП при
ОДМВР-Разград инкриминирания документ - контролен талон с № 4590459.
От заключението на назначената по
делото съдебно почеркова /графическа/ експертиза /л.36-39/, е видно, че:
саморъчният подпис, положен над „Подпис“ и ръкописният текст в представеният за
изследване Контролен талон № 4590459/18.12.2007г. са изписани от А.М.К..
От
заключението на назначената допълнителна експертиза става ясно, че Контролен талон № 4590459, обект на
експертизата, представлява неистинска бланка на контролен талон към СУМПС и
отпечатъкът от печат в бланката е принтирано изображение на отпечатък, който не
съответства на полаганите отпечатъци в бланките към 2007г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин въз основа на: показанията на свидетелката А., обясненията на подсъдимия,
характеристична -биографична справка, справка за съдимост, съдебно- почеркова експертиза
и допълнителна такава, др. писмени доказателства и доказателствени средства.
Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието
си, при пряк умисъл, подсъдимият А.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна, в периода от 01.12.2017 г. до
22.12.2017 г., в с. Ловско и в гр.Разград, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на настоящото документно престъпление, тъй като от една страна се е
сдобил с неистинска бланка на контролен талон и от друга собственоръчно е
попълнил данните си, въпреки че много добре е знаел, че бланката не е истинска
и той не е длъжностно лице от полицията. Налице е последователна функционална обвързаност
на двата акта, защото целта му е била да използва контролния талон пред
органите на сектор ПП при ОДМВР Разград при подмяна на СУМПС, както в
действителност е сторил.
Документа е неистински, защото му е придаден вид,
че в изхожда от съответното длъжностно лице от сектор ПП при ОДМВР Разград, и е
издаден при спазване на предвидения ред и процедура. Съгласно легалната дефиниция
за този вид документи съдържаща се в разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК неистински
документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило, какъвто е настоящия
случай. Както бланката, така и волеизявлението са неистински. В тази връзка са
заключенията на двете експертизи.
Безспорно е също така, че контролния талон по своя
характер представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, тъй като
от една страна следва да бъде издаден от съответно длъжностно лице от сектор ПП
при ОДМВР Разград в кръга на службата му, под съответната форма- утвърдена
бланка и печат. В случая това очевидно не е сторено.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението
при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, всички гореизброени обективни
признаци от състава на престъплението. Разбира се, законодателят не предвижда наказателноотговорното
лице да може да борави с правните понятия "неистински”, „официален” и „документ"
в степен, в която е необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото - законът
изисква деецът да съзнава фактите, които лежат в основата на правните признаци.
В този смисъл сщият е съзнавал, че съставя сам неистински официален документ, върху
бланка, която не е издадена в МВР.
При определяне и индивидуализиране на наказанието за това
престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, оказаното съдействие и мотивите за извършването му, поради
което му наложи наказание при условията на чл.54 от НК към минимума, а именно 6
/шест/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен
целите на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: