Р Е Ш Е Н И Е
№ 938/8.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9781 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.К.М., Родена в гр. Катовице,
Полша, настоящ адрес:***
срещу М.С.М., ЕГН **********, адрес *** искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради разстройство на брака, за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо родените през времетраенето на брака
ненавършили пълнолетие деца, за дължима издръжка и за предоставяне на семейното
жилище.
Излагат се следните факти и твърдения:
С ответника са съпрузи по силата на граждански
брак, сключен в гр. Ямбол на 16.02.2006 г., с Акт за граждански брак № * г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние при Община - гр. Ямбол, първи по ред и за двамта. От брака си
имат две ненавършили пълнолетие деца: Никол - родена на *** г. и Симеон -роден
на *** г..
По подробно изложени в исковата молба причини счита
брака си с ответника за дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли за постановяване на решение с което
същият да бъде прекратен с развод поради разстройство на брака поради
изключителна вина на ответника.
Претендира местоживеенето и родителските права по
отношение на родените от брака деца, да й бъдат предоставени при посочен от
съда режим на лични контакти между децата и бащата.
Претендира осъждане на ответника, да заплаща чрез
ищеца, в полза на всяка от децата, месечна издръжка в размер на по 500 лева,
платими до 5 число на месеца за който се дължи, като за начален момент се счита
датата на постъпване на исковата молба в съда.
Претендира предоставяне ползването на семейното
жилище, находящо се в *.
Претендира запазване на фамилното си име М..
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който също счита брака си с ищцата за
зълбоко и непоправимо разстроен, отрича в отговора си дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им да е по негова вина. Твърди и излага причини, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е на ищцата. Моли бракът му с ищцата да бъде прекратен с развод
по нейна вина. Депозира насрещна искова молба в която излага подробни причини и
твърдения за разстройство на брака им с ищцата, по нейна вина. Прави искания за
предоставяне местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо децата
на бащата, и определяне на режим на лични контакти на ищцата с тях. Претендира
предоставяне семейното жилище. Предявява иск за издръжка в размер на 150 лева
за детето Никол и 130 лева за детето Симеон, при начален момент се счита датата
на влизане в сила на решението по делото.
Претендира разноски.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ищецът е подал
отговор по насрещната искова молба, с който счита твърденията на ответника, че вина за
разстройството на брака им носи тя за неоснователни. Оспорва предявените от
ответника небрачни искове, за предоставяне на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца и семейното жилище. Оспорва и исковете за
издръжка.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак, сключен в гр. Ямбол на 16.02.2006 г., с Акт за
граждански брак № * г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние при Община - гр. Ямбол, първи по ред и за
двамта.
От брака си имат родени две деца ненавършили
пълнолетие – * М., ЕГН **********, видно от представеното удостоверение за
раждане № * г. на община Варна и * М., ЕГН **********,
видно от представеното ъдостоверение за раждане № III-855/12.11.2010 г. на община Варна.
В откритото съдебно
заседание по делото е проведен разпит на свидетели в режим на водене от ищеца и
ответника. От показанията на свидетелите – Нелияна Михайлова Михайлова и Иванка
Вълкова Станчева, става ясно следното: и двете са близки приятелки на
молителката, познават и децата й. Твърдят, че знаят за проблемите в отношенията
между ищеца и ответника, като са били преки свидетели на скандали и разпри
между тях. Водели са разговори с молителката, в които последната е описвала как
тя е била обект на посегателства – психическо и сексуално такова, ответникът си
е позволявал да уронва престижа и като човек и личност. Свидетели са на
влошеното емоционално състояние на ищеца в резултат на отчуждението в
семейството и разкъсване на семейната връзка между страните. Разказват как
провокиран от силно чувство на ревност съпругът на молителката я е
възпрепятствал от контакти с приятелския й кръг. Това поведение на съпруга е
породило страх у молителката като е дало повод за посещение при псохолог.
Според тях ищеца разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и
възпитание на непълнолетните деца от брака с ответника. Живее под наем като
жилитещето може да задоволи потребностите на нея и децата. След момента на
фактическа раздяла, молителката не възпрепятства и не се противопоставя на
срещи между децата и техния баща.
По делото са представени
и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетели водени от ответника.
От показанията на * – майка на ответника и *, става ясно следното: ответникът
държи на семейството и съпругата си като получава помощ в родителските грижи от
роднините си. Твърдят, че ответникът помага в отглеждането на децата като
подкрепя финансово майката и полага грижи за децата – купува им дрехи, плаща
такси за детска градина/училище, следи за възпитанието на децата и поема
разходите по извънкласните дейности, които те практикуват. Излага се, че са
били изненадани от желанието на молителката за разтрогване на брака, тъй като
ответника с поведението си, не е дал повод за повод за разстройството в
отношенията между страните.
В хода на производството, с оглед пълното
изясняване на фактическата страна на спора е допусната, изслущана и приобщена
по делото съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която дава отговор
на правно релевираните въпроси по делото. От
обективираното в заключението на експертизата се вижда, че страните по делото и
децата е изградена стабилна емоционална връзка. Тази между майката и децата е в
достатъчна степен за да удовлетвори техните основни потребности. Родителският
капацитет и на майката, и на бащата е достатъчен и надежден за отглеждането и
възпитанието на децата като дефицитът идва от конфликта между страните в
настоящото производство, тъй като децата имат потребности и от двамата
родители.
За разкриване на фактите релевантни за спорното
право са изслушани обяснения на страните по спора. Молителката навежда
твърдения, че ответниът се е дезинтересирал от децата и не полага необходимите
грижи за отглеждането и възпитанието им. Не участва в закупуването на облекла и
дрехи за децата като поставя своите интереси пред тези на децата, излагайки
здравословното им състояние на риск. В резултат от системния тормоз, който
ответника осъществява върху ищцата, тя изпитва чувство на страх, което е
причина да напусне семейното жилище и да живее под наем.
Ответникът споделя, че се грижи за децата, че не ги
е лишавал от нищо, защото държи на тях и ги обича. Отрича твърдяното сексуално
насилие упражнено от него спрямо ищцата.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За да прекрати брака с развод, съдът трябва да
установи основанията, които са възникнали след сключването на брака и показват,
че брачната връзка трябва да се прекрати, за да не продължи да съществува само
формално. В чл. 49 СК е възприето едно относително основание за развод –
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Преценката за състоянието на
брачната връзка се прави с оглед дължимото – съобразно закона, арг. чл. 13 – 17 СК, добрите нрави и обичаите. По тези критерии бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, когато представлява пълно отрицание от нормалното състояние на
брачната връзка, когато отсъства и в минимална степен дължимото отношение между
съпрузите. На първо място, бракът е дълбокото разстройство на брака е налице,
когато разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие,
уважение, разбирателство и взаимопомощ между тях; състояние, при което брачната
връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание, съответстващо на морала
и закона. Трябва да се установи пълна липса на взаимност и на нормални условия
за съвместен живот, необходимо е тотално разпадане на връзките между съпрузите
/духовни, физически, имуществени/, в този смисъл т. 2 от ППВС № 10/1971 г.
Втората допълнителна характеристика на
разстройството на брака е „непоправимост”. Непоправимо е разстройството, когато
е трайно няма изгледи да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Такова разстройство не може да се преодолее, за да се възстановяват нормалните
съпружески отношения /т. 2 от ППВС № 10/1971 г./.
Съдебната практика е установила различни причини,
които обикновено могат да предизвикат дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В Постановление № 1/1957 г. на Пленума на ВС като причини са посочени:
прелюбодеянието на един от съпрузите, неоснователен отказ на един от съпрузите
да живее в семейното жилище, физическо и психическо насилие от единия съпруг
към другия, неоснователна ревност, обърнала се в източник на постоянни
физически и морални изтезания, продължителната фактическа раздяла. При
фактическата раздяла е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа
връзка между съпрузите. Разделното живеене на съпрузите е отклонение от
законовото предписание на чл. 15 СК.
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.
Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни
доказателства. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен.
Доколкото съдът е
сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 СК, то са налице предпоставките за
произнасяне по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака.
От събраните по
делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла датираща от
лятото на 2016 г. години. Конкретните причини и персонална вина на някоя от
страните за това обаче, както и за влошените отношения по между им, не се
установяват по безпротиворечив и категоричен начин. това е така, защото от една
страна свидетелите водени от ищцата не са били очевидци на проявено насилие от
страна на ответника, като впечатленията им за това са изградени изцяло от разкази
на ищцата, а от друга не бе установено конкретно поведение на ищцата,
съответстващо на посочените в ППВС № 1/1957 г.. От съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са
допринесли за разпада на брачната връзка – ищцата, напускайки семейното жилище,
а ответникът – създавайки предпоставки за това и допускайки отчуждението на
съпругата си. Съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно
чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучието на семейството, като
брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона. Налице е
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с
развод. В обобщение на изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, чрез
поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за
настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.
Съдът следва да
уважи и искането за запазване на фамилното име на ищцата М..
Относно исковете за
предоставяне на родителските права:
Съгласно
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния
съд на Република България, при определяне на мерките по упражняване на
родителските права се изхожда от съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на родителите,
полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и възпитават,
привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия,
помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето. При
преценката за умението на родителя да направлява правилно детето в живота, да
му дава положителен пример и да го напътства към положителни постъпки е от
значение конкретното проявление на възпитателските качества на родителя и
реалните възможности да отделя време и грижи за отглеждането и възпитанието му.
Исковете не се
оспорват от страните и от контролиращата страна, поради което съдът, изхождайки
единствено и само от интересите на децата, с оглед пълноценно им израстване и
възпитание като достойни членове на обществото и имайки предвид
обстоятелството, че майката разполага с родителски капацитет да се грижи за тях,
разполага с необходимата поддържаща семейна среда в лицето на своите близки
приятелки намира, че родителските права следва да се предоставят на майката по
местоживеенето на последната.
По отношение режима
на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:
Определяйки режима
на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата
възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани
със средата в която се отглежда.
Съдът намира, че
режимът на лични контакти следва да отговаря на интересите на всяко от децата,
неговия пол, възраст и етническа принадлежност. Предвид неоспорените твърдения,
че ищцата е католичка, това обстоятелство също следва да се има предвид при
определяне на режима на лични контакти. В конкретния случай относно разликата
между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на
Великден. Воден от посочените съображения съдът счита, че децата следва да
бъдат с майка си по време на католическия Великден при хипотеза на съвпадение
на датите на този християнски празник с дните на личен контакт на бащата.
Съдът намира за
подходящ следния режим на лични контакти: Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09,00 ч. в събота до 18 ч. в неделя , като ги взема от дома на
майката и ги връща на същото място; един месец през лятото, който да не съвпада
с периода на платен годишен отпуск на майката, като ги взема и връща в дома на
майката; половината от пролетната и половината от зимната ваканция на всяко от
децата, по три дни на Коледните празници на всяка нечетна година и три дни на
Новогодишните празници на всяка четна година, два дни по време на Великденските
празници с преспиване, като ги взема и връща в дома на майката; при съвпадение
на великденските празници празнувани според католическата доктрина с деня за
личен контакт с бащата децата ще остават при майката, а бащата ще има правото
да ги вземе при себе си през следващите събота и неделя; бащата ще има правото
да се среща с всяко от децата на рождения му ден за два часа.
Относно ползването
на семейното жилище:
Семейното
жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени за
задоволяване битовите нужди на семейството /т. 2 от ППВС № 12/1971 г./. Законът
има предвид жилището, обитавано от семейството до фактическата раздяла между
съпрузите. Семейно е и жилището, придобито с общи средства по време на
раздялата. Собствеността върху жилището не е от значение за неговата
квалификация като семейно. То може да е собствено на съпрузите, на единия от
тях, на техните близки. Разпоредбата на чл. 56 ал. 3 СК
повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно, на първо място е
необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл. 322,
ал.2 ГПК, като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на
предявилия иска съпруг. Ползването се предоставя на съпруга, който ще упражнява
родителските права и ще се грижи за отглеждането и възпитанието на децата. С
оглед горното и възприетото до тук настоящият състав счита, че ползването на
семейното жилище, находящо се в *, следва да се предостави на ищцата.
Относно иска за
издръжка в полза на всяко от децата:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищцата бе да
установи и докаже, че ответникът е родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на ответникът да дава
претендирания размерна издръжка. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал.1 СК се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете
е безусловно.
Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на
нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични
нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото
на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2
от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за
детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само
по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности,
но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Липсват доказателства и
твърдения ищцата да страда от заболяване, което да и пречи да осъществява
трудова дейност. Ответникът е баща на непълнолетните деца, същия е в
трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятства да
осъществява обичайните трудови дейности. Същият е предприемач и разполага с
магазин за авточасти. По делото не се установи, какъв е размерът на неговите
доходи, поради което съдът счита, че същите са в размер около средния за
страната в областта в която работи. Не се твърди наличието на данни за други
алиментни задължения на бащата т.е. да плаща издръжка в полза на друг свой
ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на децата съдът приема,
че освен присъщите за възрастта им нужди от храна, облекло, няма данни да
страдат от заболявания които да обуславят наличие на специфични потребности и
нужди.
Съобразно
изложените мотиви, съдът след преценка нуждите на всяко дете, и предвид
близката им възраст, доходите на страните и останалите относими обстоятелства,
както и социално икономическите условия в страната намира, че общата месечната
издръжка на всяко от децата следва да е в размер на по 300,00 лв. От тях бащата
следва да заплаща 250 лв., а останалите 50 лв. следва да се поемат от майката.
По-големия размер на издръжка, дължима от бащата се обуславя от факта, че
майката ще полага непосредствените грижи по оглеждането на децата. С оглед
изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 250 лв. месечно,
като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 500 лв.
да се отхвърли.
Относно разноските:
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., които са заплатени при
внасянето на исковата молба и отговора на исковата молба, на основание чл. 329,
ал. 1 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса съразмерно уважената част по иска за издръжка в размер на 4% от сбора на
тригодишните платежи, или сумата от 720,00 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги
направили.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненският районен
съд:
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между М.К.М., Родена в гр.*, настоящ адрес:*** и М.С.М., ЕГН **********, адрес ***, 16.02.2006 г., с Акт за граждански брак № 0029/ 16.02.2006 г., за което
обстоятелство е съставен от длъжностното лице по гражданското състояние при
Община - гр. Ямбол,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, като съобразно направеното искане ОБЯВЯВА, че
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между
страните имат и двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи фамилно име – М..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата * М., ЕГН ********** и
* М., ЕГН **********
НА МАЙКАТА М.К.М., Родена в гр.*, настоящ адрес:***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата М.С.М.,
ЕГН ********** с децата
* М., ЕГН ********** и * М., ЕГН **********, като му дава
възможност да ги вижда и взема, Всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 09,00 ч. в събота до 18 ч. в неделя, като ги взема от дома на майката и ги
връща на същото място; един месец през лятото, който да не съвпада с периода на
платен годишен отпуск на майката, като ги взема и връща в дома на майката;
половината от пролетната и половината от зимната ваканция на всяко от децата,
като ги взема и връща в дома на майката; по три дни на Коледните празници на
всяка нечетна година и три дни на Новогодишните празници на всяка четна година,
два дни по време на Великденските празници с преспиване, като ги взема и връща
в дома на майката; при съвпадение на великденските празници празнувани според
католическата религиозна доктрина с деня за личен контакт на бащата децата ще
остават при майката, а бащата ще има правото да ги вземе при себе си през
следващите събота и неделя; бащата ще има правото да се среща с всяко от децата
на рождения му ден за два часа.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза
на детето * М., ЕГН
**********,
чрез неговата майка и законен представител М.К.М., Родена в гр. *,
настоящ адрес:***,
месечна издръжка в размер на 250,00 /двеста и петдесет лева/, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 17.08.2016 г., до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, платима до всяко 5
/пето/ число от месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал.
1 и ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза
на детето * М., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М.К.М., Родена в гр. *, настоящ адрес:***, месечна издръжка
в размер на 250,00 /двеста и петдесет лева/, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 17.08.2016 г., до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, платима до всяко 5 /пето/ число от месеца,
за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА семейното жилище находящо се в гр. Варна, кв. „Възраждане“ бл. 39, вх. 2 ет. 4, ап. 32 на децата и съпругата М.К.М., Родена в гр.*
за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА от влизане в сила на настоящото решение, на основание
чл. 56, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 720,00
лева /седемстотин и двадесет лева/ представляваща дължима държавна такса по иска
за издръжка, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: