№ 4128
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100109723 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк – София №1, *********
и ответникът А. А. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ
и чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
28154/2010г. на СРС, 64 състав, а именно:
- 29 809,72 лева – главница по Договор за потребителски кредит,
обезпечен със залог на вземане № РК08200048/06.10.2008г. и Договор за
продажба на вземания (цесия) от 28.09.2012г., ведно със законна лихва за
периода от 18.06.2010 г. до изплащане на вземането;
- 2 294,37 лева - договорна лихва за периода от 08.12.2009 г. до
17.06.2010 г„ ведно със законна лихва за периода от 18.06.2010 г. до изплащане
на вземането;
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на
942,09 лева и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.09.2012 г. се сключил Договор
за продажба на вземания (цесия) между „СИБАНК“ ЕАД /в качеството на
цедент/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /в качеството на цесионер/, по силата на
който цедентът е прехвърлил на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфолио с
необслужвани вземания, в това число и вземанията на „СИБАНК“ ЕАД към
А. А. А..
На 06.10.2008 г. между „СИБАНК" АД като кредитор и А. А. А. като
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен
със залог на вземане № РК08200048.
1
Съгласно договора банката предоставила кредит в размер на 30 000.00
лева /тридесет хиляди лева/. Средствата по кредита били предоставени и
отчетени по банкова сметка с IBAN ********* - погасяваща, открита на името
на кредитополучателя. Отпуснатият кредит бил усвоен еднократно от
кредитополучателя на 06.10.2008 г. по посочената банкова сметка.
Ищецът твърди, че за ползвания кредит кредитополучателят се е
задължил да плаща на банката годишна лихва, равна на сбора на Банковия
Лихвен Процент за кредити в национална валута на Банката /БЛП/ плюс
надбавка в размер на 1,80%, съгласно чл. 4 от договора. Освен това договорът
е сключен и при годишен процент на разходите към датата на подписване на
договора - 6,91 %, съгласно чл. 3 от договора.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите съгласно договора лихви, в сроковете и при условията на
Договора, а именно на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяване
на кредита е до 06.10.2018 г. Тези условия са описани в погасителен план към
договора.
Съгласно чл. 5, ал. ал.5 от договора, при забава на плащането на
месечните анюитетни погасителни вноски по кредита (главница и лихви) от
страна на длъжника, банката събира върху неиздължените суми за времето на
забава лихва в размер на договорената в чл. 4, ал.1, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. При обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер, банката отново начислява лихва в размер на
договорената в чл. 4, ал.1, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
При частично или напълно неиздължаване на която и да е от
погасителните вноски, както и при неизпълнение на което и да е от
задълженията или условията по договора, банката има право едностранно, без
да дължи уведомление до длъжника, да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг /чл. 9 от
договора/. В случаите, в които банката е упражнила това право, банката
изпраща до длъжника писмено съобщение за датата, на която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и за размера на остатъка от кредита.
Ищецът сочи, че поради неплащане от страна на длъжника, кредитът е
направен предсрочно изискуем на дата 22.07.2009г. До длъжника е изпратено
уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 05.10.2009 г„ с което длъжникът е уведомен за това,че кредитът
му е обявен за изцяло изискуем и е поканен да плати в седемдневен срок. След
тази дата имало само частично плащане.
Ищецът излага доводи, че съгласно т. 1 от ТР 8/2017, постановено на 02
април 2019 г., ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Моли да се вземе предвид обстоятелството, че на 06.10.2018г., е настъпил
крайният падеж за издължаване на кредита, с което вземането е станало
изискуемо.
2
Ищецът сочи, че кредиторът е пристъпил към принудително събиране
на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя на
18.06.2010 г. Образувано е ч. гр. д. № 28154/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 64 състав, по което съдът е разпоредил в полза на „СИБАНК" АД
да се издаде Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за следните суми:
29 809,72 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 18.06.2010
г. до изплащане на вземането; 2 294,37 лева - договорна лихва за периода от
08.12.2009 г. до 17.06.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 18.06.2010
г. до изплащане на вземането; 942.09 лева - разноски по заповедното
производство.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба на вземания
(цесия) от 28.09.2012г. сключен между „СИБАНК“ АД /в качеството на
цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, „СИБАНК“ АД
му е прехвърлило пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено
и вземането, възникнало от сключения между „СИБАНК “ АД като кредитор и
А. А. А. като кредитополучател, Договор за кредит № РК08200048 от
06.10.2008 г.
На базата на изрично пълномощно, предоставено от „СИБАНК“ АД,
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратило от името на цедента уведомително писмо
за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А. А. А. на посочения от
него в сключения договор за кредит адрес. Евентуално ищецът моли, да се
приеме, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самия договор за цесия, уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното
от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
по молба на „СИБАНК“ АД е образувано изпълнително дело № 143/2010 г. по
опис на ЧСИ Т.А.В.-Н., peг. № 791 при КЧСИ.
Ищецът сочи, че на 18.06.2010 г., на основание чл. 116, буква б) от ЗЗД
погасителната давност относно вземането е прекъсната, а съгласно чл. 115, ал.
1, буква ж) от ЗЗД е спряла да тече.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Във възражение, подадено в срока по чл.414 ГПК, ответникът е
направил възражение за погасяване на вземанията по давност.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
сключване на договор за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на
неплатените изискуеми суми, дължими по договора, прехвърляне на
вземанията по кредита, съобщаване за прехвърлянето на вземанията на
длъжника.
По отношение на възражението за давност, направено в заповедното
производство, се установява от приложено уведомление за предсрочна
изискуемост /л.13 от заповедното производство/, че длъжникът е уведомен
лично за обявяването на задълженията по договора за предсрочно изискуеми
на 05.10.2009г. Заявлението по 410 ГПК е подадено на 18.06.2010г. и с него е
3
прекъсната давността, считано от тази дата, поради което давностният срок и
към момента не е изтекъл.
Относно разноските следва да се присъдят сторените разноски в
заповедното прозиводство в размер на 942,09 лева и в исковото
производство – 642,07 лева – държавна такса и 350 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски в размер 1934,16 лева.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238 и чл.239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. А. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к. *********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********,
гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк – София №1, ********* по
предявените установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и
чл.86 ЗЗД, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
28154/2010г. на СРС, 64 състав, а именно:
- 29 809,72 лева – главница по Договор за потребителски кредит,
обезпечен със залог на вземане № РК08200048/06.10.2008г. и Договор за
продажба на вземания (цесия) от 28.09.2012г., ведно със законна лихва за
периода от 18.06.2010 г. до изплащане на вземането;
- 2 294,37 лева - договорна лихва за периода от 08.12.2009 г. до
17.06.2010 г„ ведно със законна лихва за периода от 18.06.2010 г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********, да
плати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4,
ул. Бизнес парк – София №1, ********* сумата 1934,16 лева – разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4