РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница, 11.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 205 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Й.Л., С.Д.Л. и Т.П.Л.-Д.,
с която против Д.К.Ц., Б.Ц.Ц. и П.Ц.Ц. е предявен петиторен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищците са собственици на дворно място с площ 90 кв.м.,
съставляващо част от УПИ XII-16, квартал 20 по плана на село Извор, община
Сливница.
Ищците заявяват в исковата молба, че през 1970 г. ищците Пролетин Л. и С.Л.
са станали собственици по силата на договор за дарение на празно дворно място –
УПИ XIII-16 с площ общо 390 кв. м. Посочват, че до 1999 г. в този имот те са
изградили жилищна сграда и масивен гараж, разположени в югозападната част на
имота. Твърдят, че П. Л. и С.Л. дарили на децата си А.Л. и Т.Л. посоченото дворно място и
изградените в него постройки. Впоследствие А. Л. продал на П. Л. и С.Л. ½ ид.ч от същите тези
имоти. Посочват, че за периода от 1970 г. до настоящия момент владеят реална
част с площ от 90 кв.м. от съседния недвижим имот - УПИ XII-16, квартал 20 по
плана на село Извор, община Сливница, собственост на ответниците, като тази
част е била оградена и придадена към техния имот. Считат, че по силата на
придобивна давност са придобили собствеността върху тази реална част.
Препис от исковата молба е изпратен на ответниците. В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответницата П.Ц. /л. 88 от делото/, с който се оспорва
предявения иск. Посочва, че за територията, част от която е процесния имот има
одобрен кадастрален и регулационен план, който не предвижда предаване по
регулация на част от имота на ответниците към имота на ищците. Счита, че
доколкото процесната реална част не отговаря на минималните размери за площ и
лице посочени в устройствените закони, то собствеността върху същата не може да
бъде придобита по давност. Твърди, че упражняването на фактическа власт върху
процесната реална част от страна на ищците е било без знанието на ответниците,
доколкото същите не са знаели, че оградата на съседния имот не е поставена в
съответствие с парцелната граница между двата имота. По тези съображения моли
искът да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
и от ответницата Д.К.Ц. /л. 68 от делото/, с който оспорва иска. Твърди, че
общият наследодател на ответниците е придобил процесния имот чрез
покупко-продажба на 04.10.1978 г. Твърди, че ищците са заградили част от
собствения на ответниците имот с идентификатор № 32411.500.199 с площ от 90
кв.м. и са я приобщили към техния имот с идентификатор № 32411.500.198.
Посочва, че ищците са построили в тази част гараж. Счита, че ищците не са владяли
частта от имота спокойно, тъй като ответниците са оспорвали това владение.
Предявила е и насрещен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответницата е собственик на 1/3 ид.ч. от процесната реална част.
Препис от насрещната искова молба и уточнителните молби са изпратени на
ответниците по насрещния иск /получени на 24.02.2021 г./. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор /л.
146 от делото/ от процесуалния представител на ответниците по насрещния иск, с
който оспорват иска с твърдения, че насрещната искова молба е нередовна.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По първоначалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи
съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Чрез предявения положителен установителен петиторен иск ищците искат от
съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху
спорната реална част с площ от 90 кв.м. от недвижим имот УПИ XII-16 от квартал
20, принадлежи на тях. Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищците
следва да установят обстоятелствата, на които основават своето право на
собственост върху процесната реална част от имот – давност, като в тази връзка
следва да докажат началната дата, от която са започнали да упражняват
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като са владяли имота
явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на
установяване на владението.
По делото са представени нот. акт № 235, том I, дело № 557/1970 г. от
26.12.1970 г., нот. акт № 124, том I, дело 212 от 1973 г. от 29.05.1973 г. и
нот. акт № 13, том II, рег. № 1276, дело 540 от 1999 г. от 17.09.1999 г., от
които се установява, че ищците са собственици на парцел XIII-16 от квартал 20 с
площ от 904 кв.м., находящ се в с. Извор. По действащата кадастрална карта за
с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК този
имот е с идентификатор № 32411.500.198.
На следващо място от представения по делото нот. акт № 187, том I, дело
443/1978 г. се установява, че Цаню Петков Данев е придобил правото на
собственост върху съседния на ищците недвижим имот - празно вилно дворно място
от 1000 кв.м., съставляващо парцел XII-16 от квартал 20, находящ се в с. Извор.
По действащата кадастрална карта за с. Извор, одобрена със заповед №
РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК този имот е с идентификатор №
32411.500.199. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 110 от 17.01.2019 г. Цаню Петков Данев е починал на 23.10.1996 г. и е
оставил за свои наследници ответниците Д.К.Ц., П.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц.. Следователно
ответниците са собственици по силата на наследствено правоприемство на УПИ XII-16
от квартал 20.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че действащият
подробен устройствен план на с. Извор е одобрен със заповед № 0-818 от 19.09.1967
г. Вещото лице е установило, че в архива на община Сливница се съхранява и
копие на стар план на с. Извор, одобрен със заповед № 0437 от 06.04.1961 г.,
който е съставен от регулационен и кадастрален план. Регулационната част на
плана относно улиците и парцелите от 1961 г. е идентична с регулацията на
действащия план от 1967 г. относно уличните и дворищните линии. Кадастралния
план от 1961 г. се различава от кадастралната част на действащия план от 1967
г. Според вещото лице регулацията за дворищнорегулационната граница между двата
съседни имота УПИ XIII-16 и УПИ XII-16 в кв. 20 по действащия план на с. Извор
от 1967 г. е приложена от 1978 г.
От заключението на вещото лице се установява, че процесната реална част попада в имота на ответниците - УПИ XII-16 от
квартал 20 с идентификатор № 32411.500.199. Тази част е обозначена от
вещото лице на комбинираната скица л. 162 от делото и обхваща контура между
букви А-Д-Г-В-Б-А. При огледа на място вещото лице е установило, че в
процесната реална част е изграден масивен гараж, който на практика навлиза в
имота на ответниците. По южната фасада между имот № 32411.500.198 / УПИ XIII-16
от квартал 20/ и имот № 32411.500.199 /УПИ XII-16 от квартал 20/ е изградена
ограда, която е отразена на скицата на л. 163 от делото и обхваща контура между
букви Д-Г-В.
Основният спорен момент по делото е дали ищците са придобили собствеността
върху посочената реална част от имота на ответниците по силата на давностно
владение. За да прецени това е необходимо съдът да изследва приложимите правни
норми от устройствените закони, действащи в периода в който се твърди ищците да
са владяли тази реална част – от 1970 г. до настоящия момент. При действието на
чл. 59 от ЗТСУ /отм./, в редакцията до ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г. реално определени /реално разграничени/
части от парцел не могат да се
придобиват по давност, не могат да се придобиват и идеални части от парцела
чрез владението на реални /така и решение № 122 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4911/2007 г., III г. о., ГК/. Тази забрана се отнася до придобиване по
давност на реални части от
дворищнорегулационни парцели, каквито са били процесните имоти към онзи
момент доколкото регулацията за населеното място е още от 1967 г. /така и решение
№ 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр.д. 3533/2016 г., II г.о., ГК/.
Едва с редакцията ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г. на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ
/отм./ се допуска реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места да се придобиват чрез правни сделки или по давност, но само
ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с
правилника за прилагане на закона. Съгласно ал. 2 това правило не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.
Впоследствие с приемането на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ в чл. 200, ал. 1
и ал. 2 са уредени хипотезите на придобиване чрез сделка или по давност на
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания. Реално обособена част от УПИ може да се придобие по
давност в хипотезата на чл. 200 от ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.
19 от ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ изключение намира
приложение единствено в хипотеза на присъединяване
към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са,
че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани
имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от
закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ изрично предвижда, че
собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на
границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността на
правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, ще
настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗУТ бъде издаден акт за одобряване
на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните
поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се
предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради
или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 от ЗУТ/, и дали не се предвижда
създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон /чл. 15, ал. 10 от ЗУТ/, едва след което ще може да бъде
сключен и окончателен договор. Това означава, че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска
промяна в границите на имотите само при
наличие на определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията,
при което промяната в пространствените предели на правото на собственост
настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта,
извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ
чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобиване и
по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ.
Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на
чл. 19 от ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на
правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 от ЗУТ, само ако и двата имота не са
урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти
към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон / така решение № 67 от
16.06.2017 г. на ВКС по гр.д. 3533/2016 г., II г.о., ГК и решение № 102 от 30.05.2016
г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г.о., ГК/. Следователно недопустиемо е в
настоящия случай процесната реална част от УПИ XII-16 от квартал 20 да бъде
придобита по давност от ищците, които са собственици на съседния УПИ XIII-16,
доколкото тези два имота са били урегулирани още в началния момент на
давностния период. Поради тези съображения съдът не намира за необходимо да
обсъжда показанията на свидетелите Васил М. и Васил Павлов, които дават
сведения, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесната реална
част от УПИ XII-16 от квартал 20.
По тези съображения съдът приема, че в
случая ищците П.Й.Л., С.Д.Л. и Т.П.Л.-Д. не са собственици на процесната реална
част от имота на ответниците и следователно предявената от тях претенция за
материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователна спрямо конкретните
ответници, поради което следва да бъде отхвърлена.
По насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Чрез предявения положителен установителен петиторен иск ищцата иска от съда
със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху 1/3
ид.ч. от спорната реална част от недвижим имот принадлежи на нея. Следователно,
по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищцата по насрещния иск следва да установи обстоятелствата,
на които основава своето право на собственост върху процесната реална част от
имот – наследствено правоприемство.
Както стана ясно от представения по делото нот. акт № 187, том I, дело
443/1978 г. се установява, че Ц. П.Д. е придобил правото на собственост върху недвижим имот празно вилно дворно
място от 1000 кв.м., съставляващо парцел XII-16 от квартал 20, находящ се в с.
Извор. По действащата кадастрална карта за с. Извор, одобрена със заповед №
РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК този имот е с идентификатор №
32411.500.199. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 110 от 17.01.2019 г. Цаню Петков Данев е починал на 23.10.1996 г. и е
оставил за свои наследници ответниците Д.К.Ц., П.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц.. Следователно Д.К.Ц.
е станала собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/3 ид.ч. от УПИ
XII-16 от квартал 20, част от който имот е и процесната реална част с площ от
90 кв.м. По тези съображения предявения от нея иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По
разноските:
При изхода на спора по първоначалния иск
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответниците се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от исковете – в пълен размер. Те са заплатили 150 лева за депозит за вещо
лице по допуснатата от съда експертиза. Били са представлявани от адвокат като
са заплатили 600 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците по първоначалния иск нямат право на разноски.
При изхода на спора по насрещния иск на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата Д. Петрова има право на разноски съобразно
уважената част от иска – в пълен размер. Тя е заплатила 50 лева за държавна
такса и 10 лева за държавна такса за вписване на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответниците по насрещния иск нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.Л., ЕГН **********, С.Д.Л., ЕГН ********** и Т.П.Л.-Д., ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***, чрез адв. М. против Д.К.Ц.,
ЕГН **********, Б.Ц.Ц., ЕГН **********
и двамата с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. П. и П.Ц.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес
***, пл. „Съединение“ № 2, ет. 3, чрез адв. А. субективно съединени положителни
установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на недвижим имот – реална част с площ от 90 кв. м. от УПИ XII-16, квартал 20 по плана на село Извор, община
Сливница, имот с идентификатор № 32411.500.199 по действащата кадастрална карта
за с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК,
която част се намира в северната част на имота и обхваща контура между букви
А-Д-Г-В-Б-А от комбинираната скица на вещото лице л. 162 от делото, която
представлява неразделна част от решението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на П.Й.Л., ЕГН **********,
С.Д.Л., ЕГН ********** и Т.П.Л.-Д., ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***, чрез адв. М., че Д.К.Ц.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. П. е собственик по
наследствено правоприемство на 1/3 ид.ч. от реална част с площ от 90 кв. м. от УПИ XII-16, квартал 20 по плана на село Извор, община
Сливница, имот с идентификатор № 32411.500.199 по действащата кадастрална карта
за с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК,
която част се намира в северната част на имота и обхваща контура между букви А-Д-Г-В-Б-А
от комбинираната скица на вещото лице л. 162 от делото, която представлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П.Й.Л., ЕГН **********, С.Д.Л., ЕГН ********** и Т.П.Л.-Д., ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***, чрез адв. М. да заплатят на Д.К.Ц.,
ЕГН ********** и Б.Ц.Ц., ЕГН **********
и двамата с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Петров, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 750 лева – разноски по делото по първоначалния иск.
ОСЪЖДА П.Й.Л., ЕГН **********, С.Д.Л., ЕГН ********** и Т.П.Л.-Д., ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***, чрез адв. М. да заплатят на Д.К.Ц.,
ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 60 лева – разноски по делото по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: