№ 14
гр. Ловеч, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500582 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл.,чл.317 ГПК.
С решение № 270 от 25.10.2021 година, постановено по гр.дело № 950 по описа за
2021 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил предявените от Г. Ц. М., ЕГН **********,
адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Левски" № 4, ап. 38 против „Обединена българска банка" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша" № 89Б, искове за
признаване за незаконно уволнението , извършено със Заповед № ВЗ-1269/31.03.2021 г. и
неговата отмяна, възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението - „Мениджър
връзки с МСП" в Дирекция, МСП - дистрибуция", регион Велико Търново и за заплащате на
обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното
уволнение в размер на 10 056,00 лв. за периода 01.04.2021 г. до 01.10.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2021 г. до изплащането .Осъдил е ищцата да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 200.00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Против решението е подадена въззивна жалба от Г. Ц. М. с която обжалва решението
като неправилно. Оспорва извода на съда, който е приел, че е била служител на „ОББ"АД -
клон Ловеч и съответно подборът е следвало да се извърши измежду служителите, заемащи
длъжността длъжност „Мениджър връзки с МСП" в Дирекция „МСП-дистрибуция"
единствено в клон Ловеч, а не измежду служителите в съответното структурно звено на
ответника - „Регион Велико Търново", изпълнявали идентични трудови функции с
ищцата.Като неправилен сочи и извода на РС, че в организационно и управленско
1
отношение централното управление в Ловеч има относителна самостоятелност, тъй като
според приложеното по делото щатно разписание „централно управление - Ловеч" не
съществува, а дейността на мениджърите връзки МСП от клон Ловеч не е свързана
единствено методически с регионалния мениджър на „Регион Велико Търново", а се
намират във функционална и йерархическа зависимост.
Изтъква, че съдебния акт е постановен в противоречие със задължителната съдебна
практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която сочи.
На следващо място, твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като в
приетите по делото като доказателства формуляри за оценяване изпълнението на
длъжността по компетенции от ищцата и другия оценяван- Х.М.Д., оценките са дадени
хипотетично, евентуалния клиент е посочен с индексите „х, х, х, х" и не е ясно как при това
положение съдът е изследвал въпросните оценки и преценил дали са правилно поставени
или не.Въпросните формуляри са били оспорени от ищцата в хода на процеса. Съдът е
отказал на страната да допусне експертиза относно наличието на „Скайп“ кореспонденция
между св.Ванев и останалите членове на комисията, както и да установи дали въпросните
документи са били въведени в регистрационната системата на ответника на въпросните дати
и дали са били регистрирани, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на въззивната
жалба, в който са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на постановения
съдебен акт.
Във връзка с оплакванията на въззивника излага, че по делото няма твърдение, че
ищцата е служител на „ОББ АД - клон Ловеч", а работодател на Г.М. по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е (било) юридическото лице Обединена
българска банка АД, като т.н. клон Ловеч е структурно поделение, което не е клон по
смисъла на чл. 17 от Търговския закон и това обстоятелство е видно по партидата на
ответното дружество в Търговския регистър.
Изтъква, че съгласно представените, приети като доказателства: трудов договор и
допълнителни споразумения към него, ищцата е била с място на работа в град Ловеч,
Регион Велико Търново и именно това обстоятелство е от решаващо значение за
законосъобразното провеждане на подбора.В тази връзка се позовава на Тълкувателно
решение 5/2019 от 26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС, а цитираните от въззивника решения
намира за неправилно интерпретирани и неотносими към спора.
Счита, че е процесуално недопустимо въвеждането с въззивната жалба на
твърдението за хипотетичност на оценките при извършения подбор, което представлява
посочване на ново обстоятелство, направено след преклузивния срок и като такова не следва
да бъде прието за разглеждане.
Акцентира, че съдът правилно е приел, предвид характера на Заповед № ВЗ-3183 от
23.03.2021 г. и формулярите за оценка като частни документи, че правилата по чл.193 ГПК
не са относими към тях и откриване на производство по оспорване на съдържанието и
датата им е процесуално недопустимо, което е отразено в протокола от проведеното съдебно
заседание на 14.09.2021 г. Излага доводи, че в конкретния случай, събраните по делото
свидетелски показания по безспорен начин установяват, че коментираните документи
действително са подписани от лицата, посочени като автори. А въпросът дали е извършен
реален подбор е въпрос по същество на делото и е правен.
В заключение счита жалбата за неоснователна.
Като евентуално поддържа направеното в производството пред РС възражение за
2
прихващане.
В съдебно заседание Г. Ц. М. се представлява от адвокат Д.Н., който поддържа
подадената жалба, а пълномощниците на „Обединена българска банка“АД- юрисконсулт
Д.Ж. и юриск.А.К.-П. молят да бъде потвърден обжалвания акт.
От приложените доказателства по гр.дело № 950/2021 г. на Ловешкия районен съд, от
събраните във въззивното производство писмени доказателства, като съобрази и
становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за
обжалване е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и
правилно.
Ищцата Г. Ц. М. е предявила срещу „Обединена българска банка“АД обективно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ- за признаване незаконността на уволнение,
извършено със Заповед №В3-1269/31.03.2021 г. и за отмяната , за възстановяването на
заеманата длъжност, както и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ответникът е оспорил исковете.
От фактическа страна се установява следното:
По силата на трудов договор № 5159/26.08.2015 г. ищцата е назначена на длъжността
кредитен консултант в „Сибанк“ЕАД, с място на работа Регион Северен централен-клон
Ловеч. С Допълнително споразумение № 3/04.10.2018 г. към договора е преминала от
длъжността „Кредитен консултант в Централен клон Ловеч, на длъжността,,Мениджър
връзки МСП" в Дирекция „МСП-дистрибуция" - регион Велико Търново, месторабота-
гр.Ловеч. Договореното брутно месечно възнаграждение е в размер на 1600,00 лева,
формирано от: основно месечно възнаграждение в размер на 1451,91 лв., и допълнително за
трудов стаж и професионален опит - 148,09 лв. Срокът на предизвестието при прекратяване
на безсрочния трудов договор е 30 дни, еднакъв за всяка една от страните.
На заседание на Управителния съвет на „ОББ" АД, проведено на 22.03.2021 г. е взето
решение, с което е одобрена промяна в длъжностното щатно разписание на дирекция „МСП
дистрибуция", считано от 01.04.2021 г., която включва: закриване на една щатна бройка
„мениджър връзки с МСП", с месторабота гр. Ловеч, регион Велико Търново; закриване на 1
щатна бройка „старши мениджър връзки с МСП" в Бизнес център Враца, регион Враца;
закриване на 1 щатна бройка „старши мениджър връзки с МСП", с месторабота Пловдив,
регион Пловдив. Дадени са указания към структурите за освобождаване на служителите на
основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ- съкращаване на щата, а в случаите, при които съкратените
длъжности се заемат от повече от един служител, да се извърши процедура по подбор по
критериите по чл. 329 КТ, при спазване на нормативно установените изисквания.
Приложени са утвърдените длъжностни и поименни щатни разписания.
В изпълнение взетото решение от УС на „ОББ" АД за промяна в длъжностното
щатно разписание на дирекция „МСП дистрибуция“ в ОББ е издадена Заповед № В3-3183 от
23.03.2021 г. за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър
връзки с МСП" в „ОББ" АД, дирекция „МСП дистрибуция", регион Велико Търново,
Централен клон Ловеч- Г. Ц. М. и Х.М.Д.. Назначена е комисия по подбора и са определени
критериите, на база на които да бъде извършен подбора, включващи ниво на изпълнение на
работата, професионална квалификация и умения и компетентности, като към всеки от тези
критерии има подкритерии. Оценката се степенува от 1 до 3, като по-високата оценка-
единица се определя когато служителят постига поставените задачи и цели, притежава
3
съответната професонална квалификация и отговаря напълно на изискванията за умения и
компетентност. Посочено е, че оценката по отделните критерии се извършва на база
подадена информация от прекия ръководител – Г.В., регионален мениджър МСП за регион
Велико Търново, дирекция „МСП дистрибуция".
Комисията е изготвила Формуляри за оценяване изпълнението на длъжността по
компетенции на двамата служители и Доклад от извършен подбор № ВВ-8142 от 30.03.2021
г., според който сборът от поставените оценки на оценяваните служители е: на Г. Ц. М.- 24
точки, а на Х.М.Д.- 18 точки. Въз основа на направената оценка е предложено да бъде
освободена на основание чл.328,ал.1,т.2 при съкращаване на щата Г. Ц. М., поради по-лоши
показатели.
На 31.03.2021 г. е изискана и представена декларация по чл.333, ал.1 от КТ от
ищцата. На същата дата на ищцата едновременно с предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, е връчена и заповед № В3-1269/31.03.2021 г. за прекратяване на
основание чл.328, ал.1,т.2 -„съкращаване на щата“ от КТ, на трудовото правоотношение,
считано от 01.04.2021 г. Вписано е да изплатят на Г.М.: обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 от КТ, обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за
неспазения срок на предизвестие и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.
В молба от 05.08.2021 г. (стр.119 от гр.д.№ 950/2021 г. на ЛРС) ищцата признава, че е
получила през м. април 2021 г. сумата 1676 лева обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220, ал.1 от КТ, а през м.май 2021 г. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в същия размер.
При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ- за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна , настоящата инстанция намира, че същият е неоснователен.
В тежест на ответника- работодател е да докаже законосъобразността на
уволнението.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е издадена в
кръга на правомощията на изрично упълномощено лице от представляващите банката, като
работодател. РС е приложил правилно постановката на TP № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС,
като е приел, че делегирането на работодателска власт чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на дисциплинарно наказание, е
допустимо. В заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата е посочено
правното основание за издаването - чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ и фактическото такова -
съкращаване на щата.
Правната теория свързва понятието „съкращаване в щата” с намаляване, премахване
в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
Мотивите на работодателя, които налагат намаляване на щата не подлежат на съдебен
контрол.
Щатното разписание на ответника определя персонала, т.е. броя на служителите и
тяхното разпределение по трудови функции и длъжности в отделните му звена (отдели,
служби и др.) Ответникът е представил щатните разписания, действали преди прекратяване
на трудовия договор с ищцата -към 22.03.2021 г. и след това- към 01.04.2021 г. И двете са
утвърдени от компетентния затова орган- изпълнителния директор, като е вписано и
решението на управителния съвет на „ОББ“АД. При тяхната съпоставка се установява, че
бройката на длъжността „Мениджър връзки с МСП“ с месторабота в гр.Ловеч от две е
намалена на една, т.е. налице е реално съкращение в щата. В този случай упражняването на
правото на подбор от работодателя е задължително, тъй като се засяга една от две
еднородни трудови функции и изпълняваните от ищцата трудови функции продължават да
4
се изпълняват от останалия на работа служител.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че подборът неправилно е извършен
само между служителите на длъжността в гр.Ловеч, а в него е следвало да бъдат включени и
служителите в съответното структурно звено на ответника- „Регион Велико Търново“,
изпълняващи идентични трудови функции с ищцата.В случая в региона на В.Търново влизат
четири областни града и според въззивницата работодателят е длъжен да извърши подбор
само в рамките на обособената структура, само между работници и служители,
осъществяващи еднородни функции в отделни звена.Такава самостоятелна организационно
управленска единица е „Регион Велико Търново“, към който се числи и ищцата.
Това възражение е неоснователно.
Районният съд е изложил подробни съображения по въпроса, като е посочил и
критериите, заложени в практиката и определящи наличие на структурна обособеност
на едно звено. Посочил е, че те са свързани с относително самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието и с
наличие на относително самостоятелно ръководство в управленската структура на
предприятието. Към тази основна характеристика е посочил и наличието на други критерии
за такава обособеност, а именно териториален (по отношение на населеното място, регион,
област на извършване на дейността), финансово-икономически (по отношение на наличие на
собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционален (по отношение
на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на
предприятието).
Изхождайки от дефинираното, районният съд е приел, че ищцата е осъществявала
трудовите си функции в рамките на дирекция, която отговаря за дистрибуцията на малки и
средни предприятия към Централното управление на банката, като е част от регионалното
звено Велико Търново, в което влизат областите Велико Търново, Ловеч, Габрово и Плевен.
Дейността си служителите в регионалното звено осъществяват на територията на отделна
области, като регионалния мениджър разпределя клиентите по области, съгласно
предоставен му списък от централата и оказва методическо ръководство. В рамките на
съответната област, в която те набират клиенти и сключват договори, имат относителна
самостоятелност, а действията си съгласуват с централата, на която изпращат своите
кредитни апликации. Бюджетът се определя от централата за съответния район с оглед
икономическите реалности. Всеки от служителите функционира в рамките на предварително
определен териториален периметър, в който се извършва разпределението на работа. Това е
дало основание на районния съд да приеме, че в организационно и управленско отношение
централното управление в Ловеч има относителна самостоятелност, а това означава, че след
взетото решение за съкращаване на една щатна бройка на длъжността „Мениджър връзки с
МСП“ с месторабота в гр.Ловеч, подборът следва да се извърши именно между лицата,
заемащи тази длъжност в област Ловеч.
Тези мотиви на решаващият съд са изцяло в съответствие с приетото след
постановяване на обжалваното решение Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС
по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, според което: „Работодателят може да упражни правото на
подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото
населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено
отличаващи се трудови функции. При полагане на труд в различни населени места
работодателят не може да упражни правото си подбор, тъй като той не може едностранно да
променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор – по
аргумент от чл. 118, ал. 2 и чл. 120 от Кодекса на труда.“ На основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт.
Именно между ищцата и останалия на работа служител на длъжността „Мениджър
връзки с МСП“ в гр.Ловеч е извършен подбор от работодателя съгласно чл.329 от КТ, с
5
което не е допуснато нарушение на закона. Във въззивната жалба се твърди, че районният
съд е приел, че ищцата е била „служител на „ОББ-клон Ловеч“, като са изложени
съображения в насока, че в търговския регистър няма вписан клон в гр.Ловеч, но това
твърдение е некоректно, тъй като подобни мотиви РС не е излагал.
В чл. 329 от КТ е регламентирано, че при закриване на част от предприятието, както
и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре.В случая ответникът е изпълнил тези
изисквания на закона. Изготвен е предварително формуляр с посочените критерии, като
квалификацията на служителите включва: придобитото от тях образование, стаж при
ответника, наличие на опит във финансовата сфера, а критерият за качество на изпълнение
се основава на изпълнението на всяка отделна трудова функция.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК се
приема, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на
работодателя във връзка с извършения подбор подлежи на съдебен контрол, при
упражняването на който „съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки
по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците
и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.“
Съобразявайки доказателствата по делото във връзка с подбора, съдът счита, че е
извършен съобразно установения правен режим. Във формулярите на комисията по подбора
са включени оценки по критериите, на база на които да бъде извършен подборът като
работата на двамата служители е оценявана по конкретни подкритерии, за основа на които е
послужила длъжностната характеристика на служителя. Информацията по приетите
показатели е получена от непосредствения ръководител на служителите. След извършеното
съпоставяне на приетите показатели и изложена подробна аргументация по всеки от
подкритериите е изготвена съответна цифрова оценка. Комисията е отразила в доклад
резултатите от извършения подбор, според който сборът от дадените оценки на М. е 24, а на
я Д.- 18, поради което е предложено да се прекрати трудовото правоотношение със
служителя М.. Докладът е подписан от членовете на комисията по подбор и приет от
представляващите банката.
Във връзка с оспорването от страна на ищцата на датата на формулярите и доклада,
съдът е изслушал и гласни доказателства, които подкрепят писмените доказателства, и които
са съобразени от съда при постановяване на решението.С оглед на това съдът приема, че е
налице съответствие на приетите от работодателя показатели по установените в закона
критерии с действителните качества на служителя, обосновани със събрана за участниците в
подбора информация.
Във въззивната инстанция ответникът е представил извлечение от системата на
„ОББ“АД, в която са отразени въпросните документи със съответния номер и дата на
издаване и е видно, че няма противоречие с датата, която е вписана в самия документ и
датата на отразяване на документа в системата.
В жалбата ищцата е навела оплаквания, свързани с изготвените формуляри за оценка
изпълнението на длъжността по компетенции от нея и другия служител, като акцентира, че
клиентите са „дадени хипотетично- с индекси „х,х,х,х“.Това възражение не следва да се
обсъжда, доколкото е въведено едва с въззивната жалба, но в тази връзка съдът намира за
основателни аргументите на ответника, че отразяването по този начин на имената на
клиентите е по конфиденциални съображения. А освен това на ищцата са известни имената
на клиентите, с които е работила, както и резултатите от това. Необходимо е да се посочи,
че в решението на районния съд подробно са анализирани данните за двамата служители и
сравнението, което комисията е извършила по отделните критерии, за да направи крайния
6
извод за законосъобразност на подбора, който се споделя и от настоящия въззивен състав.
На следващо място във въззивната жалба като необоснованост на
първоинстанционното решение се сочи позоваването на съда на формулярите за оценка,
които е оспорила и счита, че липсват доказателства за осъществени консултации между
членовете на комисията. Това възражение е също неоснователно.Формата, под която се
извършва подборът е въпрос на работодателска преценка, а при оспорването му са
допустими всички доказателствени средства по ГПК.Свидетелят Г.В., който работи на
длъжността „Регионален мениджър малки и средни предприятия“ в „ОББ“АД е потвърдил,
че е изготвил формуляра за подбор, след съгласуване по Скайп с останалите членове на
комисията, които са разполагали с цялата информация, предоставена им предварително по
Имейл. В закона няма ограничения за начина, по който трябва да се запознаят членовете на
комисията с цялата информация за служителите, между които трябва да се извърши подбор,
както и за начина, по който ще комуникират помежду си, за да формират изводите си
относно качествата на подлежащите на съкращение служители.В случая от показанията и на
двамата свидетели се потвърждават констатациите, изложени в процесните формуляри, т.е.
не се доказват твърденията на ищцата за допуснати нарушения. Подробни са показанията на
св.Ванев относно професионалните качества на двамата служители и становището му като
непосредствен ръководител на ищцата, е че тя работи твърде бавно, за разлика от другия,
предпочетен служител. Посочени са и конкретни примери за работата на двамата, а
сравнението не е в полза на М..
Това дава основание на съда да приеме, че работодателят е спазил критериите,
заложени в чл.329, ал.1 от КТ и извършеният подбор е законосъобразен.
С оглед изложеното, съдът счита, че уволнението на ищцата е законосъобразно,
поради което искът за неговата отмяна следва да се отхвърли.
Поради обусловеността им от иска за отмяна на уволнението, следва да се отхвърлят
и предявените искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.2 от КТ- за възстановяване на ищцата на
предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че решението на Ловешкия районен съд
е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите му.
Съобразявайки изхода на процеса Г.М. следва да бъде осъдена да заплати на
„ОББ“АД разноски по делото, на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на
200.00 лева за юрисконсултско представителство.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №270 от 25.10.2021 година, постановено по гр.дело №
950 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Г. Ц. М., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Левски" № 4, ап.
38, на основание чл.78, ал.8 ГПК, да заплати на „Обединена българска банка" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша" № 89Б, разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8